С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
23 12 яну 2014, 10:39, 8792 прочитания

Насила реформа не става

Как се промениха съдебната система, службите за сигурност и престъпността след влизането на България в ЕС

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

България - 7 години в ЕС

Пет важни ефекта

от членството в ЕС досега

Топъл дъжд, чакан дъжд...

Еврофондовете не се оказаха митичният спасител на българската икономика, но имаха дълбок ефект върху нея

Първите седем

Защо българите толкова обичат Европейския съюз и продължaват да са недоволни от живота си

Как се отрази членството в ЕС на икономиката

Някои сектори спечелиха, други изостават, но ефектът като цяло е положителен



Приемането на България и Румъния в ЕС беше обвързано с механизма за сътрудничество и проверка в няколко области – съдебната реформа, борбата с организираната престъпност и корупцията. На всеки шест месеца Брюксел изготвя доклади за напредъка на двете държави в тези области, като по този начин регулярно захранваше власт и опозиция с аргументи – управляващите се хвалеха с отчетната "политическа воля", прокуратурата броеше делата, а опозицията – липсата на напредък. Промени ли се съдебната система всъщност?

"Механизмът не помогна за продължаване на реформите в правоохранителните органи, нито за ограничаване на корупцията" коментира Иванка Иванова, ръководител на правната програма на "Отворено общество", която наблюдава процесите в съдебната система от години. "Но това не значи, че е без ефект изобщо. Истината е, че не знаем колко сериозна ревизия на постигнатото по време на преговорите за членство щеше да има след членството, ако механизмът не служеше като спирачка", допълва Иванова и уточнява, че личното й мнение е, че без мониторинга "щяхме да видим дори още по-агресивни посегателства срещу независимостта на съда, отколкото видяхме през последните седем години".


Христо Иванов от Българския институт за правни инициативи (БИПИ), който има поглед над реформата в правораздавателната система от началото на 90-те години, дава по-скоро положителна оценка на ролята на мониторинга: "Погледнато политически, механизмът изигра много важна роля, като не позволи на управляващите и административната номенклатура в съдебната власт да замитат под килима проблемите на правосъдието." Той отбелязва, че шестмесечният цикъл на докладите "зададе един ритъм на в повечето случаи лицемерно разшетване и замазване, но и на периодично европейско осветяване, като със сигнална ракета, на случващото се в сумрака на съдебната власт". Именно този ритъм направи възможна безпрецедентна поредица от разобличаващи състоянието на правосъдието ни скандали, които без мониторинга или нямаше да добият каквато и да било публичност, или изобщо нямаше да се случат. "Благодарение на тези скандали българското общество е много по-наясно с реалните проблеми в съдебната власт и периметърът за маневриране и лъжи е силно стеснен", коментира Христо Иванов.

Мониторингът имаше и един значителен страничен ефект. Той послужи за извинение, за да не се мобилизира достатъчна политическа воля у останалите страни членки и по върховете на ЕК за налагането на последователен курс за реформи у нас, т.е. в докладите да има подробни и ясно адресирани препоръки, които да изградят подробна програма от необходими мерки и да позволят нейното отчитане. Христо Иванов изрази надежда "останалите страни членки да започнат да разбират, че при взаимното си проникване с Изтока ЕС ще се сблъсква със специфични институционални патологии и системни форми на корупция, за които съюзът не разполага с адекватни инструменти за диагностика, превенция и лечение".

Встрани от политическите процеси, чисто експертно мониторингът е бил полезен, защото е допълвал усилията на вътрешни обществени и професионални групи.  "Така по темите, свързани със състоянието на съдилищата или ВСС, докладите успяваха да функционират като ефективна форма на натиск", коментира Христо Иванов. За сметка на това обаче "в областта на прокуратурата, МВР и службите неуспехът на мониторинга е осезаем" убеден е той и дава пример - "ако за съда и ВСС днес е сравнително ясно какво трябва да се прави (макар и никоя от големите партии да не планира да го прави), за прокуратурата, МВР и службите изобщо не можем да говорим за оформяне на някаква визия за реформа и това е огромен проблем".



Тук той откроява три важни процеса. "Първо, промени се философията на съдебната реформа. Към момента на приемането на България в ЕС основната насока беше ограничаването "безконтролността" на съда, от която се считаше, че следват всички проблеми". В резултат на това грешно разбиране бяха подчинени и много от мащабните мерки, които бяха приложени, за да бъде приета страната в ЕС – създаването на инспектората на ВСС, ограничаването на имунитета, превръщането на ВСС в постоянно действащ. Според Христо Иванов този пакет се е провалил и тогава е станало ясно, че "основната цел на съдебната реформа трябва да бъде гарантирането на реалната независимост на съда".

"Ако предходният период беше белязан от фразата на министър Антон Станков, че промяната на съдебната власт била като местене на гробище – не можеш да разчиташ на помощ отвътре, в изтеклите 7 години се утвърди ролята на представителите на магистратската общност за отстояване на реформата", отбелязва втория важен процес Христо Иванов.

"Трето, обществото ни все по-ясно разбира значението на процедурите за назначения на ръководни длъжности. Това (вече) не важи само за назначения в съдебната власт, но трупането на този демократичен опит започна точно на нейна територия. Докато преди няколко години формирането на нов ВСС беше малозначителна еднократна новина по задните страници на вестниците, днес подобни назначения се превръщат в многомесечни медийни и институционални сюжети", завършва експертът от БИПИ.

Като негативна тенденция той посочва утвърждаването на ново поколение на административната номенклатура в съдебната власт: "Много от тях имат кариерни корени или социални връзки в системата на МВР и службите за сигурност, включително и на бившата ДС, честа е принадлежността към различни тайни общности и братства.  Всичко това са фактори за добра свързаност на елементи от административната номенклатура с националните корупционни мрежи, които, изглежда, преживяха процес на консолидация и успешно интегриране в различни корупционни интернационали, включително на европейска сцена."

Иванка Иванова напомня, че има друг показател за това къде е България в ЕС по отношение на правовия ред: "Много хора забравят, че Европейската конвенция за правата на човека е част от достиженията на правото на ЕС и нарушенията на конвенцията у нас са това, което ни отличава от останалите страни - членки на ЕС. Защото за разлика от лошото прилагане на някоя директива, което се случва и на други страни - членки на ЕС, нарушенията на ЕКПЧ у нас показват проблеми от тежък и системен характер - показват, че у нас продължава да има проблем с правовия характер на държавата." Според нея България не е изолирана в това отношение, защото "и други държави членки допуснаха такива съмнения след членството (Румъния и Унгария), а и някои от старите страни членки не блестят особено като правови държави (в една своя реч Вивиан Рединг цитира Франция заради масовото експулсиране на роми)". Това означава, че ЕС рано или късно ще се снабди с нарочен механизъм, чрез който да установява и да санкционира нарушения, свързани с ценностите на ЕС - правова държава, права на човека, равенство и прочие, допълва експертът от "Отворено общество."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Вода за Перник през София, нови боклуци от Италия, но и риск за бизнеса с отпадъци Уикенд новини: Вода за Перник през София, нови боклуци от Италия, но и риск за бизнеса с отпадъци

И още: Седмицата започва с вот на недоверие срещу кабинета, в сряда ще е ясен директорът на БНР, в Давос ще се обсъжда климатичната заплаха

19 яну 2020, 705 прочитания

България ще убеждава ЕК, че само в Гълъбово има обгазяване със серен диоксид България ще убеждава ЕК, че само в Гълъбово има обгазяване със серен диоксид

Еврокомисията заведе дело срещу страната за системно замърсяване на въздуха

19 яну 2020, 1295 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Пет важни ефекта

от членството в ЕС досега

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

В търсене на новия FAANG

Технологичните гиганти ще останат доминантен фактор на пазарите, но наред с тях в потенциални кандидати за фаворити на инвесторите могат да се превърнат и редица зелени компании

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Ново място: Sweet and Lemon

От сурови торти до сaндвичи с омлети и specialty кафе

Всичко се връща, Руши също

Рушен Видинлиев за новите си роли и преоткритата страст към музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10