Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
24 3 яну 2014, 14:00, 11219 прочитания

Прогнози 2014: Сиво, или розово бъдеще

Най-оптимистичният и най-песимистичният сценарий за развитието на икономиката през 2014 г.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Част от темата

Прогнози за 2014 г.

IT индустрията: Най-оптимистичният сектор

Хроничната липса на специалисти продължава да бъде основният проблем на софтуерните компании

Икономиката през 2014 г.: Между Европа и местната политическа несигурност

Външните пазари могат да влияят позитивно, но има вътрешен риск за публичните финанси

Прогнозите за 2014 г: Отново ръст в продажбите на лекарства

Здравеопазването като цяло ще изпадне в още по-дълбока криза, прогнозират експерти

Тежка индустрия: Надеждите са повече от реалните очаквания

Компаниите остават предпазливи заради високите енергийни цени, неубедителното възстановяване в Европа и политическите рискове в страната

Енергетика: година на ръба на фалита

При гигантска задлъжнялост в сектора се предвиждат нови мега проекти, срутване на ВЕИ сектора и липса на смислени реформи

Храни и лека индустрия – в очакване на нови пазари

Потрeблението е свито, надеждата е в продажби зад граница

Застой в търговията с малки изключения

Веригите ще отварят нови обекти и пазарният им дял ще продължи да расте

Транспорт на кръстопът

За пръв път от началото на кризата опимизмът при превозвачите е по-голям от негативните очаквания

Банките се надяват на Европа да съживи кредитирането

След петилетка криза необходимостта от активизиране на бизнеса и банките е сериозно предизвикателство

Прогнозите за 2014 г: Оптимизмът при животозастраховането расте

Представителите на сектора прогнозират двуцифрен ръст на пазара през 2014 г.

Прогнозите за 2014 г: Застрахователите се надяват на ръст в икономиката

Раздвижване в кредитирането и повишен интерес към здравни полици може да помогнат на пазара

Накъде ще върви борсата

Прогнози за нови IPO-та и доходност до 20%

Прогнози 2014: Строителството в капана на спада

Надеждите за леко раздвижване на пазара са свързани с търговете за пътна поддръжка и интегрираните планове на големите градове

Селското стопанство влиза в година на изчакване

Много от компаниите в сектора свързват бъдещата си активност с новите европейски субсидии

По-скоро добра или по-скоро лоша? Според песимистите икономическата 2014 г. в най-добрия случай отново ще се движи около нулата, според оптимистите - най-накрая ще обърне посоката и ще дръпне малко по-осезаемо нагоре. Изготвянето на прогнози е рискован бизнес. Най-малкото - винаги съществува вероятност да падне астероид и да обърка всичко. Още повече, че такова явление се случва приблизително веднъж на 65 милиона години, а учените предполагат, че за последно Земята е била ударена горе-долу преди толкова време, т.е. когато са изчезнали динозаврите.

Поне засега прогнозите на икономистите за ръста на БВП през тази година са в широк диапазон - между 0.5 и 2%, като най-вероятно България ще успее да премине прага от 1%, но с малко. А факторите, от които зависи икономическата 2014 да е по-силна, са добре познатите. Първият е развитието на еврозоната, защото за там е насочен почти две трети от българският износ, а той продължава да е основният двигател на растежа. Вторият фактор е вътрешната обстановка – политическата нестабилност и кризата на доверие към кабинета "Орешарски" може да тласне управляващите към популистки ходове, които да създадат дългосрочни финансови проблеми. А всичко това се отразява на инвестиционната активност и потребителското поведение. Справка – изказването на лидера на БСП Сергей Станишев в посока премахване на т. нар. плосък данък.


Избрахме да ви предложим двата най-крайни сценария за икономиката тази година - оптимистичен и песимистичен. Дали чашата ще е наполовина пълна или пък наполовина празна, преценете сами.

Каква я искаме...

Европейската икономика върви уверено нагоре, политическа криза в България някак си се разрешава, започват реформи, които подобряват средата за правене на бизнес и привличат нови чужди инвеститори. Разкриват се работни места, а потребителското доверие се увеличава. Звучи утопично, нали? Това обаче накратко е най-оптимистичния сценарий за развитието на икономиката тази година. И той се споделя от по-голямата част от управляващите. Поне на думи.



"Доверието към България като инвестиционна дестинация се възвръща. Инвеститорите са тук, създават се работни места", заяви министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев в края на миналата година.

Лидерът на БСП Сергей Станишев пък обясни как властта ще подобри бизнес средата: Веднага след Нова година на дневен ред ще е цялостен пакет на много антимонополни закони, като по пакета е постигнато съгласие и с министрите, и с ДПС, заяви Станишев на среща със софийския партиен актив през декември. "Промените засягат и начина на функциониране на банките, и правата на потребителите, и другите финансови институции, които в много случаи просто заробват хората, и правата на българските производители, които трябва да бъдат защитени, и проблемите в енергетиката, където също господстват монополи и потребителите са почти незащитени", поясни Станишев и добави, че вярва, че хората и икономиката ще започнат да чувстват ефектите от новата политика, "насочена към възраждане на производство, на икономическия растеж, създаване на работни места".

Премиерът Пламен Орешарски също е оптимист. На последното правителствено заседание за 2013 г. той заяви, че кабинетът ще продължи да работи за съживяване на икономиката и за постигане на икономическия растеж, поне доколкото е планирано. 2014-а ще бъде годината на икономическо възстановяване, убеден е и премиерът. Той изтъква като доводи стъпките, които са предприели управляващите в посока повече социални политики и съставяне на бюджет, който засилва тенденциите на разплащане на държавта към бизнеса, отслабване на натиска върху бизнеса и по-малко административни тежести. Орешарски все пак признава, че правителството не е успяло да започне реформи, но обещава да работи по приоритетни области като образование, здравеопазване и административни услуги.

Разбира се, всеки който е на власт иска да звучи оптимистично и да покаже, че се справя добре начело на държавата. Особено, ако управлението му е съпътствано с ежедневни протести и натиск от различни групи.

Според икономистът Красен Станчев правителството не иска да подобри условията за правене на бизнес. "Но някои спорадични подобрения могат да се случат, защото не е възможно да се облагодетелстват само приятели - не само те гласуват на избори", казва той в интервю за "Дневник".

Освен вътрешната несигурност друг фактор, който ще влияе на икономиката е какво става в Европейския съюз. "Икономическата ситуация в еврозоната е основният двигател на българския бизнес цикъл. "Съответно, ако започналото възстановяване там продължи и догодина, 2014 би могла да е добра година за нас", казва български икономист, работещ в международна финансова институция.

"Най-добрият сценарий включва много голям ръст в ЕС (около 2%) и приток на капитали от около 6 до 8% от БВП", допълва Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. Според него политическата несигурност вътре в страната не може да се реши без нови избори, дори и да бъде избрана отново същата коалиция, но с нов кредит на доверие.

...и каква може да бъде

Европейската икономика отново се забавя, САЩ рязко ограничават програмата си за печатане на пари, а китайският кредитен балон се пука – комбинация от всичко това води до нова глобална рецесия, която до няколко тримесечия се усеща в България. Ударът е предимно по линия на по-малко експорт и преки чужди инвестиции (доколкото ги има). Вътре в страната обстановката също е напрегната – протестите и политическата нестабилност продължават, а това допълнително влияе негативно на и без това съсухрената бизнес среда.

Обявени са предсрочни избори. Управляващото мнозинство е изкушено да раздуе разходите в бюджета с популистки цели, което води до влошаване на публичните финанси. Оказва се, че приходната част на бюджет 2014 е изготвена през ярко розови очила (каквито предупреждения съвсем не на шега икономистите отправяха и при обсъждането му).

България е заплашена от понижение на кредитния рейтинг, което води до допълнително повишаване на лихвите, още по-свито кредитиране, понижена икономическа активност, спад на вътрешното търсене и нов ръст на безработицата. В същото време страната трябва да набере около 4.5 млрд. лв. заемен ресурс за финансиране на стари задължения и на дефицита в държавните финанси. Изненадващо (или не съвсем) ЕК заявява, че замразява по-голяма част от еврофинансирането за страната ни заради нагласени търгове и недобро управление на публичния ресурс, което води до още по-тежка икономическа и политическа криза.

Това накратко е най-негативният сценарий за 2014 г. Разбира се, винаги може да е и по-лошо. Като например да се върне положението, в което изпадна държавата при кабинета Виденов, но едва ли някой иска точно това. Вероятността реално да се случи някаква част от гореописния мрачен сценарий обаче, не трябва да се изключва.

"Липсата на стабилно парламентарно мнозинство у нас най-вероятно ще е най-значимият източник на турбуленции и насрещен вятър през 2014, особено докато оцеляването на сегашното правителство зависи от подкрепата на партия с националистически и анти-пазарни възгледи", твърди български икономист, работещ в международна финансова институция.

Политическият риск в страната беше посочен и като една от причините рейтинговата агенция Standard & Poor's (S&P) да ревизира перспективата по рейтинга на България от "стабилна" на "негативна". Агенцията обаче запази рейтинга BBB (второто най-ниско инвестиционно ниво). Анализаторите от S&P обобщават, че ако политическата среда продължи да се влошава и това има своя негативен ефект както върху икономиката, така и върху инвестиционните потоци към България, не е изключено да се понижи рейтинга на страната. Стагнацията и ниската кредитна активност са другата ключова причина за ревизията на перспективата. Агенцията посочва, че възстановяването на българската икономика от средно 1% в периода 2010 - 2012 г. е доста посредствено.

Управляващите побързаха да обяснят, че са съгласни с негативната оценка на агенцията за периода на управление на ГЕРБ, но не и с предположенията на експертите от S&P’s за перспективите пред растежа. Няколко дни по-късно обаче Световната банка публикува своя Редовен икономически доклад за 11-те страни от ЕС от Централна и Източна Европа. В него посочва, че очаква икономиката на България през следващата година да нарасне с 1.7%, като това я нарежда сред трите страни с най-лоши очаквани резултати извън еврозоната след Словения и Хърватия (виж таблицата). За България се посочва, че ще бъде необходимо засилване на растежа и предприемане на реформи на пазара на труда, за да се намали безработицата в условията на слабо възстановяване.

"Най-лошият сценарий е да продължим да се влачим със сегашната политическа криза, Европа да продължи да крета в нещо, което чисто математически е растеж, но не съвсем. Това, съчетано с вътрешна политическа мъка, няма да позволи да се направи нито една свястна реформа",  обобщава Георги Ганев.

Разминаването между декларирани намерения и реални ходове на управляващите също не дава особен повод за оптимизъм - идеите за реформи са по-скоро половинчати мерки в няколко сфери, пенсионната реформа беше замразена за поне година, държавата вече обяви намерение да национализира няколко закъсали предприятия (вместо да ги оздрави или приватизира), а "антимонополните мерки" са по-скоро антипазарни - като т. нар. закон срещу "чуждите" вериги. Управляващите обещаваха и държавата отново да се превърне в коректен партньор на бизнеса. Последните налични данни за задържания ДДС (към началото на ноември 2013 г.) обаче показват, че той е с едва 16 млн. лв. по-малко от същия месец на предходната година, когато е 213 млн. лв. Подобно ниво всъщност се приема и за здравословен минимум, защото все пак междувременно се правят проверки и ревизии на някои компании. Просрочията на държавата към частния сектор пък не само не намаляват, но дори се увеличават - с 41 млн. лв. в края на септември спрямо година по-рано. Оценката за бизнес средата се вижда и с всеки следващ чужд инвеститор, който напуска страната...

Въпросът е, че при продължаващата външна нестабилност, е хубаво да се постараем да си подредим поне нашата къща. Защото случването на черния сценарий е на един популистки ход разстояние.

По темата работи и Калина Чернева
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Повече фирми ще имат достъп до държавно подпомагане; Северна Македония стана член на НАТО 2 Уикенд новини: Повече фирми ще имат достъп до държавно подпомагане; Северна Македония стана член на НАТО

И още: България все пак ще започне да тества малко повече за COVID-19, заразените с коронавирус у нас вече са 346, еврогрупата се среща за още мерки

29 мар 2020, 1740 прочитания

Как ТЕЦ "Марица-изток 2" ще "изяде" 100 млн. лв. от по-евтиния газ 12 Как ТЕЦ "Марица-изток 2" ще "изяде" 100 млн. лв. от по-евтиния газ

Цената на тока няма да бъде намалена, за да може централата да получи въпросните средства

29 мар 2020, 5329 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Нагласеният мач, наречен избор на съдебен инспектор

Какво не е наред около процедурата и номинацията на съдия Веселина Тенева

Още от Капитал
Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10