Четири града останаха в битката за "Европейска столица на културата"

Членовете на журито: Ану Кивило (Естония) Георги Тошев (България) Джеръми Айзъкс (Обединено кралство) Джорди Пардо Родригес (Испания) Елизабет Витуч (Австрия) Ивайло Знеполски (България) Камелия Николова (България) Людмил Вагалински (България) Манфред Гаулхофер (Австрия) Мария Кашукеева (България) Норбърт Ридл (Австрия) Светлана Христова (България) Стийв Грийн (Обединено кралство)

Българският град - европейска столица на културата през 2019 г. ще бъде Варна, Пловдив, Велико Търново или София. Това реши днес журито на конкурса след първия подбор в състезанието. Формално това решение е само предложение към българското правителство, което официално трябва да обяви избраните, но досега не се е случвало да има разминаване с мнението на журито.

"Европейска столица на културата" се организира от Европейската комисия и цели подобряване на средата и качеството на живот в европейските градове с инструменти на културата. Всяка година се избират два града от различни държави, които носят титлата. Конкурсът е считан за една от най-успешните инициативи на ЕК, защото с малко пари се постига голям ефект.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Титлата е шанс за добър имидж, туристи и нова инфраструктура. Спечелилият град получава и малка парична награда в размер на 1.5 млн. евро, като тя се изплаща непосредствено през 2019 г., за да подпомогне планираната културна програма през годината. Това е и голямото предизвикателство на тази дълга надпревара - основните инвестиции трябва да се правят от самите градове със средства от общинските и държавните бюджети, от структурните фондове и от частни спонсорства. Това развива администрацията, креативността и сътрудничеството с бизнеса.

През 2019 г. освен България, представител ще има и Италия. Първата селекция там избра градовете Каляри, Лече, Матера, Перуджа, Равена и Сиена измежду 21 кандидати.

Отпаднали след пресяването в България са Бургас, Русе, Шумен и Габрово. "Опитайте се да осъществите колкото се може повече от проекта си", призова обаче некласираните градове председателят на журито Стийв Грийн от Великобритания. И допълни, че решението на журито за четирите градове, които продължават, е било единодушно.



Пред "Капитал" Грийн коментира, че журито е било впечатлено от ентусиазма на всички проекти и от съвместната работа между общински служители, културни дейци и граждани. Грийн отказа да даде подробности за мотивите за избора на журито, защото след няколко седмици се очаква доклад с оценките на всички проекти. Най-общо основните критерии на конкурса са проектът да има европейско измерение, участие на гражданите и реалистична финансова рамка. Финансовите измерения на някои от проектите явно не са били водещи, защото Пловдив има доста по-малък бюджет от Русе например, което има и доста добър план за привличане на частни инвестиции.

Следващото заседание на представителите на журито ще бъде през октомври следващата година. Те ще изслушат отново одобрените кандидати и могат да посетят градовете. Препоръчва се един град, на който да бъде присъдена титлата и той се гласува от Европейския парламент през март 2015 г.

Дотогава четирите градове-кандидати продължават работата по проектите си. Ето какво предвиждат те:
 

Варна - Бряг на вдъхновението Целта на проекта на Варна е "да се надгради по-тясното разбиране за културата като сбор от различни изкуства и да бъде тя представена като двигател за развитие на общността и подобряване на градоустройството и икономическия пейзаж". Със спечелването на конкурса те искат да разрешат проблеми като изтичането на младите хора, централизацията на културния живот, инфраструктура и др. Концепцията предвижда пет програми - фестивали, нови произведения от български и чужди творци, неформално образование, изследователска дейност и включване на местната общност. За културна инфраструктура Варна предвижда да отдели близо 70 млн. евро. Толкова са планирани и за събитието, като 5.5 млн. евро от тях трябва да дойдат от частния сектор. Цялата концепция на Варна

 

Пловдив - Заедно Идеята на проекта на Пловдив е да обедини хората от различните поколения, етноси и вероизповедания в града и целия Южен централен район. Както и да "интегрира историческите пластове, натрупани в града и региона, съвремието и визията за бъдещо развитие". Инструментите, които ще използват, са съживяване на публични пространства, които да се превърнат в места за култура, спорт, отдих и забавления. Отделено е внимание и на проекти, свързани с новите технологии, екологията, здравословния живот. Планираният бюджет на Пловдив за културна инфраструктура е над 14,5 млн. евро, за събитието - над 22 млн. евро, от тях 3,5 млн. евро частен капитал. Цялата концепция на Пловдив

 

Велико Търново - Творим щастие Целите, които си поставя Велико Търново, са личностно удовлетворение, лично щастие и повишаване на благосъстоянието на обществото чрез създаване на среда, в която всички хора имат равен достъп до култура и равни възможности да изразяват и развиват творческия си потенциал и новаторско мислене. Чрез инициативите си екипът иска да мотивира и мобилизира творци, интелектуалци, гражданското организации и политици "да приемат постигането на личностно удовлетворение и лично щастие като нов дневен обществен, социален и икономически ред на Европа на основата на потенциала на европейската култура". За културна инфраструктура Велико Търново предвижда да отдели 25 млн. евро, за събитието - 80 млн. евро, от тях 9,5 млн. евро частен капитал. Цялата концепция на Велико Търново

 

София - Сподели София София и Югозападен регион участват в състезанието с идеята това да е основен инструмент за дългосрочна и устойчива инвестиция в културата, чрез която да обновят града и региона и да ги превърнат в по-добро място за живеене. Целта е да се решат проблеми като привличане и възпитание на нови и активни публики, разширяване на достъпа до култура, повишаване професионалните умения на артистите и културните мениджъри, свързване на иновациите и новите технологии с културата и изкуствата, равнопоставено участие в глобалните културни процеси, насърчаване на предприемачеството в артистичния сектор. Обръща се внимание на споделянето на ресурси и мрежи, на децентрализиране и демократична комуникация на културния живот. Предвиждат се 192 млн. евро за културна инфраструктура и близо 90 млн. евро за събитието, от които 13.5 млн. евро частен капитал. Цялата концепция на София