Банките са на прага на "надзорната революция"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Банките са на прага на "надзорната революция"

В България на този етап не се предвижда допълнителен капитал на банките по т.нар. контрацикличен буфер.

Банките са на прага на "надзорната революция"

С новите правила на Базел III капиталовата адекватност няма да намалее, а може да е и по-висока, посочи Иван Искров

Валентина Илиева
6624 прочитания

В България на този етап не се предвижда допълнителен капитал на банките по т.нар. контрацикличен буфер.

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


Новите изисквания за капитала "Базел III" са "надзорна революция" и ще се окажат най-сериозното предизвикателство за българските банки. Това заяви Иван Искров, управител на БНБ, в обръщението си към банкерите по случай професионалния им празник. До началото на прилагането им остават няколко седмици - те ще са в сила от 1 януари 2014 г. Това ще бъде годината на най-голямата еднократна промяна в регулативната рамка в българския банков сектор през последните повече от 15 години, посочи той. Въпреки че нормативно изискваната минимална капиталова адекватност ще бъде намалена с новите правила от 12% на 8%, прибавяйки няколко нови искани капиталови буфера, общото съотношение за системата ще надхвърли 12%, обясни Искров.

От началото на следващата година в българското законодателство ще бъдат въведени Директивата за капиталовите изисквания и Регламентът за капиталовите изисквания, приети през юни т.г. от Европейския парламент и съвета, които въвеждат "Базел III". С тях се прави първа крачка към въвеждането на т.нар. Единен надзорен наръчник (Single rulebook). Резултат от това ще е максималната хармонизация на третирането на всички банки в ЕС. Въвеждането им налага сериозни изменения в Закона за кредитните институции и в съответните наредби.

На практика повече от 12%

Целта на "Базел III" е да се подобри качеството на капитала и на неговата обвързаност със съответните рискове, както и повишаването на консервативността на надзорните стандарти на глобално и европейско ниво. В България обаче до момента се практикува по-консервативно местно надзорно третиране на банките. Така въвеждането на новите разпоредби практически ще доведе до известно либерализиране на изискванията за капиталова адекватност, посочи Искров. Нормативно изискваната минимална капиталова адекватност ще бъде намалена от сегашните 12% до 8%. В същото време обаче това ще бъде компенсирано от въвеждането на няколко капиталови буфера - за съхранение на капитала (capital conservation buffer), в размер на 2.5%, и за системен риск (systemic risk buffer), в размер до 3% от рисковопретеглените активи. След като тези буфери се прибавят в пълен размер към новото минимално съотношение за първичния капитал от 6%, общата капиталова адекватност от първи ред ще достигне 11.5%.

Заедно с наличния подчинен срочен дълг, признат като капитал от втори ред, общото съотношение на капиталовата адекватност на ниво банкова система ще надхвърли досегашния нормативен минимум от 12%. Освен това новият режим на капиталови изисквания ще позволява да се изисква и т.нар. контрацикличен буфер (countercyclical buffer) в размер от 0% до 2.5%. Той ще зависи от макроикономическата ситуация в страната. "В България на този етап не предвиждаме налагане на този допълнителен буфер", заяви Искров. Банковият надзор в България ще продължи да може да налага индивидуални за всяка банка капиталови изисквания.

Спецификата на новите изисквания

Друга промяна, която беше определена като фундаментална, е отпадането на няколко наредби, с които сега се регалментират изискванията към банките в България за капитал, за провизии, за големите експозиции, или по-известни в сектора като "седмицата", "осмицата" и "деветката". В "деветката", или Наредба №9, се уреждат специфичните провизии за кредитен риск. Те са една особеност на надзорния режим в България и представляват разликата между провизиите по международните стандарти и по българското законодателство. Към края на септември обемът им е 2.3 млрд. лв. При новите правила тези специфични провизии ще трябва да бъдат "изписани" през отчетите на банките. В момента се изгражда начинът, по който това ще стане, като се знае, че ще бъде за период от 4 години.

"На мястото на заделените досега специфични провизии от 1 януари 2014 г. от банките се очаква да извършват допълнителни счетоводни провизии по международните стандарти за финансова отчетност, целящи намаление на балансовата стойност на кредитите в просрочие над 90 дни. Тези действия ще засегнат отделните кредитни институции в различна степен", посочи още Искров. От изказването му стана ясно, че част от тези "налични досега специфични провизии за кредитен риск" може да се прехвърлят и използват като капитал именно поради възможността БНБ и занапред да налага индивидуални за всяка банка капиталови изисквания.

Промените в Закона за кредитните институции, които въвеждат новите правила, са при депутатите, но все още не са приети, като Искров изрази надеждата си, че ще бъдат въведени в срок от българския законодател. Той призова и банките да бъдат по-активни в комуникацията си с банковия надзор по прилагането на новите правила.

Новите изисквания за капитала "Базел III" са "надзорна революция" и ще се окажат най-сериозното предизвикателство за българските банки. Това заяви Иван Искров, управител на БНБ, в обръщението си към банкерите по случай професионалния им празник. До началото на прилагането им остават няколко седмици - те ще са в сила от 1 януари 2014 г. Това ще бъде годината на най-голямата еднократна промяна в регулативната рамка в българския банков сектор през последните повече от 15 години, посочи той. Въпреки че нормативно изискваната минимална капиталова адекватност ще бъде намалена с новите правила от 12% на 8%, прибавяйки няколко нови искани капиталови буфера, общото съотношение за системата ще надхвърли 12%, обясни Искров.

От началото на следващата година в българското законодателство ще бъдат въведени Директивата за капиталовите изисквания и Регламентът за капиталовите изисквания, приети през юни т.г. от Европейския парламент и съвета, които въвеждат "Базел III". С тях се прави първа крачка към въвеждането на т.нар. Единен надзорен наръчник (Single rulebook). Резултат от това ще е максималната хармонизация на третирането на всички банки в ЕС. Въвеждането им налага сериозни изменения в Закона за кредитните институции и в съответните наредби.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    и за 4 години няма да се справят. нито външните условия ще позволят, нито вътрешен капацитет има.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK