Брюксел ли?

Първият отговор дойде от министъра на външните работи Кристиан Вигенин, който каза пред БНТ, че това не било въпрос, по който ЕС може да решава, тъй като споразуменията за "Южен поток" са двустранни. Това изявление е проблем поне по две причини. Първо, защото то съвпада напълно с руската позиция. И второ, показва непознаване на правото на ЕС. След 1 януари 2007 г. България е задължена да се съобразява с европейското право, независимо кога е прието, включително и при сключване на международни договори. Датата на сключване на договора и приемането на съответните европейски норми е без значение. Това, че "третият енергиен пакет на ЕС" влиза в сила през 2009 г., т.е. след подписването на Междуправителственото споразумение (МПС) за "Южен поток" - през 2008 г., не означава, че последното не трябва да бъде приведено в съответствие с изискванията на европейското законодателство. Съгласно Договора за функциониране на ЕС единствено споразуменията, сключени, преди държавата да стане страна - членка на ЕС, не следва да бъдат засегнати от факта на членството, но дори и в този случай страната членка е длъжна да предприеме всички подходящи действия, за да прекрати несъответствията.

Иска ли Русия?

Тук идва и следващият проблем. За предоговарянето трябва да има и отсрещна страна, която да е съгласна за това. Според бившия министър на икономиката Трайчо Трайков промяна в МПС е била поискана още през 2010 г., но "Газпром" е отказал със същите аргументи, които изтъква и сега. "За това поканих експерт от ГД "Енергетика" да присъства на преговорите в София при посещението на премиера Владимир Путин през ноември. Експертът също каза пред "Газпром", че сега или по-късно МПС трябва да бъде променено." Трайков допълва, че в споразумението за развитие на проекта, което е било подписано тогава, по негови спомени изрично е било записано, че проектът ще бъде съобразен със законодателството на ЕС (а не просто с международното право, както е записано в МПС). Идеята на Трайков е била самото споразумение да бъде променено, преди да се вземе окончателното инвестиционно решение през ноември 2012 г. Това е логично, тъй като отказът на България да го подпише би могъл да принуди Русия да промени МПС. Това обаче не стана, защото тогава правителството на ГЕРБ преследвало други цели (най-вероятно намаляване на цената на газа).

Наследникът му Делян Добрев обаче смята, че най-добрият момент е бил през 2010 г., когато е подписвано акционерното споразумение. "Окончателното инвестиционно решение не е юридически акт, а само техническа стъпка", смята той. "Когато аз бях министър, позиция на ЕК за "Южен поток" нямаше. Такава е получена през август тази година. Т.е. правителството не само е бездействало няколко месеца, но и напук на ЕС е направило "първата заварка".

Ние най-добре си знаем

Втората възможност за съобразяване със законодателството на ЕС е била преди "първата заварка" на 31 октомври, с което формално стартира проектът. И поради тази неизползвана възможност ЕК определи България в официално писмо до правителството като "най-слабото звено в енергийната сигурност на ЕС".

Към този момент вече е в сила и решение на ЕС от края на 2012 г., което изисква страните членки да разкриват съдържанието на двустранните си споразумения, които влияят на общия пазар (т.е. вече са в компетенциите на ЕС). Именно на базата на това решение България предава всичките си газови междуправителствени споразумения в областта на енергетиката за оценка в Брюксел. Едва тогава и Европейската комисия вече заема категорична позиция, че споразуменията трябва да бъдат предоговорени. Това отговаря и на твърдението на премиера Орешарски, че "няма как да сме объркали сега", след като споразумението е подписано през 2008 г.

Оттам нататък всички други обяснения вече звучат комично, а някои и скандално.

Например твърдението на министъра на икономиката Драгомир Стойнев, че България няма да нарушава никакво европейско законодателство, тъй като с протоколите, подписани между "Газпром" и БЕХ, се е предвиждало да се предоставя достъп на трети страни (т.е. извън собствениците на тръбата) до нея. Първо, няма как протокол от разговори между две компании да има предимство в правния мир пред ратифицирано от парламента споразумение между две държави. Второ, критиките на ЕК са в доста повече области.

Другото твърдение на Стойнев също е малко странно. След срещата си с Гюнтер Йотингер тази седмица той заяви, че едва ли не Европейската комисия ще преговаря от името на страните членки с Русия. Йотингер обаче казва, че ще вземе участие в преговорите, за да гарантира спазването на европейското законодателство. Т.е. ще поеме водеща роля в координирането на усилията на страните членки да предоговорят споразуменията си. Според решение на Съвета на министрите от 2012 г.  (между другото предизвикано от българския казус) на Комисията се дават правомощия да участва в преговори при подготовката на международни енергийни споразумение, т.е. да бъде на една маса със страните членки, но не и да води сама преговори от тяхно име. Последното е невъзможно, тъй като всички страни членки на ЕС трябва да упълномощят ЕК. Другото, което комисарят казва, е, че ще повдигне въпроса пред руската страна при предстоящето му посещение в Москва, както и при предстоящата среща Русия - ЕС.

Стойнев заяви още, че за "Северен поток" не се прилагало европейското законодателство, защото нямало достъп на трети страни до тръбата. Така че не виждал и защо това да не важи и за "Южен поток". Това в най-добрия случаи е непознаване на географията. "Северен поток" преминава по дъното на Балтийско море, т.е. извън териториалните води на ЕС. Сухопътните му продължения се наричат "Опал" (който е нещо като аналог на българския участък на "Южен поток") и "Нел" и са изцяло съобразени с европейското законодателство. Дерогацията за "Опал", т.е. изключението от спазването на някои европейски правила, обаче беше одобрена от германския регулатор още през 2009 г. Дерогацията е качена на сайта Bundesnetzagentur (германският регулатор) и от нея всъщност се вижда, че газопроводът не е изцяло освободен от европейското законодателство. До този момент не е известно "Газпром" да е поискал такова изключение от европейските правила за "Южен поток".

Сега предстои и трета възможност за промяна на междуправителственото споразумение за "Южен поток". Правителството и ЕК могат да заключат, че опитът на компанията "Южен поток" - България, да проведе конкурс за избор на строител на газопровода вместо открит търг, както изисква европейското законодателство, е незаконен. Тогава може от "Газпром" да се поиска и реална промяна на основополагащия договор за проекта.