България изтегли по-малък от планирания външен заем
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България изтегли по-малък от планирания външен заем

От ведомството на Петър Чобанов обясниха по-малкия размер на външния заем с високото търсене на ДЦК в страната.

България изтегли по-малък от планирания външен заем

Лихвата по отпуснатите 290 млн. евро е близка до очакваната

Гергана Михайлова
5330 прочитания

От ведомството на Петър Чобанов обясниха по-малкия размер на външния заем с високото търсене на ДЦК в страната.

© Красимир Юскеселиев


България изтегли по-малък от планирания външен заем, като постигнатата доходност е близка до очакванията. Накратко - взетият дълг от типа schuldschein е за 290 млн. евро и е с три различни матуритета. Обемите са съответно 30.5 млн. евро при годишна лихва 3.397% за 7-годишния заем, 103.5 млн. евро с лихва 4.10% за 10-годишния заем и 156 млн. евро при 4.60% годишна лихва за 15-годишния заем.

Инвеститорите в новия външен дълг са основно германски пенсионни фондове и застрахователи, български банки са записали почти 19% от заема, като има и малка част, поета от австрийски финансови институции, обясни източник на "Капитал Daily".

Средствата се взимат за финансиране на дефицита и бюджетните плащания до края на годината. Всъщност финансовото министерство съобщи официално за приключването два дни след реалното постъпване на парите. Това се видя във всекидневния бюлетин на Българската народна банка, в който на 11 декември е отразен превод по валутни сметки на близо 775 млн. лв. В него се посочва, че средствата идват основно от емитирането на държавен дълг в евро.

70 млн. евро по-малко

Най-голямата въпросителна в заема е защо размерът му е по-малък. Финансовият министър Петър Чобанов бе упълномощен да емитира книжа на стойност до 360 млн. евро, или 705 млн. лв. Официалното обяснение е, че "инвеститорското търсене превиши максимално определения размер на заемите, но предвид високото търсене на ДЦК на вътрешния пазар и лимитите за държавния дълг Министерството на финансите реши да одобри общ обем от трите заема в размер на 290 млн. евро".

Неформалните реакции обаче са, че не е имало достатъчно интерес. "Заемът тип schuldschein е различен от облигациите, там се преговаря директно с инвеститори и не може да се отчита огромно презаписване", коментира финансист. По информация на вестника в случая търсенето е било от порядъка 380 - 400 млн. евро, но при част от инвеститорите е имало нужда България да изготви допълнителни документи. Вместо това, а и заради местното търсене на ДЦК министерството е свило първоначалния обем.

Доходността

През ноември агенция Reuters публикува границите на очакваната доходност и те бяха следните: по 7-годишния заем тя варира между 170 и 190 базисни пункта над mid-swap (лихвен индекс, над който се прибавя надбавка за кредитен риск); по 10-годишния заем доходността се предполагаше, че ще се движи между 3.90% и 4.10%, а по 15-годишния - 4.40% - 4.60%. Както се вижда от огласените данни, инвеститорите са поискали доходност, близка до горната граница на зададените рейнджове.

Дори и такъв обаче, резултатът може да се счита за благоприятен за страната, която само ден след финализирането на процедурата по заема получи намаление на перспективата пред кредитния рейтинг, придружено с предупреждение, че в следващите две години може да има и понижение на самия рейтинг.

Таксата за обслужване не беше обявена, но практиката е тя да е малко по-голяма, защото заемът не е ликвиден. Таксата за обслужване на последната емисия на външния пазар (пласирана през 2012 г., когато финансов министър беше Симеон Дянков) беше 0.05% от размера на бонда. Финансисти коментираха, че положителната част от новината е, че държавата диверсифицира плащанията по дълга и си осигурява достатъчно време, за да го рефинансира. Най-силната критика към заема пък беше, че това е по-непрозрачен начин за взимане на финансиране. Най-ключов обаче остава въпросът дали честото теглене на дълг от сегашното правителство не удря стабилната досега макроикономическа ситуация в страната.

 

Инструментът schuldschein

Поемането на заем чрез инструмента schuldschein се прави за пръв в България. Процедурата се регламентира от германското законодателство и се ползва както от частни корпорации, така и от държави. Сред европейските страни, ползвали финансиране по този начин, са Полша, Чехия, Австрия, Словения. Срещу отпуснатите средства кредиторът получава schuldscheindarlehen, който представлява разписка, удостоверяваща издаден/поет дълг. Инструментът има инвестиционни характеристики, тъй като може да се ползва като обезпечение при ползването на ликвидни програми от Европейската централна банка. Българското правителство стартира процедурата по теглене на заема в началото на октомври, като преди това с 1 млрд. лв. бе вдигнат лимитът на дълга, който да бъде поет до края на годината. Избраните посредници по процедурата бяха Deutsche Bank и Raiffeisen Bank, като на по-късен етап се е включила и Уникредит Булбанк.

България изтегли по-малък от планирания външен заем, като постигнатата доходност е близка до очакванията. Накратко - взетият дълг от типа schuldschein е за 290 млн. евро и е с три различни матуритета. Обемите са съответно 30.5 млн. евро при годишна лихва 3.397% за 7-годишния заем, 103.5 млн. евро с лихва 4.10% за 10-годишния заем и 156 млн. евро при 4.60% годишна лихва за 15-годишния заем.

Инвеститорите в новия външен дълг са основно германски пенсионни фондове и застрахователи, български банки са записали почти 19% от заема, като има и малка част, поета от австрийски финансови институции, обясни източник на "Капитал Daily".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

18 коментара
  • 1
    birdman avatar :-|
    birdman

    харчете нещастници вземайте дълг децата ни ще плащат после .. След 2-3 години ще отиде по дяволите гордостта ни с ниския дълг , щото ще дойде време когато трябва да се обслужва този дълг и колкото и да е малък дългът ни спрямо БВП с никаква пенсионна , здравна реформи и без инвестиции от отвън НЯМА как да да изплащаме дълга си независимо колко е малък той ще трябва да се рефинансира или плаща с нов дълг.
    Да се хванем ли на бас ,че това правителство ще направи първата крачка към падане на борда , последствията си ги знаете , а защо икономистите в България мълчат за този сценарий защото и студент 1-ви курс знае че при устойчиви дефицити Валутния борд няма как да трае дълго !

  • 2
    rodnirodni avatar :-|
    rodnirodni

    До коментар [#1] от "niceprson":
    Съгласен съм с изключение на констатацията ти за валутния борд. С това темпо на взимане на заеми ще им трябват поне 10 г. за да стигнем трета страна в ЕС по бюджетен дефицит - факт. За съжаление ще се затрият усилията едно цяло поколение да стягат колана в името на финансовата стабилност.

  • 3
    cinik avatar :-|
    cinik

    Както предположих още при първата просмукала се информация за новия далавершайн (справка: коментар #1 ето тук: http://www.capital.bg/biznes/finansi/2013/10/10/2158417_zashto_bulgariia_izbra_schuldschein/ )

    лихвата от 4,10% е с почти 0,5 процента над 10 г. борсово търгувания им еквивалент, т.е. 1,13 пъти по-висока лихва - подарък от нищото, без да споменаваме неизвестната такса за обслужване...

    http://www.ecb.europa.eu/stats/money/long/html/index.en.html

  • 4
    bureaucrat avatar :-|
    bureaucrat

    До коментар [#1] от "niceprson":

    Не така черногледо. Нищо чак толкова сериозно не е станало, че има нов дълг. Точно сега е времето, защото кредитите са евтини (поне в следващите две, максимум три години ще е така). Външният дълг като процент от БВП също е на едно много добро ниво. И голяма част от новите кредити ще отидат за погасяване на този от 2005 (с падеж началото на 2015). Лошото е, че е можело да се постигнат по-добри лихви, както пише cinik, но това е положението...
    Мен малко повечко ме плашат енергийните заигравки на правителството. Оттам могат да дойдат евентуално големите беди за България. Но това вече е друга тема.

  • 5
    qik23308261 avatar :-|
    Elena_Trajanova

    По-малък заем, по-високи лихви ...
    Явно куци сметки на МФ да изберат този таен и неликвиден инструмент.
    Данъкоплатците да плащат ...

    Публикувано през m.capital.bg

  • 6
    graf avatar :-|
    Graf

    До коментар [#3] от "cinik":


    [quote#3:"cinik"]лихвата от 4,10% е с почти 0,5 процента над 10 г. борсово търгувания им еквивалент, т.е. 1,13 пъти по-висока лихва[/quote]

    Единственият "борсово търгуван еквивалент" са десетгодишните облигации от доларовата емисия на Велчев. В смисъл, че са борсово котирани, а не, че са еквивалентни заемни инструменти. Бъркаш(смесваш) едни данни на БНБ за целите на конвергенция по критериите от Маастрих с котировки на някакви борси. По подробно за тези статистическа данни, тук: http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_download/st_m_instr_ltir_bg.pdf
    Това което се вижда в данните на ЕЦБ може да бъде видяно по-подробно и тук. Даже с дневните му стойности: http://www.bnb.bg/Statistics/StMonetaryInterestRate/StInterestRate/StIRLTIR/index.htm
    Да сравняваме местната доходност по десетгодишните хартии с доходността постигната на международните пазари е некоректно.
    Накрая, за да си кажа и аз мнението, ще споделя че постигнатата доходност е добра, а сравнена с доходността и матуритета на дянковите хартии - отлична. Има разлика между доходност 4.436% за пет години и 3,397% за 7 години, нали?
    Наличието на обърната крива на доходността показва, че инвеститорите залагат на това, че в средносрочен и дългосрочен план българският дълг ще се емитира по-евтино и страната ще бъде напълно платежоспособна в този времеви хоризонт.

  • 7
    cinik avatar :-|
    cinik

    [quote#6:"Graf"]Да сравняваме местната доходност по десетгодишните хартии с доходността постигната на международните пазари е некоректно. [/quote]

    Когато външните пазари очакват от нас по-висока доходност, а вътрешните преливат от ликвидност, не е ли по-добре да се продължи на вътрешния пазар. Още повече, че държавата гарантира влогове до 100 хил. евро и ако някоя институция се разклати, не е ли по-добре държавата да сложи веднага ръка върху ДЦК-тата, които тази институция държи?

  • 8
    graf avatar :-|
    Graf

    До коментар [#7] от "cinik":


    [quote#7:"cinik"]а вътрешните преливат от ликвидност, не е ли по-добре да се продължи на вътрешния пазар.[/quote]

    Трудно ми е да ти отговоря еднозначно. От една страна изтеглянето на ликвидност държи лихвите по кредитите високи, а от друга е очевадно, че местните финансови институции са готови да финансират фиска по-евтино и нямат доверие на частните кредитоискатели.
    Въпрос на сложни сметки е тази.
    Този заем наистина е малък, а ние според мен пропуснахме момента да запълним резерва с евтин ресурс за плащането на доларовата емисия през 2015 г.
    По-важно е според мен, да се вдига вой, ако решат в последните дни на тази година да опукат този ресурс, а не го ползват за поддържане на по-високо равнище на фискалния резерв с оглед бъдещи рискове.

  • 9
    vox.populi avatar :-|
    FlyingDutch

    До коментар [#7] от "cinik": Това е по учебник механизъм за свиване на паричната маса и дефлация, която и без това имаме. Резултатът ще е само трайна депресия. Затова и Дянков забрани български участници в предходната емисия (поне аз така си мисля). Особено когато става дума за набиране на капитал за плащане на външен заем, това е кошмар. Отделно,ако някоя институция се разклати и държавата вземе облигациите какво ще промени ситуцията?! Тогава ще е нужен кеш, а не сриващи се в цената бонове ...

  • 10
    skydiver avatar :-|
    Skydiver

    "Най-ключов обаче остава въпросът дали честото теглене на дълг от сегашното правителство не удря стабилната досега макроикономическа ситуация в страната."

    Доста тенденциозно изказване предвид че автора на статията очевидно е достатъчно информиран за да знае, че 2013-2014 България рефинансира големи количества дълг - факт за който Капитал нееднократно е писал.

    На мястото на репортера бих се чувствал доста унизен да трябва да пиша подобни неща след цялата критика срещу Пеевски/Кръстева за същата практика в техните вестници.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK