Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
55 1 яну 2014, 15:48, 7719 прочитания

Енергетика: година на ръба на фалита

При гигантска задлъжнялост в сектора се предвиждат нови мега проекти, срутване на ВЕИ сектора и липса на смислени реформи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Прогнози за 2014 г.

Икономиката през 2014 г.: Между Европа и местната политическа несигурност

Външните пазари могат да влияят позитивно, но има вътрешен риск за публичните финанси

Прогнозите за 2014 г: Отново ръст в продажбите на лекарства

Здравеопазването като цяло ще изпадне в още по-дълбока криза, прогнозират експерти

IT индустрията: Най-оптимистичният сектор

Хроничната липса на специалисти продължава да бъде основният проблем на софтуерните компании

Тежка индустрия: Надеждите са повече от реалните очаквания

Компаниите остават предпазливи заради високите енергийни цени, неубедителното възстановяване в Европа и политическите рискове в страната

Прогнози 2014: Сиво, или розово бъдеще

Най-оптимистичният и най-песимистичният сценарий за развитието на икономиката през 2014 г.

Храни и лека индустрия – в очакване на нови пазари

Потрeблението е свито, надеждата е в продажби зад граница

Застой в търговията с малки изключения

Веригите ще отварят нови обекти и пазарният им дял ще продължи да расте

Транспорт на кръстопът

За пръв път от началото на кризата опимизмът при превозвачите е по-голям от негативните очаквания

Банките се надяват на Европа да съживи кредитирането

След петилетка криза необходимостта от активизиране на бизнеса и банките е сериозно предизвикателство

Прогнозите за 2014 г: Оптимизмът при животозастраховането расте

Представителите на сектора прогнозират двуцифрен ръст на пазара през 2014 г.

Прогнозите за 2014 г: Застрахователите се надяват на ръст в икономиката

Раздвижване в кредитирането и повишен интерес към здравни полици може да помогнат на пазара

Накъде ще върви борсата

Прогнози за нови IPO-та и доходност до 20%

Прогнози 2014: Строителството в капана на спада

Надеждите за леко раздвижване на пазара са свързани с търговете за пътна поддръжка и интегрираните планове на големите градове

Селското стопанство влиза в година на изчакване

Много от компаниите в сектора свързват бъдещата си активност с новите европейски субсидии

"Очакваме отнемането да надмине 50% от приходите ни. Няма бизнес, който да оцелее при такива условия. До 3 месеца ще има фалити"
Меглена Русенова, председател на Българската фотоволтаична асоциация
"Искаме действия в посока алтерна­тивни доставки. Газовите връзки трябва да се случат, както и да има още местен добив на газ"
Константин Стаменов, председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори
За българската енергетика 2014 ще е традиционно гореща година – очакват се международни преговори по спорни мегапроекти, както и ефектите от въздействието на още по-спорни регулации и държавна намеса. Като за капак най-големите компании в сектора ще трябва да преборят растящата задлъжнялост. За промишлените потребители остава надеждата за алтернативни доставки на горива, които да им дадат глътка въздух. За домакинствата трето поредно поевтиняване на тока може да звучи примамливо. Ефектът обаче ще бъде масивно изливане на пари, които след това ще трябва да се плащат от данъкоплатците. Все пак има и поводи за оптимизъм – свободният пазар на електроенергия ще направи още една крачка, а напредък се очаква и по газовите връзки със съседните страни (тази към Румъния вече е готова).

Вечната сага


Със статут на безкрайно протяжен проект в новата година влиза АЕЦ "Белене". През юли ще бъдат изслушванията на представители на НЕК и "Атомстройекспорт" по арбитража за втората атомна централа в България. В Париж двете страни трябва да дадат обяснения по насрещни искове от 2011 г. - руската страна претендира за поръчано, но неплатено от НЕК оборудване, а българската – че не е получила цялата договорена сума при обратното изкупуване на стари съоръжения. След като през март 2012 г. кабинетът "Борисов" се отказа от атомната централа, искът на руснаците набъбна до 1 млрд. евро. и руската страна даде да се разбере, че той може да бъде оттеглен, ако България възобнови строежа на "Белене". Предвид явните намеци на коалицията БСП - ДПС за поредно възраждане на проекта, не е изключено и извънсъдебно споразумение с Москва.

Освен беленския сюжет паралелно ще върви и този за седми блок в АЕЦ "Козлодуй". През декември правителството възложи на Българския енергиен холдинг (БЕХ) да проведе 9-месечни преговори за определяне на стратегически инвеститор с Toshiba Corporation, която е мажоритарен собственик на Westinghouse, доставчик на избраните реактори AP 1000 (за които няма дори предварително мнение на Агенцията за ядрено регулиране). Това на практика отрязва възможността произведеният руски реактор за "Белене" да бъде инсталиран на площадка в "Козлодуй", тъй като мандатът на БЕХ е да преговаря за изграждане на блок с реактора на Westinghouse АР 1000. Американската компания пък бе избрана с, меко казано, странна процедура "на база резултатите от предпроектното проучване и доклада на изпълнителния директор на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД"... новата мощност, която ще бъде изградена на площадката на АЕЦ "Козлодуй", да бъде АР1000". Самото предпроектно проучване беше изготвено от... Westinghouse. В случая имаме класически конфликт на интереси и ще бъде интересно как общественото мнение ще приеме очертаващата след няколко месеца сделка. Стойността й в крайна сметка може да излезе около 6 млрд. евро. Досега за предпроектни проучвания държавата е похарчила 18 млн. лв.

Друг аспект на ядрената сага също заслужава внимание – скоро ще приключи и екологичното оценяване на новата мощност край Козлодуй. През 2013 г. държавната проектна компания "АЕЦ Козлодуй – Нови мощности" представи обемния доклад за оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) на няколко обществени обсъждания, вследствие на които граждани, неправителствени организации и местните власти от региона са внесли над 100 мнения и запитвания по проекта. Становища по екооценката на седми блок са пожелали да изпратят и от министерствата на околната среда на Румъния и Австрия. В момента българското екоминистерство очаква румънската и австрийската позиция по ОВОС-а, за да вземе решение по тази процедура, уточниха за "Капитал Daily" от ведомството.



Екооценката е и една от последните стъпки, преди правителството да може да вземе решение по същество за изграждането на новия блок. В същото време за най-важния ядрен проект - удължаването на живота на работещите пети и шести блок, което е най-евтиният вариант България да продължи да има атомна енергетика, почти не се говори.

Нови преговори с Москва

По вече строящия се газопровод "Южен поток" България също е принудена да води преговори. Както се разбра през декември, за да гарантира спазването на европейското законодателство по проекта, през януари Европейската комисия ще участва в предоговарянето на проекта с "Газпром". Брюксел ще бъде на страната на държавите членки, през чиято територии минава газовото трасе – Австрия, България, Хърватия, Гърция, Унгария, Словения и асоциираната Сърбия, която е членка на Енергийната общност. Брюксел предупреди, че междуправителствените споразумения на тези страни с Русия са в разрез със законодателството за свободни енергийни пазари. Затова националните правителства имат две възможности – или да не спазват поетите пред Москва ангажименти, или да не предоговарят споразуменията. В противен случай ЕК заплаши с наказателни процедури, а това значи и финансови санкции по проект със съмнителна икономическа ефективност.

Докато текат преговорите за правния статут и достъпа до тръбите, проектното дружество "Южен поток - България" трябва да избере основен изпълнител на българския участък от газопровода, който е за 4.1 млрд. евро (с ДДС). Процедурата беше стартирана в края на октомври, но заради краткия срок възложителят получи искания за удължаване на конкурса (поне официално). В крайна сметка той беше рестартиран в края на декември - без срока за оферти да е по-дълъг. Така остава неясно и дали ще бъде спазен графикът, според който доставките и строителството на българска територия трябваше да започнат още през декември. Напролет пък ще започне полагането на отсечката от "Южен поток", която минава под българските води на Черно море и стига до Паша дере край Варна. Компанията "Южен поток транспорт", която се занимава с целия морски участък, обеща да прокара тунели под плажа, с които ще се избегне разкопаването му. Но "Южен поток - България" отказа да премести компресорната си станция по-далеч от вилната зона в района.

Индустрията е притисната

Българските индустриални компании плащат една от най-високите цени за електроенергията. В изследване на Германската асоциация на индустриалните консуматори на енергия (VIK) в 29 държави пред България се нарежда само Чехия. От VIK отбелязват, че скъпият промишлен ток пречи на конкурентоспособността на икономиката. "Далеч по-богати държави с далеч по-стабилни икономики имат по-евтина електроенергия. За нас основно очакване е в условия на криза цената на тока да не се увеличава", коментира пред "Капитал Daily" Константин Стаменов, председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК). Сред причините за по-скъпия ток за индустрията в България е кръстосаното субсидиране, при което по-ниските тарифи за домакинствата се компенсират с по-високи за бизнеса. Битовите потребители вече изпреварват промишлеността по дял в консумацията на ток. "Време е да се обърне сериозно внимание на енергийната ефективност в домовете, защото големите производства са принудени да бъдат ефективни и го правят, доколкото могат", допълва Стаменов.

По неговите думи ситуацията на газовия пазар не е по-различна – цените трудно ще паднат при един доставчик, какъвто е "Булгаргаз". "Искаме да видим действия в посока алтернативни доставки. Газовите връзки трябва да се случат, както и да има повече местен добив на газ", казва Стаменов. От газовите интерконектори със съседите само този към Румъния скоро ще бъде готов. Изграждането на тези към Гърция, Турция и Сърбия не е започнало. От тях в най-напреднала фаза е гръцката, по която в момента се правят технически проект и ПУП. Достъпът до гръцката и евентуално до турската преносна мрежа ще даде шанс на България да получава газ след 2018 г. от т.нар. Южен газов коридор чрез проекта ТАП.

Зелените са пред фалит

2014 ще е тежка за собствениците на ВЕИ централи. Таксата върху приходите на слънчевите и вятърните паркове, която беше изненадващо въведена през декември, ще отнема 20% от доходите им по преференциални тарифи (т.е. от всичките им приходи), но това не е единственото нещо, за което те трябва да се притесняват. Гласуваните разпоредби предвиждат ограничение за работата на ВЕИ, определено като часове работа през годината.

От тази година стартира и балансиращият пазар на електроенергия, при който централите трябва да плащат за отклоненията в предварително предвиденото производство, това са т.нар. небаланси. Досега енергията при излишък или недостиг се компенсираше за сметка на НЕК и ЕСО. Очаква се това да отнеме още между 7 и 10% от приходите на ВЕИ инвеститорите. За капак електроразпределителните компании очакват от ДКЕВР да одобри цени за достъп до мрежите им, които централите също трябва да плащат. Те ще бъдат от порядъка на 1 до 3% от приходите, но с акумулирания ефект на другите такси и ограничения зелените инвестиции ще излязат на тъмно червено. "Очакваме отнемането да надмине 50% от приходите ни. Няма бизнес, който да оцелее при такива условия. До 3 месеца ще има фалити", обясни за "Капитал Daily" председателят на Българската фотоволтаична асоциация Меглена Русенова. По думите й проблемът с ВЕИ таксата например е, че управляващите нямат ясна визия какво ще правят с набраните средства и затова мярката изглежда като наказателна за цял един сектор. Русенова очаква от правителството да обясни ясно какви мерки се вземат за оздравяване на енергетиката. Зелените централи обаче скоро ще получат малка утеха. От енергийния регулатор съобщиха, че предстои да им бъдат върнати около 300 - 400 млн. лв. Те бяха събрани от мрежовите компании по вече отменените временни цени за достъп, които ДКЕВР се опита да прокара през есента на 2012 г.

Като цяло следващата година не обещава положителни развития. На фона на гигантската задлъжнялост в сектора се предвиждат нови мегаломански проекти, срутване на сектора на възобновяемата енергия и липса на смислени реформи. Дори и очертаващото се поредно намаление на електроенергията ще е с горчив привкус - то ще бъде платено с нарастваща задлъжнялост на БЕХ, която един ден ще трябва да се плати от данъкоплаците.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Задържан зам.-министър на екологията в акция за отпадъци, още корона ограничения падат 1 Вечерни новини: Задържан зам.-министър на екологията в акция за отпадъци, още корона ограничения падат

И още: Прокуратурата няма да разследва Цветан Цветанов за апартамента от "Артекс", Китай затяга хватката над Хонконг

28 май 2020, 504 прочитания

Прокуратурата обвинява зам.-министър, близък до Валентин Златев Прокуратурата обвинява зам.-министър, близък до Валентин Златев

Според разследващите арестуваният Красимир Живков е участвал в схеми за внос и износ на отпадъци

28 май 2020, 777 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Какво влиза в сила от 1 януари 2014 г.

Отпадат ограниченията за българи на всички трудови пазари в рамките на ЕС, увеличава се данъкът за по-старите автомобили, токът за битови нужди е на по-ниски цени

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Майсторът, Маргарита и ние

Романът на Булгаков се завръща в книжарниците като колекционерско издание

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10