Какво стартира кабинетът "Орешарски"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво стартира кабинетът "Орешарски"

Главният изпълнителен директор на Westinghouse Дани Родерик и премиерът Пламен Орешарски обявиха, че стартират преговори за нова ядрена мощност в Козлодуй

Какво стартира кабинетът "Орешарски"

Отново, както и в случая с АЕЦ "Белене", началото на новия ядрен проект е обвито в неясноти

5027 прочитания

Главният изпълнителен директор на Westinghouse Дани Родерик и премиерът Пламен Орешарски обявиха, че стартират преговори за нова ядрена мощност в Козлодуй

© Георги Кожухаров


Обявеното тази седмица стартиране на преговори за нова ядрена мощност странно напомня събития с почти десетгодишна давност. Тогава с неоповестено решение, чието действително съдържание е замъглено с неясни прессъобщения, кабинетът "Сакскобурготски" взима решение за изграждане на АЕЦ "Белене". Сега отново с решение с неясно съдържание се започва процесът за изграждане на 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй".

В т. 31 от заседанието на правителството от 11 декември 2013 г. е взето решение с неясно съдържание, което в рубриката "решенията накратко" в сайта на Министерския съвет е озаглавено "БЕХ ще води преговори с Toshiba Corporation за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ "Козлодуй". Така както е представено, излиза, че правителството просто одобрява едни бъдещи преговори. Защо обаче се налага да се одобряват с формално решение преговори и кога е взето решение като юридически акт да се изгражда нова ядрена мощност, така че вече се започват и преговори кой да я изгражда?

Преди десет години актът на правителството от 29 април 2004 г. е разкрит чрез подаване на две паралелни заявления по Закона за достъп до обществена информация – по едното тогавашното Министерство на енергетиката и енергийните ресурси излъгва, че такова решение не е вземано, докато Правителствената информационна служба, осъждана преди това за откази по закона, предоставя пълно копие от решението по т. 57 от протокол №17.

От съдържанието на решението от 2004 г. се вижда, че е за изграждане на нова ядрена централа на площадка "Белене". Тоест това е решение по чл. 45 от Закона за безопасното използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ), което съгласно закона трябва да се предшества от три оценки – 1. ядрената безопасност и радиационната защита и въздействието върху околната среда (ОВОС); 2. на социално-икономическия ефект и 3. на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци и управлението им. Такива оценки не са представени на членовете на кабинета, а само доклад на министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев, състоящ се от две страници и няколко реда. Решението е обжалвано от Национално движение "Екогласност" и "Грийнпийс" и в историческо заседание на 15 ноември 2004 г. тримата върховни съдии се разделят по въпроса дали подлежи на съдебен контрол. В особено мнение съдията Александър Еленков обосновава становището, че "предварително решение" за изграждане на ядрена мощност в закона не е предвидено и ако не бъде осъществен контрол за законност на това решение под претекст, че ще бъде взето друго със същото съдържание (каквато е тезата на правителствените юристи), то може да влезе в сила и да стане необжалваемо. Мотивите на съдия Еленков са изцяло възприети от петчленен състав на Върховния административен съд, който през януари 2005 г. връща делото за разглеждане по същество.

Междувременно за правителството е станало безпощадно ясно, че без трите изисквани от закона сериозни оценки решение за нова АЕЦ няма да издържи в съда. Работа по такива оценки е възложена и са създадени хиляди страници документи, свързани с технологията и социално-икономическия ефект. Проведено е обществено обсъждане (в рамките на един ден) и през април 2005 г. новият министър Мирослав Севлиевски отново внася доклад в МС, който взема ново решение за АЕЦ "Белене", наричано въпреки липсата на такъв термин в закона "решение по същество". Оценка на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци и управлението им не е извършена. Въпреки това по новото обжалване от страна на НД "Екогласност" тричленен и петчленен състави на ВАС заемат становище, че такъв доклад за оценка има и че жалбоподателят трябва да докаже, че не е бил изготвен, щом го твърди. Доказателство, че такава оценка не е била извършена, се появява едва през 2007 г., когато сред представената документация по друго дело за първи път се представя доклад с такова заглавие, който никога не е бил подложен на обществено обсъждане, нито е станал известен на членовете на кабинета. Докладът е от октомври 2006 г. и е съставен след изрично настояване на Агенцията за ядрено регулиране. Когато става известен обаче (макар и на малцина), решението за изграждане на АЕЦ "Белене" вече е влязло в сила.

През 2012 г. изграждането на АЕЦ "Белене" е преустановено.

Пропуск или умишлена заблуда?

Днес сякаш всичко се повтаря. С изоставянето на проекта за АЕЦ "Белене" през 2012 г. е взето решение "по принцип" да се започне работа по извършване на оценки за изграждане на нов реактор на АЕЦ "Козлодуй". Според закона нов реактор и нова централа е едно и също (използваната в практиката терминология "ядрена мощност" отново не се среща в закона). В прессъобщението за новото решение от 11 декември 2013 г. се съдържа следният смущаващ текст:

"Днешното правителствено решение е в изпълнение на решение на МС от 11 април 2012 г. (т. 28 от Протокол №14), с което е дадено принципно съгласие по чл. 45, ал. 1 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия да се предприемат действия, необходими за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ "Козлодуй". Със същото решение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма е възложено да внесе в МС два доклада – по чл. 45, ал. 2 от ЗБИЯЕ и относно правно организационната форма за осъществяването на проекта."

От този текст остава впечатлението, че е напълно възможно взетото онзи ден правителствено решение да е решението по чл. 45 от ЗБИЯЕ "по същество". Обезпокоителното е, че липсват както трите оценки по закона, така и обществено обсъждане, включително решение по ОВОС и неговото обществено обсъждане. Разбира се, в онлайн достъпната правителствена система за правна информация не фигурират нито текстът на решението, нито стенограмата от заседанието на 11 декември.

За атома закон няма

Всичко това се случва в контекст на трайно безхаберие в сферата на ядрената енергетика. Да отвориш кафене или сергия е обект на сериозен административен контрол. Не същото се оказва обаче за изграждане на ядрен реактор или хранилище за радиоактивни отпадъци.

През 2013 г. на два пъти Върховният административен съд отмени окончателно поради множество закононарушения положителни ОВОС – на малкия изследователски ядрен реактор на БАН в София и на Националното хранилище за радиоактивни отпадъци на площадка "Радиана". Забележително е, че при първия случай се е наложило Агенцията за ядрено регулиране да убеждава Министерството на околната среда и водите, че за преустройството на ядрения реактор на БАН въобще трябва да има ОВОС! Общественото обсъждане на проекти в сферата на ядрената енергетика продължава да е нежелано от властта, а решенията – взимани на тъмно.

През януари 2013 г. по запитване на "Програма Достъп до информация" се оказа, че Министерството на енергетиката и икономиката не вижда причина да публикува отново оценките на АЕЦ "Белене" преди референдума. Тогава гражданите не успяха да си съставят мнение и да формират изискваното от закона мнозинство, за да се вземе легитимно решение за нова ядрена централа. Нито една от парламентарно представените сили обаче не внесе предложение парламентът да вземе решение в тримесечния срок след референдума, както е по закон. Изводът е, че нито общественото обсъждане, нито законът са ориентири на архитектите на ядрената енергетика в България, независимо от всички развития през последните десет години.

*Авторът е адвокат, ръководител на правния екип на "Програма Достъп до информация"

Обявеното тази седмица стартиране на преговори за нова ядрена мощност странно напомня събития с почти десетгодишна давност. Тогава с неоповестено решение, чието действително съдържание е замъглено с неясни прессъобщения, кабинетът "Сакскобурготски" взима решение за изграждане на АЕЦ "Белене". Сега отново с решение с неясно съдържание се започва процесът за изграждане на 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй".

В т. 31 от заседанието на правителството от 11 декември 2013 г. е взето решение с неясно съдържание, което в рубриката "решенията накратко" в сайта на Министерския съвет е озаглавено "БЕХ ще води преговори с Toshiba Corporation за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ "Козлодуй". Така както е представено, излиза, че правителството просто одобрява едни бъдещи преговори. Защо обаче се налага да се одобряват с формално решение преговори и кога е взето решение като юридически акт да се изгражда нова ядрена мощност, така че вече се започват и преговори кой да я изгражда?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • anihilator_jack

    Нека позная - и тука са забравили да водят стенограма, както при преговорите с Газпром.........

  • 2
    telqk avatar :-|
    telqk

    Стратегията е ясна - да тупкат топката докато подпишат за южен поток, за козлудуй и да стартират беляне и после заслужена почивка осигурени за вечни времена.

  • 3
    today avatar :-|
    today

    Стратегията е да прилапат активите на БЕХ (който беше създаден точно за да съберат всички активи на едно място и да теглят заеми), и отделно разни фирми от обръчите да са консултанти и да лапат десетки милиони за писане на енергийни хороскопи.
    България няма нужда от никакви нови мощности, тока от нова мощност ще бъде скъп и непродаваем на свободния пазар, остава варианта да го изкупува НЕК по дългосрочен договор и цената да бъде добавена в микса.
    Микса в момента е 80 лева, по изчисления на НЕК трябва да бъде повишен с мин. 18% за да не работят на загуба, стават 95 лева, после ще добавим още поне 50 от новия реактор, после добавяме и ЕРП-тата, и ето ви ток по 30-35 ст за квтч при крайните потребители.
    Nice, a?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK