Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
14 1 яну 2014, 13:04, 13318 прочитания

Икономиката през 2014 г.: Между Европа и местната политическа несигурност

Външните пазари могат да влияят позитивно, но има вътрешен риск за публичните финанси

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Инфографика

Пазар на труда

Увеличаване

Част от темата

Прогнози за 2014 г.

IT индустрията: Най-оптимистичният сектор

Хроничната липса на специалисти продължава да бъде основният проблем на софтуерните компании

Прогнозите за 2014 г: Отново ръст в продажбите на лекарства

Здравеопазването като цяло ще изпадне в още по-дълбока криза, прогнозират експерти

Тежка индустрия: Надеждите са повече от реалните очаквания

Компаниите остават предпазливи заради високите енергийни цени, неубедителното възстановяване в Европа и политическите рискове в страната

Прогнози 2014: Сиво, или розово бъдеще

Най-оптимистичният и най-песимистичният сценарий за развитието на икономиката през 2014 г.

Енергетика: година на ръба на фалита

При гигантска задлъжнялост в сектора се предвиждат нови мега проекти, срутване на ВЕИ сектора и липса на смислени реформи

Храни и лека индустрия – в очакване на нови пазари

Потрeблението е свито, надеждата е в продажби зад граница

Застой в търговията с малки изключения

Веригите ще отварят нови обекти и пазарният им дял ще продължи да расте

Транспорт на кръстопът

За пръв път от началото на кризата опимизмът при превозвачите е по-голям от негативните очаквания

Банките се надяват на Европа да съживи кредитирането

След петилетка криза необходимостта от активизиране на бизнеса и банките е сериозно предизвикателство

Прогнозите за 2014 г: Оптимизмът при животозастраховането расте

Представителите на сектора прогнозират двуцифрен ръст на пазара през 2014 г.

Прогнозите за 2014 г: Застрахователите се надяват на ръст в икономиката

Раздвижване в кредитирането и повишен интерес към здравни полици може да помогнат на пазара

Накъде ще върви борсата

Прогнози за нови IPO-та и доходност до 20%

Прогнози 2014: Строителството в капана на спада

Надеждите за леко раздвижване на пазара са свързани с търговете за пътна поддръжка и интегрираните планове на големите градове

Селското стопанство влиза в година на изчакване

Много от компаниите в сектора свързват бъдещата си активност с новите европейски субсидии



И 2014 г. ще е белязана от по-предпазливо кредитиране и слаб интерес на чуждите инвеститори.
Съживяването на българската икономика през последните 2-3 години все повече започна да прилича на студент преди изпит: ще започна да уча, само че от утре. Така и възстановяването на икономиката на страната се отлага с всяко следващо тримесечие, но все пак тя някак успява да избегне повторно влизане в рецесия. Дори и малките ръстове, които се движат в рамките на статистическата грешка, се дължат на колежката от горния курс, която макар и да не се представя отлично напоследък, все пак е учила - Европа.

През 2014 г. отново най-голямата надежда, но и най-големият риск, е свързана с ЕС. Според анализаторите българската икономика стандартно се движи плътно зад Европа с около три месеца закъснение. Това ясно се забеляза и от по-убедителното завръщане на българския износ, и то веднага след като икономиките от еврозоната излязоха от повторната рецесия.


На икономиката продължава да оказва влияние и вътрешният риск от политическата несигурност. А и макар управляващите да са дали заявка за "рестарт на икономиката", анализаторите смятат, че съществува опасност от неизпълнение на бюджета, което би било пореден негативен сигнал към инвеститорите. Затова и прогнозите на икономистите за ръста през тази година са в много широк диапазон - между 0.5 и 2%, като най-вероятно България ще успее да премине прага от 1%, но с малко.

Среден 3

Ако трябва да поставим оценка на представянето на икономиката през изминалата година, то тя би била среден 3, особено като се имат предвид очакванията, които имаше към нея в началото на 2013 г. Причината е, че възстановяването в Европа също се движеше по ръба, а България плътно следва нейното развитие. Това ясно се видя от данните за трето тримесечие, когато БВП се увеличи с 0.8% на годишна база (след това НСИ ревизира оценката си до 0.7%). По-значителният ръст в България дойде веднага след като Европа успя да излезе от повторната рецесия, макар и със съвсем слаби темпове. Представянето й през третото тримесечие обаче беше още по-малко убедително отколкото през април - юни и ръстът в еврозоната беше едва 0.1%. Затова и експертите смятат, че през 2014 г. Европа отново ще е основният външен риск за българската икономика. "През третото тримесечие се вижда издишане. Все още не можем да говорим за убедително излизане от рецесията. Към момента финансовите пазари са успокоени, но икономиката на Европа още е болна. За да се преодолее напълно дълговата криза, ще трябват години", казва Десислава Николова, която е главен икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ).



Към еврозоната са насочени и надеждите за ръст през следващата година. По думите на Георги Ангелов от "Отворено общество" вътрешните развития в страната ще имат по-скоро отрицателно влияние върху икономиката и Европа ще трябва да издърпа България нагоре.

Златната кокошка

Основният двигател на икономиката, отново ще е износът. Експортните компании, изглежда, се завръщат все по-убедително в ЕС (ако съдим по данните за миналата година), след като се бяха насочили към пазари извън общността по време на кризата. Последните данни на националната статистика показаха, че общата стойност на българския експорт за първите десет месеца на годината е 36.4 млрд. лв., което е с почти 8% повече на годишна база. Ръстът към Европа е 9.6%, а извън нея - 5.1%. Ако еврозоната не ни изненада неприятно, изгледите са, че тенденцията ще продължи и тази година и дори можем да се надяваме, че експортът ще запази двуцифрени темповете на ръст.

Добрите новини идват и от факта, че България изнася все повече стоки с добавена стойност. Отличникът в тази категория е секторът на машиностроенето. През първите 10 месеца на миналата година експортът на машини и оборудване растеше с двуцифрени темпове, след като за цялата 2012 г. порасна едва с 0.7%. Очакванията в бранша за 2014 г. обаче са противоречиви и перспективата не е еднозначна за отделните подсектори и предприятия. Като цяло пазарът ще става все по-труден, а китайските стоки ще засилят допълнително натиска, смята Илия Келешев, който е председател на Браншовата камара по машиностроене.

За сметка на Европа експортът към трети страни леко е забавил ход. Турция продължава да е основният ни търговски партньор извън ЕС. Износът натам обаче значително се е забавил и е нараснал с едва 2.7% годишно към октомври. За сравнение - през първата половина на годината експортът за южната ни съседка растеше с между 20 и 30%. Китай следва Турция и заема второ място. Русия пък вече е третият ни най-голям търговски партньор. Според Десислава Николова от ИПИ развиващите се страни от Далечния изток, към които износителите се насочиха през 2010 и 2011 г., са доста колебливи пазари.

Инвестиционен жълт картон

Освен развитието на европейските икономики друг фактор за растежа е притокът на капитали към България. И 2014 г. обаче най-вероятно ще е белязана от по-предпазливо кредитиране и слаб интерес на чуждите инвеститори.

В началото на 2013 г. инвестициите (като компонент от БВП) нараснаха с 5% годишно, но след това отново се забавиха до едва малко над процент. Сега на инвестиционните решения тежи и политическата обстановка, както и решението на рейтинговата агенция Standard & Poor's в края на миналата година да ревизира перспективата по рейтинга на България от "стабилна" на "негативна". Сред причините за това от агенцията посочиха политическата нестабилност в страната, а също и възможното забавяне на нужните реформи при евентуални предсрочни избори. Вицепремиерът Даниела Бобева изрази съгласие с оценката на рейтинговата агенция, че политическата несигурност в страната ще забави реформите. "Това, което се счита от Standard & Poor's като риск за икономиката, са нови предсрочни избори и те просто са прави", допълни Бобева. Предстои да видим дали инвеститорите ще вземат предвид "жълтия картон" за България от S&P.

Според Десислава Николова пък в данните за БВП се вижда лек ръст на инвестициите, но по-голям проблем е потиснатото вътрешно потребление. То спадаше с по около процент годишно през цялата 2013 г. Слабото търсене пролича и от данните за дефлацията, която продължи около половин година и е ясен сигнал за забавяне на вътрешното потребление. То обаче зависи до голяма степен и от създаването на работни места, което не се случи и през 2013 г.

През тази година вероятно ще има малко раздвижване на пазара на труда, но отново незначително, тъй като заетостта обикновено следва развитието на останалите макропоказатели. Според правителствените прогнози, както и тези на Европейската комисия, безработицата ще намалее от около 13% тази година до 12.5-12.6%.

Бюджет на ръба

Бюджетът за тази година също може да се окаже риск за икономическия ръст, вместо да осигури "рестарт". Според анализаторите, а и според самите управляващи, приходите в него са доста напрегнати. Както отбелязва и Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии, през последната половин година има проблем със събирането на приходите, а в същото време разходите не се намаляват.

Десислава Николова също изразява притеснение от евентуална спешна ревизия на бюджета, каквато беше направена и през 2013 г. "Това правителство има склонността да удовлетворява всякакви искания, т.е. има риск по отношение на здравето на публичните финанси", добавя тя. В един от последните икономически анализи на UniCredit пък се посочва, че има риск правителството да се концентрира върху популистки мерки с цел да се хареса на избирателите за сметка на разходи, които да донесат растеж в по-дългосрочен план (за мерките на правителството, които влизат в сила от тази година, виж карето).
В бюджета има заложени и принципно добри идеи, като например публичната инвестиционна програма за 500 млн. лв. Нейният ефект обаче ще зависи от начина, по който ще се разпределят парите от него - дали това ще става по прозрачни и ясни критерии или за "приятелски проекти", за което експерти вече изразиха притеснения.

Ако трябва да обобщим - въпреки че засега прогнозите за икономиката през 2014 г. са тя да е по-добра от изминалата, все пак не са отминали и традиционните рискове, свързани с еврозоната и политическата несигурност. От тяхното преодоляване зависи дали тази година България най-сетне ще премине кризата успешно, или отново ще остане на поправителен по икономика.
 
Какво се променя за бизнеса и за хората

- Държавата ще връща данък общ доход на хората, чиито доходи не превишават 12 месечни минимални заплати за съответната година. Ефектът от мярката обаче ще се усети в бюджет 2015.
- Пенсиите ще се увеличат с 3% от юли догодина (връща т. нар. швейцарско правило за индексирането им).
- Възрастта и стажът за пенсиониране няма да се увеличат.
- Максималната пенсия става 840 лв. и ще нараства с по 70 лв. годишно, като през 2016 г. ще достигне 980 лв.
- Майчинските за втората година се увеличават до 340 лв., като така отново това плащане се изравнява с минималната работна заплата (МРЗ), както беше преди.
- Минималната работна заплата се увеличава с 30 лв. до 340 лв. Управляващите вече са разчели как ще се вдига МРЗ през следващите 3 години - до 380 лв. през 2015 г. и 420 лв. година по-късно.
- Максималният осигурителен доход се увеличава с 200 лв. до 2400 лв. Горният праг на доходите, върху който се плащат данъци, ще се увеличава с по още 200 лв. годишно, докато достигне 2800 лв. през 2016 г. Минималните осигурителни доходи също се увеличават - средно с 2.6%.
- Данък лихва става 8%.
- Държавата ще преотстъпва корпоративен данък на производители в общините с висока безработица (поне 25% над средната за страната). Те обаче трябва да създават поне 10 работни места. Половината от тях трябва да са заети пряко в производството, а 30% - да имат постоянен адрес в общината.
- Реверанс получават и земеделските производители. Догодина те ще могат да ползват намалена акцизна ставка за газьол за производство на селскостопанска продукция. Държавната помощ ще се дава под формата на ваучери на обща стойност 84 млн. лв.
- Малките фирми (с годишен оборот до 500 хил. евро) ще могат да отчитат задълженията си за ДДС към бюджета на касова основа, т.е. едва след като получат плащане от своите контрагенти.
- Фирмите (и гражданите) във временно финансово затруднение ще могат да погасяват първо главниците за данъци и осигуровки с изтекъл срок за плащане, а след това лихвите.
 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Повече фирми ще имат достъп до държавно подпомагане; Северна Македония стана член на НАТО 1 Уикенд новини: Повече фирми ще имат достъп до държавно подпомагане; Северна Македония стана член на НАТО

И още: България все пак ще започне да тества малко повече за COVID-19, заразените с коронавирус у нас вече са 346, еврогрупата се среща за още мерки

29 мар 2020, 902 прочитания

Как ТЕЦ "Марица-изток 2" ще "изяде" 100 млн. лв. от по-евтиния газ 8 Как ТЕЦ "Марица-изток 2" ще "изяде" 100 млн. лв. от по-евтиния газ

Цената на тока няма да бъде намалена, за да може централата да получи въпросните средства

29 мар 2020, 4047 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Европейски избори за вътрешна употреба

Подценяването на националното значение на вота през май може да е фатално за партиите с претенции да управляват

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10