В случая обаче, макар и публично да изглежда, че коалиционните партньори са изпаднали в противоречие, това не е така. По-скоро става въпрос за слаба дисциплина в редиците на социалистите. Твърди се, че след неприемането на част от предложенията му в Закона за хазарта, Йордан Цонев възкликнал, напускайки пленарната зала, че "БСП е разграден двор".

От ДПС изтълкуваха предложението на Кадиев като лично отмъщение срещу "Евробет" и "Еврофутбол", чийто собственик е Васил Божков. По време на тройната коалиция той напусна замминистерския си пост в Министерството на финансите след конфликт с тогавашния министър и сегашен премиер Пламен Орешарски, като една от причините беше свързана именно с хазарта и лобизма в полза на бизнесмена. А фактът, че предложението на Кадиев беше подкрепено и от депутати от БСП, може да се определи и като бламиране на председателя Сергей Станишев и партийното ръководство.

В други случаи пък неразбирателството между БСП и ДПС е заради липса на политическо решение. Като например отпадането на забраната за тютюнопушене и спорните промени в Закона за вероизповеданията, свързани с възстановяване на джамиите на Главното мюфтийство. Има обаче и такива теми, по които БСП и ДПС имат съществени разминавания, и те до голяма степен си проличаха още в предизборната кампания.  БСП държат на отмяната на плоския данък, строежа на АЕЦ "Белене", гъвкавата система за пенсиониране, гарантирания минимален доход, семейното подоходно облагане. От ДПС са против за повечето неща. Тези различия не бяха уредени в споразумение след изборите и някои от тях сега заплашват да се превърнат в проблем за коалицията. 

Гъвкаво поведение, не пенсиониране

Ситуацията с гласуването на промените в Закона за хазарта всъщност е показателна за няколко неща. Обстоятелството, че БСП и ДПС нямат мнозинство в парламента, изисква редовното присъствие в залата на всички депутати, което на практика е невъзможно. Ако БСП или ДПС искат да прокарат някой свой законопроект, биха могли всяка от тях поотделно да се договори с опозицията от ГЕРБ или с депутатите от "Атака". И докато в случая със Закона за хазарта ще се разбере едва следващата година по приходите в бюджета кой от двамата - Йордан Цонев или Георги Кадиев, е бил прав, то има ключови теми, по които двете формации се разминават. И ако едната партия успее да "спечели" на своя страна опозицията от ГЕРБ или депутатите от "Атака", би могла да прокара вредни за държавата решения. 

Случайно или не бламирането на предложението на Йордан Цонев дойде в разгара на друг спор, който имаше тогава между коалиционните партньори – за облекчаване на правилата за пенсиониране, и който малко преди това завърши в полза на ДПС. От БСП настояваха да се въведе т. нар. гъвкаво пенсиониране, което предвиждаше в пенсия да могат да излизат и хора, на които не им достигат до 24 месеца стаж или възраст. Те щяха да получават намален доход, докато изпълнят пълните условия за пенсиониране. Ако беше приета, тази мярка щеше да натовари бюджета на държавното обществено осигуряване тази година с 30 млн. лв. В същото време не е ясно какви са ползите от нея, при положение че препоръките на ЕС са в противоположна посока – за увеличаване на възрастта за пенсиониране.

Приемането на това предложение беше важно за социалистите, защото то фигурира като обещание в предизборната им програма. Освен това вносител на текста беше лично лидерът на БСП Сергей Станишев. Поправката обаче срещна отпор от страна на министъра на социалната политика Хасан Адемов и на ръководството на ДПС и беше отхвърлено при гласуването в пленарна зала с гласовете на ГЕРБ. В случая подходът адхок се оказа предимство, защото невинаги възпиращата роля на ДПС е вредна. Противопоставянето на отмяната на плоския данък, АЕЦ "Белене" и гъвкавото пенсиониране (което най-вероятно ще наложи повишаване на осигурителните вноски) по-скоро е правилно.

Със сигурност обаче натискът на БСП да прокара социалните си обещания ще продължи, защото социалистите използват това като аргумент срещу антиправителствените протести. А твърде вероятно е и с наближаването на изборите за Европейски парламент тази тенденция да се засили.

Обещахме, трябва да изпълним

По празниците стана ясно, че БСП не са се отказали и от идеята си за премахването на плоския данък, въпреки съпротивата на ДПС по въпроса, независимо, че социалистите все пак успяха частично "да убедят" коалиционните си партньори да приемат необлагаемия минимум за хората, които получават минимална работна заплата. Първо Сергей Станишев повдигна темата за прогресивното подоходно облагане, а в началото на тази седмица зам.-председателят на икономическата комисия Румен Гечев поясни, че социалистите имат намерение да предложат въвеждането на т.нар. данък богатство, като идеята им е данъчната ставка за хората с доходи над 2700 лв. да бъде увеличена от 10 на 15% от 2015 г.

Председателят на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев побърза да заяви, че подобна идея не се обсъжда между коалиционните партньори и че тя е била разисквана и отхвърлена още при изготвянето на програмата на кабинета "Орешарски". "Вижда се, че няма съгласие по този въпрос между двете партии, дискусията продължава в търсене на най-доброто решение. То минава през прозрачна и предвидима данъчна система. Резки промени не са за предпочитане", каза и социалният министър Хасан Адемов. Ако БСП успее да прокара идеята си, това де факто ще означава отмяна на плоския данък, който беше въведен при управлението на БСП, НДСВ и ДПС и се счита за едно от най-добрите управленски решения на тройната коалиция. Въвеждането на единна 10-процентна ставка за облагане на доходите ги изсветли, а и реално е вид политика за насърчаване на предприемчивите хора. Въвеждането на непропорционално подоходно облагане ще има точно обратния ефект и реално няма да засегне богатите, а т.нар. средна класа, която е и един от основните двигатели на икономиката.

Следващата тема, по която се очаква сблъсък, е приемането на изборния кодекс, крайният срок за което е краят на месец февруари. Въпреки че отвориха широко вратата на Народното събрание за всякакви предложения по него, изслушаха в продължение на десетки часове едни и същи знайни и незнайни представители на гражданското общество, сформираха временни и постоянни комисии в продължение на половин година, малко преди Нова година стана ясно, че БСП и ДПС не са постигнали съгласие и не могат да внесат общ законопроект. От немай къде Мая Манолова предложи текстове от името на социалистите, а дни по-късно отново оглави временна комисия, която да ги разгледа. Спорът с движението най-вероятно ще е за изчистване на списъците и размера на преференцията. От ДПС настояват да отпадне принципът на уседналост - предложение, което от БСП със сигурност няма да подкрепят.   

Кадрите, кадрите...

Колкото и БСП и ДПС да уверяват, че противоречия между тях няма или, ако ги има, те не са фатални, пробойните в отношенията между двете партии започнаха още на старта на второто им съвместно управление с назначенията на министрите, зам.-министрите и хората по високите етажи на централната държавна администрация и областните управи. Продължават и сега. Пример в това отношение е Хасково, където вече повече от половин година няма назначен титуляр за областен управител, а областта се управлява от и.д. Кадир Исов. От ДПС отказват да обяснят какъв е проблемът, след като при първоначалните разговори за назначенията на областните управители от партията на Местан бяха твърдо убедени, че поста ще заеме техен представител. Помолен за коментар, депутатът от Хасково и областен председател на партията в града Мехмед Атаман заяви, че "не е компетентен да говори по темата", и препрати за отговор "към шефовете".

Разминаванията между БСП и ДПС по политиката пък само потвърждават необходимостта от ясна регламентация на отношенията. Не случайно в средите на социалистическата партия вече започна усилено да се говори за сключването на (коалиционно) споразумение с движението. "В едно споразумение трябва да има контролни механизми - как да се изисква от правителството да се вземат коригиращи действия", твърди зам.-председателят на БСП Янаки Стоилов пред bTV по повод някои несполучливи кадрови решения на управляващите. Той е един от най-големите поддръжници на разписване на ангажиментите на партньорите, въпреки че среща неразбирането на Станишев. "Споразумението е необходимо, за да може да определи по-ясно политическото взаимодействие между двете партии и взаимоотношения на национално и областно ниво", твърди той и не приема аргументите, че програмата на Пламен Орешарски е достатъчна. За Стоилов тя е твърде обща, като посочва именно темата за въвеждането на семейно подоходно облагане, реформа във финансирането на здравеопазването, гарантиран минимален разполагаем доход, гъвкавото пенсиониране и др. "Това са въпроси, които определят и по-нататъшната съдба на правителството. БСП е мандатоносител, ние носим отговорност." Георги Кадиев предлага следния подход - да се организира вътрешнопартийно допитване дали е необходимо споразумение с ДПС и ако да - след изработване на чернова пак да се питат симпатизантите дали я одобряват. Така са постъпили в Германия по време на преговорите за управляващата коалиция между леви и десни, скрепена със споразумение от над 150 страници, в което има например срок за въвеждане на минимално заплащане и други конкретни договорки. 

Засега лидерите на БСП и ДПС – Сергей Станишев и Лютви Местан, категорично отхвърлят идеята отношенията между двете управляващи формации да се регламентират чрез договор. Аргументите и на двамата са, че правителството има програма, зад която двете партии застават и която периодично се актуализира. Другият аргумент на Станишев е, че двете формации искат да избягат от квотното разпределение каквото имаше при управлението на тройната коалиция (3-5-8) и което тогава донесе немалко негативи за партиите.

Този отговор обаче едва ли е достатъчен предвид сътресенията, които има в редиците на БСП по места във връзка с назначенията, както и все по-трудното овладяване от ръководството на недоволството в червената парламентарна група и обвиненията за "съсредоточаването на прекомерна власт в ръцете на по-малкия партньор - ДПС", както твърди депутатът Страхил Ангелов.

В този смисъл изясняването на въпросите "кой точно управлява" и "как се вземат решенията в коалицията" може да се окаже от ключово значение за двете партии за туширане на напрежението между тях.

По темата работиха: Велина Господинова, Елена Старидолска и Вера Денизова