Всичко за хазартa
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Всичко за хазартa

Председателят на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев (вдясно),е един от двигателите на хазартните промени.

Всичко за хазартa

Държавата сваля данъка за сектора заради онлайн операторите, но рискува да изгуби милиони приходи

Вера Денизова
8422 прочитания

Председателят на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев (вдясно),е един от двигателите на хазартните промени.

© Надежда Чипева


В покера има моменти, в които един играч решава да заложи всичко, което има на една ръка.

Идеите на управляващите за промени в закона за хазарта приличат точно на такъв ход. С цел да привлекат международните онлайн оператори да се лицензират тук те предлагат нов данъчен режим за сектора, който де факто води до по-ниско облагане. Решението има икономическа логика – половин година след като влязоха в сила новите рестриктивни мерки към онлайн хазарта, няма нито един международен сайт за залагания, който да е поискал да се лицензира тук именно заради по-високите ставки. В същото време интересът към услугите им расте.

Заедно с разхлабването на данъчния режим обаче сега се променя и контролът, като така до голяма степен държавата ще трябва да разчита на добрата воля на хазартните играчи, за да събере очакваните приходи. 

Има и друг ключов въпрос - и това правителство като много свои предшественици намира политическа воля и енергия да се занимава с хазарта, а не с други проиритетни проблеми. Като например исканията на бизнеса за намаляване на някои данъци като този върху едноличните търговци или пък много по-нужните реформи в образованието и здравеопазването.

Какво се променя

След като преди седмица гласуването на проекта на първо четене беше отложено, сега получи подкрепа от управляващото мнозинство не само в зала. Междувременно дори мина на второ четене в бюджетна комисия. При първоначалните разисквания ГЕРБ обвини БСП и ДПС в лобизъм, част от представителите на управляващото мнозинство също бяха разколебани дали да подкрепят законопроекта. Миналата седмица обаче председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев, който е и основен двигател на хазартните поправки, е отишъл на заседанието на групата на "Коалиция за България". Там според червени депутати е разяснил убедително какво точно се цели с промените и защо се правят те. Основният мотив е, че държавата иска да либерализира режима, за да го направи по-привлекателен за чуждите онлайн оператори, които пък обещават да се лицензират и да плащат данъци тук.

Поправките предвиждат от 2014 г. букмейкърите, организаторите на тото и лото игри, покер и онлайн казина да се облагат с корпоративен данък. Отсега е ясно обаче, че по този ред трудно ще влязат някакви приходи (виж карето). Истинската данъчна тежест е оформена като двукомпонентна такса за издаване и поддържане на лиценз за хазартна дейност. Част от нея ще е еднократна - в размер на 100 хил. лв. Другата ще е 20% върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби от България и ще се дължи всеки месец. При забава ще има имуществена санкция плюс лихва (ОЛП+10). Въпросът е, че тази такса ще се отчита като счетоводен разход, т.е. с нея ще могат да си намаляват данъчната основа за данък печалба.

В момента този вид хазартни дейности се облагат с 15%, но върху оборота, т.е. сега понижението на данъчната тежест е няколко пъти, в зависимост от вида на играта. Точно високата ставка обаче се сочи от онлайн операторите като пречка да влязат на българския пазар легално. Техни представители многократно са коментирали, че конкуренцията в интернет принуждава организаторите да връщат под формата на печалби около 90% от събраните залози (за всеки вид игра и бизнес модел този процент е различен) и действащото в България данъчно облагане ще им коства загуби, ако се лицензират.

Да разбием монопола или...

Операторите, които са лицензирани да предлагат залози върху спортни или случайни събития в момента, са едва четири - Българският спортен тотализатор, Eurofootball Limited - Малта, "Еврофутбол" и "Евробет". Последните две са свързани с Васил Божков. Малтийското дружество, което оперира сайта efbet.com, получи лиценз тази есен. Според хора от бранша то също е индиректно свързано с "Еврофутбол". Любопитна подробност е, че на www.efbet.com има линк, който препраща към интернет страницата на веригата казина Efbet, в които инвеститор е Васил Божков. И от "Еврофутбол", и от efbet.com обаче отричат да са свързани въпреки съвпаденията в наименованията.

Равносметката - една година след като влезе в сила новият Закон за хазарта, който изисква от онлайн операторите да се лицензират, тази стъпка е направена само от един. И е спорно доколко и той плаща данъци, тъй като има две тълкувания на данъчната администрация, които му позволяват да не го прави (вижте другия текст). В същото време в забранителния списък на Държавната комисия по хазарта (ДХК) вече има стотици хазартни сайтфле, достъпът до които трябва да бъде ограничен от интернет доставчиците. С казуса се създаде прецедент в българското законодателство, който позволява филтриране и следене на интернет, а това не само може да се използва за разширяване на обхвата на следенето в бъдеще, но и за злоупотреби от страна на държавните силови структури. Ограниченията обаче са създадени, за да се заобикалят и някои от хазартните сайтове просто започнаха да създават свои огледални домейни. Други обаче сами забраниха достъпа на български IP адреси. Така на практика на пазара останаха само няколко легални играча, които (ако не броим тотализатора) са свързани помежду си.

При тази конфигурация идеята на държавата да промени облагането на бранша изглежда логично, ако целта й е да увеличи постъпленията от този бизнес и да го извади на светло. Още повече че от 2011 г. насам приходите от облагане на залози върху спортни събития падат. Според Министерството на финансите, ако бъде въведен новият данъчен режим за облагане, през следващата година постъпленията от целия сектор ще са с 15 млн. лв. повече. През 2013 г. се очаква те да са приблизително колкото и миналата – между 120 и 125 млн. лв. Това означава, че догодина те ще са 135 млн. лв. - 80 млн. лв. ще са по новия режим и 55 млн. лв. ще са приходите от алтернативен данък. Сметките са изготвени при прогноза през следващата година лиценз да получат четири бетинг оператора. "Изобщо няма да са четири компании, защото заявката е най-малко от 40 компании до този момент", обясни Цонев на бюджетна комисия при обсъждане на законопроекта на първо четене.

...да отворим врата в полето

Ако се премине към новия режим обаче, първоначално той ще облагодетелства сегашните играчи за сметка на приходите в бюджета, тъй като те ще плащат по-ниски данъци. Йордан Цонев твърди, че ако догодина не се лицензира никой, загубата за бюджета ще е 22 млн. лв. Според депутати може да е и по-голяма, тъй като при новия режим на облагане ще е много по-трудно да се контролира каква част от постъпленията хазартните компании изплащат след това като печалба на играчите (идеята е да се облага разликата между получени приходи от залози и изплатени печалби). Затова и депутати от БСП имаха предложение данъкът за традиционния хазарт да се запази на сегашното си равнище - 15% върху оборота, но то беше отхвърлено. Причината е, че по европейските правила не може да има различно облагане на една и съща дейност.

Така остава надеждата, че чуждите онлайн оператори ще спазят обещанието си да кандидатстват и получат български лиценз и след това ще правят някакви отчисления и към българския бюджет, които да компенсират спада от традиционния хазарт. В момента на ниво ЕС регулациите на хазарта са различни и големите бетинг компании имат нужда от работещи примери (какъвто може да се окаже България за тях), които да показват пред властите в другите държави като аргумент за либерализиране на режима там.

"За първи път в България се прави опит да се регулира предоставянето на трансгранична услуга изцяло в съответствие с европейското законодателство, като е взет предвид опитът на най-добрите, доказано работещи модели", написа в отворено писмо до медиите Сю Роситър, директор на Асоциацията на онлайн хазартни оператори (RGA). Тя гарантира, че при новите условия всички техни членове ще се регистрират на територията на България и ще плащат данъци. Сред тях са betfair, bet 365, Sportingbet, Ladbrokes, William Hill.

"Промените са стъпка в правилната посока. Въпросът е, че можеше да се въведе облагане на печалби на онлайн оператори на принципа на място на потребление. Това би превърнало страната в привлекателно място за установяване на онлайн операторите, тъй като за дейности извън България (т.е. онлайн приемане на залози от чуждестранни лица) операторите не биха подлежали на облагане тук", твърди Орлин Хаджийски, директор "Данъци" в PwC България. За страната това би било добре, защото ще се създадат повече работни места, а и корпоративният данък ще се плаща тук.

Няколко важни подробности

Заедно с данъчния режим се променя и регулацията на хазарта. Според поправките месечната такса от 20% ще се събира от комисията по хазарта на база месечна справка-декларация, която също се подава там. Ако някоя компания не внесе дължимата такса в срок, актът за установяването на вземането се издава от председателя на ДХК. Досега постъпленията от хазарт се събираха от Националната агенция за приходите, а според много експерти е спорно доколко ресорният регулатор има капацитета да следи за това бетинг компаниите.

В първоначалния вариант на проекта се предвиждаше да отпадне филтрацията на нелицензираните сайтове. Сега депутатите от комисията решиха тя да се запази, като в момента, в който някой от онлайните подаде документи за лиценз, ще бъде изваден от т.нар. черен списък.

От асоциацията на игралната индустрия (БТАПОИИ), в която членуват основно производители на хазартно обордуване, твърдят, че готвените промени не са били обсъдени с техни представители и че някои от тях са притеснителни. Те дават пример с текстовете, с които се разрешава внос на игрално оборудване за собствени нужди. В първоначалния вариант на законовите промени се отменяше забраната за модифициране на оборудване, ако то не е одобрено от ДХК, което създаваше възможност за неконтролирани действия. Но тези текстове отпаднаха в комисия.

Дали държавата ще спечели ръката, на която залага всичко, ще стане ясно догодина. Защото дяволът, както винаги, се крие в детайлите. А те не винаги са видими за широката публика. В случая ключов ще е контролът, който държавата ще осъществява, за да не се окаже, че вместо да увеличи приходите, просто е свалила в пъти данъците на няколко играча.

 

Как се заобикаля законът

В момента дори и да се лицензират в България и да предоставят услуги и приемат залози от местни лица, онлайн организаторите на хазартни игри лесно могат да избегнат плащането на данъци тук. Единственото изискване е дружеството, през което оперират, да е регистрирано в друга държава и да е разположило сървърите си там. Това става ясно от две становища – едното на Националната агенция за приходите (НАП) от края на септември 2012 г., а другото е на дирекция "Данъчна политика" в Министерство на финансите и е от 7 август 2013 г. Те са изготвени след отправено запитване дали организаторите на хазартни игри от разстояние, които не са български юридически лица, но са получили лиценз в България, подлежат на данъчно облагане в страната.

И в двете становища се посочва, че в общия случай подобни компании няма да формират място на стопанска дейност в България, т.е. те не подлежат на облагане по Закона за корпоративното подоходно облагане. Презумпцията е, че такива дружества не разполагат с определено място, посредством което да извършват своята дейност в страната, основните им сървъри също не са на територията на България. Нещо повече - ако отговарят на горните условия, данъци в България не дължат и онлайн операторите, които са с място на стопанска дейност в ЕС и Европейското икономическо пространство (с изключение на Лихтенщайн и Исландия), защото има действащи спогодби за избягване на двойно данъчно облагане. "Много рядко от НАП дават такъв конкретен отговор, особено по въпроса формирам или не място на стопанска дейност", казва данъчен консултант.

От НАП обясниха, че не могат да предоставят справка на колко възлиза платеният данък от онлайн хазарт, защото изготвят статистика на база видове игри. Представители на приходната агенция обаче признават неофициално, че постъпления от тази дейност в момента няма, т.е. от единствения лицензиран сайт efbet.com може и да няма данъчен приход.

С промените в закона сега ще се изисква чуждите хазартни оператори да имат свой представител с адрес в България, който да сключва договори от тяхно име и да ги представлява пред българските държавни органи. Според депутати с тези текстове де факто хазартните компании ще отговарят на изискването на закона за място на стопанска дейност и по-трудно ще могат да се позовават на тълкуванията на данъчните, когато не искат да плащат данъци.

В покера има моменти, в които един играч решава да заложи всичко, което има на една ръка.

Идеите на управляващите за промени в закона за хазарта приличат точно на такъв ход. С цел да привлекат международните онлайн оператори да се лицензират тук те предлагат нов данъчен режим за сектора, който де факто води до по-ниско облагане. Решението има икономическа логика – половин година след като влязоха в сила новите рестриктивни мерки към онлайн хазарта, няма нито един международен сайт за залагания, който да е поискал да се лицензира тук именно заради по-високите ставки. В същото време интересът към услугите им расте.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    simeonov_ avatar :-?
    simeonov_

    Аз лично смятам,че трябва да се промени сегашния вариант на облагане за да се разбие наистина монопола в момента върху залаганията и да се привлекат световните букмейкъри.Според мен просто трябва да се намали ставката и тя да стане по-реалистична,но тя да си остане върху оборота,защото иначе рискуваме да се окаже,че букмейкърите се почти на загуба.

  • 2
    ivanpetrof80 avatar :-|
    Йосиф Давыдович

    Аз пък си мисля, че настоящият режим е най-благоприятен и за държавата из хората, защото много млади комарджии се отказаха от този си порок и спряха да си дават парите на чуждите букмекъри. Ако аз например заложа 100 лв. на чужд букмейкър и си изгубя парите в бюджета допреди миналата година не влизаше нищо, сега няма къде да залагам освен по Еврофутбол където би трябвало да се начислят 15% данък върху оборота, но пък еврофутбол ако си плаща данъка не може да предложи добри коефиценти и хората по малко се лъжат да залагат. От друга страна хората са склонни да правят много високи и често неразумни залози онлайн и да си дават парите на малтийци, кипърци и гибралтарци други чужденци. Медиите не са доволни щото спряха рекламите от от

  • 3
    johnnie1160 avatar :-P
    Johnnie

    Да е жив и здрав Черепа и неговия мазен, но безмозъчен слуга Орешарски!

    Зарежи болниците - най-важно е сега да оправим хазарта! Забранихме чуждестранната конкуренция, сега защо да не намалим данъка... Догодима може и някакви субсидии лично за Черепа да предвидим...

  • 4
    enfj avatar :-|
    enfj

    Хазартните "Игри" са замислени като развлечение за хората извън работно време и средствата, които "Играчите" използват за развлечение са част от заплатите им, които са останали след облагането с данъци. Облагането с данък на фонда, с който е изграден този развлекателен бизнес представлява двойно данъчно облагане, защото организаторите на "Игрите" се издържат с част от точно тези, обложени с данък пари, която част доброволно е предоставена от "Играчите" за възможността да се организират "Игрите" и всички "Играчи" да имат равни шансове.
    Така замисления закон предоставя непосредствена възможност за източване на средствата от фонда за развлечение на "Играчите", защото се облагат не организаторите на "Игрите", а самите "Играчи".
    С това повторно данъчно облагане "Играчите" биха се съгласили, само когато средствата се разпределят и използват за подобряването на живота на същите тези "Играчи".
    Вярно е, че не повече от 5% от "Играчите" осъзнават, че попадат на двойно данъчно облагане, но останалите 95% усещат, че се случва нещо нередно с техните средства инвестирани във фонда за развлечения и почивка, и естествения им избор е да потърсят нова "Игра", която е с относително стабилен и слабо намаляващ фонд.

  • 5
    maimunimrysni avatar :-(
    Dreadlord

    Прекрасна промяна, тъжното е, че операторите ще подадат искане за лиценз, но никой няма да им го даде, за да могат да създават конкуренция... :(


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK