Зелената енергия: Пазарът е решение
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Зелената енергия: Пазарът е решение

Зелената енергия: Пазарът е решение

Правителството се е съсредоточило върху прилагането на наказателни мерки, вместо да търси легални и икономически обосновани решения

11936 прочитания

© КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ


В момента секторът на възобновяемата енергия е вкаран в задънена улица. Държавата казва, че не може да изпълни дългосрочните договори за изкупуване на енергията, тъй като производството е скочило многократно и ако всички тези разходи се вкарат в цената на електроенергията, тя трябва да нарасне, вместо да спадне. В същото време ВЕИ централите имат перфектни договори, които трудно могат да бъдат нарушени. И така вече година и половина държавата се опитва да измисли метод, за да вземе част от приходите им. Първо беше такса от 39% за най-многобройните фотоволтаични проекти и по-ниска за другите ВЕИ. Тя бе отменена от съда. Сега се предлага такса 20% от приходите на вятърните и слънчевите проекти, което се въвежда със закон, така че единствено Конституционният съд може да се намеси (президентът Росен Плевнелиев вече сезира съда). Междувременно държавата не изглежда да търси никакви други начини за реформи на системата, които да доведат до законен и по-безболезнен изход - както да се облекчи тежестта за обществото от преференциалните плащания за ВЕИ, така и те по-добре да се интегрират в енергийната система.

"Капитал" попита група експерти защо се получи така и има ли изход от тази криза.

Меглена Русинова, председател на Българската фотоволтаична асоциация

Странна е съпротивата на управляващите, не само на настоящото правителство, но и миналото, които отказват да развият стратегическа рамка за развитието на енергетиката. Липсва визия от страна на държавата как тя вижда развитието и модернизирането на енергетиката. Всички развити европейски държави разглеждат перспективата за развитие на своите икономики именно през модернизиране на енергийния сектор. В същото време Европейският съюз категорично и ясно е решил, че от четирите приоритета в енергетиката един от водещите е развитието на възобновяемите източници на енергия. И по този въпрос няма никакъв спор между държавите членки.

Ако има проблеми, които в момента пораждат финансови дефицити в системата, които дърпат енергетиката и българската икономика назад, това са проблемите в старите конвенционални производства, това са проблемите в нереформираната държавна енергетика, в мегаломанските проекти - за едни просто бяха похарчени пари, а тези, които се осъществиха, се оказаха икономически непотребни и скъпоструващи. За това е странно насочването на политическите партии към зеления сектор и неговото изваждане пред скоба като причина за различни проблеми. Ние сме тези, които сме най-прозрачните в енергетиката и които помагаме на българската държава да изпълни ангажиментите си, които е поела в договора си за присъединяване към ЕС.

Цената на електрическата енергия към крайните потребители не се определя нито от зелените централи, нито от политиците, нито дори от българския министър на икономиката. Тази цена би следвало да се определя от независим регулатор, който, стъпвайки на обективната оценка на състоянието на отделните в сектора и на обективните им разходи, да формира крайната цена. А българските политици следва да се насочат към това да повишат стандарта на гражданите и те да не бъдат натоварвани от сметките за електрическа енергия.

Кенет Лефковиц, член борда нa Българската ветроенергийна асоциация

Кенет Лефковиц
Фотограф: Велко Ангелов

Моето наблюдение е, че основният проблем е механичното предлагане на западни норми и стандарти в България. Преференциалните цени са субсидия, не през данъкоплатците, но през тези, които плащат сметките. Когато обаче раздаваш субсидия, предполага се да имаш институционалната рамка да регулираш това. Тук обаче има слаби институции и изобщо нямаше механизъм за раздаване на тези субсидии. Имаше много хора, заинтересувани да се дават все още и още лицензи, най-вече за капацитет към мрежата.

Сега възниква въпросът как да коригираме тези проблеми. До голяма степен те вече са коригирани - преференциалните цени бяха намалени драстично. Този данък (20-те процента такса - бел. ред) и допълнителното ограничаване на сектора са съвсем ненужни. Поне от вятърна гледна точка, нашето развитие спря преди две години. Решението не е в ограбване на една част от производителите за сметка на НЕК (заради това, че с таксата ще се субсидира държавната компания, вместо да се увеличат цените, на която тя продава - бел. ред). Това е краткосрочно и без визия. Ако НЕК не може с този модел да работи, услугите на компанията трябва да поскъпнат. Това ще рефлектира върху крайните цени, но засегнатите от това повишение трябва да се субсидират директно. Може да се прегледат и проектите по-внимателно как са разрешени и така да се намали сметката.

Тодор Галев, Център за развитие на демокрацията

Тодор Галев
Фотограф: Велко Ангелов

В Германия в момента сериозно се дискутира необходимостта от това да се намери начин за намаляване на субсидиите, без това да доведе, както в България, до глобяване на ВЕИ сектора, тъй като германската икономика и особено енергийно интензивните индустрии стават неконкурентоспособни. Но това не трябва да са ретроактивни мерки, защото те дават много лоши сигнали към инвеститорите, не само чуждите, но и нашите.

Търси се все по-голяма връзка между производство и потребление на място. Има няколко много интересни пилотни проекта, при които малки ВЕИ паркове се свързват директно с малки населени места, за да избягнат вкарването на своята енергия в общия микс. Проблемът с пренасянето на немския модел е, че той е коренно различен. Ако някак си го пренесем, в България би трябвало да имаме 130 хил. жилища, които имат собствено производство дали от фотоволтаици, дали от вятърни перки.

Владимир Аличков, член на Българската фотоволтаична асоциация

В световен мащаб се промени структурата на потребление на електроенергия. Германските специалисти явно са го забелязали това доста по-рано от другите. Затваряйки голяма голяма част от собствените мощности (основно ядрени), те успяха да постигнат баланс на задоволяване на постоянното търсене на енергия с базови мощности, а пиковете часове ги обхванаха с възобновяема енергия. Тоест в най-скъпите часове, т.е. когато се потребява много в цяла Европа, Германия изнася скъпа електроенергия в другите държави. А в часовете на ниско потребление внася евтина енергия от Швейцария и Франция, които няма как да си регулират ядрените централи. Зелената добавка в Германия се плащаше само от средните потребители и домакинствата. Там обаче те играят на либерализиран пазар, там енергията се купува по свободни цени. Давайки преференция за изкупуване на зелената енергия, тя измества кривата на търсене и предлагане по такъв начин, че конвенционалните производители, за да останат на пазара, са принудени в отделни часове да си намаляват своята цена. Така че цената на пазара е ниска и зелената добавка не ги натоварва в пълния й мащаб.

В България какво се случи? През март и април тази година се оказа, че не зеленият сектор не е готов за българската енергетика, оказа се, че българската енергетика трудно търпи ядрена електроенергия. В продължение на поне 40 нощи ние имахме потребление от 2000 - 2500 MW последователно и с два гигавата ядрена мощност няма как българската енергийна система да издържи (при това вятърните централи бяха изключвани). Бяха спирани дори ВЕЦ. Нашата енергетика е готова да работи в средата на 80-те години на миналия век, когато сме имали "Кремиковци", "Девня", "Химко", но не и сега, когато потреблението варира почасово и когато е най-евтино да бъде поето от ВЕИ, защото те са с най-ниска инсталационна стойност. В България ние нямаме избор, защото ЕРП-то може да ни спре по всяко време, мога да ни сложат данък или не. Това важи за всички в енергетиката, не само за нас. А домакинствата са най-потърпевши, защото те съвсем нямат избор.

М.Р.: Много е странно, след като вече има нормативната база, защо не тръгва пазарът на балансираща енергия. Когато стартира този пазар, тогава по естествен път ще излезе истинската цена и на кафявите производители. В момента поради пълната прозрачност на зелените производители фокусът е само върху тях. А цената им е вече конкурентна. Днес, ако се присъедини една фотоволтаична централа, тя ще продава на 185 лв. за мегаватчас. Докато цената на една топлофикационна централа е 285 лв. Или сега, точно в момента, в който развитието на технологиите е довело тяхната конкурентност, точно в този момент правителството предприема пътя на ликвидирането на сектора.

В рамките на един балансиращ пазар ЕСО и НЕК ще могат да покрият част от дефицитите, които имат в момента, но на пазарни принципи. Явно има съпротива, явно не се цели въвеждане на този пазар, защото той ще осветли много вътрешни корупционни процеси, при което се натрупва огромен финансов дефицит по непрозрачен начин за българското общество.

Т.Г.: Например няма абсолютно никакъв механизъм, по който да става ясно на обществеността, дори на самите производители, на какъв принцип ЕСО включва и изключва определени производители. След като няма ясен механизъм, съществува подозрение, че има някакви задкулисни схеми. Един от нашите анализи показа, че ако в средата на 2014 г. с магически пръчка въведем либерализиран пазар, ще трябва да отпаднат всички когенерации, някои въглищни централи, а ще останат естествено АЕЦ "Козлодуй", част от ВЕЦ и друга част от въглищните централи.

Иво Иванов, член на Българската фотоволтаична асоциация

Сегашното правителство в началото съвсем справедливо каза - нека първо да направим снимка на ситуацията, да направим стратегия и като разберем какви са целите в интерес на националната икономика и благосъстоянието на хората, тогава ще вземем решение какво да направим. Дотук добре. Последва обаче жестоко капсулиране, отказ от всякакви разговори. Въпреки че само няколко месеца по-рано и Европейската комисия, и Световната банка, и Европейската банка за възстановяване и развитие дадоха доста ясни подсказки кое и как би могло да започне да се прави, изведнъж се каза - вие няма да ни давате съвети, защото сте в конфликт на интереси. Ние имаме други идеи. Какви са тези идеи - ами няма да ви кажем.

Но да се върнем към 20-те процента такса. А те 20% ли са всъщност? Май са 30%. Или може би са повече от 30%. Защото освен тези 20% сега електроразпределителните дружества добавят и такса достъп, която никак не е ниска. Заложеното ограничаване на производството  по същество пак е такса от около 7-8%. Следва балансирането, което ние сме казали - да, готови сме да плащаме, за да подпомогнем държавата и обществото, но да е ясно как го правим. Но ни се подсказва, че тук има още едни 10% или дори 15%.

Трябва ни една много сериозна реформа на самата енергийна администрация. Там начело са хора, които са на свръхпенсионна възраст, които работят със стандартите на методите от средата на миналия век. Как да им кажеш на тях да приложим системата на Германия, където вече има мрежов паритет - там ВЕИ искат да се откажат от преференциалните си цени. Тук обаче всичко правим наказателно, сякаш завиждаме на развитието.

В.А.: Знаете ли кой има най-много интерес от тази такса - банките. Защото досега (когато действаха въведените през 2012 г. такси - бел. ред.) ние си изплащахме надлежно лихвите, но главниците се трупаха - те си стоят, просто си ги разсрочваме. Тоест ние се превръщаме в роби, които работят само за банките. Като ни наложат таксата, никой не ни опрощава главницата, нито министерството на икономиката, нито "Атака". Какво се получава - вместо да си изплатим проекта за 10-12 години, ние можем да работим 18, 20, 25 години, защото това ще зависи и от следващата "Атака" и от следващия парламент...

Георги Пулев, финансов директор на "Алфа финанс холдинг"

Когато един проект стане неатрактивен за собственика му и ако няма гаранции от самия собственик в лично качество или от други свързани с него компании, този проблем ще бъде прехвърлен в банките. Собствениците ще кажат "аз защо да чакам 20 години, за да взема печалбата". Ще има много проекти, където банково преструктуриране на може да бъде направено, тъй като паричният поток на проекта няма да може да издържи на плащанията. Банките обикновено слагат клаузи в договорите за пълно прехвърляне паричния поток извън оперативните разходи към тях, за да могат да се погасяват и просрочията. Собственикът, който е поел целият риск за този проект, просто ще реши, че вече не му е изгодно да го държи и ще го прехвърли на банката. Така банките скоро могат да станат собственици на Х на брой вятърни и фотоволтаични централи, което ще прехвърли проблема в банковата система. Това ще доведе до нови провизии и нови лоши кредити.

Издателите на в. "Капитал" Иво Прокопиев и Теодор Захов имат преки инвестиции във фотоволтаични проекти, чрез свои инвестиционни дружества, с обща мощност около 15 MWp.

В момента секторът на възобновяемата енергия е вкаран в задънена улица. Държавата казва, че не може да изпълни дългосрочните договори за изкупуване на енергията, тъй като производството е скочило многократно и ако всички тези разходи се вкарат в цената на електроенергията, тя трябва да нарасне, вместо да спадне. В същото време ВЕИ централите имат перфектни договори, които трудно могат да бъдат нарушени. И така вече година и половина държавата се опитва да измисли метод, за да вземе част от приходите им. Първо беше такса от 39% за най-многобройните фотоволтаични проекти и по-ниска за другите ВЕИ. Тя бе отменена от съда. Сега се предлага такса 20% от приходите на вятърните и слънчевите проекти, което се въвежда със закон, така че единствено Конституционният съд може да се намеси (президентът Росен Плевнелиев вече сезира съда). Междувременно държавата не изглежда да търси никакви други начини за реформи на системата, които да доведат до законен и по-безболезнен изход - както да се облекчи тежестта за обществото от преференциалните плащания за ВЕИ, така и те по-добре да се интегрират в енергийната система.

"Капитал" попита група експерти защо се получи така и има ли изход от тази криза.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

29 коментара
  • 1
    simeonov_ avatar :-|
    simeonov_

    Хубаво е,че за първи път всички са съгласни,че проблем има и не може да се продължава със субсидирането на ВЕИ балона и печалбите на малък кръг,за сметка на все по-скъп ток за хората и бизнеса.За първи път след толкова много статии които изписахте да ни обяснявате колко хубаво нещо са ВЕИ,виждам че сте отбелязали,че собствениците ви са заинтересована страна.Ние сами опорочихме идеята за ВЕИ за да осигурим големи сигурни печалби на наши хора,а просто трябваше да субсидираме единствено домашните ВЕИ инсталации.Проблеми с ВЕИ има в цяла Европа и навсякъде се търсят решения,за мен най-добрия вариант е така наречените инвеститори да си предогворят цените и сроковете на договорите за да влезе откупуването на инвестицията в разумни граници,както и да си плащат вече за балансиране.Не може България да плаща над 1% от БВП за енергия от ВЕИ.

  • 2
    1951 avatar :-P
    1951

    Интересно как някой може да бъде за морала, за етиката, за доброто, за свободата, за правилата, но да не вижда никакъв проблем в това от джобовете на просещите пенсионери пред супермаркетите да се взимат по 500 лева за мегават час "зелена енергия".

    Фотоволтаичната мафия не заслужава държавата да си спазва договорите към тях. Това са просто едни тарикати, които преди пет - шест години се усетиха на къде ще задуха вятъра, вложиха жълти стотинки, вдигнаха си краката на масата и очакваха, че 20 години държавата ще им излива парите в самосвали...

    Секторът трябва да се минимизира до минималните 16%, които се искат от ЕС. И дори да се залага повече на вятърната енергия, че е по-евтина и не гълта толкова земя.

    Иначе, решението за енергетиката е енергийна ефективност с ударни темпове, баланс между ВЕЦ и АЕЦ и намаляване на фотоволтаиците, ТЕЦ-овете и прочие.

  • 4
    rhu47352207 avatar :-|
    rhu47352207

    Разбирачи.....дави отворя очите малко....една инвестиция се избива за 10-12 год,!държавата е задължена от ЕК да произвежда ток от ВЕИ!и ако беше чак толкова печелившо-ЗАЩО ДЪРЖАВАТА не ги направи???много големи разбиратели сте всички!ЦЕНАТА КОЯТО ВИЕ ПЛАЩАТЕ Е 6%.....от цялата ви сметка,тоест на 100 лева-заплащате 6....!това не е пожелание,ЕК ни задължава!след като искаме да сме в ЕС...това са правилата!и когато вие сключите договор...и дойде един мухлъо като Стойнев и ви каже ---20%...аз какво да кажа на банката...да ама Стойнев ми взема 20%....!това са договори...зада се спазват...час по скоро искам да му видя муцуната като паднат тези 20% ...от съда или от ЕК....!а хората НЕ ПОНАСЯТ НИКАКВА ТЕЖЕСТ ОТ ВЕИ...-6%....!НО ЗЛОБАТА НА БЪЛГАРИНА Е УНИКАЛНА...защо не аЗ..ами той ще печели--АМИ ЗАЩОТО СИ СТРАХЛИВ И ПРОСТО НЕСИ ДОСТАТЪЧНО УМЕН...стига с този комунизъм всички по равно....

  • 5
    1951 avatar :-|
    1951

    До коментар [#4] от "rhu47352207":

    #ограмотинибе

  • 6
    ksto avatar :-(
    ksto

    Който иска (може) да даде дефиниция на понятията "общество" и "обшествена нужда'.
    Аз само ще кажа мнението си.
    Цената от 285 лв /Мвтч и нагоре от когененерационните централи обществото ли е поискало?
    Цената от 220 лв/Мвтч и нагоре за ел. енергия от заводските централи - пак ли обществото е поискало?
    Цената от 350 до 600 лв / Мвтч за присъединявани на "кило" фотоволтаични централи пак обществото ли е поискало и апропо присъединявало консенсунсно без правила и документи по закон?
    Най старата ТЕЦ в БГ -ТЕЦ Марица изток 1 обществото ли я направи когенерационна централа и вместо същото общество (ако го има) да я закрие, поиска ел. енергия от нея за 130 лв/Мвтч?
    И колко още?
    Общество ли? Обществени нужди ли? Стратегии ли? Национална сигурност ли?
    Като почнат един по един да ни се късат далекопроводите, като почнем да се молим на кой ли не да ни взема радиоактивните отпадъци (или за заеми понеже не сме били....) - май тогава ще разберем, за какво общество и обществена нужда тия години се е приказвало.....

  • 7
    k_ avatar :-|
    k_

    До коментар [#1] от "simeonov_":
    Да, събирането е успех.
    За съжаление засега не виждам нещо конструктивно, освен предложението на Левковиц изречено с половин уста за преглед на старите проекти.
    Пазар върви с конкуренция на пазарните субекти, вкл. и ВЕИ такива, а те от тези неща бягат засега.
    Вариантите са стотици за въвеждане на такава. А конкуренцията ще има изключително благотворна роля за отпушване на индустрията, коят наистина има бъдеще.
    Още едно възможно решение:
    Такса няма, но от субсидията почват да отпадат най-старите и най-скъпи проекти по схема. Собствениците им нали са бизнесмени-имвеститори почват да мислят какво да направят да се задържат в бранша. Оптимизират, инвестират в нови по-ефективни и пр.
    Ако един шофьор си е купил стар и модерен за времето си камион, но средата се промени и неговия стане неефективен той трябва да предприеме мерки или да напусне бизнеса.

  • 8
    alabala963 avatar :-|
    emo

    Всеки пише и говори за печалби и свръх печалби на инвеститорите от ВЕИ. Ама никой не даде и един пример за това колко са. Тук се хвърлят само цифри за цената на тока от ВЕИ и милионите приходи които получават инвеститорите, но никой не споменава нито думичка за разходите.
    Човек ще си помисли, че нямат никакви разходи. Що не попитате банките, които са отпуснали парите.
    Печалбата или свръх печалбата е равна на приходи минус разходи. ДКЕВР е сметнала и приела тази печалба да е 6.5%, тоест по-малка от цената на кредита 7-8%. Та пита се в задачата кога ще се върне дадена инвестиция, когато нормата на печалба е по-малка от цената на кредита. А може би специалистите от ДКЕВР са се заблудили, като са смятали, ама никой не се е сетил да обжалвал по административен ред. Вие като сте големи разбирачи, що не сезирахте съда за тяхната грешка. А сега ревете, че някои е инвестирал, чрез банките и вашите пари от депозитите и нормално очаква да си възстанови разходите и да спечели от тази инвестиция. Инвеститорите навсякъде се интересуват от печалбата, а държавата има социални и регулаторни функции.
    Защо не си поставите на покрива десетина панела ако мислите, че тока който ще произвеждате ще е безплатен. Щото ще сте го платили авансово за 15 години напред - затова.
    Защо държавата не либерализира пазара на ток. Защото цената ще се вдигне до пазарните равнища, а не до измислените от ДКЕВР цени и правителството моментално ще падне.
    Не вярвайте, че цената на АЕЦ-а е 40 лв/МВч. тя е изкуствено определена, а не пазарно. Понеже нашите специалисти не са компетентни според вас да определят цени на отделните производители, то цената на тока пазарно определена би трябвало да е равна на цената на алтернативния внос. Защо всички си мислят, че при едни и същи цена на първичния ресурс ние сме най-технологично развитите и цената на крайния продукт (ел. енергията) е най-ниската от цяла Европа. Аз си мисля, че изкуствено я задържат и декапитализират цялата система. Първо почнаха от НЕК след това ЕРП-тата и сега дойде реда на ВЕИ. Накрая и кюмурджиите ще го отнесат. И ще си седим на свещи щото е по евтинко.

  • 9
    today avatar :-|
    today

    [quote#8:"emo"]Всеки пише и говори за печалби и свръх печалби на инвеститорите от ВЕИ. Ама никой не даде и един пример за това колко са.[/quote]
    То и трудно може да се каже точно колко са, присъединявани са по различно време, различна стойност на инвестицията, с различна цена на изкупуване, зависят от метеорологичните условия. Обаче това си е типичната, любима на милиционерите в БСП и други партии тактика - тия са ужасно лоши и скъпи и туй то!
    Реално погледнато, ако имаш вятърни перки 500 мегавата те ще работят по номинал 20%, т.е. равняват се на 100 мегавата примерно ТЕЦ. От тях тока се изкупува под 150 лева за мегават. От тополофикациите обаче се изкупува целогодишно на 280 лева (доскоро беше 300) така че ... кой е лошия със скъпия ток?

  • 10
    brick40 avatar :-|
    bricky

    [quote#1:"simeonov_"]опорочихме идеята за ВЕИ за да осигурим големи сигурни печалби на наши хора,а просто трябваше да субсидираме единствено домашните ВЕИ инсталации[/quote]

    Това е в общи линии есенцията на проблема! Пазарното решение и пазарният натиск са наистина нужни!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK