Стратегия срещу бедствията показва колко много неща не са свършени
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Стратегия срещу бедствията показва колко много неща не са свършени

Активните и периодично активните свлачища са 692

Стратегия срещу бедствията показва колко много неща не са свършени

Координацията между институциите не е на необходимото ниво, а нормативната база се сменя често, сочат изводите в проекта

Калина Горанова
7748 прочитания

Активните и периодично активните свлачища са 692

© ЦВЕТЕЛИНА НИКОЛАЕВА


35%

от населението са покрити от системата за ранно предупреждения от бедствия.

Очевидни изводи и много несвършена и предстояща работа. Така може да бъде обобщена новата Национална стратегия за намаляване на риска от бедствия с хоризонт на действие до 2020 г. С промените в Закона за защита при бедствия от 2011 г. беше създаден Консултативен съвет за подпомагане на Министерския съвет при формиране на държавната политика за намаляването на риска от бедствия, а на Министерския съвет беше възложено да приеме Стратегия за намаляване на риска от бедствия. Сега стратегията е публикувана за обществено обсъждане на портала за обществени консултации. "Стратегията трябва да очертае съгласувана рамка за определяне на стратегическите приоритети за действие", се казва в мотивите за нейната поява. Сред пороя от думи на 27 страници обаче трудно може да се отсее конкретика. Подобно на всяка една стратегия, изготвяна на местна почва, тя задава основно много задачи и предстоящи анализи разтеглени във времето.

"Неочаквани" изводи

Към момента ред закони и редица институции се занимават с намаляването на риска от бедствия. В страната се изпълнява "Национална програма за защита при бедствия 2009 – 2013 г., като има годишни планове за нейното изпълнение. Сега предстои Министерският съвет да приеме и национална програма за периода 2014 – 2018 г. Освен програмата има и Национален план за защита при бедствия, приет през 2010 г., който е под ръководството на министъра на вътрешните работи. Законът за защита при бедствия пък определя какво да се прави на национално, областно, общинско и обектово ниво. За обектите представляваща критична инфраструктура има специални разпоредби. От 2009 г. има и система за ранно предупреждение. Тя обаче покрива само 35% от населението, тъй като обхваща само София и 9 областни градове.

"Действията към момента обаче нямат стратегически подход, тъй като се основават основно на разработване на проекти и програми, които често са некоординирани и неподходящи. Наличните в момента данни са разпръснати, ограничени и трудно могат да бъдат сравнявани. Обществото пък е недостатъчно информирано. Координацията между институциите не е на необходимото ниво. Нормативната база се сменя често и липсва приемственост на отговорните структури", показват изводите на авторите на документа. Или липсва стратегическа рамка.

Основните опасности

В стратегията са начертани и основните опасности, като по отношение на земетресенията е направено уточнението, че те са трудно прогнозируеми в световен мащаб. Колкото до наводненията от последните няколко години, се стига до извода, че досега направените дейности не са достатъчни и трябва да се премине към политика на цялостно управление на риска. Абсурдното е, че подобни изисквания съществуват в директивите на ЕС, които са въведени в националното законодателство още през 2010 г. в Закона за водите. Към момента обаче е завършена само предварителната оценка на риска от наводнения. Все още не са определени районите със значителен потенциален риск, като трябва да бъде направена и програма от действия и мерки. Като страна - член на ЕС, България трябва да изготви карти на районите под заплаха до края на 2013 г., а до края на 2015 г. – да има планове за управление на риска от наводнение.

Колкото до свлачищата (активните и периодично активните свлачища са 692 броя), със Закона за устройството на територията на Министерството на регионалното развитие е вменено задължението по мониторинг и регистриране на свлачищни райони, чрез държавните дружества за геозащита, които работят на териториален принцип – "Геозащита" – Варна, Плевен и Перник. От министерството е възложена и е разработена национална програма 2007 – 2015 г. за укрепване на свлачищата, за предпазване на дунавския и черноморския бряг от ерозия и абразия и за предпазване на инфраструктурата и населените места. Противопожарните дейности пък следва да се проектират по подобие на дейностите в средиземноморските страни. А тъй като над 90% от пожарите възникват след човешка намеса и само 4% по естествен път, горите в близост до населени места следва да се категоризират като високорискови. Необходимо е да се изследва и рискът от суша и да се разработят мерки за намаляване на негативните последици от нея. Липсва и национална стратегия за адаптиране към промените в климата. Снежните виелици и заледяването засягат годишно около 50-60% от страната. Или България може да си отдъхне само по отношение на силните ветрове, които не са често срещано явление.

Работата тепърва предстои

Конкретика в стратегията за някакво противодействие на всички тези заплахи може да бъде отрита в пътната карта към нея от 9 страници. Списъкът от програми и стратегии, нуждата от събиране на информация, анализиране на нормативната база, изработване на методологии и т.н. само показва  огромното количество несвършена работа към момента и това, че сложната част тепърва предстои. На първо място, Министерският съвет трябва да разработи новата си Национална програма за защита при бедствия за периода 2014 – 2018 г. До 2016 г. Министерството на околната среда и водите трябва да е готово с Националната стратегия за адаптация към климатичните промени. До 2014 г. пък МВР трябва да има програма за изграждане на самостоятелно действащи доброволни формирования, като трябва да бъде измислен и подход за стимулиране на участието и да бъде осигурено конкурентно възнаграждение на доброволците, се казва в списъка от задачи. До 2020 г. трябва да се направи и пълен преглед на законовата база в областта.

Източниците на информация трябва да бъдат подробно описани, а опасните зони картографирани. Информацията да бъде анализирана, като са нужни и методологии за оценка на риска от бедствия. През 2014 г. трябва да бъдат установени и критичните инфраструктури и обектите им и да се подобрят мерките за тяхната защита. До 2015 г. екоминистерството трябва да разработи планове за управление на риска от наводнения, като трябва да бъде отчетена и вероятната промяната в климата (до 2018 г.). До 2016 г. трябва да бъде модернизиран Националният оперативен център, както и областните такива, а до 2019 г. трябва да се появи и национален център за управление на водите в реално време, който да предупреждава за наводнения и засушавания. В плановете за противодействие на наводненията ще залегне рехабилитацията на дунавските диги, коригирането на вътрешни реки, съоръженията отводняване и т.н. До 2020 г. системата за ранно предупреждение ще покрие цялата страна, като пак в този срок трябва да се разшири и покритието на системата ТЕТРА на МВР. Министерството на вътрешните работи ще отговаря и за повишаването на капацитета на центъра за за еарокосмическо наблюдение, както и за по-доброто събиране и обмен на сателитни данни. Предвиждат се и всевъзможни обучения на всякакви нива, а до 2016 г. трябва да има и интернет платформа за защита при бедствия и за обмен на добри практики. И т.н. и т.н.

Или списъкът със задачи е дълъг. Липсва само индикативната цена за постигането на всичко това (нещо немаловажно, поне ако намеренията са сериозни) и гаранциите, че това няма да е поредната стратегия, останала само на хартия.

 
Част от мерките

- Министерският съвет трябва да разработи новата си Национална програма за защита при бедствия за периода 2014 – 2018 г.

- До 2016 г. Министерството на околната среда и водите трябва да е готово с Националната стратегия за адаптация към климатичните промени.

- До 2014 г. МВР трябва да има програма за изграждане на самостоятелно действащи доброволни формирования, като трябва да бъде измислен и подход за стимулиране на участието и бъде осигурено конкурентно възнаграждение на доброволците, се казва в списъка от задачи.

- До 2015 г. екоминистерството трябва да разработи планове за управление на риска от наводнения, като трябва да бъде отчетена и вероятната промяната в климата (до 2018 г.).

- До 2016 г. трябва да има и интернет платформа за защита при бедствия и за обмен на добри практики.
35%

от населението са покрити от системата за ранно предупреждения от бедствия.

Очевидни изводи и много несвършена и предстояща работа. Така може да бъде обобщена новата Национална стратегия за намаляване на риска от бедствия с хоризонт на действие до 2020 г. С промените в Закона за защита при бедствия от 2011 г. беше създаден Консултативен съвет за подпомагане на Министерския съвет при формиране на държавната политика за намаляването на риска от бедствия, а на Министерския съвет беше възложено да приеме Стратегия за намаляване на риска от бедствия. Сега стратегията е публикувана за обществено обсъждане на портала за обществени консултации. "Стратегията трябва да очертае съгласувана рамка за определяне на стратегическите приоритети за действие", се казва в мотивите за нейната поява. Сред пороя от думи на 27 страници обаче трудно може да се отсее конкретика. Подобно на всяка една стратегия, изготвяна на местна почва, тя задава основно много задачи и предстоящи анализи разтеглени във времето.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    dekster avatar :-P
    КЛЮЧАРЪ

    Нали властта каза - ще борим бедствията с позитивно мислене. Останалото не е важно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK