Стратегията за туризма залага на нови пазари и продукти

Морският туризъм трябва да излезе от модела all inclusive, конгресните пътувания ще развиват ски курортите извън сезона

Около 6.5 млн. чужденци почиват в България през всяка от последните две години. Очакванията са те да се удвоят до 2030 г.
Около 6.5 млн. чужденци почиват в България през всяка от последните две години. Очакванията са те да се удвоят до 2030 г.    ©  КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ
Около 6.5 млн. чужденци почиват в България през всяка от последните две години. Очакванията са те да се удвоят до 2030 г.
Около 6.5 млн. чужденци почиват в България през всяка от последните две години. Очакванията са те да се удвоят до 2030 г.    ©  КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ

Увеличаване на дела на специализираните продукти, търсене на нови пазари, фокусиране върху продукти от по-висок клас. Това са сред основните цели, заложени в дългосрочната стратегия за туризма до 2030 г., която се изготвя от министерството на икономиката. Документът, който предстои да бъде обсъждан в следващите месеци, акцентира и върху комбинирането на различни туристически продукти и създаването на условия за почивки на деца и ученически групи и пенсионери. Според прогнозите през 2020 г. България ще бъде посетена от над 9 млн. чуждестранни туристи (без транзитно преминаващите), а през 2030 г. - от над 12 млн. души. За сравнение, в момента годишно в страната на почивка и екскурзия идват около 6.5 млн. чужденци.

 

18% от БВП се прогнозира да бъде делът на туризма през 2020 г.

Нови пазари и продукти

Основен акцент в проекта на стратегията за туризма, с който "Капитал Daily" разполага, е позиционирането на България като туристическа дестинация на нови пазари, както и увеличаване на дела на специализирания туризъм. Така например в документа се казва, че ще се работи за увеличаване на дела на балнео-, СПА, културния, еко-, селския, конгресния, ловния, голф, винения и гурме туризма. Причината е, че тези видове осигуряват целогодишна заетост на хотелските бази. Икономическото министерство планира и търсенето на нови пазари, включително и от Азиатско-тихоокеанския регион, който в момента се смята за най-перспективен за привличане на нови туристи. Доколкото обаче този тип туристи обикновено пътуват в Европа за по-дълъг период и посещават повече от една държава, вероятно тази цел би означава и създаването на общи продукти с други държави в региона. В стратегията ще бъде заложено и разработване на два други продукта, смятани за перспективни - организирани почивки за деца и за пенсионери, които могат да осигуряват заетост и извън най-активния сезон.

Удължаване на сезона – цел за морския и ски туризма

Удължаването на сезона е поставено като основна цел за двата вида туризъм, които генерират най-много приходи в сектора - морския и ски туризмът. В стратегията е заложено до 2030 г. постепенно "излизане" на хотелите по Черноморието от модела All Inclusive и пренасочването на хотелите към "провеждане на балнео-санаториално лечение посредством обвързването им със санаториуми в близост или създаването на медицински центрове към тях". За по-младите туристи, които са сред основните клиенти на черноморските курорти, ще се работи за съчетаване на морския с други видове туризъм - културен, СПА, приключенски, шопинг, е записано в документа. Икономическото министерство пък вижда потенциал за гости извън активния сезон в големи ски курорти покрай конгресния туризъм. В проекта на стратегията се казва, че благодарение на голямата настанителна база и конферентните съоръжения в големите хотели има сериозен потенциал за провеждане на конференции, семинари и други работни събития в планинските курорти извън зимния сезон, но на този етап този тип туризъм е популярен основно в България. За удължаването на сезона ще се работи и за съчетание на ски туризма с други типове като приключенски, еко-, селски, винен и СПА, като това е потенциалът и за по-малките планински курорти, се посочва в документа. За най-перспективни пазари за увеличаване на почиващите в България при морския туризъм се смятат Украйна, Русия, Чехия, Сърбия, Германия и Великобритания. При планинския туризъм пък потенциал има при съседните Гърция, Турция и Сърбия, както и Великобритания и Израел.

Фокус върху алтернативните форми на туризма

Алтернативният туризъм в последните години е посочван като приоритет от няколко правителства, като бъдещата стратегия за туризма също акцентира върху него. В стратегията се посочва, че балнео- и СПА туризмът имат "много солидна основа да се фокусират върху вътрешния пазар", тъй като няма конкуренция от други страни. "Същевременно той има и много сериозен потенциал за привличане на чуждестранни туристи", се казва в документа, където е записано още и че има потенциал за съпътстващи услуги към масовия туризъм - морски и ски. В стратегията се посочва, че 115 общини в България имат ресурси за развитие на културен туризъм. "В България преобладава разбирането за културен туризъм основно като посещение на паметници на културата, но страната има потенциал и в развитие на посещения на места и събития, свързани с нематериалната култура, както и творчески туризъм, в който туристите създават култура", се посочва в документа. Предвижда се още популяризирането на голф, ловен, винен, гурме и събитиен туризъм, е посочено в документа.

В стратегията е посочено, че туризмът има дял от 13.6% от БВП в България, като през 2012 г. той е бил 10.586 млрд. лв. по данни на World Travel and Tourism Monitor. Прогнозите са до 2020 г. страната да бъде посетена от над 9 млн. чужденци при 6.5 млн. сега, а до 2030 г. техният брой трябва да достигне над 12 млн. души.