БСП бламира ДПС за джамиите

Модата на национализма завладя и БСП. Трима депутати от социалистическата партия внесоха законопроект, чрез който са на път да влошат отношенията с партньорите си в управлението - ДПС. Причината не е само във факта, че противно на духа на семинара в Боровец преди две седмици, проектът не е съгласуван с движението, но и в самото му съдържание.

Пламен Славов, Димитър Дъбов и Татяна Буруджиева (всички избрани от райони със смесено население: съответно Пловдив област, Шумен и Разград) предлагат Закона за вероизповеданията да се измени така, че мюфтийството да няма претенции за собственост върху сгради, бивши джамии, а сега паметници на културата. Става дума за тези от тях, които са притежание на общини или държавата.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Според данни на депутати от ДПС, висящите дела са около 50 за около 80 имота в цялата страната. Четири от тях са минали на първа инстанция - за джамии и други вакъфски имоти в Добрич, Враца, Ямбол и Карлово. Само в Карлово съдът е признал претенциите на мюфтийството, но процесът продължава на втора инстанция, а в града се надигна протест.

Партньорство с въпросителни

"Отговаряме на обществените очаквания", така Пламен Славов обобщи най-кратко мотивите на вносителите пред "Капитал". Според него ключово е намерението "да се създадат условия за опазване, закрила и развитие на културното наследство в интерес на обществото, както и равен достъп на гражданите до него". Той не пожела да отговори на въпроса каква ще е щетата за обществото, ако сградата премине в собственост на мюфтийството и се превърне в действаща джамия, като се позова на висящите дела. Според него няма да се стигне до напрежение с ДПС.



За разлика от него Буруджиева беше директна - тя обяви, че преди две седмици в Разград постъпило искането на мюфтийството с претенции за собственост върху джамията в центъра на града. "От тогава съм в постоянни консултации с адвокатски кантори и юристи, както и във връзка с Министерски съвет", каза тя. Проектът е съгласуван с ръководството на БСП.

"Изненадани сме, никой не се е консултирал с нас", заяви за "Капитал" депутатът от ДПС и бивш главен секретар на мюфтийството Хюсеин Хафъзов. ДПС ще обсъди текстовете и ще има колективно решение дали да  ги подкрепи или не.

Хафъзов заподозря, че целта е да се спрат делата за възстановяване на собствеността върху джамиите. "Трябва да се водим от целта да се подпомогне каузата на справедливостта и разбирането. Това е повод да се отговори на въпроса какво е нивото на обществото - дали една част от него трябва да ограничава друга част да ползва храмовете си. Когато някои говорят "ние сме толерантни, но не може повече" или "нямам нищо против мюсюлманите, но съм срещу радикализацията и тероризма" нека да каже какво радикално има в това една джамия отново да функционира", коментира той.

Според Хафъзов излиза, че тези, които са против превръщането на храмовете в действащи, са против религията. Той твърди, че има национални паметници на културата, собственост на мюфтийството, които се използват за молитви и служене, и в това няма колизия.

Случаят "Карлово"

От няколко месеца обаче хората в Карлово (откъдето е Пламен Славов, например) и областта, протестират срещу решението на пловдивския съд джамията в центъра на града да премине от общинска в собственост на мюфтийството. Според Славов, кметът Емил Кабаиванов не е направил нужното, за да защити имота и определя това като безотговорност. Той го обвинява, че вместо да се занимава с местните проблеми и управлението, бил по-често в София, за да развива политическата си кариера като председател на СДС  (той оглавяваше партията до началото на юни т.г.) и "да преговаря с ГЕРБ и Цветан Цветанов".

Искането е постъпило в града още в края на 2012 г., но за него не е осведомен нито общинския съвет, нито обществеността. На първа инстанция пък общината изпратила, по думите на Славов, неопитен юрист, който не се възползвал от възможностите да извика свидетели, да представи семейни архиви на възрастни карловци, да поиска експертиза на представения от ищеца нотариален акт. Тези действия започват да се предприемат едва в подготовката на делото на втора инстанция.

Междувременно градът стана арена и сборен пункт за всякакви националистически прояви. Според неофициална анкета над 80% от хората там не искат джамията да променя предназначението си като паметник на културата. По този процент човек би заключил, че има някаква активна дейност, за която тази сграда се ползва. Общината обаче няма приходи от нея, не я използва като музей или място за посещения. Тя не е действаща от края на Първата световна война.

В Разград например имат план да създадат музей на мюсюлманската религия и традиции.

От теория към практика

Шансовете текстовете да бъдат приети ще зависят от съотношението на силите в момента на гласуването. От началото на лятото в Народното събрание залежават промени в закона за вероизповеданията, които уреждат и други теми - улесняват Българската православна църква да получи нотариален акт за храмове, които от години използва, но за тях няма официални документи като катедралата "Св. Александър Невски", например.

За първи път се записва, че свещенослужителите ще следват канона, а не светското законодателство при отношенията си с висшия клир в църквата и др. Заради спекулациите, че е възможно мюфтийството да получи собственост върху паметници на културата и да ги превърне в действащи джамии, както и БПЦ да вземе например Боянската църква, текстовете заседнаха на ниво вносители. Сега двете промени ще трябва да се гледат заедно на първо четене в зала, ако въобще се стигне до там.

Големият въпрос за юристите е дали поправката, която стопира делата на мюфтийството ще засегне вече заведени такива или те ще бъдат приключени по действащото към момента на стартирането им законодателство. Според БСП първото е вярно, според ДПС - второто.