С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 13 яну 2014, 8:00, 9201 прочитания

МВР: sans changement

Какво липсва в проекта за нов закон за вътрешното министерство

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Предложеният в края на миналата календарна година проект за нов Закон за МВР разбуни духовете в държавата. Доколко имаше основание за това е въпрос, чийто отговор предстои да бъде даден. Ако проектът се приеме и се превърне в действащ закон, вероятно още първите месеци на прилагането му ще дадат да се разбере дали изразените от обществото конкретни опасения са били оправдани, или пък отново не сме прозрели отвъд очевидното.

Проектът за нов Закон за МВР е на практика идентичен с понастоящем действащата правна рамка с изключение на няколко прибавки, инспирирани главно от ежедневието ни през изминалите месеци от управлението на кабинета "Орешарски" допреди внасянето на законопроекта.


Едва ли можеше да се очаква друго, след като и досега действалите през годините законодателни решения вместо съществени промени, които да доведат като естествен резултат до качествено нов облик и функционалност на системата, така и не премахнаха проблемните моменти. Напротив, създаваха все нови и нови, задълбочаваха старите. Утвърждаваха се паралелни структури, създаваха се съвпадащи като наименования подразделения и служби, осъществяващи коренно различна роля и функции (подразделенията СПС към областните дирекции на МВР; дирекцията СПС към МВР). Напоследък се създадоха и припокриващи се, но очевидно необходими на властта самостоятелни агенции и звена във вече съществуващи такива, които изпълняват технологично идентични задачи и често твърде комично се засичат "на терен" (ДАТО; подслушването и външното проследяване в ДАНС).

В същото време затрудненията, за които обществеността е отдавна информирана, остават: недостатъчно гориво и технически ресурс за навременно и адекватно реагиране на полицейските сили, почти пълна липса на транспортно осигуряване на работата на оперативните работници (по един автомобил на група), недостиг на униформено облекло и смущаващо разностилие при носенето на различни модели от служители в рамките на едно и също подразделение.

Реформа в МВР няма. Проектът за нов Закон за МВР също не я предвижда. За пореден път.



Проблемите, които отдавна стоят на дневен ред за решаване на законодателно равнище, съществено се различават от предвиденото в проекта за нов устройствен нормативен акт в сектора обществен ред и сигурност.

Системата на МВР е архаична, изключително самофункционираща и самодостатъчна. Тя се поддържа умишлено такава през годините, за да може да бъде удобно използвана "по предназначение" от всяка настояща власт. Самата система не желае вътрешно да се реформира и предпочита липсата на усложнения.

Проблемът е не какво има в проекта на закона, а какво отново няма в него.

Служебният статус на работещите в МВР става още по-неясен. На ниво закон вече отсъстват категориите на служителите (бившите чинове). Те и досега се преплитаха с другите действащи класификации на служителите и длъжностите в МВР до степен самите хора, работещи в структурите на ведомството, да не са наясно какви са точно. Едновременно с това, макар и категориите да отсъстват като буквени означения, на практика са развърнати в идентични по вид длъжности, но с наименования, които повече подхождат на ведомство, отговарящо за околната среда.

Непроменен, макар и да не може да се нарече влошен (вероятно защото няма накъде), е и социалният статус на полицаите. Не се възстанови каквото и да било от изгубеното уважение и самоуважение на полицая. Премахнатите през 2006 г. военни звания в системата на МВР не бяха заменени с друг вид и качество ценности, генериращи респект и задължаващи и гражданите, и полицаите. Вън от всякакво съмнение е, че тези фактори са част от причините за настоящото състояние и самочувствие на системата и главно на човешкия ресурс.

На законодателно равнище продължават напълно да отсъстват ясно дефинирани гаранции за кариерното развитие на служителите в МВР. Необходим е диференциран подход, който ясно да очертава перспективите пред новопостъпващите в редиците на силите на реда, както и пред онези полицейски служители, които са избрали да повишават квалификацията си и да преминават от изпълнителски към експертни и ръководни длъжности. Този подход определено не е постигнат с прокламираното от вносителя на законопроекта изоставяне на конкурсното начало, що се отнася до кариерното израстване на полицаите.

Назначаването на определена длъжност без конкурс само по себе си не е най-лошият вариант, когато става въпрос за кариерно развитие по линията на израстване и подобряване на взаимодействието в рамките на дадени структурни звена относно назначаването на полицейски командири в оперативен порядък. Полицейските началници на ръководни и структуроопределящи длъжности обаче би трябвало да се назначават задължително с конкурс, тъй като чрез тях следва да се провежда политиката от ниво министерство към нивото на оглавяваните от тези ръководители структури и звена.

Не би трябвало да се започва със закон, а с концепция за сектора, която коренно да го преуреди – да го реформира, да го създаде отново.

Системата продължава да съществува с понятията от преди, постепенно и с инсигниите (служебните знаци) отпреди. Отличителните знаци са вече почти напълно изкопирани от военните, респективно от тези от недалечното ни минало.

Системата е непозната в голямата си част и за самите полицаи. Гражданите също не познават системата – не само в нейната дълбочина, а и на нивото на ежедневните си контакти с нея: на улицата, при управлението на автомобила, а и в случаите на инциденти, за които трябва да свидетелстват или да подадат сигнал. Неизвестността гарантира при първите послушание, а при вторите – притеснение от непознатото. А не така необходимия респект.

Служителите по думите на полицейските командири на терен и на техните началници са до 50% негодни за системата. Причините за това са твърде много и непрестанно са се задълбочавали през годините. Запълването на системата с неподходящи за нея кадри трябва да престане и съставът постепенно да се оптимизира, но съгласно обективни и най-важното – законови критерии. За това действително е нужна нова правна рамка и поне един пълен и съсредоточено реализиран управленски мандат. Но това очевидно не са нито внесеният проектозакон, нито мандатът на настоящото правителство.

Горният извод е лесно да се направи предвид съдържанието на огласения проект за Закон за МВР и поставените от вносителя приоритети, свързани с приемането му. Някои от тях бяха посочени като мотиви към проекта, а други – широко огласени пред обществеността като дългоочаквани стъпки в правилната за системата посока.

Първи трябва(ше) да са процесите.

Действително първи трябва да са винаги процесите. Да се рекламират очакваните резултати, преди да са се случили процесите, а и по-лошо – без изобщо необходимите процеси да са заложени и предвидени за изпълнение, не е нищо друго освен подмяна на реалната проблематика и вкарване на системата обратно в познатата спирала.

След процесите идва ред на хората – на онези, които биха искали да реализират точно тези процеси и да работят точно това, а не да застанат на безоблачна професионална "хранилка", очаквайки ранно пенсиониране или пък трудейки се паралелно на допълнителна работа. Последното като законодателно решение е една от най-големите недомислици на проекта за нов Закон за МВР. Вместо необходимите за системата качествени промени на полицаите е директно заявено, и то в текста на закона, че ако искат нещо по-добро и повече за себе си, ще трябва да се трудят допълнително другаде. Само който не познава в детайли работата на редица полицейски служби, както и работния им график, би могъл да приеме такава промяна за обоснована и желана. Специалистите от своя страна без колебание ще заострят вниманието си върху неминуемото снижаване на ефективността на работата на полицаите, полагащи труд вън от конкретните си задължения в системата на МВР. А понякога, за да се случи необратимото, е достатъчен и миг – миг на несъсредоточеност, на умора, на вглъбяване в странични проблеми. Като че ли системата не предлага и сега достатъчно от тях.

Решението на проблема се корени в създаването на работеща и ясно структурирана система.

Система, в която да са заети точните хора – мотивираната част от настоящите служители на МВР и впоследствие назначените такива. Едва тогава полицаите биха могли и би било редно да получават дори и в пъти по-високи възнаграждения от сегашните.

Същевременно както обявените, така и все още пазените в тайна съкращения в системата на МВР не са разрешението на проблема. Те изпреварват и препятстват намирането на дългосрочни стратегически решения, заменяйки ги с флагрантни "мерки" от вида "на парче".

Точната последователност би могла да е само една:

- Детайлна визия за сектора за това как ще изглеждат, какъв облик ще имат силите за сигурност.

- Изчерпателна концепция за реализацията на тази визия за практическото й осъществяване от ниво проект до ниво съвременна и ефективна полиция.

- Конкретно и ясно разписана структура в изпълнение на концепцията, в рамките на която всяко звено и всяка длъжност да бъдат изпълнени със съдържание.

- Попълване на структурите с точните за работата хора с един действително професионален състав.

Силово министерство не означава непременно репресивно.

Тъкмо такъв обаче е общественият, а и политическият имидж на МВР. Употребявано за тесни по обхват, но винаги спешни за постигане политически цели почти винаги е било без всякакво значение от човек с какви личностни и професионални качества се оглавява ведомството. Със сигурност излишно се оказва министърът да е подготвен, да е специалист, а и да има за своя основна идея и цел изработването и осъществяването на необходимите за сектора политики и тежки промени.

Проектът за нов Закон за МВР сам по себе си е ярък пример за това как нещата със сигурност отново няма да се случат и е поредна демонстрация на очевидната липса на воля за обратното.

-------------
Милен Шопов е адвокат от София, активист на "Протестна мрежа"
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Решения за софийските проблеми 2 Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

18 окт 2019, 1120 прочитания

Лесният паник бутон на гетата Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

18 окт 2019, 981 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Сутрешен блок: 13 януари

Строителството на "Южен поток" може да се отклони към съда; Министерствата ще получават пари за проекти по неясни критерии; Собствениците на ПИБ не планират да я отписват от борсата; Fitch потвърди кредитния рейтинг на България

Още от Капитал
Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци

Военната операция на Анкара повишава риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10