С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
36 7 дек 2013, 17:07, 10702 прочитания

Конкурентна способност

Управляващите могат да направят успешна европрограма за бизнеса. Въпросът е с колко контрол искат да се разделят

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Какво друго е направила България до сега
Използването на финансови инструменти към момента България е приложила освен с пари от "Конкурентоспособност" и с още две програми. Малко ресурс се усвоява така по Програмата за развитие на селските райони (ПСРС) и Оперативната програма за развитие в сектор "Рибарство". И в двата случая става въпрос основно за гаранционни схеми, които се управляват от Българската банка за развитие чрез "Националния гаранционен фонд". Фондът дава гаранции на банките, така че да кредитират бенефициенти по двете програми. Проблемът и на двете схеми обаче от една страна е в качеството на одобрените проекти, а от друга в броя им. "Не всички от тези проекти реално се реализират. Нереалистично е и очакването, че всички те биха имали нужда от кредитиране, съответно – от банкова гаранция. Освен това, гарантираните кредити са изцяло инвестиционни, а към момента основното търсене е на кредити за оборотни средства", коментираха развитието по гаранционите схеми от ръководството на ББР. От прехвърлените миналата година 237 млн. лв. (цялата сума по ПРСР, която беше под риск от загуба през 2011 г.) за осем месеца са издадени 225 гаранции на обща стойност 69 млн. лв. по кредити за 88 млн. лв., допълниха от банката.

От всички европейски програми тази, която раздава директно пари на бизнеса, е най-апетитна за контролиране. Ето защо за нея се води тиха, но ожесточена битка. Тя е на много полета, води се от определени среди в управлението и е за контрола над колкото се може повече ресурс.

В момента проектът на новата оперативна програма "Конкурентоспособност и иновации" е изключително опростен, което има своите плюсове: дава повече гъвкавост в управлението, което досега винаги беше сложно и бавно. В името на тази гъвкавост за разлика от предишната програма сега няма отделна секция, в която да се предвижда усвояване на парите с финансови инструменти. В предишния програмен период това представляваше една трета от парите през инициативата JEREMIE - почти 350 млн. евро.


Разликата е, че при грантовете решенията се взимат от администрацията, а тя е под контрола на управляващите. Докато при JEREMIE решението е реално изнесено извън администрацията - тя може да дава стратегическия поглед над това какви инструменти да се структурират, но оперативното им разпределение по компании е работа на независими финансови институции.

Финансовите продукти и чистите субсидиите не се конкурират - и двете са инструменти, през които се усвояват публични пари от Европа. Всеки от тях е подходящ и търсен вариант в зависимост от предпочитанията на компаниите. Важното, на което държи и Европейската комисия обаче, е между тях да има микс, а не политиците да зачеркват единия - било от популизъм, било от идеология.

В атака



Подозренията, че нещо подобно се случва в последните седмици, възникнаха след изказвания на зам. икономическия министър, който отговаря за програмата, Юнал Тасим. Той не бе единственият със същия тон, но няколко пъти се изказа критично за старата структура на програмата, точно във финансовата й част. За съжаление основните акценти в тези изказвания звучаха повече популистки, отколкото конструктивно. Всичко "българско", "родно" и по-възможност директно за бизнеса е добро, а всичко останало в частта финансови инструменти е "грешно програмирано" и "лошо менажирано".

"Финансовите инструменти са изключително важни и много популярни в нормалния свят, но у нас не се менажират по нормалния начин. Някак си не се усеща от бизнеса... Имаме усещането, че тези суми не са били усвоени, а разпределени по незнаен начин, което не е най-доброто", каза пред "Капитал" Тасим. На база на същите "усещания" и с обяснението, че в момента всякакви варианти се обсъждат как да се доразработи програмата, той допълни: "Идеята е всичко, което идва от Европа, да бъде насочено към бизнеса и да се усеща от тях като истинска подкрепа. Тук няма това усещане в такава степен, в каквото ние бихме желали."

Това изказване е доста манипулативно. Частта от програмата, която през последните седем години се усвояваше чрез различни финансови инструменти, е под шапката на инициативата JEREMIE, чието директно управление предишното правителство повери на професионална европейска финансова институция - Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ). Най-големите акционери в него са Европейската инвестиционна банка и Европейската комисия. Съответно той логично се ползва с доверието на комисията, а програмите, които управлява - с доверието на бенефициентите им. Нещо, което със сигурност не можеше да се каже до неотдавна за самата "Конкурентоспособност".

Въпреки това отне време инициативата да се задейства, а и структурата и е сравнително сложна. Тя комбинира дългове и капиталови инструменти, които покриват пълния инвестиционен спектър, според зрелостта на едно предприятие. По-важен е обаче ефектът от нея. А един от ключовите ефекти е, че за пръв път бе привлечен частен капитал за инвестиции в малки и средни компании паралелно с публичния ресурс, което увеличава опциите за финансиране на бизнеса. В случая с JEREMIE говорим за удвояване на парите за бизнеса (виж инфографиката).

Това, което предишното управление направи, беше иновативно както за България, така и за Европа. То се случи до голяма степен от неволя - парите или трябваше да се прехвърлят на финансови инструменти, или да се загубят. Правителството задели над една трета от старата програма "Конкурентоспособност", или 349 млн. евро, и реши да го предоставя на бизнеса през заеми и капиталови инвестиции. Тъй като парите по тези механизми се водят усвоени веднага щом се преведат на компанията, която ги управлява, лошо вървящата програма спаси доста средства. Но тъй като ставаше дума за бързо и мащабно прехвърляне, реалното усвояване заработи бавно. Веднъж започнало, то доведе до положителни ефекти в редица области. От една страна, последната една година ръстът на кредитите в България до голяма степен се дължи именно на заемите по JEREMIE, а и те са на много преференциални условия - с ниска лихва и добри гаранции за търговските банки, които ги отпускат. От друга, в България започна да се пробужда истински иновативна предриемаческа среда, която вече носи своите плодове (виж тук). Тази схема се оказа толкова положителна, че в момента други държави имат намерение да я репликират за следващия програмен период.

Според Тасим размерът от 349 млн. евро е бил твърде голям. Той не е единствен в това си мнение (ЕК също мисли така, както "Капитал" знае неофициално от източници там). Още повече че сега програмата трескаво търси още пари за субсидиране на иновации и технологична модернизация. По схемата с иновациите дори беше разрешено наддоговаряне.

Според Българската банка за развитие, която така и не участва в инженеринга на програмата през този период, основният проблем е, че до сега така и не са стартирали трите фонда по инициативата - за рисков капитал, за растеж и за мецанин финансиране. "Работят само фондовете за стартиращи компании, но при тях тепърва трябва да се види колко ще са успешни като резултати" казват от ББР.

Затова преди няколко седмици зам.-министърът посочи, че становището на правителството по-скоро е през новия програмен период този ресурс да е "до стотина милиона евро". Но по-важно беше изказването му за контрола. "Искаме финансовите инструменти да се управляват от български банки. Има идея това да е Българската банка за развитие", допълни той и поясни, че за да не поставя една банка над други, може би трябва да се помисли за конкурс за избор на обслужващи банки. На общ пазар, където български и европейски банки би трябвало да имат равнопоставеност, такова изказване е странно. Малка, но съществена, подробност е, че ръководството на държавната банка се сменя с всяко правителство, което също носи съответния политически риск.

Тези изказвания естествено леко разгневиха останалите участници на банковия пазар. На конференция, организирана от "Капитал" за "Банките и бизнесът" на 27 ноември, главният изпълнителен директор на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян публично попита какво означава български банки. "Предполагам, че има предвид банки с български акционери", каза Хампарцумян и след това донякъде даде отговор защо коментарите от политиците са с тези окраски. "Важно е да отбележим, че когато става дума за европейски програми, които ще минават през банките, има съпротива на средното чиновничество. На ниво правителство и министри нещата са ясни, но когато тези програми се управляват от банки, средният чиновник и неговите малки мръсни крадливи ръчички губят дискрецията върху разпределянето на тези пари и, разбира се, това поражда съпротива", обясни образно тогава той.

С две думи, донякъде борбата в "Конкурентоспособност" в момента е за деструктивния "контрол" над ресурса, вместо да е за конструктивното му "полезно използване". "Въпросът за това как се използват европейските програми да подпомагат икономиката, е изключително важен и фокусът трябва да се премести от думата "усвояване" към думата "използване" на европейските средства в полезни за икономиката и обществото програми", каза още Хампарцумян.

И леко отстъпление

Седмица по-късно, тонът вече е по-мек. ББР е само една от възможностите, които се обсъждат за "управлението" на ресурса извън администрацията, казва пред "Капитал" Юнал Тасим. "Ако въобще могат да предложат атрактивни инструменти," допълва той. Преди време, източник от ЕК също коментира пред "Капитал", че Банката за развитие в настоящия си вид няма достатъчно капацитет да управлява подобна програма. Сред опциите е да се запази сегашният администратор на финансовите инструменти ЕИФ - нещо, което преди това изглеждаше малко вероятно. Също така размерът на финансовите инструменти не е ясен. "100 млн. евро е вариант, но нищо категорично не мога да кажа", допълни зам.-министърът.

В същото време част от управляващите започнаха да намекват и за много по-голям ресурс, като според някои източници от администрацията може да се стигне до 300 млн. евро. Всичко зависи от битката между "отделните групи в управлението", казва източникът.

Официално все още няма никакви разчети. Съветникът на икономическия министър за оперативна програма "Конкурентоспособност" Любомир Ганчев каза за "Капитал", че макар да няма още конкретни препоръки по изпратения от България проект на програмата, първите сигнали от ЕК са, че финансовите инструменти трябва да са поне 15%, т.е. около 180 млн. евро, а може би и повече. Комисията не коментира пред "Капитал" официално суми.

Всъщност за все повече хора и сред управляващите става ясно, че едва 100 млн. евро ще е крайно малко. Дори и само за банките този ресурс не би бил достатъчен. Досега по JEREMIE за около година те разпределиха кредити за около 375 млн. евро, гарантирани или субсидирани с европарите. При първия вариант с гаранциите (виж инфографиката) те отпускат кредити с изисквания за по-ниски обезпечения към бизнеса, защото имат гаранции за тези заеми. Така кредитират по-рискови иначе за тях клиенти. А в тези времена повечето бизнеси нямат много да предложат за обезпечение. Освен това банките отпускат и нисколихвени заеми, където половината от лихвата е субсидирана отново по JEREMIE, като за около половин година вече са използвали една трета от предвиденото (виж инфографиката).

Общо по JEREMIE ресурсът, прехвърлен на банките, е 278 млн. евро, с което те могат да отпускат кредити за 700 млн. евро. Той е пред изчерпване, а 100 млн. евро нов ресурс трудно могат да задоволят голямото търсене, което те виждат от бизнеса.

А бизнесът не се нуждае само от дългов ресурс. Той има нужда и от капитал, какъвто пък JEREMIE дава чрез различните инвестиционни фондове по инициативата. Те покриваха пълния жизнен цикъл на едно предприятие, т.е. предлагат финансиране както за стартиращи компании, така и за растящи и зрели такива (виж инфографиката). Най-общо казано, ефектът от тях е жадуваното рекапитализиране на българския бизнес. Рано или късно всички трябва да осъзнаят, че ако не то се случи, икономиката ще продължи да живее на временни ликвидни хапки, без да се създава добавена стойност. И когато хапките свършат, диханието на бизнеса също ще спре.

Затова по-контруктивно е всичко свършено дотук да бъде продължено и допълнено, а не зачерквано. Или както казва бившият заместник икономически министър Евгени Ангелов и настоящ икономически съветник на президента, "няма нужда да се поправя нещо, което не е счупено". Например могат да се направят нови специализирани инвестиционни схеми или да се обмислят още гаранционни схеми. Боричканията за контрол и популистките маневри обаче са най-бързият начин една добре подготвена за работа машина да се развали. Така че, ако правителството иска да направи отново успешна и умно структурирана програма за бизнеса, трябва най-вече да реши иска ли.
 
Накъде отива Европа

Ако през последните седем години усвоявнето на евроресурс чрез финансови продукти само пилотно се случи по някои програми и по желание на държавите членки, то през новия програмен период Европа вече силно акцентира върху него. Все още не ги е направила задължителни, но е премахната ключова пречка за комбинирането им с грантове. От 2014 г. тя вече разрешава т. нар. кроссубсидиране, или комбинирането на двата инструмента. Досега това бе забранено. Това означава, че преференциалните заеми по европрограми ще могат да се комбинират със спечелени европроекти. Според експерти това може да реши един голям проблем от настоящия период, а именно с финансирането, нужно на компаниите, докато си получат спечеления грант. Заради мудните процедури сега това отнема година, а и повече, което е проблем за всеки инвестиционен проект, а още повече за иновативен такъв. Освен това липсата на предварително финансиране често проваляше много проекти, въпреки че компаниите вече имаха договори за грантове.

Естествено остава елементът на револвиране на финансовите инструменти. Това означава, че парите, които бъдат върнати от отпуснатите кредити или дяловите инвестиции, могат отново да се използват за подобни инвестиции от страна на държавата. Тук е важно кой ще управлява тези пари, но не по-малко важно е, че това чисто бюджетно облекчава държавата.

Отделно от това Европа подготвя и инициатива специално за малките и средните предприятия, известна като SME Initiative, с която да увеличи парите за тях. Идеята е комисията, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) и самите държави членки съвместно да заделят ресурс, от който след това да се отпускат облекчени кредити на малките фирми. Още се разработват различни варианти по какви механизми да се отпускат тези кредити и кой да отговаря за управлението им. Комисията посочва, че това е в капацитета както на наднационални институции като ЕИБ и ЕИФ, така и на националните насърчителни банки. България също разглежда своите възможности да се включи в тази SME Initiative, което ще означава да отдели 7% от ресурса си по европрограмите.

И финално, като цяло Европа иска да увеличи в пъти парите, усвоявани чрез финансови продукти. Както коментира наскоро представител на ЕИФ, ако през периода 2007 - 2013 г. тя е отделила едва 10 млрд. евро от структурните си фондове за тях, сега се цели в 10%, а може и 20% от тези ресурси. Или при 325 млрд. евро в структурните фондове поне 32.5 млрд. да са парите, усвоявани чрез финансови продукти.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Къса ли се ластикът на отношенията между ГЕРБ и ВМРО Къса ли се ластикът на отношенията между ГЕРБ и ВМРО

Прокуратурата задържа и областния лидер на ВМРО в Пловдив Стефан Послийски

28 фев 2020, 929 прочитания

Служител на държавното "Информационно обслужване" поема тотото 1 Служител на държавното "Информационно обслужване" поема тотото

Двама бивши футболисти и двама данъчни експерти ще са в управителния съвет на дружеството, което получи монопол върху лотариите

28 фев 2020, 1928 прочитания

24 часа 7 дни

28 фев 2020, 15871 прочитания

28 фев 2020, 5494 прочитания

28 фев 2020, 3056 прочитания

28 фев 2020, 2784 прочитания

28 фев 2020, 2518 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Политическа икономия на енергийните дефицити

Как в блатото от дългове, източване, безумни проекти точно зелените централи станаха виновници за всичко

Още от Капитал
Супермаркет у дома

Иван Александров, изпълнителен директор и основател на eBag.bg, пред "Капитал"

"Уча.се" с лекота

Дарин Маджаров започва с любителски безплатни видеоуроци, днес регистрираните в платформата потребители са над 650 000

Барселонска треска

Какво стана ясно за разследването на испанските власти, което се занимава и с Бойко Борисов, и докъде може да стигне то

Къде изчезна вносът

Данните от статистиката за 2019 г. се оказаха непълни, но вместо НСИ да реагира навреме, остави поле за политически спекулации

Фотограф под прикритие

Мартин Пар показва сатиричния си поглед към туризма с изложбата "Този малък свят"

20 въпроса: Капка Тодорова

От журналистите, които успяват да си изковат име независимо от или въпреки медията, в която работят

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10