С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
17 14 дек 2013, 15:46, 9582 прочитания

Програма "Да се научим да работим"

Идеята за 500 млн. лв проектно финансиране на общини и министерства стана по-ясна. Потенциалните проблеми - също.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

[[linkdosie]]Много или малко са 500 млн. лв.? Ако ги използваш, за да ги раздадеш на няколко министерства и на една дузина "свои" общини, подбрани по едни критерии, но оценявани по други, са доста, защото ще бъдат загубени. Но ако ги ползваш, за да обучиш администрацията на всички нива как да мисли по-дългосрочно, как да прави и отчита проекти и как да разчита на собствените си сили, а не на политическа протекция, това са нищо пари. Защото ефектът от тях ще е много по-голям от изпълнението на конкретните идеи.
 
Още е рано да се каже дали идеята на това правителство да направи фонд с бюджетни средства, който на проектен принцип да финансира идеи на министерства и общини, е от първия или от втория тип. Въпреки че вече има повече информация как точно ще работи механизмът. С изясняване на подробностите около фонда стават ясни няколко неща. Първо, след като седем години управлява еврофондове, държавната администрация е решила да създаде собствен фонд, който да приравни донякъде към тях. Второ, слабите места от едните могат и ще се прехвърлят и към другите, ако не се внимава. И трето, идеята има потенциал да успее, но въобще не са за подценяване многото възможности да се превърне в поредната политическа хранилка и да се провали. Което би било жалко.

За кого са парите


Публичната инвестиционна програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите 2014 г."  (както е името на фонда) още няма приет регламент, но се очаква такъв да бъде гласуван от Министерския съвет (МС). Идеята обаче е да има проста схема (виж графиката). От едната страна ще бъдат ведомствата, от другата - общините. Проектите на първите могат да са на стойност не по-голяма от 30 млн. лв., а на вторите - наполовина. Те ще се състезават с идеи, които ще се подбират на базата на седем критерия, обясниха от Министерството на финансите (МФ). Първата цедка на подбор ще бъдат областните управители и представители на Националното сдружение на общините (НСОРБ), после проектите отиват в комисия, съставена от няколко министри и "регионални власти", каквото и да се разбира под това (вероятно отново областните управи). Накрая одобрените идеи отиват в МС, който гласува финансирането им.

Проектите, с които общините могат да кандидатстват, не бива да са по-продължителни от две години, а приоритетни области са транспортната инфраструктура, околната среда (водоснабдяване, канализация и др.), социалната инфраструктура (училища и обучителни центрове), болници и здравни звена, спортни зали и съоръжения, културни, обществени и други публични сгради, както и всичко, което според правителството подкрепя социално-икономическото развитие. Важна подробност е, че предимство ще имат по-бедни и изостанали общини, които "могат да бъдат перспективни и социално значими", както уточняват от МФ.

Играчка за силните на деня?



Фондът се появява между първия и втория вариант на бюджета, вероятно на сбирката в Бояна, твърдят източници от управляващите. Идеята, казват в БСП, е възникнала, след като на срещи в различни региони е станало ясно (сякаш досега не е било), че няма достатъчно пари, а има доста искания. В Добрич и Плевен например искали язовир. Във Враца - да възстановят "Химко". Тъй като общините отдавна нямат почти никакви средства за капиталови разходи, този фонд трябва да компенсира това. Е, "Химко" очевидно няма да може да се издигне наново с тези пари, но държавата може да помогне с инфраструктура край него, казват депутати.

Това е най-голямото притеснение покрай новия фонд: да не се превърне в лесна популистка играчка, която да раздава пари на ръка на общини, управлявани от БСП и ДПС, за проекти, които нямат нито финансова обосновка, нито допринасят за развитието на региона или държавата. И от двете партии твърдят, че това няма да е така, и посочват, че няма как този фонд да е по-субективен от досегашната практика. А тя е достатъчно порочна: досега допълнителни пари печелеха общините, които можеха да стигнат до финансовия министър и да го убедят някак да им съдейства. Тази схема действаше и при НДСВ, и при тройната коалиция, и при ГЕРБ. Миналата година например "Капитал" изчисли, че са били раздадени 76 млн. лв. на общини, от които 90% са контролирани от ГЕРБ. Стигна се дори до парадокса, при който кметът на Съединение премина от БСП в партията на Бойко Борисов, за да си гарантира още средства от бюджета.

"Ако има нещо, на което държим в БСП, това е да има критерии и прозрачност при оценката на проектите", твърди Жельо Бойчев, който, преди да стане депутат, беше общински съветник в София. Според него важни за пресяването са ефекти като стимулиране на икономическия растеж, откриване на работни места, възвращаемост. Кметовете засега се въздържат да коментират с условието, че нищо не е ясно. Кметът на Перник Росица Янакиева обаче, която е от БСП, очаква това да разпредели "по-равномерно финансирането". Община Бургас според нея е взела "нерегламентирано" 450 млн. лв., за каквито Перник не е и мечтал.

Кметът на Бургас Димитър Николов пък каза, че има проекти, които може да предложи на фонда, но също чака да види условията.

Според председателя на бюджетната комисия Йордан Цонев, който също е активист за идеята, тя трябва да доближи по ефикасност европейските проекти. "Конкурентни проекти чрез конкурентно начало, като най-важното нещо е да има публичност и прозрачност", казва Цонев. Прозрачност е ключова дума: в механизма дори е заложен публичен регистър на проектите, в който да се вижда къде и за какво се харчи.

Отсега обаче прозират и няколко потенциални слаби места. Първото е, че областните управи са по своята същност политическа цедка, т.е. не е ясно дали няма да пропускат предимно общини, които са от същия цвят. Йордан Цонев казва, че всеки депутат би трябвало да наблюдава дали се дават проекти на избирателния му район, а това гарантира разнообразие, но това би могло да бъде просто още един лост за политически лобизъм. Втората слабост е, че наблюдаващи проектите ще бъдат министерствата, което не е най-съвършената форма на контрол, а в публичния регистър няма да се помества цялата информация, а само каквото МС прецени. Това позволява да се скрие целият път на един проект - от началото до края му, както и дали са постигнати целите. Еврофондовете са добър пример: въпреки контрола и одитите през 2007-2008 г. ДПС успя да насочи голяма част от програма "Околна среда" в малки свои общини с раздути проекти, а и досега Програмата за развитие на селските райони е доста непрозрачна.

Идеята да се включи НСОРБ засега не е стигнала до самото сдружение, откъдето отрекоха да са консултирани по въпроса. Потенциално слабо място е липсата на браншови или граждански организации, както и на независими експерти, които да може да участват в подбора на проекти с икономически перспективи.

Опасни дупки навсякъде

Другият момент, за който трябва да се внимава с новия фонд, е естеството на финансираните проекти. Някои кметове например смятат, че голяма конкуренция ще бъдат министерствата, които вече са се наредили на опашка за пари, тъй като са с орязани средства. Депутатът Захари Георгиев от БСП също мисли, че най-трудно ще е да се постави именно тази граница между общините и ведомствата. Как комисията, съставена от министри, а после и МС ще преценяват дали министерствата да вземат пари, е голям въпрос. Същото важи и за последващата проверка на проектите - кой ще одитира как самото министерство се е справило с целите и финансирането си?

В самите общински проекти също няма много яснота. Седемте критерия са доста общи и е интересно колко проекта ще успеят да отговорят на всичките. Обявените области на финансиране също озадачават. Сред тях има и спортни зали, които и сега се строят по европрограмите, като доста от тях вероятно ще се окажат напълно излишни. Броят на болниците в България пък трябва да се съкращава, а не да се увеличава, за да успее държавата да спаси здравеопазването си на някакво поносимо ниво.

Добър проект се подготвя бавно, така че за да успеят да се впишат в новата програма, общините ще трябва да кандидатстват с вече готови. Росица Янакиева например казва, че вече е получила искане за готови проекти, докато други кметове казват, че нямат никаква идея какво ще могат да подадат. Тъй като общините в момента приемат бюджетите си за догодина (след като беше гласуван държавният), залагането на разходи за нови проекти може да се случи сега. Един кмет от ГЕРБ, пожелал анонимност, например смята, че сроковете за кандидатстване и изискванията могат умело да се настроят така, че да минат само избрани проекти.

Тук дори няма да споменаваме евентуалните проблеми с общинските поръчки, които към момента провалят "Околна среда" и заплашват да провалят поне още няколко европрограми.

Всичко това, разбира се, са най-лошите възможни варианти и най-тежките възможни проблеми. Но си заслужава те да се изговорят предварително, за да не се налага да ги виждаме как се сбъдват един по един. Най-малкото защото тази идея изглежда като добра възможност да се излезе от порочния кръг на партийно финансиране на местната власт и на безсмислени проекти.

по темата работиха
Огнян Георгиев, Елена Старидолска, Кристина Климентиевна, Вера Денизова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Решения за софийските проблеми 2 Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

18 окт 2019, 1009 прочитания

Лесният паник бутон на гетата Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

18 окт 2019, 895 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Отвъд червената мъгла

Пада ли монополът на БСП върху лявото политическо пространство

Още от Капитал
Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10