С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
38 1 яну 2014, 14:09, 8139 прочитания

Европейски избори за вътрешна употреба

Подценяването на националното значение на вота през май може да е фатално за партиите с претенции да управляват

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Всичко или нищо. Отдавна в политиката залогът не е бил толкова голям, както се очертава на изборите за Европейски парламент (ЕП) през май 2014 г. Те най-вероятно ще са крайъгълният камък за бъдещето на управляващи и опозиция и около провеждането им ще възникнат най-големите напрежения.

Защо европейските избори


Със сигурност всеки политически активен българин ще има шанс да демонстрира отношението си към управляващите чрез избори през 2014 г. Само че те ще са за Европейски парламент, а не за Народно събрание, най-вероятно на 25 май. Дали все още може да са две в едно? Ако питате управлението, не. На теория предсрочни парламентарни избори могат да съвпаднат с европейските само ако Народното събрание се разпусне до средата на март. За целта обществен натиск, разговори между основните политически сили, откази от мандати за съставяне на правителство и т.н. трябва да започнат не по-късно от края на февруари. Изследването на агенция "Алфа рисърч" за декември например показа, че 39% от българите смятат, че предсрочните избори трябва да са заедно с тези за ЕП. 
 
- На теория предсрочни парламентарни избори може да съвпаднат с европейските само ако Народното събрание се разпусне до средата на март.
Отсега е ясно, че активността на тях ще е необичайно голяма за такъв тип вот (максимумът е 2.5 млн. българи, гласували през 2009 г., докато през май 2013 г. гласуваха малко над 3.5 млн. души). Причината е, че БСП и ДПС са обещали резултатите от евроизборите да са определящи за решението дали да се оттеглят от властта. Самите управляващи така ги определиха в опита си да отложат и омаловажат протестите, в паниката да имат отговор на въпроса за оставката. Мярката я очертаха представителите на движението - ако двете партии не вземат повече от половината места (от общо 17 мандата), означава, че са загубили одобрението на хората. Това ще е показател за неуспеха на политиката им и се предполага, без някой да го е изричал, че ще се отиде на предсрочни избори. Дори и да се опитат да шикалкавят след това, няма да могат да удържат общественото недоволство с подобна лъжа.

"Резултатът от европейските избори ще даде отговор как ще продължи вътрешнополитическата ситуация", твърди социологът Юрий Асланов, собственик на агенция "Афис". Той обаче е също толкова категоричен, че предсрочен вот догодина няма да има.

Сметките показват, че БСП може да мобилизира около половин милион избирателите, ДПС - около 300 000 души (българите в Турция не гласуват). При висока активност и естествена бариера от шест на сто, както я изчисляват социолозите, по-малките формации, тези, които нямат твърди привърженици, а разчитат на емоциите в последните дни, нямат шанс. Затова може би ДПС и БСП сами избраха подобно "измерване" на управлението с мисълта, че съотношението на силите априори е в тяхна полза. И при ниска, и при висока активност концентрираният вот за една формация носи печалба.



По-сериозен отпор може да се очаква от ГЕРБ, ако процесите на разпад там не се задълбочат. До края на 2013 г. партията на Бойко Борисов успя да запази паритет на силите със социалистите. Зададеното от управляващите условие на уравнението обаче е нерешимо за ГЕРБ, отсега е ясно, че няма как да вземе повече от половината места в европарламента. Партията на Борисов има и още един вариант за съизмерване, доколкото в европейски мащаб БСП и ДПС са част от различни семейства - на ПЕС и на либералите. Ако ГЕРБ, част от ЕНП, спечели повече мандати от БСП, например (а това е постижимо и зависи от начина, по който ще структурират листа и агитация), около този факт ще се завърти дълга политическа кампания. Шансът им, освен това, е да разобличават всеки опит за манипулация на резултатите, всяко съмнение за нечестна игра, за да предизвикат нов пик на обществено недоволство.

Къде се крият опасностите

Подценяването на националното значение на вота през май може да се окаже фатално за съществуването на политическите партии, които имат претенцията да участват в управлението на държавата. Това е най-голямата опасност, която засега, изглежда, се осъзнава предимно от БСП и ДПС, защото вече поставиха цели, които ще преследват. Дали обаче е така при опонентите им? 

Ако се съди по скандалите в Реформаторския блок от края на миналата година, отговорът е не. Въпреки че една от причините за раздора е битката за първото място в листата за ЕП (очевидно възприемана за спасителен сал в местното политическо блато), накрая може да се окаже, че автентичната десница в България няма да излъчи представител в европарламента, което впрочем няма да е прецедент (справка - 2007 г.). Още повече ако се състезава сама със себе си веднъж - с алтернативни водачи на листи, и втори път - се премерят сили в национален план. 

Все пак шанс за блока дава кризата в доверието в ГЕРБ, заради която реформаторите увеличават подкрепата си, но с малко. Загубата на вота обаче със сигурност ще повлияе негативно и на развитието на проекта.

Претендентът за политическия център Николай Бареков, който не спря с хаотичните изхвърляния за евроизборите - от пълна свобода за място на всеки, който пожелае, през т.нар. евромайки до споразумение с ВМРО и Земеделския народен съюз, очевидно издава несигурност и огромно напрежение от първата реална оценка за политическата тежест. Много е вероятно тя да клони към нула. Бившият журналист ще води листата и ако не успее да спечели нито едно място в ЕП, това ще е най-вероятно политическият му край.

Може би в опит за оцеляване Бареков се опитва да примеси популистката реторика с националистически тези, привличайки традиционната патриотична организация ВМРО. Само че в националистическата, ксенофобската, расистката ниша стана пренаселено.

"Атака" или Националният фронт за спасение на България (НФСБ, известен като партията на тв СКАТ) ще са двете основни претендентки да "осребрят" надигащата се вълна, характерна без крайности и за други държави в Европейския съюз, като Австрия и Франция например. На българска почва обаче тя се подхранва допълнително от проблемите с бежанците от Сирия и от държави от Африка и от Афганистан, както и от удобното отклоняване към емоциите вместо към разумните преценки за провалите в управлението. Доколкото обаче омразата е основно състояние на духа и между самите националисти и крайни елементи, някакви изненади, измерени в мандати в ЕП, не могат да се очакват.  

По-любопитни може да са анализите на резултатите от вота, ако левицата се яви също с повече от една листа. Дори и да не успеят да спечелят място в ЕП, различните (от БСП) представители на лявото може да опитат да станат основа на алтернативни политически процеси, извън социалистическата партия. Когато в началото на февруари стане ясно дали евродепутатът Ивайло Калфин ще намери място в листата на БСП в избираемата зона или не, може би лицето на новото ляво ще се разкрие.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

АДФИ изчисли, че държавата е получила 210 млн. лв. по-малко от хазартни такси 5 АДФИ изчисли, че държавата е получила 210 млн. лв. по-малко от хазартни такси

Спецпрокуратурата влезе в комисията по хазарта, а Васил Божков обяви, че управляващите искат да отнемат бизнеса му

22 яну 2020, 4942 прочитания

Вечерни новини: Прокурорска акция в комисията по хазарта, мениджър с опит в CNN поема БНР Вечерни новини: Прокурорска акция в комисията по хазарта, мениджър с опит в CNN поема БНР

И още: КПКОНПИ поиска имущество за 380 млн. лв. на Арабаджиеви; Депутатите смекчиха лобистките поправки в закона за горивата; Първа жена президент в Гърция

22 яну 2020, 1191 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Енергетика: година на ръба на фалита

При гигантска задлъжнялост в сектора се предвиждат нови мега проекти, срутване на ВЕИ сектора и липса на смислени реформи

Още от Капитал
Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Защо свърши водата

ВиК дружествата в България дълги години се управляват безотговорно, зад това вероятно стои корупция и некомпетентност на места, затова и се стига до кризи

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Ново място: Sweet and Lemon

От сурови торти до сaндвичи с омлети и specialty кафе

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10