Как се отрази членството в ЕС на икономиката
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как се отрази членството в ЕС на икономиката

Как се отрази членството в ЕС на икономиката

Някои сектори спечелиха, други изостават, но ефектът като цяло е положителен

31382 прочитания

© Капитал


Фотограф: Капитал

Селско стопанство

На субсидираните честито

Ако сте разговаряли с мениджър в селското стопанство през последните години, със сигурност сте забелязали, че темите за Европа и европейските субсидии са най-обсъжданите в сектора. Това е така, защото след влизането в ЕС през 2007 г. новите правила и новите регулации за този бизнес го промениха завинаги. Започналото изплащане на европейски субсидии, отварянето на пазарите, въвеждането на нови изисквания към бизнеса - така най-общо могат да се определят промените, белязали земеделието през последните седем години. Равносметката днес показва контрастна картина между бързо развиващи се подотрасли като зърнопроизводството и изоставащи, като например градинарството.

Отварянето на пазарите

Стъпването на европейските пазари е една от важните промени, които се случиха в селското стопанство с влизането в ЕС през 2007 г. Към днешна дата официалните данни от аграрните доклади на земеделското министерство показват, че над 80 на сто от реализираната извън България селскостопанска продукция е в други държави членки, а експортът като цяло се увеличава. "След стъпването на силно конкурентния европейски пазар най-положителният ефект бе, че няма резки разлики в цените на нашата продукция и на тази в другите страни", коментира зам.-председателят на асоциацията на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов. По думите му преди 2007 г. много често цените на българското зърно са били дори два пъти по-ниски от тези на международните пазари. Отварянето на европейските пазари има видим ефект и върху другите отрасли в селското стопанство заради факта, че отпаднаха всички тежки административни режими за внос на храни в редица държави.

Рязко покачване на финансирането

Освен отварянето на пазарите ЕС донесе и нов алтернативен източник на приходи за земеделските стопанства - евросубсидиите. В периода между 2000 и 2006 г. в сектора имаше държавно подпомагане, което се равняваше на между 100 и 200 млн. лв. (с изключение на доплащанията по предприсъединителната програма САПАРД). Преобладаващата част от тези пари отиваха за премии в тютюнопроизводството, като тогавашните държавни схеми за целеви субсидии и държавно кредитиране за всички останали отрасли бяха за между 40 и 70 млн. лв годишно.

Автор: Капитал

Още през 2007 г., когато България влезе в ЕС, само по линия на директните плащания бяха преведени над 320 млн. лв. от ЕС и още над 100 млн. лв. като национално съфинансиране на фермерите. С постепенното нарастване на средствата, през настоящата кампания фермерите ще получат вече над 1 млрд. лв. Отделно от това стартира и Програмата за развитие на селските райони с бюджет от 3.2 млрд. eвро. Новите приходи в сектора оказаха най-голямо влияние върху сектора, макар и в доста контрастни посоки. Така например те донесоха растеж и силна технологична модернизация на зърнопроизводството, подпомогнаха и бързото развитие на пазара на земя.

Същевременно обаче точно зърнопроизводството се оказа секторът с най-бърз ръст на разходите през последните три години според официалните данни на агроминистерството. До 2009 г. животновъдите и производителите на плодове и зеленчуци не получаваха въобще субсидии, но пък се конкурираха със субсидираната продукция от други държави членки, което фермерите определят и като една от основните причини за срива в този сектор. Влизането в ЕС доведе и до много нови регулации, които засегнаха най-много животновъдството. Фермерите трябваше да покриват различни изисквания за хигиена, за хуманно отношение към животните, за изследване на продукцията и др., които струваха нови инвестиции на фирмите от бранша.

В периода 2008-2011 г. социологът Мариана Драганова от Института за изследване на обществата и знанието към БАН е част от екипа, който изследва какъв е образът на Европа според фермери в различни европейски държави. Един от важните изводи е, че сред българските фермери Европа се възприема предимно като инструмент, източник на субсидии. Този образ преобладава "поради факта, че от европейските пари зависи тяхното оцеляване - икономическият им интерес е водещ", обяснява доц. Драганова. Тя допълва също, че един от ефектите след влизането в ЕС е, че сега почти няма необработвана земя.

Хранително-вкусовият бранш

Много правила – малко приходи

Фотограф: Капитал

Допълнителни инвестиции, нови правила, силна конкуренция плюс сив сектор, засилваща се бюрокрация, фалити и търговски войни. Това са част от реалностите за хранителния бранш през изминалите седем години след присъединяването на страната към Европейския съюз.  Най-важните нововъведения бяха правилото за това, че производителят носи цялата отговорност за продукта, изискването за проследимост на храните "от фермата до масата" и коректното изписване на на съдържанието на продукта върху етикетите. Всичко това е много добре за потребителите и дисциплинира производителите, хранително-вкусовата индустрия трябваше да вложи милиони левове, за да приведат сградите, оборудването и целия технологичен процес в съответствие с европейските стандарти за хигиена и безопасност на храните. Затова ЕС отпусна много средства, която помогна на предприятията да придобият модерен вид, но това не стана толкова лесно. Сроковете за това – особено при месо- и млекопреработвателите, бяха удължавани неведнъж във времето, което периодично предизвикваше гнева на вече инвестиралите към догонващите. Поредната и последната засега отсрочка е за млечните ферми.

Автор: Капитал

Страничен ефект

Присъединяването към ЕС доведе до премахване на задължителния български държавен стандарт – БДС. Компаниите въведоха свои рецептури, което разнообрази пазара. Сериозните фирми заложиха на фирмени стандарти, които спазват строго, и продължават да работят за затвърждаване на търговската си марка. За други производители обаче принципът "Колкото е възможно по-евтино" стана водещ. Това увеличи предложенията от сирене без мляко и кренвирши без месо. Стигна се до въвеждане на браншови и ведомствени стандарти за качество на някои видове хранителни продукти, но търсенето на продукти по стандарт не оправда очакванията на производителите.

Защо бяха усилията

Част от компаниите в хранителния бранш така и не стигнаха европейските летви, а други, които покриха с кредити разходите си по строителството и обновяването, продължават да се питат дали си е струвало. Защото инвестициите в нови модерни предприятия не донесоха очакваните от някои собственици приходи. "Търговските вериги са залети с вносни хранителни продукти, но в същото време не предлагат български храни в другите европейски държави, където присъстват. За съжаление станахме общ пазар, но за вноса. От държава износител се превърнахме във вносители на месо, плодове и зеленчуци", смята собственик на месопреработваща фирма, пожелал анонимност. Много са обаче и тези, които не търсят своите "кривици" - ниска производителност, висока себестойност. Интересното е, че данни в Националния статистически институт показват спад на износа на меса и месни продукти през 2007 и 2008, но от следващата година той се възстановява и дори има леко нарастване. При млечните и яйчните продукти пък има сериозно нарастване на износа. Има положителни развития и при зеленчукови консерви или растителни масла, на бяло саламурено сирене, кашкавал, мед, птиче месо. В много от случаите продажбите зад граница на традиционни продукти не са регулярни нито в големи обеми – продуктите са предназначени за т.нар. етнически пазари, където живеят по-големи групи от българи, сърби, македонци и др. В същото време производителите на патешки дроб имат своите безспорни и ненарушими позиции зад граница – България е в топ 3 на производителите, а лидерът Франция е най-големият и производител, и консуматор.

Телекомуникации

Политика в стил Робин Худ

Фотограф: Капитал

Положително за потребителите и отрицателно за индустрията като цяло. Такова е влиянието на Европейския съюз върху сектора на телекомуникациите в България.

С европейски регулации са въведени едни от най-съществените облаги за абонатите (разбирай бичове за операторите). Една от първите такива мерки беше преносимостта на номерата заедно с префиксите им. Последва намеса на eврокомисията в ценообразуването на дребно, като бяха въведени поетапно понижаващи се лимити в тарифите за роуминг в рамките на ЕС. Пак на същия стъпаловиден принцип в България бяха свалени цените за терминиране на трафик в мобилните мрежи (тарифите на едро между операторите). Това, което предстои, е регулация в тарифите на дребно за международните обаждания, единен европейски паспорт (разрешително, издадено в една страна, да важи за дейност във всички останали), и безплатни входящи повиквания в роуминг.

Със сигурност за намалелите приходи на телекомите вина има и нарасналата конкуренция в сектора, политиката в стил "бой по спекуланта", водена от Брюксел, има водеща роля. Ако за 2006 г. "Мобилтел" е имал 577 млн. евро приходи и 340 млн. евро печалба преди данъци, а за 2008 г. 667 млн. евро приходи и 370 млн. евро печалба преди данъци, такси, лихви и амортизации, то за 2012 г. числата са съответно 469 млн. евро и 207 млн. евро. Ако за 2006 г. БТК е отчела 1.008 млрд. лв. приходи, а за 2008 г. показателят е бил 1.31 млрд. лв., то за 2012 г. той е 905 млн. лв. Чистата печалба на телекома от 130 млн. лв. за 2006 г. е паднала на 8.4 млн. лв. за 2012 г. При "Глобул" постъпленията са били почти 670 млн. лв. в годината преди присъединяването на България към ЕС, достигнали са 900 млн. лв. за 2008 г., а за 2012 г. са 377 млн. евро. За 2013 г. числата ще са още драстично надолу, просто все още не са обявени.

С една дума, от години секторът на телекомуникациите е възприеман от европейските и българските управляващи като Шеруудската гора - с рестрикции към печалбите на операторите се извличат политически дивиденти от доволството на потребителя. Както често се случва обаче, сянката на добрия рицар се оказва с точните очертания на злодей - както самите еврокомисари отскоро забелязват, Европа е драстично изостанала от останалия свят в технологично отношение. "Сравнителните макроданни показват, че свръхрегулацията и непропорционалните мерки, предприети от регулаторните органи в ЕС спрямо комуникационните оператори в страните членки, доведоха до сериозно изоставане на сектора като инвестиции и иновации спрямо компаниите в Северна Америка и Азия", коментира директорът по правни въпроси, регулация и конкуренция в БТК Жанет Захариева. Тя допълва, че стимулирането на инвестициите на телеком операторите чрез намаляване на регулаторната тежест ще окаже благоприятно въздействие върху всички сектори на икономиката и достъпа до обществени услуги.

"За телекомите присъединяването на България в ЕС означаваше нови, ясни правила и нови пазарни принципи, валидни за цяла Европа. За потребителите влизането в съюза на практика донесе по-ниски цени на някои услуги, например роуминга, както и регулирани цени за терминиране, коментира Ясен Гуев, главен директор "Корпоративна политика" в "Глобул".

Транспортният сектор

Превози без граници

Фотограф: Капитал

През изминалата 2013 г. граничният пункт Капитан Андреево неведнъж осъмна блокиран от камиони заради политиката на Турция да ограничи конкуренцията на чуждите превозвачи и така да подпомага своите собствени. Недостигът на транспортни разрешителни за превоз на стоки до Русия пък е класически проблем в края на всяка година. Компаниите, които возят към Русия в края на 2013 г., нямаха яснота дали Руската федерация ще излезе от конвенцията ТИР и дали ще трябва да мислят алтернативни варианти, за да разполагат с митнически гаранции. На фона на всички тези и други проблеми при превозите извън Европейския съюз не е изненада, че транспортният сектор по-скоро спечели от присъединяването на страната към ЕС.

На първо място падането на граничните ограничения отвори вратата на българските превозвачи към европейските пазари и чуждите партньори. Преди приемането на страната в ЕС транспортните компании трябваше да разполагат с транспортни разрешителни, ТИР карнети и визи за шофьорите си, което оскъпяваше транспортната услуга. Не липсваха и проблеми с недостиг на разрешителните (многократни - т.нар. СЕМТ разрешителни, или еднократни, които се доварят на двустранна основа между държавите). Така в миналото недостиг не един път има на разрешителните за Италия, Австрия, Унгария, Белгия, припомнят си мениджъри от бранша.

Българските транспортни компании също така нямаха възможност да работят по превози, които не включват България като изходна или крайна точка, или не можеха да возят от една европейска страна до друга. "Сега работим на най-големия пазар за транспортно-логистични услуги, който генерира над 1 трлн. евро годишно", коментират мениджъри. Голяма част от камионите от няколко години са съсредоточили част от превозните си средства далече от страната, като окачествяват тези превози като по-печеливши и това дава възможност на компаниите да се разрастват, а не да разчитат само на малкия български пазар. А ако се върнем в началото, за разлика от другите печеливши в последно време превози към Турция и страните от бившия Съветски съюз превозите в Европа дават по-голяма предвидимост.

По-високите европейски такси за по-старите превозни средства, както и жестоката конкуренция на редица международни компании на европейска почва и на тези, дошли в България, способства за постепенното обновяване на подвижния парк. А от това печелят всички, както и околната среда. Така традиционната представа за автомобилния бранш - пушещ ТИР с плакат на Саманта Фокс, започна да се променя, като компаниите трябва да се фокусират все повече върху конкурентоспособността си и европейския си облик, ако искат да се развиват. "Ние сме един от най-динамичните отрасли с голямо бъдеще", коментира Христо Христов, собственик на "Дискордия". Растежът в сектора на година изпреварва цялостното развитие на икономиката, а при някои големи компании той се движи в порядъка на 25 - 40% на година.

Инфаструктура

Асфалтови надежди

Фотограф: Капитал

За строителството първите седем години в ЕС минаха под един знак – усвояването на европейските фондове. Членството на България в клуба на 27-те почти не донесе нормативни промени. То обаче съвпадна с години на криза, когато европейското финансиране получи първостепенна значимост за сектора. А с това – и дебатите доколко ефективно се усвоява то.

По заместване

Автор: Капитал

Първите сигнали на кризата дойдоха със спад на частните инвестиции в строителството, който превърна капиталовите разходи на държавата и общините в почти безалтернативен източник на финансиране. И ако в годините на бюджетни икономии тези средства намаляха относително малко, приносът е именно на европейските фондове.

Според отчета за изпълнение на бюджета през 2012 г. (данни за 2013 г. още няма) капиталовите разходи – 3.681 млрд. лв., са надхвърлили дори тези в годините на растеж. Надвишават ги само парите през 2008 г. - 4.289 млрд. лв. При сравнение между двете години обаче се виждат интересни разлики.

През 2008 г. инвестициите в транспортна инфраструктура са относително малко - едва 28% (под 1.2 млрд. лв.) от капиталовата програма на правителството, а основен източник на финансиране са били заеми и бюджетният излишък. През 2012 г. излишък няма, но инвестициите в големи пътни и жп проекти с европейско финансиране бяха приоритет и делът им е достигнал 60% от капиталовите разходи на държавата, или 2.2 млрд. лв. Сходна е картината при парите за благоустрояване на населени места (17% от капиталовата програма), където също основните проекти бяха тези за пътна, водна и екологична инфраструктура с европейско финансиране. Тоест през последните години европейските фондове са били онзи буфер, който спаси строителството от главоломен спад на активността.

Отчита го и строителният министър в правителството на ГЕРБ Лиляна Павлова, според която парите от структурните и кохезионния фонд на ЕС са имали основен принос за развитието на инфраструктурата на страната. "Преди членството в ЕС също се отделяха средства, например по ИСПА, но мащабите бяха различни. През първия програмен период инвестициите в пътища, жп линии, екологични проекти, градска среда, образователна, спортна и здравна инфраструктура само по оперативните програми достигнаха 10 млрд. лв.", пресметна тя.

Усетиха ли ги строителите

На теория тези средства би следвало да са спасителни за бранша, но на практика не беше съвсем така. Вярно е, че бяха задвижени редица проекти, но и немалко се провалиха или забавиха заради липса на проектна готовност, корупция и бюрокрация.

По оценка на председателя на секцията по проектиране в Камарата на строителите в България (КСБ) Валентин Зарев едва през последните години администрацията е обърнала внимание на подготовката на проекти. "Първоначално се извадиха стари проекти за пътища, които трудно се актуализираха, защото междувременно по трасетата се бяха появили много комуникации, излизаше археология, налагаха се допълнителни отчуждения... Всичко това бавеше и оскъпяваше строителството", обобщи той.

В същото време малка част от над 4000-те строителни фирми имаха капацитет да изпълняват проекти от голямата инфраструктура, към които бе насочен най-сериозен публичен ресурс. Затова и един от аргументите на опозицията срещу "магистралите на Бойко Борисов" бе, че създават заетост за не повече от 100 фирми (при това – близки до управляващите). В същото време малките поръчки бяха основно в ръцете на общините, много от които поради липса на капацитет, опит или просто заради корупция трудно се справяха с усвояването на европейски средства.

Порочна практика се оказаха и търговете на "най-ниска цена", които според строителната камара декапитализираха бранша. Бившият председател на Агенция "Пътна инфраструктура" Лазар Лазаров също признава, че практиката е довела до дъмпингови цени. "В самото начало обаче (при завършването на "Тракия" - бел. ред.) идеята беше добра, защото за пръв път се играха толкова големи инфраструктурни обекти и бяха нужни обективни критерии за оценка", отчита той.

Свободното движение на стоки

Европейската митница

Фотограф: Капитал

Безспорният плюс от присъединяването на страната ни към ЕС е свободното движение на хора, стоки и капитали в рамките на общността. Така от началото на 2007 г. беше премахната цялата митническа бюрокрация за българските фирми, които търгуват с Европа. Страната ни възприе и общата митническа политика на ЕС заедно с всичките й предимства и недостатъци – като например защитните мита за селскостопанските стоки. Те се определят на ниво Брюксел и са отражение на протекционистичната политика на съюза спрямо този сектор. Грубо казано, ако дадена селскостопанска стока се произвежда в ЕС, митата, които се дължат върху нея при внос от страни извън Европа, са по-високи. Идеята е по този начин да се противодейства на по-евтината конкуренция от трети страни, както и да се осмислят стотиците милиарди евро субсидии, които Брюксел излива за земеделие и животновъдство всяка година. Спорно е обаче доколко това направи българското земеделие по-конкурентно или пък цените на селскостопанските продукти – по евтини. Това например измести вноса на месо от Аржентина и Бразилия или пък пилешки бутчета от САЩ.

Под натиска на Брюксел през 2008 г. България затвори и безмитните магазини, които в един от междинните доклади на ЕК бяха наречени "толерирани" и "средище на местната организирана престъпност и корупцията".

Дали контрабандата и акцизните измами намаляха, след като страната ни стана пълноправен член на ЕС, обаче е спорно. Най-малкото България е длъжна да настигне европейските нива на акцизните ставки върху горива, цигари и алкохол. А това стимулира сивия сектор и нелегалния внос през съседни държави, които не са в ЕС и са с по-ниски акцизи.

Деница Ватева, Мара Георгиева, Паулина Михайлова, Калина Горанова, Илин Станев, Радостина Маркова

Фотограф: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

59 коментара
  • 1
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    ЕС открехна вратата, но все още не сме на ниво като икономика, да не говорим за законност и правителствена политика, за да участваме пълноценно , поне на нивото на подобните балтийски икономики в живота на Европейската общност.

  • 2
    kireto avatar :-P
    Кирето

    Трябва да си кръгъл ид@от, за да отричаш ползите от членството в ЕС.
    Сега очаквам колегите червенофорумци да започнат да носят вода от девет кладенци колко е зле и да реват срещу реститути, соросоиди, костовисти и т.н.

  • 3
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Евала на редакцията, отдавна трябваше да се направи един стойностен анализ с цифри и данни какво печелим, какво губим от членството в ЕС....
    Който не е съгласен с авторите, негово право, но моля, да приведе циферки както са направили авторите, може и да се окаже прав...
    Ама със стойностни анализи, не с мантри.... :-)

  • 4
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    [quote#2:"Кирето"]колко е зле и да реват срещу реститути, соросоиди, костовисти и т.н.[/quote]
    За последните ЕС не е виновен, в ЕС влязохме в 2007..... лостоваците танцуваха 1997-2001 ....

  • 5
    hristo.guentchev avatar :-|
    hristo.guentchev

    айде бе бизнес всекидневника - не ви ли е срам. 2013г. износа нараства с 7%. вноса нараства минимално. вие в таблицата сте пропуснали последните два месеца за които няма данни в НСИ.
    аман от журналисти - едни числа не могат да направят

  • 6
    virakocha avatar :-|
    EU defender

    [quote#4:"boby1945"]За последните ЕС не е виновен, в ЕС влязохме в 2007..... лостоваците танцуваха 1997-2001 ....[/quote]

    Преговорите за присъединяване към ЕС стартираха точно по време на омразния ви Костов. Приемането ни в ЕС съвпадна по злощастно стечение на обстоятелствата с некадърното управление на тройната ламя. Корупцията и кражбите в нечувани размери доведоха до спиране на еврофондовете и съответно до падане на некадърниците от власт. До няколко месеца ще гледаме същия сценарии. На 22.1 излиза евродоклада за правната сфера, в който със сигурност много дипломатично ще ни нашамарят. Следват продължения.

  • 7
    daaam avatar :-|
    daam

    Добра статия, но щеше да е по-добре да се обърне внимание на повече сектори.

  • 8
    sinergy avatar :-P
    Sinergy

    До коментар [#3] от "boby1945":

    Не знам кой и защо ти е сложил тези минуси при положение, че от коментара ти разбирам, че си съгласен с по-скоро положителната оценка на редакцията. Подозирам, че някои съфорумници вече като ти видят ника и цъкат минус, без да четат :D

  • 9
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#8] от "Sinergy":

    Това е нормална практика във форума.... това е отрицателната страна на ад хок оценките.... не им обръщай внимание!!!

  • 10
    vari avatar :-|
    vari

    Готина статия! Следващия път и включете и повече сектори. Например Аутсорсинг и ИТ.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK