Властта подготви закон за разправа с бизнеса

Илюстрация Увеличаване Автор: Shutterstock Смаляване

По принцип е вярно, че пазарната икономика в цивилизована Европа не трябва да е равнозначна на див, див капитализъм. И по принцип е вярно, че условията на търговските вериги в България към доставчиците им (търговци и производители) понякога спадат към второто понятие. Но желанието на държавата да регулира тези отношения, поне досега, избива в опити, еднакво смехотворни, неефективни и вандалски. Такъв се оказа и поредният - Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията - творение, което може и да е замислено с добро, но не му личи. Поне ако се съди по готовите текстове, с които "Капитал" разполага, измененията са по-скоро лост за намеса на държавата в бизнеса на избрани от нея фирми без точни правила, но пък по списък.

Накратко новите постановки в ЗЗК увеличават значително правомощията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и въвеждат доста широкото понятие "значителна пазарна сила", в което могат да попаднат неограничен брой компании от всякакви области на икономиката.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Ако се приеме подготвения проект, КЗК ще налага и много сериозни санцкии – до 10% от оборота на компания или група от компании, щом антимонополния орган постанови, че те засягат интересите на потребителите като "значителна пазарна сила Фотограф: КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ

От мотивите става ясно, че цел на текстовете са търговските вериги. Но от реално написаните поправки в закона излиза, че регулаторът ще има свръхправомощието да определя кои дружества имат значителна пазарна сила на всеки пазар, да изготвя списък с тях и после да влияе пряко върху дейността им - нещо като комисия по цените, но с предварителен подбор на жертвите.

Засега проектът не е пуснат за обществено обсъждане. Според източници на вестника обаче написаните в икономическото министерство текстове вече са дадени за мнение на определени институции и сдружения.

Всемогъщата комисия



В мотивите към проекта се казва, че целта му е да се защитят производителите от нелоялни практики на търговски вериги и да се създаде равнопоставеност при сделките между тях. Според обясненията така се въвежда практика от други европейски държави като Чехия, Великобритания и Германия. Споменава се и Зелената книга на ЕС за нелоялните търговски практики за доставка на бързооборотни стоки. С проекта обаче реално под регулация попадат всички бизнеси, а решение на голяма част от проблемите, изредени в мотивите, изобщо липсват от предложените промени в закона.

С разтегливото описание на "значителна пазарна сила" се създава възможност КЗК да се намесва във всеки сектор, обясниха юристи. Според определението в проектозакона такава сила има предприятие, което "самостоятелно или съвместно с други се ползва от позиция, равностойна на господстваща… която му позволява да следва поведение до съществена степен независимо от доставчици, потребители и крайни потребители, тъй като неговите доставчици или купувачи са зависими от него". Липсват обаче каквито и да било критерии, по които ще се определят тези предприятия. Не е споменат и пазарен дял, който те трябва да надминават, за да бъдат квалифицирани като "значителна пазарна сила". Не е ясно и как ще се определя зависимост на доставчици и купувачи, след като по линията между производител и краен клиент на практика всеки е зависим от другия. В текстовете не е изрично посочено, че те важат за търговски вериги (пък и това би било дискриминационно). В резултат обаче промените може да се прилагат за банки, застрахователи, производители и търговци на дрехи, техника, мебели, автомобили и т.н. В понятието "значителна пазарна сила" може да попаднат и много малки компании, които по стечение на обстоятелствата са единствени или най-силни в бранша си - например производител на парашути, на стени за катерене, вносител на дъвки... Или въобще всеки.

Юристи коментираха, че или в КЗК трябва да се назначи армия от служители, които да анализират всеки сектор всяка година, или подборът ще е абсолютно субективен и ще е механизъм за пореден чиновнически рекет.

Всички равни

Според проектозакона, КЗК ще има и правото да разглежда договорите на нарочените компании със "значителна пазарна сила" и евентуално - да наложи промяната им. Освен това същите фирми ще са длъжни да публикуват на страницата си в интернет или общите си условия, или примерните договори, които подписват с доставчици и купувачи. Подобно изискване означава отпадане на търговската тайна, от което могат да пострадат всички страни по договорите.

Друга част от предложените промени са откровена административна намеса в свободата на пазара – забрана за "силните" предприятия да дават различни условия на партньорите си. Тоест, ако някой купува от голям производител 1000 бройки от даден продукт, а от по-малкия – само 10, той ще трябва да го прави по еднакви цени, с еднакви отстъпки.

Проектът се опитва да удари и по собствените марки – ако някой продава такива, той няма да има право да откаже предлагането на сходен продукт с марка на производител.

И обичайните заподозрени

Идеята за подобни промени не се приема особено добре нито от производителите, нито от търговците, които потърсихме за мнение. Тъй като проектът още не е публикуван, мненията им не са по конкретни текстове, но като цяло те не виждат особена полза от такава регулация. Изпълнителният директор на "Захарни заводи" - Горна Оряховица, Валентина Ралева коментира, че проблемът им с търговските вериги наистина е в липсата на равнопоставеност при преговорите, но не вижда как КЗК би могла да повлияе положително на това. Интересно е, че компании като "Захарни заводи" освен като уж "защитаван производител" могат да попаднат и в обхвата на "значителната пазарна сила", тъй като имат голям дял при производството на рафинирана захар в България. Ралева обясни, че не се притеснява от проверки по този повод.

Според съсобственика на "Технополис" Божидар Колев "значителна пазарна сила" е разтегливо понятие, а управляваната от него компания работи с малко български производители и няма проблем с тях, който да изисква държавна намеса.

Милена Драгийска, управител на "Лидл България", не коментира конкретните предложения в проекта, но по темата за регулациите заяви, че се надява секторът да не бъде изненадан неприятно, да не се приемат необмислени неща, без оценка за въздействието им върху целия бизнес. Тя призова да не се приемат правила, които не биха издържали на изискванията на европейското право или пък биха изпреварили подход, който тече в момента в Брюксел.

Доколко е необходимо да се чака отново Брюксел да излезе с решения на местни проблеми всъщност е спорно. Факт е, че по темата с отношенията между доставчици и търговски вериги наистина има какво да се направи. Но държавата, вместо да пише специални закони за смущаване на целия бизнес, може да опита да приложи чуждия опит. Ето един пример от практиката - държавата може да послужи за модератор, който да стимулира създаването на комисия по саморегулация. В нея да влязат представители на вериги и доставчици и те да разработят правила, при които търговецът да не може да променя вече договореното и постоянно да изникват нови маркетингови разходи.

По подобен начин със сигурност може да се решат и останалите вечни спорове в този кръг. Но с груби влизания в бизнеса като сегашното властта не прави нищо друго, освен да руши и без това изтънялото доверие на всички компании - от най-малката до най-голямата. И така сама реже пътя си към евентуалната медиация, която принципно може да помогне.

По темата работи и Мара Георгиева
 

Най-важното от новите правила - Създава се изцяло ново понятие "значителна пазарна сила" без точно определение. - Задължава се КЗК ежегодно да определя кои компании са такива и да публикува списъка с тях. - Задължават се същите компании да предлагат еднакви условия на партньорите си. - Забранява се на търговците да отказват продажба на дадена марка, ако вече предлагат сходен продукт под свой бранд. - Дава се правомощието на КЗК да одобрява проектите за "типови договори и/или общи условия" на същите компании. Създава се задължение тези договори да се публикуват и в интернет.