Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Така изглеждаше подписването на договора за присъединяване. Оттогава насам, се промени много, но далеч не достатъчно.

Пет важни ефекта

от членството в ЕС досега

17462 прочитания

Така изглеждаше подписването на договора за присъединяване. Оттогава насам, се промени много, но далеч не достатъчно.

© Капитал


Миналия месец, докато майданът на независимостта в Киев бушуваше срещу връщането на Украйна години назад, група българи на посещение в Киев се срещат случайно с няколко украински протестиращи - повечето от тях около 20-25 годишни. Разпознавайки ги като българи, младите украинци ги наобикалят с интерес. Първият въпрос, който им задават не е за страната, нито за соц миналото, нито дори за революцията. "И какво, как е в Европейският съюз", пита един от младежите, на около 21-22 години. Групата българи (както вероятно и читателите) се затрудняват да отговорят на този въпрос. Но все пак седем години след влизането ни как е в Европейския съюз, наистина?

Освен върху конкретни сектори - например земеделие или достъпа до висше образование, цялостният ефект върху България от членството в ЕС е трудно проследим. Средствата от Брюксел, след като се извади българската вноска в европейския бюджет, достигат до около 2% от БВП на страната, т.е. не могат кардинално да променят курса на икономиката. Върху българската икономика и общество влияние имат много фактори и често се оказва, че те имат по-силен ефект. Например логичното предположение, че с присъединяването към ЕС преките чуждестранни инвестиции към България от другите страни членки ще се увеличат, по-скоро не се оправда. Заради кризата, разразила се през втората половина на 2008 г., финансовите институции всъщност започнаха да изтеглят капитали от България и така, доколкото имаше нарастване на инвестициите, то идваше от трети страни.  

В други области членството в ЕС имаше обратен ефект, макар и недължащ се на процеса на присъединяване.

1. Провалът на реформите 

Основното, което Европа трябваше да промени, беше начинът, по който се управлява страната - за да не стигаме никога повече до бариерата, на която в момента е Украйна. България не стигна дотам, но беше опасно близо.

Промените обаче ставаха мъчително бавно. Концепцията и законът за конфликт на интереси например най-накрая влязоха в речника на българските политици, макар те все още да се опитват да свикнат с това. Натискът за повече прозрачност в цялата администрация не се дължи само на ЕС, но членството беше съществен фактор дори и заради факта, че с Румъния бяхме единствените с наложен мониторинг. "Неща, които се случиха в други нови държави междувременно, ако се бяха случили в България - като конституционни промени, пенсиониране масово на съдии, обезглавяване на съдебната система (Унгария - бел. ред.) - можем да си представим последствията", казва вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова. "Не казвам, че това е извинение. Според мен благодарение на мониторинга тук нещата макар и бавно се променят, докато в тези, които влязоха без мониторинг, виждаме какво става." Златанова твърди, че България се променя към добро и сравнението с преди 15 години е в "абсолютна полза на днешния ден".

Голяма част от промените обаче бяха имитативни. Сътрудничеството с партньорските служби и борбата с корупцията в името на ЕС дори бяха използвани при назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. По-важното обаче е, че влизането в ЕС не предизвика стремеж към по-сериозни промени в области, върху които Брюксел няма директна власт - като здравеопазване или образование. Дори напротив, публичните услуги продължават да се сриват, а както тъжно се шегува експертът по управление и публични политики в "Институт Отворено общество" Боян Захариев, преди да успее да набере достатъчно скорост, България вече може да бъде напусната от гражданите си.

"Брюксел ни дава гравитацията, която ни е важна, рамка, от която не можем да излезем", смята и предприемачът Светослав Божилов, председател на фондация Communitas, която се занимава с евроинтеграция и подпомагане на образованието. "Ако си мислите, че нещата в правосъдие и вътрешен ред не вървят напред, представете си къде бихме били, ако я нямаше и тази рамка на ЕС, в която ни вкара с мониторинга." Според него без мониторинга и без ЕС България щеше да е в "сивото преддверие на Евроазиатския съюз" - по-скоро Молдова, отколкото Украйна.

2. Доходите - нагоре, но бавно и полека

Най-важното очакване беше за повишаване на доходите, най-малкото защото България се присъединява към клуба на богатите. За две години (2007 и 2008 г.) действително паритетът на покупателната способност (която отчита не само доходите, но и ценовото равнище на всяка страна) на българите скача от 38% на 44% спрямо средното ниво за ЕС. Единствено Румъния показва толкова бързо настигане на по-богатите страни от евросъюза. Както се оказа, този ръст е бил движен основно от бума на инвестиции в този период, който още през 2009 г. секна. Въпреки това статистиката на "Евростат" показва, че след 2011 г. страната се е върнала към нормалния си темп на догонване и вече средният българин има доходи (в паритет на покупателната способност), които са почти наполовина от тези в останалите 27 страни членки. Което показва, че ефектът "ЕС" в случая е ограничен.

Това обаче успокоява малко хора, които виждат, че техните доходи в еврово изражение са само 12% от тези Германия. При тези сравнения разликите в ценовите нива рядко се взимат под внимание, което поддържа усещането, че заплатите са закотвени за дъното и не мърдат. Допълнително негативно отражение има и по-сериозният темп на поскъпване на хранителните продукти в България спрямо страни като Полша, което удря най-чувствителните социални групи.

За това усещане обаче има и друга причина и тя е продължаващото нарастване на неравенството в доходите и разликата между регионите. "Парите на ЕС, а и нашите собствени, не бяха насочени към регионална политика и сближаване. Парите отиваха, където са парите. Това усили разслоението в доходите и вътрешната миграция", смята Боян Захариев. Колегата му Георги Ангелов обаче не е съвсем съгласен. "Процесът започна много преди това", казва той и посочва статистиката на "Евростат", която показва, че най-големият скок в регионалното разслоение на доходите е бил между 2005 и 2006 г. "Качеството на образование е драматично различно в София и провинцията (особено селата) и за това не е виновен ЕС. Напротив, ЕС финансира разширяването на предучилищната подготовка, чиято цел е точно да намали тези проблеми."

Според доц. Васил Киров от Института за изследване на обществата и знанието към БАН европейският социален модел все още не е част от българската действителност. Според Евробарометър например социалните неравенства са най-често посочвани притеснения на гражданите в България (47%) (наред с Естония и Португалия това са най-високите стойности в ЕС).

3. Голямото изоставане

Тенденция, за която не се говори много, е сериозното забавяне на България спрямо другите нови страни членки. Това е най-видно при сравненията с Румъния. Ако през 2000 г. северната съседка изоставаше малко от България по всеки един показател, сега ситуацията е огледална. Румъния вече достига 50% от средното ниво на БВП на глава от населението в ЕС (като покупателна способност). По-притеснителното е, че при по трайните показатели - като индекса на човешкото развитие на Програмата за развитие на ООН Букурещ вече е пред София.

Радостта от членството бе изместена от реализма на изоставането, което се случва спрямо останалите нови членки.

Разликата е болезнена при сравненията с Полша, която между 2000 и 2008 г. макар и на по-високо ниво се движеше паралелно с България. След 2008 г. новата отличничка на Централна Европа увеличава дистанцията. Марчин Пиятковски, който е главен икономист на варшавския офис на Световната банка, обяснява, че не могат да се правят директни сравнения с България. "Полша е достатъчно голяма икономика, за да поддържа растежа си с увеличаване на вътрешното потребление. Малки икономики като България зависят много повече от износа." Той допълва, че Варшава е имала и още един коз - плаващият курс но злотата, който в последните години падна в номинално изражение, което стимулира полския износ. "Ние сме нещо като европейския Китай", шегува се той.

По-важното обаче са две други неща. Полша е един от лидерите по-усвояване на европейските средства, което, съчетано с високите преки чужди инвестиции, движи икономиката напред по време на кризата. В същото време обаче Варшава планомерно инвестира в публичните си услуги, като например образованието. За последните години Полша отбелязва едно от най-добрите подобрения в резултатите си в международното изследване PISA, което измерва качеството на средното образованието (България отбелязва статистически пренебрежим прогрес в последните 12 години). "Поляците искат да са повече европейци от европейците, което създава стимул за политически консенсус около необходимите реформи", заключава Пиятковски.

4. Умират ли фирмите

"Българския предприемач не издържа, в часта на малките и средните форми десет хиляди фалирали, загиват, не издържа на конкурентния натиск от Европейския съюз", каза в предаването "Панорама" преди месец социологът Андрей Райчев. Като оставим настрана конкретните числа (които изглеждат подхвърлени просто в името на спора), това е един от въпросите, които владеят обществената митология. И вече се превръща в идеологическа мантра на загряващия политически проект на Николай Бареков (според който ЕС бил длъжен повече на България).

От гледна точка на брой на реално действащите фирми това не е точно така. В статистиката на НСИ се вижда, че дори нарастват, посочва Георги Ангелов. Факт е, че в много сектори, като например хранително-вкусовата промишленост, има такъв процес, до който се стигна заради по-високите изисквания към компаниите в бранша. Подобно нещо се случи и в строителството, където съсредоточаването на инвестициите в по-големи инфраструктурни проекти изхвърли доста фирми за сметка на техните по-големи конкуренти.

Доколко това е негативен ефект от членството в ЕС е спорен въпрос. Окрупняването на фирмите в много сектори е естествен процес - няма как да излезеш на външния пазар при малки мащаби на производство. А когато то се случи, ставаш по-силен и на местния пазар. В същото време в други сектори като търговията на дребно навлизането на големите търговски вериги измества малките търговци, но това е неизбежен модернизационен процес. "Атаката срещу веригите от доставчиците показва, че те всъщност си вършат работата и осигуряват най-изгодните сделки за потребителите си", смята икономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев. "Въпреки заявения приоритет за защита на конкуренцията от ЕС в България всъщност забелязваме регрес - не само че няма отваряне на нови ниши за конкуренцията, но дори напротив, имаме опити за затваряне, парцелиране и монополизация на пазара", допълва Ганев.

5. Студенти - най-накрая достъп до истинско образование

Тенденцията български студенти да учат зад граница не започна с ЕС, но членството определено улесни тази ситуация. Както личи от данните, все повече студенти заминават за чужди университети, а това се допълва и от все по-масовото участие в европейската програма за обмен "Еразъм". Влизането в ЕС изравни таксите за българи в някои страни членки като Великобритания, където притокът стана огромен. Както отбелязва Георги Ангелов", това едновременно създава конкуренция за българските университети, които трябва да се състезават на много по-отворена сцена и дава достъп до по-качествено образование (при това финансирано от страните, където са университетите). Според него това всъщност може да се окаже най положителният ефект в дългосрочен план.


45 коментара
  • 1
    jordani avatar :-?
    jordani

    Ало, авторите.. плавно, но бавно е същото като мършав, но слаб или бърз, но светкавичен.
    Къде я учихте тази лексика ?

  • 2
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов

    Кажете на украинците "ами мога утре да отида без виза в Германия, Франция и т.н." Естествено, ако си готов да работиш, учиш, правиш бизнес или просто да харчиш пари.
    Първите няколко пъти минаването на летището през гише "Само за ЕС" предизвиква страхотно усещане.

  • 3
    k_ avatar :-|
    k_

    Чудя се дали някой у нас е направил сериозно изследване върху доходите?
    Върху достатъчно широка, представителна база и осветли проблемите и започнат да се отмятат един по един.
    Има уникални разслоения по региони и структура на доходите.
    Това би трябвало да е здачка за синдикати или организация от типа на ИПИ. Нещата който съм виждал са някакви елементарни статистики с наивна методика от гимназиално ниво.
    Ако някой реши да прави нещо подобно, задължително трябва да включи опитен статистик (с опит навън) специалист като консултант в екипа да им направи методиката. Щото наште социолози под статистика разбират да сумират и делят числа и са до тук.

  • 4
    janeausten avatar :-|
    janeausten

    До коментар [#3] от "k_":
    Изследване безспорно е нужно - но точно синдикатите да правят- НЕ
    Това е група за натиск която се опитва да запази изкривения пазар на труда в България - под претекст че защитават интересите на трудещите се- тоест на няколкото хиляди държавно работещи-синдикални членове Няма полза синдикални каки като Мика и Зайка на коляно да смятат бюджети за издръжка на домакинство които като правило са с пъти над реалните средни доходи - пълен абсурд
    Няма нужда и от чужди експерти - а от нормално говорене по темата
    Докато се счита за света истина как бедните у нас са 80%- доходите се сривали катастрофално -и плааач - третия свят сме - и да има изследвания - ще си умрат в шкафа
    А и трите не са верни - бедните са малко над средно европейския процент от 25% -по европейската методика изчисляваща относителна - за всяка страна - линия на бедност- доходите не се сриват - сами по себе си - проблемът е в покупателната им способност и разпределението им - и изобщо не сме третия свят - както тутакси и без данни разбира всеки бил там дори за един ден

  • 5
    k_ avatar :-|
    k_

    До коментар [#4] от "janeausten":
    О, да са сигурност не сме "третия свят", но на сегашните глобални времена текат промени и се формират тенденции във всички "светове", за които трябва да се държи сметка и реагира адекватно.
    Защото системите са големи, инертни и пропуснати процеси в зародиш се прявяват след години, когато е късно за реакция. Например ситуацията с медицинските кадри - в момента в повечето от страните от "третия свят" са много по-добре заплатени от колкото у нас както и да го мериш (не си вадя хляба от медицина). Появи се износ на доктори от по-старото поколение към средноазиатските републики където се реализират с руския си от соца.
    Относно чуждите експерти, имам предвид математици-статистици в час с що-годе нивото на технологията - нищо повече. Доколкото знам и у нас има доста светнати основно от ФМИ на СУ, но социолозите, антрополозите у нас (в огромното си мнозинство излюпени в полога "Инстиут за младежта към ЦК на ДКМС" са на допотопно ниво в анализите си относно тия неща. То от комсомолец много анализ не трябва да се очаква, ама все пак колко години минаха - би трябвало все да вдянат нещо.
    ИПИ се опитват да правят нещата на малко по-високо ниво, но и при тях личи липсата на съвремнна методика. Уж имат връзки и контакти със Запад, по-скоро не им се ще да плащат за подобни неща.

  • 6
    sofianec avatar :-|
    Софиянец

    Благодарение на ЕС, в момента живея във Франция, след като учих във Франция и се ползвам с всички права и задължения на един французин. Пътувам, където си искам без да се замислям. Дори само заради това, бенефисите за българите от влизането в ЕС са огромни. И оставяме настрана метрото, магистралите и другите инфраструктурни проекти.

    А може би най-големия бенефис все пак е, че за разлика от преди, сега поне има някакъв натиск отгоре върху нашите малоумни политици.

  • 7
    k_ avatar :-|
    k_

    До коментар [#6] от "Софиянец":
    И още - българските специалисти по света са в категорията ЕС и получават еднакво заплащане колегите си от другите европейски държави, докато тези от евроазиатското пространство са на около 30-40% по-ниски ставки.
    Не казвам, че е справедливо, ама е факт.

  • 8
    grinda avatar :-|
    grinda

    ЕС все още е по-скоро тояга за България, отколкото морков.

  • 9
    seriozen avatar :-|
    Seriozen

    Всичко ОК, но заглавие:
    "Студенти - най-накрая достъп до истинско образование"
    Значи щом останеш да учиш в България, си необразован. Щом отидеш да харчиш парите от ипотеката на родителите си или следваш 10 години, защото трябва и да работиш и да учиш, си образован. Извинете, най-доброто, което се създаде в България, дори и малко да е то, е плод на българската образователна система, не на надутите изкуствено рейтинги на западните университети. Казвам го като човек, възнамеряващ да продължи обучението си в чужбина, но не с парите за старини майка си и баща си, а с парите изкарани от собствените ми знания и умения.Мога ли да попитам къде е учил журналистика, автора на анализа? Мислете като пишете!

  • 10
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    "Така е при Капитал изъм а !"


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK