Дългов влак се композира
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дългов влак се композира

Ще пласираме дълг, когато му дойде времето, обясни през седмицата финансовият министър Петър Чобанов.

Дългов влак се композира

България ще излезе на външните пазари за дълг от 3 млрд. лв. Но за да получи добра цена, трябва да избере правилния момент

Татяна Пунчева-Василева
5205 прочитания

Ще пласираме дълг, когато му дойде времето, обясни през седмицата финансовият министър Петър Чобанов.

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Пазарите са гладни. В последните месеци инвеститорите са готови да купят всичко, което се предлага, за да си докарат по-добра възвращаемост. Така дори и държави, които се определят като рискови, успяха да се финансират на приемлива цена.

Редица страни от региона вече се качиха на дълговото влакче. Ще го направи и България. И ако си изиграе добре картите, цената ще е добра. Важно е обаче правителството да има внимателно премислена стратегия, защото билетът ще ни потрябва отново.

Страната няма избор. В началото на 2015 г. падежира поредната емисия еврооблигации от времето на Милен Велчев. Тя е в размер от 800 млн. долара и тази година ще трябва да се намери ресурс да се плати. А бюджетът е с планиран дефицит в размер на 1.5 млрд. лв., който също трябва да се покрие. И при положение че фискалният резерв е изтънен, единственият вариант е нов дълг.

Финансовото министерство вече е разписало в емисионната си политика, че планира да пласира 1.2 млрд. лв. дълг на вътрешния и 3 млрд. лв. на външните пазари. Т.е. въпросът колко финансиране се търси е по-скоро ясен. Остава единствено неяснотата кога и под каква форма. Очакванията обаче са благоприятният прозорец за излизане на пазара да се затвори до пролетта, а след това властта ще влезе в режим евроизбори и е много вероятно да предпочете да не дразни избирателите със сложна и лесно манипулируема тема като дълга.

Когато му дойде времето

През седмицата, по време на годишната конференция на списание Euromoney във Виена, директорът на отдел "Емисии" в Министерството на финансите Дамян Стайков коментира, че България може да емитира 1.5 млрд. евро до средата на тази година, и то на два транша.

Веднага след това конкретно изказване, което рядко се прави от един емитент, финансовият министър Петър Чобанов побърза да позамаже ситуацията. В София той заяви, че ведомството следи внимателно случващото се на пазарите, за да избере конкретния момент.

"Не мога категорично да се ангажирам, че това ще стане до средата на годината. Знаете, че подготовката на една емисия, както и конкретните матуритет, вид валута и така нататък се преценяват внимателно след редица разговори. Има и конкретни процедури, по които ще почнем да действаме, за да подготвим емисията, а тя ще стане, когато му дойде времето. Имаме конкретно разписан лимит в закона за бюджета доколко можем да емитираме. Ще преценим дали да го емитираме на един транш или на два транша", заяви Чобанов.

По информация на "Капитал" обаче сондажите по темата отдавна текат. Дори изборът на мениджъри по емисията може да започне след броени дни и да приключи в средата на февруари. Оттам нататък е само въпрос на решение кога да се пласират книжата.

А то лети, не чака

Според някои анализатори България дори е закъсняла с излизането на външните пазари. Заради нулевите основни лихви, съответно изключително ниската доходност по бенчмаркови емисии като американския и германския държавен дълг, международните инвеститори се чудят къде да намерят прилична доходност за тоновете ликвидност, които продължават да влизат при тях. Това тласка и капиталовите пазари към нови рекорди -  както отвъд Атлантическия океан, така и в Европа. Това съответно поведе влакчето на дълг и на него вече се качиха редица корпорации и държави. Само БЕХ и БТК пласираха миналата есен книжа за 900 млн. евро.

В първите дни на годината пък редица държави от региона - Румъния, Полша, Латвия и Литва, както и от периферията на Европа - Португалия, Испания и други, побързаха да си наберат ресурс от международните дългови пазари. Португалия например, освен че взе повече от търсеното, го направи и на много прилична цена, с което си гарантира нужния ресурс за почти половин година напред. А само преди две години тя бе на ръба на колапса.

Северната ни съседка Румъния пък преди дни изненада пазарите с една емисия за 2 млрд. щатски долара на два равни транша – единият с 10-годишен матуритет, а другият с 30- годишен падеж. Освен че си подсигури текущи плащания, тя подсили и фискалния си резерв. Анализаторът от Standard Bank Тимъти Аш в коментар за Financial Times дори определи тридесетгодишната емисия на Румъния като "майсторски удар, позициониращ я сред големите регионални момчета".

"Тази година интересът за привличане на ресурс в началото на годината е особено голям, тъй като се очаква плавно повишаване на дългосрочните лихвени равнища вследствие на възстановяване на икономиките в ЕС и САЩ и съответните политики и вербални интервенции на централните банки за намаляване на програмите за вливане на ликвидност. С оглед и на изтънелия фискален резерв щеше да е обосновано емитиране на евробондове в началото на тази година", посочва Мартин Търпанов, главен дилър в SG Експресбанк.

"Това обаче не означава, че сме закъснели", допълни и Григорий Ананиев, началник на отдел "Ликвидност" в софийския клон на Citibank. Той посочи за пример как Румъния, която въпреки че от три години е на хранилката на Международния валутен фонд, е била изключително търсена от инвеститорите и презаписването на книжата й е било близо пет пъти. "Това само показва колко голямо е търсенето на доходност", подчертава Ананиев.

Свиване на лихвената ножица

Заради високото търсене дори последният 950 млн. евро петгодишен евробонд на България, пласиран през 2012 г. от Симеон Дянков, е на рекордно ниска доходност и съответно висока цена. Последните дни книжата се търгуват на 1.6%-1.7% доходност до падеж, а са минали по-малко от година и половина от издаването им през лятото на 2012 г. (виж графиките). Това е едва 130-140 базисни точки над германската бенчмаркова емисия със същия падеж. За сравнение, книжата бяха пласирани на 4.436% доходност и около 380 точки спред над бенчмарка тогава. Просто търсенето от инвеститорите сериозно е качило цената на книжата, а оттам е свило доходността по нея.

Поради тази причина според други анализатори от банковия сектор България може и да е позакъсняла малко с пласирането на книжата. Но пък, от друга страна, така си е спестила допълнителни лихвени разходи за периода, в който парите реално няма да й трябват.

И въпреки това ключовият въпрос продължава да е кога страната ще излезе на пазара. Ако реши да раздели емисията на два транша, това означава, че е добре да пласира първия преди края на второто тримесечие, а втория евентуално за септември-октомври.

"Може би е удачно да се търси удобен момент през май/юни/септември, за да може да се спестят и лихвени разходи за периода", посочва Търпанов.

Според Ананиев обаче със сигурност не бива да се чака последният момент, защото тогава държавата рискува инвеститорите да са по-взискателни и да поискат по-висока доходност. "Затова по-добре да се действа на сигурно, отколкото да се рискува с изкачване на   последния момент", допълва той.

Колкото повече чака България, толкова повече рискува да стане подвластна и на различни външни и вътрешни фактори. Например международната агенция за кредитен рейтинг Standard & Poor's вече обяви, че в рамките на една година може да понижи рейтинга на страната. Ако това се случи (макар и да е малко вероятно), автоматично цената, на която България ще се финансира, скача. Анализаторите не се ангажират да коментират с колко, но всеки 50 - 100 базисни пункта са от значение, когато се пласира сравнително дългосрочен и голям дълг. Засега няма изгледи евентуалното понижение на рейтинга да е драстично, например с две нива надолу, което веднага ще постави България в графата под инвестиционно ниво. Тогава цената на финансиране би скочила драстично. Все пак обаче не бива да се подценяват и фактори като политическите турбуленции в страната, с които агенцията отчасти аргументира скорошната си промяна в перспективата за страната от "стабилна" на "негативна" заедно със заявката и за понижение на рейтинга.

Ако политиците съвсем не полудеят предизборно, поне засега не изглежда, че биха предприели някоя крайна мярка и така сериозно да попречат на рефинансирането на външния дълг на страната.

Около предсрочните парламентирни избори през пролетта на 2013 г., назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС и последвалите масови граждански протести в страната миналото лято застраховките срещу фалит на България (5 годишните CDS-и) скочиха рязко от 90 на 150 базисни точки. Сега гравитират около 120 б.т. (виж графиката). А това е една от премиите, които инвеститорите задължително калкулират в цената на нашия дълг. В същото време обаче чисто макроикономически страната изглежда привлекателна за чуждестранните инвеститори - особено по показателя дълг спрямо БВП, който остава на ниски нива в сравнение с други европейски страни.

Техника на предлагането

"Според мен най-оптималното решение би било да се емитират две емисии от по 750 млн. евро преди началото на лятото и евентуално през септември (най-късно октомври). Това би било най-оптимално от гледна точка на цена на финансиране и привличане на по-широк кръг инвеститори и заедно с настоящата емисия с падеж 2017 г. би формирала външна българска бенчмаркова крива", казва Търпанов. Той допълва, че основният външен риск за качването на цената е евентуалното понижение на рейтинга.

Мнението му се споделя от болшинството от анализаторите и банкерите на пазара. Те препоръчват и двете емисии да са в евро, за да се избегне последващият валутен риск, още повече че основните приходи и търговски взаимоотношения на България са в евро. Нищо, че падежиращата емисия, която ще се рефинансира, е в долари. Освен това не препоръчват да се прави една по-голяма емисия, защото България и без това рядко излиза на външните пазари. В случая за нея е по-добре да си формира бенчмаркова крива, за да е по-привлекателна за чуждите инвеститори в бъдеще. Освен това така ще избегне струпването на голямо плащане в бъдеще. Колкото до срочността на готвения дълг, повечето препоръчват между 5 и 7 или 7 и 10-годишни книжа В случая основното бъдещо плащане, с която трябва да се съобразява страната, е падежът на 950 млн. евро през 2017 г.

Всеки от гореспоменатите падежи дава поле за гъвкавост на държавата през 2016 г. отново да се върне на международните пазари. Със сигурност обаче не бива да прекалява, защото, ако сега очакванията са за плавно повишаване на основните лихвени нива в световен мащаб, през 2016 г. те вече ще са факт. Така че е важно сега правилно да се подбере пътуването, тъй като след много малко билетът вече може да е доста по-скъп.

По темата работиха още Вера Денизова и Гергана Михайлова.

Пазарите са гладни. В последните месеци инвеститорите са готови да купят всичко, което се предлага, за да си докарат по-добра възвращаемост. Така дори и държави, които се определят като рискови, успяха да се финансират на приемлива цена.

Редица страни от региона вече се качиха на дълговото влакче. Ще го направи и България. И ако си изиграе добре картите, цената ще е добра. Важно е обаче правителството да има внимателно премислена стратегия, защото билетът ще ни потрябва отново.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Разбирам апетитите за нов дълг от страна на банковия сектор, но не виждам как това е от поза за страната. Дълговата емисия, която матурира през 2015-та е за 800 милиона долара, докато МФ иска да вземе назаем 1.2 млрд. лв. дълг на вътрешния и 3 млрд. лв. на външните пазари - т.е. в пъти повече от това, което следва да плати през 2015-та.

  • 2
    yankee avatar :-|
    Yankee

    Тоя глуповат шишко да обясни за какво смятат да харчат парите. Като гледам цифрите, заявените заеми са два пъти повече, от парите нужни за рефинансиране. Значи искат просто да пръснат едни кинти хей-така, както направи мерзавеца Орешарски последния месец, когато беше финансов министър на триглавата ламя. Изглежда му се е усладило.

  • 3
    beriya avatar :-|
    beriya

    Нека някой обясни внятно и понятно, как ще се случи чудото днес да вземем кредит, да го изхарчим безогледно по начин гарантиращ ни „0"-ви приходи от изхарченото и всичко това ще ни донесе полза в утрешен ден.
    --------------------------------------------------------------
    Щом нямаш- спечели. Заем се взима едва когато си наясно, че ползите гарантирано ще надвишават разходите. В останалите случаи обикновено се стига до „загробващ кръг" от постоянна нужда от заем, и обикновено колкото повече взимаш- толкова повече затъваш, освен ако не си сигурен във възможността утре да не връщаш, което пък от своя страна си е измама.

  • 4
    gorbachov82 avatar :-|
    Горбачов

    До коментар [#1] от "Николай Николов":

    понеже си известен тъпанар, припомням статия, под която си коментирал:

    "Догодина падежират вътрешни емисии ДЦК за 1.05 млрд. лв., глобалните облигации в долари са за около 1.5 млрд. лв,. а засега прогнозите на кабинета са за бюджетен дефицит около 1.5 млрд. лв., което ще е под 2% от брутния вътрешен продукт. Така общият нужен ресурс за финансиране на трите пера стига 4 млрд. лв., ако не се осигурят алтернативни на заемите източници за финансиране".

    Сега трябва да ти е ясно. Трябва да си добър по математика и да знаеш какъв е неснижаемия остатък по фискалния резерв, както и какви да са буферите.

    Ще ми се интелектуално увредените да спрете да пишете, ама нейсе.

  • 5
    kirman76 avatar :-|
    kirman76

    Не мога да коментирам неща,които не разбирам.Знам,обаче,че когато отивам да взема някакъв кредит,предварително си правя план и сметка дали ще мога икак ще го връщам. Ако се избере вариант дълг да се погасява с нов,това не е ли рисково,при условие,че икономиката едва шава? Не съм наясно и с други въпроси,като например: какво е състоянието на фонд "Козлодуй" / европейски компенсации за 3-и и 4-и блок / и за какво е харчено от него? Вярно ли е,че Газпром вече е превел 650 млн. евро на БЕХ и за какво? За Южен поток,или за погасяване на загубите в НЕК? Изобщо,моге да звучи наивно,но се безпокоя,дали някой с едната си ръка раздава левчета,а с другата се кани да открадне милиончета?

  • 7
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#5] от "kirman76":

    Държавите не са така. Те действат на политически принцип (колкото повече си пуснем корените сега, толкова по-малко свободна площ има за следващите). Просто и ефикасно: инфлацията скача, заплатите също, заедно с трансферите. Изпълняват се част от обещанията, електората гласува, а после се прехвърля отговорността на 1-2 човека вместо на всички печеливши. При план-оптимум партията управлява отново и губи изборите точно преди падежите. Идва някой гений като Дянков, прави всичко по силите си да оздрави финансите, електората го мрази, и си връща старите хрантутници. Така вълците са сити, а агнетата - прецакани. Това е красотата на соцдемокрацията и затова лошите червенотиквениковци винаги печелят. Показателен е примера как се инвестира в Химко, Ремотекс и АЕЦ, вместо в електронно правителство и образование (чисти загуби вместо дългосрочна печалба).

  • 8
    pruch avatar :-|
    pruch


    До коментар [#7] от "Георги Георгиев":

    Идва някой гений като Дянков, прави всичко по силите си да оздрави финансите, електората го мрази, и си връща старите хрантутници. Така вълците са сити, а агнетата - прецакани.

    ++++++++++++++++++++++++

    Много точно и ясно определение .Браво!
    Учудващо е колко малко са минусчетата, дето по принцип бързо се слагат на подобни мнения.

  • 9
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#8] от "pruch":

    Статията не е достатъчно популярна. От както пиша коментари във форума, забелязвам две неща:
    Читателите, които се интересуват от икономика, оценяват положително моите мнения по негова посока;
    С течение на времето моите мнения стават все по-популярни както във форума, така и на живо.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.