Бърз интернет в селата може да има, каза ЕС

Трудно е да се повярва, но изглежда, че след повече от шест години мъчително развитие, проектът за изграждане на широколентова инфраструктура в слабонаселени региони на България може да бъде стартиран. Информация за решението на Главна дирекция "Конкурентоспособност" на ЕК е публикувана в официалния сайт на институцията. От резюмето става ясно, че ЕК дава "зелена светлина" за стартиране дейностите по проекта, който три поредни правителства не успяха дори да започнат. Все още обаче не е качен пълния документ, който ще бъде публично достъпен в следващите дни.

Селска мрежа Високоскоростен интернет достъп от следващо поколение ще бъде изграден в 29 общински центрове и 24 малки населени места. Общата дължина на мрежата ще бъде около 860 км. Общата територия на избраните населени места е над 7 900 кв. км, което прави около 7% от територията на страната. Там живеят 277 765 души или 8% от населението, живеещо извън областните градове.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

"Изпълнителна агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи" (ИА ЕСМИС), която е директен бенефициент по проекта, получи нотификация от Главна дирекция "Конкурентоспособност" на ЕК, че проектът отговаря на изискванията за допустимост на държавна помощ и не изкривява свободния пазар", похвалиха се и от ЕСМИС. Според Красимир Симонски, който е ръководител на проекта и изпълнителен директор на агенцията, краткият срок (по-малко от година), в който са получили нотификацията, е голямо постижение.

"Основната цел на проекта е развитие на електронното управление и предлагане на широколентови услуги от следващо поколение за гражданите и бизнеса, в икономически изостанали и отдалечени райони на страната", казват от ЕСМИС.

Общата стойност на проекта е в размер на 39 123 029 лв.. Той е финансиран по Оперативна програма "Регионално развитие".



Преди писмото, но отдавна закъснели

Въпреки че до последния момент ръководството на проекта не беше наясно дали и кога ще получи нотификацията за липса на държавна помощ, в средата на октомври ЕСМИС обяви първите обществени поръчки за проектирането и изграждане на инфраструктура на стойност от около 40 млн. Те са за изграждане на канална инфраструктура, доставка на активно оборудване, инженерни и архитектурни услуги. Особеното при тях беше условността в заданията им.

Опасността финансирането по проекта да бъде изгубено беше най-голяма, ако нотификацията не пристигне в ЕСМИС до 15 януари. След официалното й получаване, неяснотите пред бъдещето на проекта стават с една по-малко. Сега потенциалните проблеми на този етап стават същите, като на други закъснели проекти - процедурни забавяния покрай обществените поръчки, като обжалване на загубилите играчи например.

На нисък старт

Основните участници в частта за изграждане на канална инфраструктура вероятно ще са активни в тази сфера компании през последните години, като "Мармет", Държавно предприятие "Съобщително строителство и възстановяване", както и някои по-малки, които биха могли да се обединят в консорциуми. По лота за активно оборудване конкуренцията ще е основно между златните партньори на Cisco в България - "Телелинк", "Лирекс" и други.

"Телелинк" е дългосрочен партньор и на трите големи телекома за изграждането на различни части от инфраструктурата им. В надпреварата ще се включи и притежаваната от Димитър Ангелов "Глобъл комюникейшън нет" (GCN). Фирмата е един от сравнително големите интернет оператори в България. Тя доставя на едро близо една трета от интернет свързаността в България. GCN е изградила и мрежата на държавната администрация и спешния номер 112.

Процедурите по поръчките вървят нормално. В момента всички са на етап оценяване, което трябва да приключи до края на месеца, когато ще се разбере и кои са участниците. Предстои пускане и на две нови обществени поръчки за "Информация и публичност" и за одит, които ще бъдат обявена през януари, коментираха за "Капитал" от ЕСМИС.

Извън играта за момента остават "Мобилтел", "Глобул" и БТК. За тях интересен ще бъде следващият етап от проекта: след като инфраструктурата е готова, някой ще трябва да поеме задачата да я поддържа и да предоставя услуги чрез нея. Все още не е ясно как точно ще стане това като очакванията са и това да се реши със състезателна процедура. Тогава пък интересна ще е схемата, по която операторът ще бъде достатъчно неутрален и как ще бъде структуриран самият модел за поддръжка и експлоатация на инфраструктурата, която ще е собственост на ЕСМИС.