От Българска стопанска камара (БСК) заявиха, че е недопустимо понятието "първостепенен обществен интерес" да се пояснява с други неизяснени понятия, като например "социален дъмпинг". Според проектотекстовете разпростирането ще е възможно дори ако в предприятията вече има подписан договор, но с по-ниски основни трудови стандарти. От мотивите става ясно, че корекциите са предложение на КНСБ "за усъвършенстване на трудовото законодателство по отношение на колективното трудово договаряне".

Разпростирането на колективните трудови договори може да бъде вредно за фирмите, които не са участвали в преговорите, защото води до съкращения или най-малкото - до по-малко нови работни места, смятат икономисти. Това важи и за сектори, които биха могли да бъдат административно принудени да прилагат договорите.

Не по желание, а за всички

С друга поправка се добавя, че когато договорът е разпрострян, той ще има действие върху всички служители и работници в съответните предприятия. В момента уредбата предвижда работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация, страна по договора, да могат да се присъединяват към сключения от техния работодател колективен договор с писмено заявление.

Друго предложение е работодателите да удържат и превеждат на синдикатите членския внос на работниците, които са дали съгласието си за това. "Обвързването на държавен орган, включително на Министерството на труда и социалната политика и Министерския съвет, с необмислена и противоречива аргументация, посочена в мотивите, и със самия законопроект, поставя под значителен риск социалния диалог и развитието на индустриалните отношения", подчертават от БСК. "Неуместно е третата страна или една от двете страни да определя как трябва да протичат тези преговори", каза Васил Велев, който е председател на Асоциацията на индустриалния капитал.