С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
94 10 яну 2014, 16:55, 19740 прочитания

Първите седем

Защо българите толкова обичат Европейския съюз и продължaват да са недоволни от живота си

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

България - 7 години в ЕС

Насила реформа не става

Как се промениха съдебната система, службите за сигурност и престъпността след влизането на България в ЕС

Пет важни ефекта

от членството в ЕС досега

Топъл дъжд, чакан дъжд...

Еврофондовете не се оказаха митичният спасител на българската икономика, но имаха дълбок ефект върху нея

Как се отрази членството в ЕС на икономиката

Някои сектори спечелиха, други изостават, но ефектът като цяло е положителен



На 31 декември 2006 г. едва ли и е имало много хора, които са се надявали на другия ден, когато България вече стане член на Европейския съюз, изведнъж страната да се преобрази. Но очакването беше, че не само България ще влезе в ЕС, но и ЕС ще дойде у нас. С негова помощ България лека-полека, дори куцукайки, ще става все по-нормална и по-уютна страна за живеещите в нея.

В началото на 2014 г. е очевидно, че има положителни промени. България, макар и бавно, продължава да настига западноевропейските държави, а от София до Бургас вече се стигне по магистрала. В същото време в навечерието на навършването на първите седем години от членството българската политическа класа изглежда така, сякаш не знае къде е. "Решението Делян Пеевски да бъде избран за председател на ДАНС има смисъл само ако правителството е решило, че иска България да напусне Европейския съюз", коментира миналата година политологът Иван Кръстев.


Магистралата и изборът на Пеевски миналата година всъщност могат да служат като достойни символи на седемгодишнината от членството на България в ЕС. Лустрото на еврочленството не може да прикрие провала да се реформират институциите, така че да работят в интерес на хората. В последните години България пада във всички класации, които оценяват бизнес средата или нивото на корупцията много по-бързо, отколкото се изкачва в тези класации, които измерват повишаването на доходите. И е неизбежен моментът, в който потъването в първите ще повлече след себе си и влошаване на представянето по вторите.

Може би затова в последните месеци толкова се говореше за продължаващата емиграция на българите. Вместо да чакат ЕС да дойде у нас, те предпочитат поединично да отидат при него, както гласи една стара и тъжна шега.

Защо така ни се получи?



Най-добри сме в имитациите

"Това, което се случи, е, че реформите спряха", казва простичко директорът на Центъра за европейски политически изследвания Даниел Грос. Защо обаче се получи така? Най-простият отговор е, че реформи отдавна е мръсна дума в българския език, тъй като е изпразнена от съдържание. И всичко, което в предприсъединителния период е било прокламирано за реформа, основно е било имитация на действие.

Това е леко пресилено твърдение, но в България наистина съществува тежък дефицит на мислене как да се постигне промяна в статуквото, така че в крайна сметка новото положение да е изгодно за мнозинството хора. Българската администрация просто е неспособна на това. Примерите са ужасно и болезнено много. От години е ясно, че възприетият модел на здравеопазване е неработещ, но досега няма особено усилие за коренна промяна. Дори когато е видно, че определена политика може да доведе до големи проблеми - както раздуването на инвестициите във възобновяема енергия, администрацията и регулаторните органи гледат в ступор и вдигат ръце. Политическата шапка пък често е повече пречка, отколкото помощ. "Идвайки от една командно-административна система, за нас е много по-лесно да изпълняваме, отколкото сами да си поставяме задачите, да се реформираме, сами да променяме система, тогава когато тя не работи" казва Меглена Кунева, която беше главен преговарящ с ЕС от българска страна между 2002 и 2007 г. Някак си много хора решиха, че страната преминава от една командна икономика към друга и че Брюксел ще дава нарежданията и курса, а те ще следват. И така пропуснаха основната разлика между СССР и ЕС, че в първата организация чиновниците определяха икономиката, а във втората те само помагат тя да работи добре и за всички. Все пак според Кунева критиките към администрацията невинаги са оправдани - ако чиновниците бъдат мотивирани, те могат да постигат доста по-добри резултати. "Със същата тази администрация, която всички нападат, бяхме способни да представим на Брюксел достатъчно добър продукт". Но за това трябва добра политика. 

Въпреки това подготовката очевидно не беше на ниво, за което България беше предупреждавана многократно - самото отлагане на членството на България и Румъния с три години спрямо останалите страни от Източна и Централна Европа беше доста ясен шамар. Той обаче беше поет леко от политиците в България, които винаги имат навика да се оправдават с тежкото наследство. Тогавашната преговаряща от името на Европейската комисия Бриджит Чернота неведнъж беше предупреждавала, че несериозното отношение към присъединяването ще се отрази много негативно на страната, но след това няма кой да помага. "Никога не съм мислила, че за България е добре да се присъедини към ЕС през 2007 г., защото независимо от обещанията на политиците в България и Румъния двете страни бяха видимо неготови да променят поведението си", каза тя сега. "Но това беше единствената политически възможна идея по това време, ако София и Букурещ искаха да се присъединят към ЕС в обозримо бъдеще. Щеше да бъде много по-добра идея, ако по-рано, в процеса на подготовка на двете страни, бяха наложени по-строги изисквания, така че да постигат резултатите, а да не минават напред само с обещания."

"Адаптирането и снишаването не са това, от което има нужда българското общество. Ние приемаме много правила на книга, но хората не чувстват тяхното прилагане. Виновен за това става ЕС, което е абсурдно", казва и евродепутатът и бивш министър на външните работи Ивайло Калфин.

Така на 1 януари 2007 г. България се озова в ЕС, без да има кой да я подтиква. "Както се очакваше, изгубихме ориентация и сега изглежда така, че не знаем какво искаме. Това вероятно е основата за това усещане за безперспективност", определя ситуацията икономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев.

"В политическата нестабилност, която последва присъединяването, има някаква закономерност", пояснява Боян Захариев, експерт в Институт "Отворено общество". Подобни на българските турбуленции последваха навсякъде с изключение на Естония и донякъде Полша. Просто с влизането в ЕС се отпушват прикриваните в процеса на присъединяване проблеми", допълва той.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нещо ново, много от същото и едно неизвестно в екипа на Фандъкова Нещо ново, много от същото и едно неизвестно в екипа на Фандъкова

Идеите за нови звена и лица в общината звучат красиво, но въпросът е доколко ще са ефективни на практика

7 дек 2019, 1499 прочитания

Подчинен на главния прокурор ще може да го разследва 4 Подчинен на главния прокурор ще може да го разследва

Предложението на правителството е това да е началникът на отдел "Инспекторат" във ВКП, което не кореспондира с препоръките на Венецианската комисия

7 дек 2019, 2564 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Амбиция в червено

Депутатката Татяна Буруджиева е не само един от доверениците на БСП лидера Станишев, но и източник на законопроекти, които палят обществото

Още от Капитал
Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Четиримилиардната алтернатива

Годината е рекордна за взаимните фондове, като те са сред малкото инвестиции, които бият инфлацията, макар да има и доста на загуба

Доставянето на чиста енергия е по-лесно от съхранението й

Намаляването на емисиите зависи от узряването на технологиите за съхранение на енергия

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10