Да (не) ти се отвори парашутът
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да (не) ти се отвори парашутът

Заради подобно бюрократично решение в момента 68-ма бригада "Специални сили" е принудена да използва компромисни парашути на германската фирма Spekon.

Да (не) ти се отвори парашутът

Министерство на отбраната се готви да купи на сляпо парашути за спецчастите ни

Момчил Милев
21303 прочитания

Заради подобно бюрократично решение в момента 68-ма бригада "Специални сили" е принудена да използва компромисни парашути на германската фирма Spekon.

© Красимир Юскеселиев


"Аварийните люкове и отпред, и отзад се отвориха, докато зелено-белите вълни още се пенеха около самолета. Хората излизаха с най-голямата възможна бързина, навлекли отпуснатите оранжеви спасителни куртки, които не можеха да се надуят и висяха меки, разхлабени и безполезни на вратовете и гърбовете им. Не можеха да се надуят, защото Майлоу беше извадил двойните цилиндри с въглероден двуокис от надуваемите камери, за да прави ягодовите и ананасовите газирани питиета, които поднасяше в офицерския стол, и бе поставил на мястото им циклостилни бележки със следния текст: "Което е добро за предприятия "М и М" е добро за цялата страна. Майлоу Майндърбайндър."

Ако сте чели "Параграф 22", вероятно си давате сметка до какви опасни абсурди би могла да доведе предприемчивостта на хората във въоръжените сили, комбинирана с армейски порядки и секретност. За жалост съвсем скоро може да се окаже, че поредната поръчка за нуждите на българската армия е почти като извадена от легендарния роман на Джоузеф Хелър. Става дума за търгa за доставка на военни парашути за специалните сили на Сухопътни войски, който в момента се намира на финалната права. Победителят в него ще сключи рамково споразумение с Министерството на отбраната, на базата на което ще доставя оборудване за въздушнопреносимите части на армията през следващите четири години. Някои сериозни пропуски в процедурата обаче създават условия да се стигне до ситуация, при която елитните десантчици може да рискуват живота и здравето си, скачайки от самолета с оборудване, предназначено за съвсем друг вид дейност.

Следвайки добрата стара традиция на "почти публичните търгове", ценовите оферти на кандидатите бяха отворени на 17 декември, т.е. в мъртвата седмица непосредствено преди коледните празници, когато държавните органи и компаниите практически са минали в отпускарски режим. Решението на тръжната комисия за класиране на кандидатите вероятно ще бъде изготвено и одобрено в дните непосредствено след Нова година, когато едва ли някой (освен участниците в надпреварата) ще му обърне по-специално внимание. По-сериозният проблем в случая е дали търгът изобщо би трябвало да стига до фазата с отварянето на ценовите оферти. От формална и бюрократична гледна точка може би всичко ще се окаже окей. На практика обаче Министерството на отбраната (МО) е на път да сключи дългосрочен договор за доставка на парашути "на честна дума", без изобщо да има представа какво точно си поръчва.

Скок в бездната

По принцип специалните части на армията ни от години изпитват перманентен недостиг на парашутна екипировка. За жалост имат и горчив опит с досегашните доставки. Така например предишният път, когато МО решава да закупи нови военни парашути, вместо тях получава спортни, пребоядисани в камуфлажен цвят. За да не се повтарят подобни случки, още през 2008 г. Сухопътни войски разписват ясни критерии, на които трябва да отговарят моделите за нуждите на специалните сили. Параметрите на парашутите са окончателно одобрени през 2011 г., като идеята е да отговарят на най-високите стандарти и да са на въоръжение поне в една натовска армия.

Реалният старт на търга обаче се забавя с още две години. Процедурата започва в средата на август 2013 г., когато МО официално обяви намерение да отдели за целта 2.36 млн. лв. в рамките на следващите четири години. Търгът е разделен на два лота – за десантни системи с кръгъл купол и за парашути тип "летящо крило" (последните позволяват на командосите да планират, изминавайки десетки километри във въздуха). Желание за участие заявяват четири компании: "Ломини ООД", която е представител на американската Airborn Systems, консорциумът "Параплекс – Брюгеман", предлагащ парашути на германската фирма Брюгеман, "Калина Експрес 2000" от структурите на "Берета трейдинг" с продукт на американската Parachute Laboratories Inc. и "Юнион транс сървиз България 2000". Последната отпада още по време на фазата с окомплектоването на документите.

Така в надпреварата за парашутни системи с кръгъл купол остават "Ломини" с модела MC6 и "Параплекс" с 35T-ST. При наддаването за модели "летящо крило" фирма "Ломини" участва с Ramair Intruder 360, "Параплекс" - с PGS 9-32 ML, а "Калина експрес 2000" - с Racer Tactical Tandem. На тази фаза допуснатите компании подават две оферти – техническа, която би трябвало да описва параметрите на продуктите, и финансова, съдържаща предлаганите цени по години. Последната е в непрозрачен плик и бива отваряна едва след като комисията се увери, че парашутите на съответните компании отговарят на техническите изисквания. И точно тук започват странностите...

Котка в чувал

Когато се стига до отварянето на техническите оферти, една от фирмите участнички с изненада установява, че само тя е описала детайлно параметрите на своите изделия. Това, което направили нейните конкуренти, е просто да напишат "да" срещу съответното изискване от техническите спецификации. Оказва се, че тези фирми все пак биват допуснати до следващата фаза единствено на базата на своя писмена декларация, че покриват параметрите. Комисията не изисква от тях сертификат, издаден от независима акредитираща организация. Също така никой не кара производителите да представят реален прототип на своите изделия, който да бъде проверен за техническо съответствие.

"Няма практика при търгове за нуждите на военното министерство да се изискват мостри", коментира по този повод Десислав Делев, управител на фирма "Калина експрес 2000". Мариана Полименова от консорциума "Параплекс – Брюгеман" отказа да каже каквото и да било по темата, преди процедурата да е приключила. Директорът на дирекция "Инвестиции в отбраната" Венцислав Цанов първоначално се съгласи да разговаря с "Капитал" по повод търга, но впоследствие отмени срещата, тъй като е бил посъветван от правната дирекция засега да не взима отношение по процедурата. "Просто ни се искаше да сложим парашутите един до друг и да се види кой кой е", коментира пък Стоян Стоянов от фирма "Ломини".

При отварянето на техническите оферти компаниите все пак получават възможност да разберат точно с кой модел участват конкурентите им. Тук идва следващата изненада – дори не много детайлна проверка в интернет показва, че някои от продуктите не отговарят на спецификациите. Така например парашутът на една от фирмите може да носи до 170 кг при изискуеми 180. За сметка на това е с диаметър 10.7 метра при задание да е между 9 и 10 метра. Модел на друга фирма пък има голяма товароподемност, но за сметка на това е с огромна площ. Той използва стабилизиращ парашут и по принцип не е предназначен за групови скокове на десантни части. Минималната височина, при която командосите могат да напуснат самолета с него, пък е двойно по-голяма от стандартната за съвременните тактически парашути. Всичко това обаче по един или друг начин е останало извън полезрението на комисията. Чиновниците в МО явно се интересуват единствено от честната дума на потенциалните фирми доставчици, прехвърляйки отговорността на следващото звено по веригата – структурата в Сухопътни войски, която ще трябва да приеме парашутите. По информация на "Капитал" на 6 януари комисията ще проведе разговор с фирмата, предложила най-ниска оферта, за да разбере по какъв начин нейните цени се различават толкова драстично с тези на конкурентите (от порядъка на 25-30%).

Независимо дали става дума за бюрократична незаинтересуваност, или за лобиране в полза на определен участник, поведението на тръжната комисия е много показателно за това по какъв начин се харчи едномилиардният бюджет за въоръжени сили и как чиновнически решения поставят на карта живота на най-елитните бойци от армията ни. Заради подобно решение в момента 68-а бригада "Специални сили" е принудена да използва компромисните парашути на германската фирма Spekon. Те, от една страна, не отговарят напълно на натовските стандарти, а от друга, имат някои технически особености, които ги правят не особено приложими в бойни условия. Например механизмът за ръчно отваряне на парашута е конструиран така, че командосът не може да го достигне, ако е с пълно бойно снаряжение и прави височинен скок, при който използва и система за подаване на кислород. Отделно от това самолетът, който стоварва десантчиците, трябва да се движи с близка до минималната си скорост, тъй като има риск Spekon-ите да се сцепят при отварянето.

Ако военното министерство по стара традиция избере доставчика само на базата най-ниската цена, без да провери какво получава в замяна, специалните ни части вероятно ще продължат да поемат излишни рискове и с новите си парашути. И след време, ако, не дай си Боже, стане инцидент, едва ли някой ще си спомни, че безименен чиновник е купил екипировка за българските командоси, без дори да прочете брошурата към нея.

"Аварийните люкове и отпред, и отзад се отвориха, докато зелено-белите вълни още се пенеха около самолета. Хората излизаха с най-голямата възможна бързина, навлекли отпуснатите оранжеви спасителни куртки, които не можеха да се надуят и висяха меки, разхлабени и безполезни на вратовете и гърбовете им. Не можеха да се надуят, защото Майлоу беше извадил двойните цилиндри с въглероден двуокис от надуваемите камери, за да прави ягодовите и ананасовите газирани питиета, които поднасяше в офицерския стол, и бе поставил на мястото им циклостилни бележки със следния текст: "Което е добро за предприятия "М и М" е добро за цялата страна. Майлоу Майндърбайндър."

Ако сте чели "Параграф 22", вероятно си давате сметка до какви опасни абсурди би могла да доведе предприемчивостта на хората във въоръжените сили, комбинирана с армейски порядки и секретност. За жалост съвсем скоро може да се окаже, че поредната поръчка за нуждите на българската армия е почти като извадена от легендарния роман на Джоузеф Хелър. Става дума за търгa за доставка на военни парашути за специалните сили на Сухопътни войски, който в момента се намира на финалната права. Победителят в него ще сключи рамково споразумение с Министерството на отбраната, на базата на което ще доставя оборудване за въздушнопреносимите части на армията през следващите четири години. Някои сериозни пропуски в процедурата обаче създават условия да се стигне до ситуация, при която елитните десантчици може да рискуват живота и здравето си, скачайки от самолета с оборудване, предназначено за съвсем друг вид дейност.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

31 коментара
  • 1
    castaliafons avatar :-|
    Добрият войник Швейк

    Браво на автора. Доста добър материал.

  • 2
    daaam avatar :-|
    daam

    За МО /или по-точно за тези, които ще се "облажат"/ въобще не им пука дали ще се "отворят" парашутите. Нали келепирец ще има, а и тези, дето дърпат конците на правителството ще са доволни. И "мъжът с когото Мая Манолова живее" /има си и друг израз/ няма да остане с празни ръце

  • 3
    iv_semov avatar :-|
    Urkobozambo

    Да (не) ти се отвори парашутът..

    - Министърът , преди да сключи договор, да ги изпробва !!!

  • 4
    geoimg avatar :-P
    Geoimg

    Много парашутисти :-)

  • 5
    2.5 avatar :-|
    2.5

    До коментар [#3] от "Urkobozambo":

    Заедно с Майчето да направят групов скок със стокатана г-н Делев над Петолъчката докато под тях тече утилизация?
    :-)

  • 6
    uprsport avatar :-|
    Uprsport

    Състоянието на Българската армия в момента е в резултат не на проведените реформи досега, както обичат да се оправдават началниците (че много си им съкратили персонала) или поради малкия бюджет, а в неефективното управление на финансовите ресурси. Ако някой си спомня, когато се сключваха договорите с Даймлер-крайслер за автопарка, с Алениа аеронавтика за транспортните самолети и с Еурокоптер за транспортните вертолети, не са сключени така наречените офсетни споразумения, част от които е управлението на жизнения цикъл на техниката. Така се стигна до ситуацията нови автомобили да не се движат, защото няма кой и с какво да им смени маслото или филтъра (това е обслужване а не ремонт), да използваме транспортни самолети на американската армия, защото от три спартана лети само един и до използването на Ми 4 и Ми 8 (на по 30 и повече години), защото няма кой да обслужи новите Кугъри. Това е в резултат на управлението на така наречените политици, които лобистки допускат България да бъде ощетявана по най-безобразния начин и парите на данъкоплатците да се изразходват по най-неефективните критерии. Те погребаха България - можете да ги видите кои са, като наблюдавате входа на Народното събрание (и за всеки случай и задните изходи).

  • 7
    nikruma avatar :-|
    Nikola Marin

    До коментар [#6] от "Uprsport":

    Като цяло съм съгласен с това, че състоянието на армията е такова поради неправилно управление на ресурси като цяло, но ..... нека ти посоча няколко неточности, без лоша умисъл разбира се .... Офсетната програма в най-груб вид представлява не поддръжка, а връщане в процентно отношение на дадените пари за закупуване на дадено оборудване под формата на инвестиции в държавата от страна на доставчика, C-27J Спартан е нов и добър транспортен самолет а трудностите са свързани с неправилна експлоатация, М-8 все още със своите последни модификации е от лидерите в своя клас, докато "новият" Кугар е просто Пума с нова електроника, който дори Румъния е произвеждала, и не може да се сравнява с надеждността на Ми-8 ... като разбира се покупката е ефект от посочените от теб причини на некомпетентност и ..... нещо весело, Ми-4 е първия хеликоптер на българските ВВС, има бутален а не реактивен двигател и .... отдавна можеш да го видиш само в музея :) ..... лошото в случая е че си прав за цялостната картина ...

  • 8
    gligi avatar :-|
    gligi

    Коя държава ще нападаме че са ни необходими десантни части с парашути?

    Защо войнолюбците не си плащат сами за скъпото хоби? Аз, ако ми се скача с парашут, няма да искам пари от бюджета, нали? Защо тогава трябва да плащаме на военните паразити? От какво ни пазят парашутистите?

  • 9
    led_zep.23 avatar :-|
    Lady Zeppelin

    Да перифразирам Илф и Петров:
    „Спасението на парашутистите е дело на самите тях.” :(

  • 10
    loli_moli avatar :-|
    loli_moli

    До коментар [#8] от "gligi":
    Ти се моли да не ни потрябват военни сили , защото тоава сме загубени . Армия нямаме , което е страшно !!!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK