Австрия има забележки към екооценката на седми блок в АЕЦ "Козлодуй"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Австрия има забележки към екооценката на седми блок в АЕЦ "Козлодуй"

Обемният доклад за ОВОС (папките на снимката) беше изготвен от българско-испански консорциум по поръчка на "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности".

Австрия има забележки към екооценката на седми блок в АЕЦ "Козлодуй"

Недостатъчна информация не позволява да се направи "смислена оценка", твърдят австрийски експерти

2953 прочитания

Обемният доклад за ОВОС (папките на снимката) беше изготвен от българско-испански консорциум по поръчка на "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности".

© Георги Жечев


Недостатъчна и неясна информация, заключения на базата на проучвания отпреди 20 години, ограничени сценарии за ефект от евентуални тежки аварии и инциденти. Това са заключенията на експертен екип от Австрия за начина, по който България подготви докладa за оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) от нов, седми блок на АЕЦ "Козлодуй".

Становището е на Австрийския екологичен институт по поръчка на федералното правителство и провинция Долна Австрия. Властите в Австрия, която е безядрена държава, се интересуват живо от това колко качествена е ОВОС, включително дали е предвидила и доколко ще се усети на намиращата се на около 700 км австрийска територия много тежък ядрен инцидент в Козлодуй. Координатор на експертната оценка е Австрийската агенция по околната среда.

Освен Австрия по трансграничната процедура за съгласуване на ОВОС-а трябва да се изкаже и Румъния. Едва тогава българското министерство на околната среда може да одобри или отхвърли оценката.

Десетки въпроси

През юни 2013 г. България уведоми официално Австрия за намерението си да строи нова ядрена мощност, а през октомври българското екоминистерство изпраща доклад за ОВОС на инвестиционното предложение. Австрийският екип формулира десетки въпроси към българската страна. Основната им цел е да се изясни колко голям би бил рискът за австрийците от една нова българска ядрена мощност. При най-мрачния сценарий за експлозия (причинена от техническа авария, удар със самолет, силно земетресение и т.н.) с изхвърляне на радиоактивен материал авторите казват, че не могат да изключат напълно заразяване на Австрия, защото данните не им позволяват "смислена оценка".

Вариант, основаващ се на реалните метеоданни от юни 1995 г., показва, че е вероятно да се стигне до разпространяване на радиоактивен цезий-137 и задействане на аварийни мерки в австрийското земеделие като принудително ранно събиране на реколтата, затваряне на парниците, покриване на растенията на открито, прибиране на животни и птици в обори и ферми и т.н. "Например защо са предоставени само резултати за разстояние от 200 км, докато разстоянието за пренасяне на радиоактивни субстанции за 48 часа със скорост на вятъра от 2 м/сек или 5 м/сек е съответно около 346 км или 864 км", питат експертите.

Още неясноти

Авторите казват, че българският доклад за ОВОС не им дава достатъчно информация за оценка на рисковете. "Изследването за сеизмични опасности е извършено преди 20 години. Поради това възниква въпросът дали резултатите все още покриват действителните максимални фактори при оценяването на сеизмични опасности за ядрени съоръжения", се казва в текста.

Относно избора на реактор се казва: "Посоченото в доклада за ОВОС описание на типовете реактори, които са взети под внимание, предоставя само основна и обща информация за реакторите, която се отнася най-вече за функциите и основните компоненти. Не са разисквани надеждността и ефективността на системите за безопасност в условията на авария и няма препратки към анализи или оценки в тази връзка."

Експертите не са наясно със степента на сигурност при пожари или неправилно действие на пожарните екипи, както и какво би се случило с реактора, ако има външна експлозия. Накрая в доклада се повдига въпрос и за неяснотите около горивото, което ще остава от евентуалния блок. "Понеже количеството на отработеното ядрено гориво във висока степен зависи от типа реактор, който все още не е избран, количествата на отработеното ядрено гориво варират драстично. (...) Докладът за ОВОС предоставя информация относно за съществуващите съоръжения – далеч по-малко информация е предоставена за новия ядрен блок, който е действителната тема на самия доклад за ОВОС."

Част от изводите

- Недостатъчна информация за методите и резултатите от анализите за безопасност на разглежданите типове реактори и също относно изискванията за безопасност предвид уроците от "Фукушима".

- Сеизмичната опасност при площадката е ниска. Проучването за сеизмични опасности е извършено преди 20 години.

- Не е ясно до каква степен новият блок ще е проектиран за издържане на разбиване на голям самолет.

- Заключенията в ОВОС-а относно пожари и изтичания на опасни течности и газове не са напълно разбираеми, понеже информацията се съдържа в отделни документи, до които експертният екип няма достъп. Не се знае дали са оценени въздействия, причинени от транспортирани в близост до площадката експлозиви.

- Заключението в доклада за ОВОС, че площадката е защитена срещу наводнения, изглежда добре обосновано.

- Няма достатъчно информация за оценка на потенциалните радиационни последствия, причинени от тежки аварии.

- Според доклада анализите на тежки аварии потвърждават отсъствието на радиационен риск за Австрия. Препоръчва се обаче да се изчислят последствията от тежка авария с голяма степен на освобождаване.

Недостатъчна и неясна информация, заключения на базата на проучвания отпреди 20 години, ограничени сценарии за ефект от евентуални тежки аварии и инциденти. Това са заключенията на експертен екип от Австрия за начина, по който България подготви докладa за оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) от нов, седми блок на АЕЦ "Козлодуй".

Становището е на Австрийския екологичен институт по поръчка на федералното правителство и провинция Долна Австрия. Властите в Австрия, която е безядрена държава, се интересуват живо от това колко качествена е ОВОС, включително дали е предвидила и доколко ще се усети на намиращата се на около 700 км австрийска територия много тежък ядрен инцидент в Козлодуй. Координатор на експертната оценка е Австрийската агенция по околната среда.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    izabell avatar :-P
    izabell

    "Авторите казват, че българският доклад за ОВОС е "Изследване за сеизмични опасности преди 20 години"...това го повтарят всички, кой когато посети АЕЦ Козлодуй,запомнили сме го наизуст:)

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Австрияките да се заемат с АЕЦ Темелин, само на 220 км по права линия от Виена и при това руски проект!! За срамотите....!!!

  • 3
    cobanmaala avatar :-|
    чобанмахала

    [quote#2:"boby1945"]Австрияките да се заемат с АЕЦ Темелин, само на 220 км по права линия от Виена[/quote]
    Защото тамошните управници не мигат на парцали, като наакани деца, а се държат на ниво.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK