Прилив на средства попречил да се спазят правилата за депозитите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Прилив на средства попречил да се спазят правилата за депозитите

Прилив на средства попречил да се спазят правилата за депозитите

Това е най-честото оправдание на държавните енергийни компании защо парите им продължават да са концентрирани в КТБ

Гергана Михайлова
4986 прочитания

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Внезапен прилив на средства в края на ноември е оправданието, с което най-големите дружества от сектор енергетика обясниха пред министерството принципал защо парите им са концентрирани в една банка. Това противоречи на изискването за по-балансирано разпределение на ресурсите, което влезе в сила на 4 декември. Дни преди тази дата компании като БЕХ, НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и "Булгаргаз" продължават да работят по старому и парите им да са предимно в Корпоративна търговска банка, е видно от собствените им отчети пред Министерството на икономиката и енергетиката, под чиято шапка са те.   

Плащанията от контрагенти не обясняват защо към 30 ноември дружествата не са стартирали процедурите за избор на банки, въпреки че имаха шест месеца срок да приведат дейността си към правилата. Имайки предвид, че събирането на оферти изисква технологично време, а концентрацията на средства в посочените дружества е отдавна забелязан проблем, тези конкурси трябваше отдавна да са обявени и приключили. Забавянето може да е резултат и на юридически или счетоводни недоразумения, които е трябвало да бъдат изчистени, но именно затова на дружествата бе даден гратисен период. Протакането до крайния възможен момент може да означава и че дружествата са очаквали правилата да бъдат променени по начин, който ги прави лесни за заобикаляне (за което имаше опит през октомври по инициатива на вицепремиера Даниела Бобева и финансовия министър Петър Чобанов), или че може да разчитат на слаб контрол от страна на държавата. Засега тя не е заклеймила като нарушител никое от дружествата и не е обявявала, че ще пристъпи към санкциите, предвидени по правилник. 

Кой с какво се оправдава

Изтегленият облигационен заем е алибито на Българския енергиен холдинг срещу евентуалните обвинения, че парите му са в една банка. Привлечените по този начин 1 млрд. лв. през октомври са депозирани по сметка в Българската банка за развитие и това е причината в края на ноември близо 89% от парите на холдинга да се оказват концентрирани в тази институция. Месец по-рано също имаше концентрация и тя бе в полза на КТБ, но тогава наличните средства на БЕХ според отчета му към деветмесечието възлизаха на 84 млн. лв. Това означава, че парите от КТБ най-вероятно не са преместени. Имайки предвид, че към 30 ноември холдингът не е стартирал и процедура за избор на банки, които да му помогнат да се справи с проблема, може да се очаква, че той ще продължи да съществува още известно време. Според обясненията, с които мениджмънта на БЕХ се отчита пред икономическото министерство по повод концентрацията, наличните средства ще бъдат използвани за разрешаване на ликвидни проблеми на дъщерните дружества в групата. В този смисъл "може да се очаква, че за следващия отчетен период няма да има концентрация на парични средства в една финансова институция", пишат от БЕХ.

АЕЦ "Козлодуй" също оправдава неспазването на изискването за концентрация със събитие с еднократен ефект. Към края на ноември 53.49% от средствата на ядрената централа са депозирани в КТБ, което е увеличение спрямо експозицията към банката през септември. От централата обясняват, че част от тези средства са постъпили в края на ноември от контрагенти и че със значителна част от тях предстои да бъдат направени плащания по договори с Exmont-Energo s.a и ЗАО "Росенергоатом" в началото на декември. АЕЦ-ът не е обявявал конкурс за избор на банки към 30 ноември, но пък бе активен в друга процедура - тегленето на овърдрафт. През октомври бе публикувана обява за избор на институция, която да предостави заем до 30 млн. лв. Тогава от централата обясниха, че целта на процедурата е да се избегне опасността от дефицит на оборотни средства. Любопитното при овърдрафта е, че той дава възможност за заобикаляне на правилата за концентрация, тъй като правилата разглеждат нетната експозиция към дадена банка, тоест депозити минус кредит и гаранции. Така ако банката, отпуснала овърдрафт, е същата, както тази, в която е депозитът, може да се постигне нетиране на експозицията, което да отговори на законовия праг от 25% допустима нетна експозиция.

Прилив на средства в края на ноември е оправданието и на НЕК, която също не е стартирала процедура по избор на банки. Към 30 ноември над 40% от парите й се държат в КТБ. От НЕК обясняват, че "част от средствата са в резултат на постъпления от контрагенти, извършени в края на месеца". Освен това се обяснява, че през декември част от средствата, съхранявани в КТБ, ще бъдат насочени за плащания към Европейската инвестиционна банка и по търговски кредитни споразумения с ING Bank.

"Булгаргаз" също се оказва с концентрация на средства над допустимото. Тя отново е в полза на КТБ към края на ноември. Два месеца по-рано дружеството държеше повече от половината си средства в Д банк, а причината за промяната не е разпределение на депозитите по други банки, а извършен паричен превод по договор за цесия. Това пише в обясненията пред министерството на икономиката. Най-вероятно се има предвид процедурата, при която БЕХ изкупи вземането на "Булгаргаз" към "Топлофикация - София", което възлиза на 129 млн. лв.

В последния момент

С изтичането на крайния срок, в който с концентрацията на средства трябваше да е приключено, се оказва, че най-небрежни в прилагането на правилата са именно най-големите дружества. Някои от тях като ЕСО и "Булгартрансгаз" публикуваха обявите за предстоящите конкурси за избор на банки на 4 декември, което не ги прави изпълнили навреме изискването на Постановление 127 към Правилника за прилагане правата на държавата в дружествата с нейно участие. В края на януари, когато трябва да се публикуват данните към декември, ще стане ясно дали процедурите ще дадат резултат и разпоредбите най-после ще бъдат изпълнени. 

Внезапен прилив на средства в края на ноември е оправданието, с което най-големите дружества от сектор енергетика обясниха пред министерството принципал защо парите им са концентрирани в една банка. Това противоречи на изискването за по-балансирано разпределение на ресурсите, което влезе в сила на 4 декември. Дни преди тази дата компании като БЕХ, НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и "Булгаргаз" продължават да работят по старому и парите им да са предимно в Корпоративна търговска банка, е видно от собствените им отчети пред Министерството на икономиката и енергетиката, под чиято шапка са те.   

Плащанията от контрагенти не обясняват защо към 30 ноември дружествата не са стартирали процедурите за избор на банки, въпреки че имаха шест месеца срок да приведат дейността си към правилата. Имайки предвид, че събирането на оферти изисква технологично време, а концентрацията на средства в посочените дружества е отдавна забелязан проблем, тези конкурси трябваше отдавна да са обявени и приключили. Забавянето може да е резултат и на юридически или счетоводни недоразумения, които е трябвало да бъдат изчистени, но именно затова на дружествата бе даден гратисен период. Протакането до крайния възможен момент може да означава и че дружествата са очаквали правилата да бъдат променени по начин, който ги прави лесни за заобикаляне (за което имаше опит през октомври по инициатива на вицепремиера Даниела Бобева и финансовия министър Петър Чобанов), или че може да разчитат на слаб контрол от страна на държавата. Засега тя не е заклеймила като нарушител никое от дружествата и не е обявявала, че ще пристъпи към санкциите, предвидени по правилник. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 2
    svoboden avatar :-|
    svoboden

    Който е чел правилата, които служебното правителство прие знае че са шокиращо малоумни. На всичкото отгоре и в предприятия, където досега се ползваха други банки сега масово печелят процедурите ЦКБ, КТБ и ПИБ.

  • 3
    qik23308261 avatar :-|
    Elena_Trajanova

    А държавната банка за развитие какви депозити даде на КТБ и дали купи облигации листнати на борсата в юирландия? Или след края на отчетния период БЕХ премести парите пак в КТБ?

    Публикувано през m.capital.bg

  • 4
    simeonov_ avatar :-|
    simeonov_

    Така става когато се опитваш на бързо да скалъпиш закон,вместо да изпишеш вежди,можеш да избодеш очи.Ако вместо да въвеждат лошата идея всяко държавно дружество да работи най-малко с пет банки,което го няма никъде по света,бяха просто изготвили железни правила които да гарантират,че конкурсите за обслужващи банки ще са открити и прозрачни и тази с най-добри условия ще печели сега нямаше да има такива проблеми.Освен това как може една фирма постоянно да следи дали не е преминала 25%,като постоянно има движение на пари по сметките и?

  • 5
    tzm41313897 avatar :-P
    Mark Twain

    Леле, напоследък, като чета оправданията на властта (или близките до нея), си мисля, че няма нужда да гледам комедийни предавания!

  • 6
    sharon avatar :-|
    sharon

    Интересно е как някои кръгове особено много настояват за незабавно преразпределение на държавните средства. Истината е че дори или когато това се случи финансовият ефект ще бъде нищожен, защото българските държавни предприятия се намират в тежко финансово състояние и имат задължения в размер на милиони. Заместник-финансовият министър Людмила Елкова наскоро каза че общия размер на задълженията на държавните компания към края на септември възлиза на 9.8 милиарда лева. Така че няма смисъл да се шуми чак толкова по този въпрос. Акцентът пада на самите задължения, защото представляват основния проблем на държавата. Трябва да се умуват стратегии как да се заделят средства за депозити и да се покриват дълговете.

  • 7
    veskoskeca avatar :-|
    veskoskeca

    Митове се създават с тези държавни пари, особено се застъпва само ЕДНА гледна точка в медиите. Нека видим.
    Още при встъпването си в длъжност, това правителството обяви, че ще спази новите правила за банковото обслужване на държавните фирми. Те обаче не се отнасят за всички свободни средства, като например транзитни, разплащателни и други сметки за оборотни средства, с които възложителите не могат да се разпореждат самостоятелно, а само за депозитите (нетната експозиция). Това е и първата пробойна в подзаконовия акт, който кабинетът "Орешарски" прие като наследство от служебното правителство на Марин Райков.
    Другият съществен дефект в Постановление 127 на служебния кабинет е свързан със сумите. Те със сигурност няма да бъдат оповестени, а само процентът на нетната експозиция на предприятието в съответната банка. Противното ще бъде нарушение на законови разпоредби, свързани с банковата и фирмената тайни - независимо от това, че в конкретния случай става въпрос за публични средства.
    По данни на Министерство на финансите (МФ) за първите девет месеца на 2013 г. от всичките 249 държавни фирми само половината от тях – 127 дружества, генерират приходи за 480.4 млн. лв. От друга страна 92 държавни предприятия са отчели загуби, които общо възлизат на 261.8 млн. лв. В същото време българските държавни компании като цяло са в много тежко финансово състояние и с огромни задължения.
    Според обобщените данни на всички министерства, към май 2013 г. дружествата с преобладаващо държавно участие държат общо малко над 860 млн. лева на депозити в 19 от всичките 30 банки и банкови клонове в България. Сумата представлява незначителните 5.6% от всички привлечени депозити в българските банки.

    Според повечето от обявени обществени поръчки, за да бъдат избрани най-малко 4 банки (във всяка да се внесат до 25% от депозитите), трябва да се получат поне 5 предложения от кредитни институции. Банките обикновено разполагат с 20 дни, за да подадат офертите си. Във всички обяви е записано, че ако не се съберат достатъчно оферти, се насрочва нов конкурс, при който се прави избор независимо от броя на явилите се кандидати.

    Не е обяснено обаче какво се случва, ако не се явят 4 банки.

    Формално и Законът за обществените поръчки не помага, защото в него не е предвидена хипотеза да бъдат избрани четирима победители. Законът задължава възложителят на поръчката да избере един победител в конкурса.

  • 8
    veskoskeca avatar :-|
    veskoskeca

    До коментар [#6] от "sharon":

    Освен това, като се съпоставят данните от отчетите за третото тримесечие на 2013 г. на сочените за привилигировани банки за държавните пари като КТБ, ЦКБ, СИБанк, УниКредит Булбанк, Първа инвестиционна банка и Инвестбанк, с данните за депозитите на държавните фирми в тях, с информацията от месец май на сайтовете на министерствата за депозитите на държавните фирми в отделните банки, става ясно, че делът на депозитите на държавните дружества от общо привлечените депозити на нефинансови предприятия е нищожно малък.

  • 9
    nora365 avatar :-|
    Nora

    Проблемът не е в кои банки са концентрирани държавните пари, а в това, че самите държавни компании не успяват да заделят достатъчно средства по депозитни сметки. Делът на депозитите на държавните дружества е толкова малък, почти нищожен, и това, на фона на огромните задължения, поражда необходимостта от адекватна намеса от външна страна. Обикновено тази роля поемат лица, представители на развити фирми и с голям опит в стратегическите инвестиции. И добре че се появяват такива инвеститори, защото именно те предпазват бизнеса от фалит.

  • 10
    gianpiero avatar :-|
    Gianpiero

    Това постановление което прие служебното правителство беше скалъпено набързо и вместо да прецизира нещата, стана още по-голяма суматоха. Спомням си, че това беше първата им работа още с встъпването им на власт, сякаш за това бяха избрани. Но това е последния проблем. Тези предприятия първо трябва да се стабилизират и да започнат да покриват големите си задължения и чак тогава да се мисли за някакво преразпределение. И защо не виждам друга медия, която да се занимава строго с икономика, да пише за тези прословути държавни пари?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK