С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
45 12 яну 2014, 11:24, 17043 прочитания

Пет важни ефекта

от членството в ЕС досега

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

България - 7 години в ЕС

Насила реформа не става

Как се промениха съдебната система, службите за сигурност и престъпността след влизането на България в ЕС

Топъл дъжд, чакан дъжд...

Еврофондовете не се оказаха митичният спасител на българската икономика, но имаха дълбок ефект върху нея

Първите седем

Защо българите толкова обичат Европейския съюз и продължaват да са недоволни от живота си

Как се отрази членството в ЕС на икономиката

Някои сектори спечелиха, други изостават, но ефектът като цяло е положителен



Миналия месец, докато майданът на независимостта в Киев бушуваше срещу връщането на Украйна години назад, група българи на посещение в Киев се срещат случайно с няколко украински протестиращи - повечето от тях около 20-25 годишни. Разпознавайки ги като българи, младите украинци ги наобикалят с интерес. Първият въпрос, който им задават не е за страната, нито за соц миналото, нито дори за революцията. "И какво, как е в Европейският съюз", пита един от младежите, на около 21-22 години. Групата българи (както вероятно и читателите) се затрудняват да отговорят на този въпрос. Но все пак седем години след влизането ни как е в Европейския съюз, наистина?

Освен върху конкретни сектори - например земеделие или достъпа до висше образование, цялостният ефект върху България от членството в ЕС е трудно проследим. Средствата от Брюксел, след като се извади българската вноска в европейския бюджет, достигат до около 2% от БВП на страната, т.е. не могат кардинално да променят курса на икономиката. Върху българската икономика и общество влияние имат много фактори и често се оказва, че те имат по-силен ефект. Например логичното предположение, че с присъединяването към ЕС преките чуждестранни инвестиции към България от другите страни членки ще се увеличат, по-скоро не се оправда. Заради кризата, разразила се през втората половина на 2008 г., финансовите институции всъщност започнаха да изтеглят капитали от България и така, доколкото имаше нарастване на инвестициите, то идваше от трети страни.  


В други области членството в ЕС имаше обратен ефект, макар и недължащ се на процеса на присъединяване.

1. Провалът на реформите 

Основното, което Европа трябваше да промени, беше начинът, по който се управлява страната - за да не стигаме никога повече до бариерата, на която в момента е Украйна. България не стигна дотам, но беше опасно близо.



Промените обаче ставаха мъчително бавно. Концепцията и законът за конфликт на интереси например най-накрая влязоха в речника на българските политици, макар те все още да се опитват да свикнат с това. Натискът за повече прозрачност в цялата администрация не се дължи само на ЕС, но членството беше съществен фактор дори и заради факта, че с Румъния бяхме единствените с наложен мониторинг. "Неща, които се случиха в други нови държави междувременно, ако се бяха случили в България - като конституционни промени, пенсиониране масово на съдии, обезглавяване на съдебната система (Унгария - бел. ред.) - можем да си представим последствията", казва вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова. "Не казвам, че това е извинение. Според мен благодарение на мониторинга тук нещата макар и бавно се променят, докато в тези, които влязоха без мониторинг, виждаме какво става." Златанова твърди, че България се променя към добро и сравнението с преди 15 години е в "абсолютна полза на днешния ден".

Голяма част от промените обаче бяха имитативни. Сътрудничеството с партньорските служби и борбата с корупцията в името на ЕС дори бяха използвани при назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. По-важното обаче е, че влизането в ЕС не предизвика стремеж към по-сериозни промени в области, върху които Брюксел няма директна власт - като здравеопазване или образование. Дори напротив, публичните услуги продължават да се сриват, а както тъжно се шегува експертът по управление и публични политики в "Институт Отворено общество" Боян Захариев, преди да успее да набере достатъчно скорост, България вече може да бъде напусната от гражданите си.

"Брюксел ни дава гравитацията, която ни е важна, рамка, от която не можем да излезем", смята и предприемачът Светослав Божилов, председател на фондация Communitas, която се занимава с евроинтеграция и подпомагане на образованието. "Ако си мислите, че нещата в правосъдие и вътрешен ред не вървят напред, представете си къде бихме били, ако я нямаше и тази рамка на ЕС, в която ни вкара с мониторинга." Според него без мониторинга и без ЕС България щеше да е в "сивото преддверие на Евроазиатския съюз" - по-скоро Молдова, отколкото Украйна.

2. Доходите - нагоре, но бавно и полека

Най-важното очакване беше за повишаване на доходите, най-малкото защото България се присъединява към клуба на богатите. За две години (2007 и 2008 г.) действително паритетът на покупателната способност (която отчита не само доходите, но и ценовото равнище на всяка страна) на българите скача от 38% на 44% спрямо средното ниво за ЕС. Единствено Румъния показва толкова бързо настигане на по-богатите страни от евросъюза. Както се оказа, този ръст е бил движен основно от бума на инвестиции в този период, който още през 2009 г. секна. Въпреки това статистиката на "Евростат" показва, че след 2011 г. страната се е върнала към нормалния си темп на догонване и вече средният българин има доходи (в паритет на покупателната способност), които са почти наполовина от тези в останалите 27 страни членки. Което показва, че ефектът "ЕС" в случая е ограничен.

Това обаче успокоява малко хора, които виждат, че техните доходи в еврово изражение са само 12% от тези Германия. При тези сравнения разликите в ценовите нива рядко се взимат под внимание, което поддържа усещането, че заплатите са закотвени за дъното и не мърдат. Допълнително негативно отражение има и по-сериозният темп на поскъпване на хранителните продукти в България спрямо страни като Полша, което удря най-чувствителните социални групи.
 
За това усещане обаче има и друга причина и тя е продължаващото нарастване на неравенството в доходите и разликата между регионите. "Парите на ЕС, а и нашите собствени, не бяха насочени към регионална политика и сближаване. Парите отиваха, където са парите. Това усили разслоението в доходите и вътрешната миграция", смята Боян Захариев. Колегата му Георги Ангелов обаче не е съвсем съгласен. "Процесът започна много преди това", казва той и посочва статистиката на "Евростат", която показва, че най-големият скок в регионалното разслоение на доходите е бил между 2005 и 2006 г. "Качеството на образование е драматично различно в София и провинцията (особено селата) и за това не е виновен ЕС. Напротив, ЕС финансира разширяването на предучилищната подготовка, чиято цел е точно да намали тези проблеми."

Според доц. Васил Киров от Института за изследване на обществата и знанието към БАН европейският социален модел все още не е част от българската действителност. Според Евробарометър например социалните неравенства са най-често посочвани притеснения на гражданите в България (47%) (наред с Естония и Португалия това са най-високите стойности в ЕС).

3. Голямото изоставане

Тенденция, за която не се говори много, е сериозното забавяне на България спрямо другите нови страни членки. Това е най-видно при сравненията с Румъния. Ако през 2000 г. северната съседка изоставаше малко от България по всеки един показател, сега ситуацията е огледална. Румъния вече достига 50% от средното ниво на БВП на глава от населението в ЕС (като покупателна способност). По-притеснителното е, че при по трайните показатели - като индекса на човешкото развитие на Програмата за развитие на ООН Букурещ вече е пред София.
Радостта от членството бе изместена от реализма на изоставането, което се случва спрямо останалите нови членки.


Разликата е болезнена при сравненията с Полша, която между 2000 и 2008 г. макар и на по-високо ниво се движеше паралелно с България. След 2008 г. новата отличничка на Централна Европа увеличава дистанцията. Марчин Пиятковски, който е главен икономист на варшавския офис на Световната банка, обяснява, че не могат да се правят директни сравнения с България. "Полша е достатъчно голяма икономика, за да поддържа растежа си с увеличаване на вътрешното потребление. Малки икономики като България зависят много повече от износа." Той допълва, че Варшава е имала и още един коз - плаващият курс но злотата, който в последните години падна в номинално изражение, което стимулира полския износ. "Ние сме нещо като европейския Китай", шегува се той.

По-важното обаче са две други неща. Полша е един от лидерите по-усвояване на европейските средства, което, съчетано с високите преки чужди инвестиции, движи икономиката напред по време на кризата. В същото време обаче Варшава планомерно инвестира в публичните си услуги, като например образованието. За последните години Полша отбелязва едно от най-добрите подобрения в резултатите си в международното изследване PISA, което измерва качеството на средното образованието (България отбелязва статистически пренебрежим прогрес в последните 12 години). "Поляците искат да са повече европейци от европейците, което създава стимул за политически консенсус около необходимите реформи", заключава Пиятковски.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Пленумът на БСП пасува за избора на Цацаров и контрола над главния прокурор 1 Пленумът на БСП пасува за избора на Цацаров и контрола над главния прокурор

Националният съвет на левицата насрочи дата за изборите на председателя на партията в края на април

14 дек 2019, 1113 прочитания

Съдът задължи екоминистерството да разкрие фирмите, които внасят отпадъци 5 Съдът задължи екоминистерството да разкрие фирмите, които внасят отпадъци

Гражданите имат право на здравословна околна среда, както и право да получават информация за нея, се казва в решението на Административен съд - София-град

14 дек 2019, 10617 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Дневник: Първанов реанимира АБВ с втора листа за евровота

Алтернативна евролиста на формацията начело с Ивайло Калфин може да донесе разцепление в левицата

Още от Капитал
Бъдещето на Google

Alphabet отваря нова страница след напускането на Сергей Брин и Лари Пейдж

Новите владетели на "Булсатком"

Водещият тв доставчик има нова акционерна структура, в която присъства един от големите инвестиционни фондове - BlackRock

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

"Светкавична война" увеличи отново парите за партиите

Увеличението на държавната субсидия ще разхлаби финансовата примка за опозицията

20 книги в навечерието на 2020

Списък с книги от последните месеци и все още непреведени световни заглавия

20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10