С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
39 10 дек 2013, 18:00, 14767 прочитания

Властта подготви закон за разправа с бизнеса

Поредният проект за регулиране на хранителните вериги се оказа пряка намеса на държавата в работата на избрани фирми по списък

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

По принцип е вярно, че пазарната икономика в цивилизована Европа не трябва да е равнозначна на див, див капитализъм. И по принцип е вярно, че условията на търговските вериги в България към доставчиците им (търговци и производители) понякога спадат към второто понятие. Но желанието на държавата да регулира тези отношения, поне досега, избива в опити, еднакво смехотворни, неефективни и вандалски. Такъв се оказа и поредният - Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията - творение, което може и да е замислено с добро, но не му личи. Поне ако се съди по готовите текстове, с които "Капитал" разполага, измененията са по-скоро лост за намеса на държавата в бизнеса на избрани от нея фирми без точни правила, но пък по списък.

Накратко новите постановки в ЗЗК увеличават значително правомощията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и въвеждат доста широкото понятие "значителна пазарна сила", в което могат да попаднат неограничен брой компании от всякакви области на икономиката.


Ако се приеме подготвения проект, КЗК ще налага и много сериозни санцкии – до 10% от оборота на компания или група от компании, щом антимонополния орган постанови, че те засягат интересите на потребителите като "значителна пазарна сила

Фотограф: КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ

От мотивите става ясно, че цел на текстовете са търговските вериги. Но от реално написаните поправки в закона излиза, че регулаторът ще има свръхправомощието да определя кои дружества имат значителна пазарна сила на всеки пазар, да изготвя списък с тях и после да влияе пряко върху дейността им - нещо като комисия по цените, но с предварителен подбор на жертвите.

Засега проектът не е пуснат за обществено обсъждане. Според източници на вестника обаче написаните в икономическото министерство текстове вече са дадени за мнение на определени институции и сдружения.

Всемогъщата комисия



В мотивите към проекта се казва, че целта му е да се защитят производителите от нелоялни практики на търговски вериги и да се създаде равнопоставеност при сделките между тях. Според обясненията така се въвежда практика от други европейски държави като Чехия, Великобритания и Германия. Споменава се и Зелената книга на ЕС за нелоялните търговски практики за доставка на бързооборотни стоки. С проекта обаче реално под регулация попадат всички бизнеси, а решение на голяма част от проблемите, изредени в мотивите, изобщо липсват от предложените промени в закона.

С разтегливото описание на "значителна пазарна сила" се създава възможност КЗК да се намесва във всеки сектор, обясниха юристи. Според определението в проектозакона такава сила има предприятие, което "самостоятелно или съвместно с други се ползва от позиция, равностойна на господстваща… която му позволява да следва поведение до съществена степен независимо от доставчици, потребители и крайни потребители, тъй като неговите доставчици или купувачи са зависими от него". Липсват обаче каквито и да било критерии, по които ще се определят тези предприятия. Не е споменат и пазарен дял, който те трябва да надминават, за да бъдат квалифицирани като "значителна пазарна сила". Не е ясно и как ще се определя зависимост на доставчици и купувачи, след като по линията между производител и краен клиент на практика всеки е зависим от другия. В текстовете не е изрично посочено, че те важат за търговски вериги (пък и това би било дискриминационно). В резултат обаче промените може да се прилагат за банки, застрахователи, производители и търговци на дрехи, техника, мебели, автомобили и т.н. В понятието "значителна пазарна сила" може да попаднат и много малки компании, които по стечение на обстоятелствата са единствени или най-силни в бранша си - например производител на парашути, на стени за катерене, вносител на дъвки... Или въобще всеки.

Юристи коментираха, че или в КЗК трябва да се назначи армия от служители, които да анализират всеки сектор всяка година, или подборът ще е абсолютно субективен и ще е механизъм за пореден чиновнически рекет.

Всички равни

Според проектозакона, КЗК ще има и правото да разглежда договорите на нарочените компании със "значителна пазарна сила" и евентуално - да наложи промяната им. Освен това същите фирми ще са длъжни да публикуват на страницата си в интернет или общите си условия, или примерните договори, които подписват с доставчици и купувачи. Подобно изискване означава отпадане на търговската тайна, от което могат да пострадат всички страни по договорите.

Друга част от предложените промени са откровена административна намеса в свободата на пазара – забрана за "силните" предприятия да дават различни условия на партньорите си. Тоест, ако някой купува от голям производител 1000 бройки от даден продукт, а от по-малкия – само 10, той ще трябва да го прави по еднакви цени, с еднакви отстъпки.

Проектът се опитва да удари и по собствените марки – ако някой продава такива, той няма да има право да откаже предлагането на сходен продукт с марка на производител.

И обичайните заподозрени

Идеята за подобни промени не се приема особено добре нито от производителите, нито от търговците, които потърсихме за мнение. Тъй като проектът още не е публикуван, мненията им не са по конкретни текстове, но като цяло те не виждат особена полза от такава регулация. Изпълнителният директор на "Захарни заводи" - Горна Оряховица, Валентина Ралева коментира, че проблемът им с търговските вериги наистина е в липсата на равнопоставеност при преговорите, но не вижда как КЗК би могла да повлияе положително на това. Интересно е, че компании като "Захарни заводи" освен като уж "защитаван производител" могат да попаднат и в обхвата на "значителната пазарна сила", тъй като имат голям дял при производството на рафинирана захар в България. Ралева обясни, че не се притеснява от проверки по този повод.

Според съсобственика на "Технополис" Божидар Колев "значителна пазарна сила" е разтегливо понятие, а управляваната от него компания работи с малко български производители и няма проблем с тях, който да изисква държавна намеса.

Милена Драгийска, управител на "Лидл България", не коментира конкретните предложения в проекта, но по темата за регулациите заяви, че се надява секторът да не бъде изненадан неприятно, да не се приемат необмислени неща, без оценка за въздействието им върху целия бизнес. Тя призова да не се приемат правила, които не биха издържали на изискванията на европейското право или пък биха изпреварили подход, който тече в момента в Брюксел.

Доколко е необходимо да се чака отново Брюксел да излезе с решения на местни проблеми всъщност е спорно. Факт е, че по темата с отношенията между доставчици и търговски вериги наистина има какво да се направи. Но държавата, вместо да пише специални закони за смущаване на целия бизнес, може да опита да приложи чуждия опит. Ето един пример от практиката - държавата може да послужи за модератор, който да стимулира създаването на комисия по саморегулация. В нея да влязат представители на вериги и доставчици и те да разработят правила, при които търговецът да не може да променя вече договореното и постоянно да изникват нови маркетингови разходи.

По подобен начин със сигурност може да се решат и останалите вечни спорове в този кръг. Но с груби влизания в бизнеса като сегашното властта не прави нищо друго, освен да руши и без това изтънялото доверие на всички компании - от най-малката до най-голямата. И така сама реже пътя си към евентуалната медиация, която принципно може да помогне.

По темата работи и Мара Георгиева
 
Най-важното от новите правила

- Създава се изцяло ново понятие "значителна пазарна сила" без точно определение.
- Задължава се КЗК ежегодно да определя кои компании са такива и да публикува списъка с тях.
- Задължават се същите компании да предлагат еднакви условия на партньорите си.
- Забранява се на търговците да отказват продажба на дадена марка, ако вече предлагат сходен продукт под свой бранд.
- Дава се правомощието на КЗК да одобрява проектите за "типови договори и/или общи условия" на същите компании. Създава се задължение тези договори да се публикуват и в интернет.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 януари 2019г.
София Хотел Балкан

capital.bg/governmentevent

13-ТА ГОДИШНА СРЕЩА НА БИЗНЕСА С ПРАВИТЕЛСТВОТО


Пътят на България към еврозоната: какви ще са ефектите върху икономиката и как да се подготви бизнесът

Запазете своето място сега


Акценти в програмата:


  • Важните стъпки към Еврозоната
  • Какво предстои пред България през 2019: приоритетите на правителството
  • Колко голям е рискът за разделение между държавите от Еврозоната и останалите и къде е мястото на България
  • Политики и реформи, които ще доближат България до Еврозоната
  • Ефектът на еврото върху бизнеса
  • Как членството в Еврозоната ще се отрази върху икономиката и как бизнесът да се подготви

Към регистрацията

Прочетете и това

Канадска компания обяви гигантски канабис проект в България 1 Канадска компания обяви гигантски канабис проект в България

Земеделското и здравното министерство не са издавали лицензи за дружеството Balkan Cannabis. В агросектора също имат съмнения дали намерението е реално

21 яну 2019, 1073 прочитания

Министерство на икономиката предлага данъчно облекчение за развойна дейност Министерство на икономиката предлага данъчно облекчение за развойна дейност

Желанието е да се привличат повече подобни инвестиции, но идеята не е съгласувана с финансовото ведомство

21 яну 2019, 709 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Наематели в София ще получават отделни сметки за парно

Мярката може да е без ефект, тъй собствениците остават отговорни за задълженията

Защита за виртуалното ми "Аз"

След злоупотребите с онлайн идентичност, идват и застраховки в помощ на пострадалите

Краят на "Булгартабак"

За седем години контролираният от Делян Пеевски холдинг затвори всички производства, а държавата не вижда проблем

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

20 въпроса: Ангел Игов

Преводачът, литературен критик и писател Ангел Игов е новият носител на специалното отличие за превод "Кръстан Дянков"

Кино: "Приказка за Астрид"

С проникновение и стил за ранните години на Астрид Линдгрен

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 3

Капитал

Брой 3 // 19.01.2019 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: "Газпром" занижи очакваните тук такси от "Турски поток"; Китай забавя растежа си

Емисия

DAILY @7PM // 21.01.2019 Прочетете