С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
29 13 дек 2013, 16:15, 11564 прочитания

Зелената енергия: Пазарът е решение

Правителството се е съсредоточило върху прилагането на наказателни мерки, вместо да търси легални и икономически обосновани решения

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


В момента секторът на възобновяемата енергия е вкаран в задънена улица. Държавата казва, че не може да изпълни дългосрочните договори за изкупуване на енергията, тъй като производството е скочило многократно и ако всички тези разходи се вкарат в цената на електроенергията, тя трябва да нарасне, вместо да спадне. В същото време ВЕИ централите имат перфектни договори, които трудно могат да бъдат нарушени. И така вече година и половина държавата се опитва да измисли метод, за да вземе част от приходите им. Първо беше такса от 39% за най-многобройните фотоволтаични проекти и по-ниска за другите ВЕИ. Тя бе отменена от съда. Сега се предлага такса 20% от приходите на вятърните и слънчевите проекти, което се въвежда със закон, така че единствено Конституционният съд може да се намеси (президентът Росен Плевнелиев вече сезира съда). Междувременно държавата не изглежда да търси никакви други начини за реформи на системата, които да доведат до законен и по-безболезнен изход - както да се облекчи тежестта за обществото от преференциалните плащания за ВЕИ, така и те по-добре да се интегрират в енергийната система.

"Капитал" попита група експерти защо се получи така и има ли изход от тази криза.


Меглена Русинова, председател на Българската фотоволтаична асоциация
Меглена Русинова

Автор: ВЕЛКО АНГЕЛОВ

Странна е съпротивата на управляващите, не само на настоящото правителство, но и миналото, които отказват да развият стратегическа рамка за развитието на енергетиката. Липсва визия от страна на държавата как тя вижда развитието и модернизирането на енергетиката. Всички развити европейски държави разглеждат перспективата за развитие на своите икономики именно през модернизиране на енергийния сектор. В същото време Европейският съюз категорично и ясно е решил, че от четирите приоритета в енергетиката един от водещите е развитието на възобновяемите източници на енергия. И по този въпрос няма никакъв спор между държавите членки.

Ако има проблеми, които в момента пораждат финансови дефицити в системата, които дърпат енергетиката и българската икономика назад, това са проблемите в старите конвенционални производства, това са проблемите в нереформираната държавна енергетика, в мегаломанските проекти - за едни просто бяха похарчени пари, а тези, които се осъществиха, се оказаха икономически непотребни и скъпоструващи. За това е странно насочването на политическите партии към зеления сектор и неговото изваждане пред скоба като причина за различни проблеми. Ние сме тези, които сме най-прозрачните в енергетиката и които помагаме на българската държава да изпълни ангажиментите си, които е поела в договора си за присъединяване към ЕС.
Цената на електрическата енергия към крайните потребители не се определя нито от зелените централи, нито от политиците, нито дори от българския министър на икономиката. Тази цена би следвало да се определя от независим регулатор, който, стъпвайки на обективната оценка на състоянието на отделните в сектора и на обективните им разходи, да формира крайната цена. А българските политици следва да се насочат към това да повишат стандарта на гражданите и те да не бъдат натоварвани от сметките за електрическа енергия.

Видео





Кенет Лефковиц, член борда нa Българската ветроенергийна асоциация
Кенет Лефковиц

Фотограф: Велко Ангелов

Моето наблюдение е, че основният проблем е механичното предлагане на западни норми и стандарти в България. Преференциалните цени са субсидия, не през данъкоплатците, но през тези, които плащат сметките. Когато обаче раздаваш субсидия, предполага се да имаш институционалната рамка да регулираш това. Тук обаче има слаби институции и изобщо нямаше механизъм за раздаване на тези субсидии. Имаше много хора, заинтересувани да се дават все още и още лицензи, най-вече за капацитет към мрежата.

Сега възниква въпросът как да коригираме тези проблеми. До голяма степен те вече са коригирани - преференциалните цени бяха намалени драстично. Този данък (20-те процента такса - бел. ред) и допълнителното ограничаване на сектора са съвсем ненужни. Поне от вятърна гледна точка, нашето развитие спря преди две години. Решението не е в ограбване на една част от производителите за сметка на НЕК (заради това, че с таксата ще се субсидира държавната компания, вместо да се увеличат цените, на която тя продава - бел. ред). Това е краткосрочно и без визия. Ако НЕК не може с този модел да работи, услугите на компанията трябва да поскъпнат. Това ще рефлектира върху крайните цени, но засегнатите от това повишение трябва да се субсидират директно. Може да се прегледат и проектите по-внимателно как са разрешени и така да се намали сметката.

Тодор Галев, Център за развитие на демокрацията
Тодор Галев

Фотограф: Велко Ангелов

В Германия в момента сериозно се дискутира необходимостта от това да се намери начин за намаляване на субсидиите, без това да доведе, както в България, до глобяване на ВЕИ сектора, тъй като германската икономика и особено енергийно интензивните индустрии стават неконкурентоспособни. Но това не трябва да са ретроактивни мерки, защото те дават много лоши сигнали към инвеститорите, не само чуждите, но и нашите.

Търси се все по-голяма връзка между производство и потребление на място. Има няколко много интересни пилотни проекта, при които малки ВЕИ паркове се свързват директно с малки населени места, за да избягнат вкарването на своята енергия в общия микс. Проблемът с пренасянето на немския модел е, че той е коренно различен. Ако някак си го пренесем, в България би трябвало да имаме 130 хил. жилища, които имат собствено производство дали от фотоволтаици, дали от вятърни перки.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

БНБ ревизира нагоре очакванията си за българската икономика БНБ ревизира нагоре очакванията си за българската икономика

Централната банка залага на увеличение на БВП от 3.7%, което е с 0.1 пр.п. над предходната прогноза

21 авг 2019, 326 прочитания

Вечерни новини: Италианският премиер подава оставка, интересът към АЕЦ "Белене" - фиктивно висок, реално нисък Вечерни новини: Италианският премиер подава оставка, интересът към АЕЦ "Белене" - фиктивно висок, реално нисък

ЕС отказа на Борис Джонсън промяна в сделката за Brexit; САЩ обмислят мерки срещу рецесията; Още спекулации около мистериозния взрив край Северодвинск

20 авг 2019, 1279 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Чиста работа

Новите директори на регионалните екоинспекции ще станат ясни до дни. Спорни кандидатури не липсват

Арх. Борислав Игнатов: Всеки лев от данъците трябва да добавя качество на живота

Кандидатът за кмет на София на "Демократична България" пред "Капитал"

Българската реклама в чужбина

Българските рекламни агенции все повече се ориентират към обслужването на клиент на чужди пазари

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Кино: "Имало едно време в... Холивуд"

Тарантино с филмово густо за носталгията и нихилизма

БАЗА данни

Какво показва годишната изложба в СГХГ на номинираните за наградата за съвременно изкуство БАЗА