Машиностроенето продължава да движи българския износ
37 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Машиностроенето продължава да движи българския износ

За първите десет месеца на годината България е изнесла машини и оборудване на обща стойност 6.5 млрд. лв., което е ръст от почти 17% в сравнение със същия период на 2012 г.

Машиностроенето продължава да движи българския износ

И през ноември експортът към ЕС се засилва за сметка на по-малко търговия с трети страни

4392 прочитания

За първите десет месеца на годината България е изнесла машини и оборудване на обща стойност 6.5 млрд. лв., което е ръст от почти 17% в сравнение със същия период на 2012 г.

© Юлия Лазарова


По-силно търсене от Европа и добро представяне на машиностроителния сектор - това са двата основни фактора, заради които българският износ е продължил да се увеличава и през ноември. Експортът към Европейския съюз (ЕС) е нараснал с 9.7% за сметка на търговията със страни извън общността. Към трети страни през ноевмри са заминали с 9.3% по-малко стоки, отколкото година по-рано. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за външната търговия, публикувани в четвъртък.

Българите пък потребяват все повече стоки, които идват от трети страни. През ноември вносът оттам е нараснал с над 10%. От ЕС пък са внесени с 3% по-малко стоки и услуги през същия месец. Изглежда, с излизането на основните ни европейски търговски партньори от рецесията българските износители се завръщат към традиционните си дестинации - Германия, Франция, Италия, Румъния. Експортът към четвъртия по големина търговски партньор на България - Гърция, която очаква ръст през тази година, също се е увеличил с почти 5%. По време на кризата в Европа износът към трети страни растеше с двуцифрени темпове, защото износителите се пренасочиха към по-далечни пазари, докато търсенето от ЕС беше слабо.

Общата стойност на българския износ за първите единадесет месеца на годината е 40.3 млрд. лв., или с малко над 7% повече на годишна база. Само за ноември българските износители са продали малко под 2% повече спрямо година по-рано. По-бавният темп на нарастване се дължи именно на същественото забавяне, което идва от по-далечните пазари.

Кое бави експорта към трети страни

Ноември е четвъртият поред месец, в който се забелязва ясна тенденция на спад на търговията към страни извън ЕС. Една от причините са малко по-далечните дестинации, които обаче не са сред основните ни партньори. Износът към Индия например е намалял с 13% за периода януари-ноември. Към Канада са били изнесени с една трета по-малко стоки за същия период, а към Южна Корея - с 15% по-малко. На заден ход обаче дават и някои от по-големите ни търговски партньори. САЩ например са внесли 15% по-малко български стоки, а износът към Сърбия е спаднал с 18%. Така за целия период към трети страни са били насочени стоки на стойност под 16 млрд. лв., което е само с 3.6% повече, отколкото предходната година.

Според повечето анализатори тенденцията е нормална, като се има предвид, че европейските икономики вече дават признаци на съживяване, а развиващите се страни от Далечния изток не могат да предложат стабилни пазари.

Турция продължава да е основният ни търговски партньор извън ЕС (виж графиката), но износът за южната ни съседка продължава да забавя ход - до 1.5% към ноември. За сравнение, през първата половина на годината експортът за страната растеше с между 20 и 30%. Все пак към ноември за Турция са отпътували стоки за 3.6 млрд. лв. Китай следва Турция и заема второ място. Износът за източната страна през ноември се е възстановил, като за 11-те месеца е нараснал с над 5% след значителни двуцифрени спадове в началото на годината. Сред най-големите ни търговски дестинации най-голям ръст отбелязва Украйна, която отново е внесла с почти 80% повече стоки от България. Някои по-далечни търговски партньори също се представят добре. За Египет и Обединените арабски емирства са заминали с около 40% повече български стоки спрямо година по-рано.

Завръщането на Европа

За Европа продължава да е предназначен около две трети от българския експорт. Еврозоната вече второ поредно тримесечие (второ и трето) има положителен ръст, макар и доста малко над нулата. Въпреки че все още не може да се говори за убедително излизане от рецесията, българската икономика следва плътно тези в Европа и дори малките ръстове на Запад се усещат тук. За първите десет месеца на годината доставките за най-големия ни търговски партньор - Германия, са се увеличили с една трета. Италия и Франция също са отбелязали двуцифрени ръстове (виж графиката).

Именно износът към Европа, и то на стоки с по-висока добавена стойност, се очаква да бъде основният двигател на българската икономика през тази година.

Какво изнася България

Добрите новини отново идват от машиностроителния сектор. За периода България е изнесла машини и оборудване на обща стойност 6.5 млрд. лв., което е ръст от почти 17% на годишна база. Ръстът към трети страни към ноември пък е с над 21%. През 2014 г. обаче посоката на сектора все още не е еднозначно нагоре. Според експерти от бранша пазарът ще става все по-труден, а конкуренцията от Китай ще засили допълнително натиска.

Извън ЕС продължават да се експортират основно продукти без висока добавена стойност. Минералните горива водят класацията, като извън общността са продадени суровини на обща стойност 4.7 млрд. лв.

Българите пък потребяват все повече стоки, които идват от трети страни. През ноември вносът оттам е нараснал с над 10%. От ЕС са внесени с 3% по-малко стоки и услуги през същия месец.


2 коментара
  • 1
    yotata avatar :-P
    йотата

    Малийй, пъ като тръгне и Химко на родните шистови газове от морето (дето американците ше ни ги подаряват), Кувейтците, Саудитците и Нигерийците направо ше идват да ни камериерстват тука в 22-звездните хотели, дето ше предлагат пилинг с орелско мляко и диамантен прах от Венера.
    И ще ни внасят фурми и кози по специалното споразумение, дето министър Греков ще има основание малко да го предоговори (това споразумение дето министър Найденов го започна, него го имам изнапредвид).
    А Турция въопще пък не мога да я мисля - тая като я накараме да плати 5 години свръхреципрочно доматено мито и македонски пътни такси на всеки 10 километра, сама ще се саморазпусне на вилаетите отпреди Османската империя.
    Ма ний ще им отпускаме по някоя серия от "Козия рог" и "Златния век"; тъй де, и те са хора.
    За Гърция само хубави неща имам да предскажа в рамките на българо-елинската източноправославна римска империя, а относно Румънците - те нема начин да не си върнат славянската азбука (евентуално след като си окошарят примерно и Президента. И без туй няма да им трябва президент).
    И ще настане траен мир и разцвет на Балканите. И голямо плюскане. За целата епоха на Водолея. (И поне неколко века след това. По инерция.)

  • 2
    geoimg avatar :-?
    Geoimg

    Третият свят - тежкото и мръсно производство, белият с аристократичното - финанси, търговия...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK