Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Моля, не ни безпокойте

Защо България изглежда изолирана дипломатически в ЕС

Огнян Георгиев
14506 прочитания

© Капитал


Фотограф: Капитал

Тиери Репантен, министър по европейските въпроси на Франция, ще има доста заета събота тази седмица. Рапантен, който пристига в София за публичен дебат по повод 25-ата годишнина от прословутата закуска на Митеран, ще се види в почивния ден първо с външния министър Кристиан Вигенин, после с президента Росен Плевнелиев, после с премиера Пламен Орешарски и накрая с министъра на културата Петър Стоянович.

Автор: капитал

Причината този френски министър (който е второстепенен член на кабинета на Жан-Марк Еро) да получи такова огромно внимание, при това в почивен ден, е прозаична. В България напоследък не идва никой. Не е като да сме затворили вратите на терминал 1 и 2 и да сме пуснали бариерите по границите, но от доста време насам в София не е пристигал високопоставен политик от ЕС. Ако изключим редовните срещи в Брюксел, които все пак няма как да бъдат намалени или избегнати, и срещата на ПЕС, която се проведе в София миналото лято и която доведе тук румънския премиер Виктор Понта, за времето на управлението на кабинета "Орешарски" България изглежда доста изолирана.

Премиерът е пътувал цифром и словом на три посещения извън Брюксел и това са Азербайджан, Румъния и Китай (на международен инвестиционен форум), а на гости тук са идвали освен Понта единствено македонският премиер Никола Груевски. За сравнение, предшественикът му Борисов за това време вече беше обиколил Италия, Франция, Германия и Великобритания и беше приел на работно посещение президента на ЕС Херман ван Ромпой.

Външният министър Кристиан Вигенин е обиколил повече страни в ЕС от премиера си, но е наблегнал на Унгария (2 пъти), Литва (2 пъти) и Румъния (2 пъти). Тази седмица той се срещна с британския си колега Уилям Хейг в Лондон, но преди това единствената визита в по-голяма западноевропейска държава беше във Франция. Това е скромно постижение, сравнено с предшествениците му Ивайло Калфин и Николай Младенов, които още в първите си месеци на поста бяха обиколили основните европейски столици, за да оповестят присъствието си на европейската политическа сцена. Вигенин също така е имал доста скромен набор от гости - за 8 месеца на власт тук са идвали външните министри на Грузия, Косово и палестинските територии и зам. външен министър на Иран (виж инфографиката).

На подобни сравнения винаги трябва да се гледа с едно наум: дипломацията не е статистика и различните политически ситуации налагат различни решения. Но тенденцията е ясна. 

Не ни интересува, не ни закачайте

Тази тишина, която настана във външната ни политика, е следствие от няколко фактора. Първият е свързан непосредствено с кабинета "Орешарски". Разбираемо, на правителство, което започна мандата си с масови протести и първите няколко месеца дори не успя да се сформира напълно, последната грижа са отношенията с външни фактори. Трябваха месеци дори да бъдат заявени някакви приоритети във външната политика и дори тогава те не звучаха като плод на обмислена стратегия, а като нахвърляна чернова от нещата, с които Вигенин се занимаваше, когато беше евродепутат - "Източно партньорство" и Балкани. Достатъчно е да се отбележи, че най-посещаваното място извън Брюксел изглежда Пекин, където бяха последователно премиер, шеф на парламент и президент, но това не е донесло нищо съществено като полза.

Премиерът Пламен Орешарски пък всеки път изглежда като човек, който по-скоро насила е бил закаран зад граница, отколкото като държавник, изпълняващ конкретни задачи във всяко посещение. В интервю пред ТВ7 тази седмица самият Орешарски каза: "Ако ме поканят, ще отида, разбира се, но не виждам нещо спешно, което трябва да реша... Ако много държите, ще направя усилия да посетя някоя страна, за да се снимам със съответния премиер." Иронията настрана, запознати с пътуванията му наистина твърдят, че той по-скоро не харесва тази част от работата си. Или пък, което е още по-странно, наистина не смята, че има кой знае какво за вършене извън България. На този фон изглежда още по-озадачаващо решението му да отиде другия месец в Сочи за откриването на олимпиадата, което ще бъде бойкотирано от ред европейски политици. На въпрос на "Дневник" защо премиерът отговори: "Не сме толкова влиятелна страна, знаете за какво става въпрос."

Цялото поведение на правителството изглежда като желание по-скоро да се изолира, отколкото да се отвори. Както един дипломат, пожелал анонимност, обобщава: "Това правителство няма външнополитически приоритети - дори в стратегията си. Дали защото искат да бъдат оставени на мира да си правят каквото си искат, или защото просто не се интересуват, не знам."

Прибавете към това и скандалите с френския и германския посланик в началото на мандата, отказа от орден за отиващия си представител на Франция, необяснимите назначения отново на ръководни постове на кадрите на ДС и няколкото задочни спора с Европейската комисия заради странни изказвания на министри и ще ви стане ясно защо отвън погледът към София е бил изпълнен с недоумение, а желанието е било по-скоро да се пази дистанция, докато водата не престане да изглежда толкова мътна.

Дългата агония на едно членство

Има, разбира се, и втори фактор, който обяснява това затихване на интереса към нас. Той се простира отвъд краткия период на управление на сегашната коалиция. Всъщност простира се и извън предишното правителство и стига чак до тройната коалиция, с която започна нашето пътешествие в ЕС. Този фактор е умората и разочарованието, което настана в старите членки на съюза след приемането ни, когато България последователно показа, че трудно и бавно се реформира и надали ще постигне дори средни европейски стандарти в близко бъдеще.

"За мен няма съмнение, че България е в необявена санитарна изолация в ЕС", казва политологът Владимир Шопов, създател на BlogEurope.eu и Sophia Analytica Ltd. "От нас никой не очаква нищо, освен да не създаваме нови големи проблеми. Не участваме в съществените дебати, не можем да свършим никаква значима работа в западните Балкани или в Черноморския регион, нямаме никакви важни инициативи на европейско ниво, не можем да сме модел за никой кандидат-член, не можем да се справим с корупция и организирана престъпност." С други думи, ние сме като неудобния роднина, който все се опитват да скрият - говорят си с нас, когато сме в Брюксел, но се стараят да нямат много контакти извън това. Единствените по-забележими усилия на България в последните години бяха инициативите й покрай Арабската пролет, но те предвидимо угаснаха почти веднага след като Николай Младенов напусна поста, и отново доказаха липсата на предвидимост и последователност във външната политика.

Ако се погледнат нещата от тази гледна точка, времето от юни 2013 г. насам е просто най-ниската точка на една линия, която е започнала да слиза още през 2007 г. Тя не падала така драстично по времето на ГЕРБ, когато се полагаха значими усилия в изграждането на някакъв имидж, но и не се е качвала забележимо. "Тази нарастваща изолация е тенденция от тройната коалиция насам, като просто след юни беше стигнат пикът", коментира дипломат, запознат отблизо с отношенията с европейските държави. 

"Става дума за логична кулминация на тенденции при едно особено безлично и вече опасно управление. Управление, което се опитва да обезсмисли членството, да засили де факто безтегловността на страната дори и вътре в съюза", смята Шопов. Според него мълчанието, излъчвано от София, я е направило още по-голяма черна дупка дори от времето на ГЕРБ, когато командата беше "Равнис по Меркел". "В крайна сметка", заключава политологът, "зад образите на самотно цъкащия есемеси Борисов и объркания поглед на Орешарски прозира една и съща европейска безтегловност на страна, която вече не помни за какво точно беше цялото усилие".


55 коментара
  • 1
    shilliew avatar :-|
    shilliew
    • -12
    • +168

    Никой не ще ЧЕРВЕНИ И Д"П"С БОКЛУЦИ.

  • 2
    event_horizon avatar :-|
    event_horizon
    • -13
    • +163

    В момемта външната ни политика е омекотена версия на Беларус.
    И това според мен не е тенденция за последните ни правителства както се представя в края на статията. А изненадващ шок, внезапно обръщане на 180 градуса, пълна излоция от свтета заради безпрецедентна путинизация.

  • 3
    today avatar :-|
    today

    Ми кой да дойде тука? КОЙ :) Да дойдат да се срещнат с Олигарски, и той да им обясни, че от него нищо не зависи и трябва да наредят босовете какво да прави? Или да се срещнат със Стойнев да му слушат безумните идеи?

  • 4
    pruch avatar :-P
    pruch

    И после британците били лошите.Ами те поне пращат отрепките си да се н@сират от пиене и дрога по "перлите" на българското черноморие.Това май е по-добре отколкото да не те забелязват изобщо.

  • 5
    teri_beri avatar :-|
    Terry bear

    Много ясно. Европейците и не само те разбраха, че всякакви визити у нас са абсолютно губене на време. Същото е и с излизането на нашите УбаФци извън България - губят времето на домакините им.
    Орешарски влиза и излиза от задните входове на почти всяко учреждение, защото на главните го дебнат потестиращи.
    Онзи Болен мозък, прави скандали почти навсякъде по света, където се появи.
    Мъжката секетарка освен да дудня и говори колкото да не заспи, друго не умее.
    Ама иначе са с големите претенции.

  • 6
    winniethepooh avatar :-|
    The Blue Danube

    Безконролни пари могат да се получат от изток и от държавния бюджет, а от Европа, това как да стане? ЕБ тогава защо да се интересуват от Европа?

  • 7
    indiana avatar :-|
    Индиана

    Обяснението е просто. Не ги влече ЕС, а ЕАС (Евразийския съюз).

  • 8
    winniethepooh avatar :-|
    The Blue Danube

    И после ще разберем ли някога кои са щастливците, получили пари, под надслова "разплащане с бизнеса"? И в Европа "нашите" фирмичките не могат да се уредят, съответно, за какво ни е Европа? Изобщо никакви цели и амбиции, просто "ден да мине, самун да замине".

  • 9
    chernomorski avatar :-|
    Chernomorski

    Премиерът щял волю-неволю да посети Сочи. Ще посети, ама на Куков ден! Защото тогава той вече няма да е премиер - ако Сидеров не го отмести, ще са масовите протести. И със сигурност ще се надигнат хората, ако атакистите останат не наказани. Чакат ни горещи зимни дни.

  • 10
    lusilu avatar :-|
    lusilu

    В кирлива кочина освен дебели свине и купчини с лайна кво да видят хората , екзотика ли ?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK