С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
36 10 яну 2014, 17:40, 6796 прочитания

Топъл дъжд, чакан дъжд...

Еврофондовете не се оказаха митичният спасител на българската икономика, но имаха дълбок ефект върху нея

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

България - 7 години в ЕС

Пет важни ефекта

от членството в ЕС досега

Насила реформа не става

Как се промениха съдебната система, службите за сигурност и престъпността след влизането на България в ЕС

Първите седем

Защо българите толкова обичат Европейския съюз и продължaват да са недоволни от живота си

Как се отрази членството в ЕС на икономиката

Някои сектори спечелиха, други изостават, но ефектът като цяло е положителен



Златен дъжд. Това е, което словосъчетанието европейски фондове предизвикваше в съзнанието на чиновници, бизнесмени и на практика всички българи преди 2007 г. Европа в това предание бе митично място, пълно с пари, което само чака приемането на нови държави, за да излее върху тях рога на изобилието. Пътищата на Германия, влаковете на Франция, заплатите на холандците - всяко от тези неща изглеждаше постижимо в обозрими срокове, ако само влезем в ЕС и получим полагащите ни се европейски пари.

През последните седем години реалността се стовари върху тези фантазии подобно на финансова криза върху Гърция. Първо, европейските средства се оказаха далеч по-малко, отколкото изглеждаха отдалеч, второ, правилата за тях се оказаха доста по-строги от очакваното и, трето, българската администрация се оказа доста неспособна да ги използва адекватно, поне в началото.


От тотален хаос до задушаващ контрол

България имаше някакъв опит с предприсъединителните ФАР и САПАРД, но той се оказа недостатъчен. "Правителството на Станишев беше от различни партии, нямаше доверие в системата. Министрите опитваха да решават всичко и почти нямаше делегиране на отговорности, нито ясни роли", казва Реналдо Мандметс, който доскоро беше ръководител на звено в ЕК и е работил с четири правителства в България. След няколко скандала, от които най-големият бяха далаверите в пътния фонд, където ръководителят беше раздал огромни суми на фирмата на брат си (скандалът "Батко и братко"), последва първото прекъсване на плащанията. "Властите тогава дори не разбраха колко е сериозна ситуацията и отне време, докато престанаха да опитват да я замажат", разказва Мандметс. В Полша например, казва той, подобен скандал е бил изчистен напълно за три месеца.

Тези първоначални проблеми с корупция, лошо планиране и просто неразбиране доведоха дотам, че махалото стигна в обратната посока - контролът бе затегнат максимално и почти задуши системата. "Конкурентоспособност" например стана почти недостижима за българските компании. "Големият въпрос е дали искаме 100% проекти без грешки и 5-10% усвояване или обратното", казва Кирил Величков от отдела за европроекти на СИБанк.

Постепенно обаче одитното звено и управляващите органи заработиха по-добре, като бяха въведени ежеседмични срещи на зам.-министрите и на ръководствата на програмите за координация. Мандметс обаче подчертава най-голямата наследена слабост от първите години - липсата на готови проекти. "Магистрала "Тракия" и метрото бяха на практика вкарани в програмите от еврокомисията, а в "Околна среда" почти нямаше готови проекти", казва той.



Голямата грешка на ГЕРБ пък беше късното признаване, че има риск от загуба на средства (едва в средата на 2012 г.), както и огромната черна дупка, която остана земеделското министерство и програмите му. Големият риск сега пък ще бъдат обществените поръчки на общините, които продължават да се учат изключително трудно и бавно.

Кълнове оптимизъм

Добрата новина е, че никой от тези пороци не се оказа фатален, поне към момента. Тази седмица Министерството на финансите представи статистика за получените от ЕС средства до края на 2013 г. Според нея в страната са влезли 3.6 млрд. евро по седемте оперативни програми. Това са малко над половината пари, като темпът на усвояване се увеличава непрекъснато в последните години и през 2013 г. е достигнал пика си (защото в нея се достигнаха няколко крайни срока). Според статистиката на БНБ, която обхваща и директните плащания за земеделци, както и допълнителни фондове като този "Козлодуй", сумата общо от 2000 г. насам е 7.7 млрд. евро (виж графиката).

"Ако погледнем практически резултатите, те не са никак лоши на седмата година, макар че още две години ще усвояваме", казва Димчо Михалевски, експерт по европейски фондове и депутат от БСП, член на ресорната комисия. "Можем да се справим по-добре сега, отколкото в предприсъединителния период, който завършихме с 65 - 75% усвояемост. При стегната организация можем да гоним до 90% от фондовете", оптимистичен е той. Еврокомисарят по въпросите на заетостта Ласло Андор също отбеляза тази седмица, че България е дръпнала доста пред Румъния - рядък комплимент от страна на Брюксел. "Загуба от под 40 млн. евро за тази година, каквато се очертава, показва, че системата има здрави сили и се държи добре", коментира бившият министър по еврофондовете Томислав Дончев.

Въпреки това страната е сред последните по усвояемост на кохезионния и регионалния фонд, като изпреварваме само Италия и Румъния.

Частният и финансовият сектор също се развиха. Банките започнаха да прилагат инструментите на финансовия инженеринг, а доста фирми откриха, че европейското финансиране не е безметежна кесия с пари. "Голям процент от фирмите въобще не мислеха откъде ще се финансират. Получават грант 3 млн. евро и установяват в банките, че никой не иска да им даде такъв кредит, защото оборотът им е 10 хил. лв.", коментира Кирил Величков. Той припомня, че фирмите са започнали да се научават, че трябва да кандидатстват за неща, които наистина им трябват, а не просто за идеята, както и да отделят ресурси и за самото управление на проекта, което е трудоемко и времеемко.

За да се задържи положителната тенденция, има нужда от две неща: темата да престане да се използва политически и администрацията да бъде поощрена да работи, без да се страхува за бъдещето си. Ако се съди по думите на настоящия министър Зинаида Златанова, и двете би трябвало да не са проблем. "Администрацията става по-компетентна. Незаслужено често я критикуваме", казва Златанова. "Иска ми се да не правим от фондовете политика, защото те са само инструмент. Мисля, че им отдаваме непропорционално внимание в политическото говорене."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

БСП и ДПС обявиха управлението за опасно, ГЕРБ: Стига истерии 1 БСП и ДПС обявиха управлението за опасно, ГЕРБ: Стига истерии

Докато в парламента вървяха дебатите по вота на недоверие, премиерът разговаряше с футболните фенове на "Левски"

24 яну 2020, 2319 прочитания

Адвокатите сочат като най-сериозен проблем отношението на институциите Адвокатите сочат като най-сериозен проблем отношението на институциите

Анкета сред членовете на столичната адвокатура показва, че електронната комуникация със съда е най-желаното подобрение

24 яну 2020, 2047 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Как се отрази членството в ЕС на икономиката

Някои сектори спечелиха, други изостават, но ефектът като цяло е положителен

Още от Капитал
Пътеводител на кандидат-програмиста

Какво е добре да се знае за академиите, които предлагат подобни обучения

Защо си отиват експертите

Отстраняването на неудобните и неадекватните партийни назначения подменя функцията на държавната администрация

Маневрите на Путин: Той си тръгва, за да остане

Руският президент не мисли да изпуска властта през 2024 г., а да си запази лостове за влияние и да си намери друга силна роля в новата политическа схема

Възраждането на "Пирогов"

В болницата бяха открити нови клиники и приходите я нареждат на първо място в София

Цветан Тодоров - човекът на чужда земя

Две нови издания хвърлят светлина върху личността и идеите на родения в България философ

Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10