С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
12 21 яну 2014, 13:08, 7111 прочитания

Правителството обеща стабилност, бизнесът иска диалог и визия (Обновена към 19:50)

По думите на икономическия вицепремиер Даниела Бобева се подготвят над 20 инвестиционни проекта за над 2 млрд. лв.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Правителството обеща повече стабилност, а бизнесът поиска още диалог и приемственост в политиката. Това е обобщението от осмата годишна среща на бизнеса с правителството, организирана от "Капитал" и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

Обещанието на управляващите


"Това, което е направено от този екип, няма да бъде разрушено от него, а това, което бе направено след 1997 г. за българската икономика, ще бъде усилено от този екип." С тези думи председателят на парламентарната бюджетна комисия Йордан Цонев опита да успокои критиките на бизнеса към политиката на правителството. Под този екип Цонев визира себе си като председател на бюджетната комисия и сега, и тогава, както и участието на настоящия вицепремиер Даниела Бобева в служебния кабинет на Софиянски и позицията на настоящия премиер Пламен Орешарски като отговарящ за държавния дълг.

"От нас можете да очаквате предвидимост", каза още Йордан Цонев.

От своя страна вицепремиерът Даниела Бобева подчерта, че данъчната политика на страната няма да се променя през следващите години. Ще се запазят основните данъци като плоския данък, ДДС и данъка при туризма, допълни тя. По думите й основните приоритети на правителството са запазване на финансово-икономическата стабилност, ниски данъци, финансова система, работеща за реалния сектор, ниска административна тежест, повече конкуренция и диалог с бизнеса.



Според нея основното препятствие пред връщането на икономиката към растеж е липсата на чуждестранни инвестиции. Тя посочи, че в момента има около 20 заявени нови инвестиционни проекта в Българската агенция за инвестиции за около 2 млрд. лв., които може да доведат до откриването на нови над 7000 работни места. Някои от тях ще кандидатстват за сертификат първи клас и включват проекти на "Кока-Кола" и "Лукойл". Другите са в сектори като IT, логистика, текстилна промишленост и винарство, уточни Бобева.

"Виждаме връщането на България по пътя на растежа в запазване на финансовата стабилност", каза още Цонев и подчерта, че държавата ще взима заеми само за да връща заеми и да финансира бюджетните си дефицити. Той обаче подчерта, че за да има растеж, България трябва да развие и няколко големи инвестиционни проекта.

"В условията на външна и вътрешна несигурност е добре България да даде поле на няколко инвестиционни проекта, и то основно в енергийния сектор. Ако един проект е добър за държавата, не обвързва фиска и не води до договорни обвързвания за изкупувания, той ще бъде реализиран без значение дали е от Изток или от Запад", каза Цонев. Що се отнася до диверсификацията на енергията за страната, той подчерта, че по отношение на източниците България трудно може да има избор, но пък "можем да диверсифицираме пътищата, от които получаваме енергия, и не приемам това да се политизира", каза още Цонев.

В тази връзка Цонев отбеляза, че ДПС, чийто партиен член е той, не приема проекта "Белене", защото, първо, няма ясна финансова схема и, второ, има обвързващи за държавата задължения. "ДПС обаче подкрепя седми блок на АЕЦ "Козлодий", защото тези неща ги няма", т.е. няма ангажимент за фиска, нито допълнителни задължения за изкупуване.

И исканията на бизнеса

Председателят на КРИБ Огнян Донев приветства усилията на правителството за запазването на основните данъци, валутния борд и като цяло финансовата стабилност на страната, но подчерта, че бизнесът е задал посоката, в която "корабът" на българската икономика "най-после трябва да поеме" и той трябва вече да го направи, а тези, които са зад руля, трябва да внимават да не се сблъскат с айсберг. А посоката според Донев е привличане на външен и вътрешен ресурс, с който да се помогне за реиндустриализацията на българската икономика.

"Нашата битка е за по-добра България, не за власт", подчерта и Теодор Захов, съиздател на вестник "Капитал". Той каза, че на фона на исканията на КРИБ за оставка и аргументите за нея общественият дебат не трябва да спира и в тази връзка прави чест на правителството, че открито застава да дискутира проблемите с бизнеса.

Представители на компаниите изброиха слабостите до момента. Сериозно разминаване имаше между бизнеса и правителството по отношение на ретроактивната нова регулация в сектора на производството на енергия от възобновяеми източници. И Цонев, и Бобева отрекоха мярката на България с въвеждането на такса от 20% върху приходите на тези производители да е ретроактивна и заявиха, че тя е в резултат на политиката, следвана в ЕС. В същото време обаче бизнесът подчерта, че таксата сваля със задна дата гарантираните им по закон цени, а ЕС изрично е подчертал, че каквито и промени да има в политиката на сектора, те не трябва да застрашават вече направените инвестиции. Бизнесът отново заяви, че настоящата регулация прави точно това.

В крайна сметка вицепремиерът Бобева заяви: "Да, ретроактивно е и в учебниците пише, че не трябва да се прави така... Обаче има и по-лоши сценарии и за да избегнеш по-лошото зло, правиш по-малкото", каза тя. Под по-лошо зло тя визира фалита на НЕК и подчерта, че най-важното е да се стабилизира енергетика. "Тази тежест, разбира се, трябва да се сподели от всички, т.е. цялата енергетика трябва да плати за грешките." В същото време тя заяви, че стабилизирането няма да стане чрез повишаване на цените на енергията, защото управляващите искат те да останат ниски и за бизнеса, и за гражданите. Ще стане с ребалансиране на системата и намирането на вътрешни резерви в нея. "Вие искате евтин ток, без ребалансиране на енергетиката няма да стане", отсече тя пред бизнеса.

Конкуренцията, глупако!

Бившият икономически министър Трайчо Трайков попита управляващите какви са впечатленията им от работата на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която е независимият регулатор, който трябва да следи за спазване на лоялната конкуренция на пазара. В директен отговор на въпроса Бобева заяви: "никой не ми се е оплаквал от работата на КЗК", и допълни от своя страна с въпрос: "Кои са монополите, кои са нелегалните бизнеси? Посочете ми ги."

Икономистът Красен Станчев пък постави въпроса с готвените промени в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) по повод големите вериги.

Бобева ги коментира с обяснението, че тъй като дебатът за това как да се регулират взаимоотношенията между доставчици и търговски вериги е започнал в Европа, защо пък България да не изпревари събитията и да реши въпроса преди ЕС. Тя обаче не коментира в дълбочина бъдещите промени в ЗЗК и срок за окончателното им изготвяне, но обеща да ги обсъди и с големите, и с малките вериги.

Малко по-късно обаче върху промените в антимонополното законодателство акцентира и президентът Росен Плевнелиев. "Опасявам се... че се подготвя пакет от антимонополни закони, в които ще видим немалко популистки мерки, например насочени срещу банки или чуждестранни хранителни вериги, от което нямаме никаква нужда. Важно е решението за борба с монополите, но това означава силни и независими регулатори", подчерта той.
 
IT индустрията може да си тръгне, ако вдигането на осигурителните прагове продължи

Георги Брашнаров, председател на Българската асоциация на софтуерните компании

Софтуерният бранш може да е един от локомотивите, към които всяко едно правителство може да погледне за поемане в правилната посока. Това заяви Георги Брашнаров, председател на Българската асоциация на софтуерните компании по време на осмата годишна среща на бизнеса с правителството. Той подчерта, че в момента браншът дава работа на над 40 хиляди млади хора, като им плаща средно над максималния осигурителен праг от 2400 лв., което не ги прави автоматично "успешни", но показва желанието им да плащат данъци в България. "Ужасяващо политическо говорене, инфантилно разделяне на хората в страната, постоянното увеличение на осигурителните прагове, кара както нашите чуждестранни партньори, така и служителите ни, а и нас самите да се замислим сериозно дали да продължаваме да развиваме този бизнес в България. А той може много лесно да се пренесе другаде по света", каза Брашнаров. На фона на политическото говорене и намеренията например да отпадне ИТ образованието в училище, Браншаров заяви, че ако до сега България е успяла да заеме добра дигитална позиция в ЕС, "вместо да дръпне напред в момента е пред риска да затвори един от добрите локомотиви на икономиката си".
 
Демографията е сериозен проблем


Филип Ромбаут, изпълнителен директор на "Агрополихим"

Ако България иска да расте в бъдеще трябва да осъзнае, че този растеж няма да дойде от вътре, просто защото страната има сериозен демографски проблем. Тя е изпаднала пред риска населението й да спадне драстично и най-вече работещото такова ще се стопи само след 15 години. Това изтъкна Филип Ромбаут, изпълнителен директор на "Агрополихим" по време на срещата. Растежът според него ще дойде от българите зад граница, чиито връщащи се капитали ще са най-големите инвестиции в България. Затова според него страната има спешна нужда да помисли сериозно за добра имиграционна политика, както и за това как да включи нарастващия брой емигранти в икономическия живот на страната. 
По-добре, според Ромбаут, е държавата да обърне внимание например на селското стопанство, където производителността е далеч под нивата си дори отпреди 1989 г. Според него в този сектор за 15 години дръжавата спокойно може да създаде добавена стойност за още поне 15 млрд. евро, но трябва да инвестира в производителността на сектора и да се подпомагат дори най-малките фермери, които искат да развиват дълсрочно агробизнес. Освен това той смята, че държавата няма смисъл да е собственик на земя и ако ще я отдава под наем, трябва да го прави дългосрочно, поне за седем години, а още по-добре за 20, за да могат арендаторите да правят дългосрочни и смислени инвестиции в нея и така да създават добавена стойност.
По същата причина Ромбаут остро разкритикува идеите на управляващите да съживяват отдавна умрели икономически мастодонти като "Химко", "Кремиковци", "Агробиохим". "Недейте да хвърляте парите, където не трябва да ги хвърляте. Има икономически причини защо тези компании не живеят повече," каза Ромбаут. Той поясни как през годините на преход една от основните причини бизнеса да повиши производителността си е приватизацията. "Тя скочи поне пет пъти, в МДК Пирдоп дори седем пъти", каза Ромбаут. В същото време обаче остава разочарован от напреoъка на държавната администрация в повишаването на своята производителност.
 
Транспортният бранш може да е магнит за растеж


Христо Христов, изпълнителен директор на "Дискордиа"

Национален приоритет и стратегия за развитие поиска и транспортният бранш. Изпълнтелният директор на "Дискордиа" Христо Христов подчерта, че България може да се превърне в "бензиностанцията" на Балканите, така както Австрия го е направила с данъчната си политика по отношение на транзитно преминаващите камиони през страната и зареждащи дизелово гориво. Освен това може допълнително да спечели от вълната от пререгистрации на превозвачи и камиони от Европа към България, което ще даде милиарди допълнителен доход на семействата на наеманите от страната шофьори. "Знаете ли, че последните три-четири най-тежки години за България числото на тежкотоварните камиони с българските регистрации в редиците от камиони по европейските магистрали непрекъснато нараства? Знаете ли, че над 100 включително европейски фирми аутсорснаха в България, пререгистрираха камионите си с българска регистрация и на тях работят български шофьори? Знаете ли, че десетки хиляди работници се преквалифицираха и станаха международни шофьори, търсейки спасение от икономическата ситуация по своите родни места", запита управляващите Христов по време на срещата. 
По думите му оставени на естествения подбор много от тях са създадали устойчив бизнес, дори по-добър от турските им партньори и в момента генерират по няколко милиарда лева доходи, които се харчат в България. Той заяви, че браншът може да расте с 15-20% годишно през следващите години, което отново е допълнителен доход за страната.
Христов цитира данни на транспортното министерство, според които само тежкотоварните превозни средства с евролиценз в страната са около 30 хил. На година всеки добре управялван камион прави около 100 хил. евро оборот, което означава поне 3 млрд. евро годишен оборот. Отделно от това всеки от тези 35-40 хил. шофьора, които ги управляват получават поне по 1500 евро месечни командировачни, което за година означава още 1 млрд. лв. допълнителен доход за семействата им в България.
Изхождайки от тези данни Христов направи няколко предложения, които да привлекат повече транзитен транспорт през България и по-силно развитие на бранша. Сред предложенията му бяха възстановяване на ДДС на всички компании извън ЕС, зареждащи дизелово гориво в България, и възстановяване на ДДС само в частта с биодобавката за всички. Той препоръча и включване на бранша в усвояването на европотоците като например при преквалификацията на шофьорите и субсидирането на определени райони от страната. Отделно от това препоръча и облекчаване на процедурите за назначаване на чужди шофьори и разбира се, ускоряване на строежа на магистралните транзитни пътища.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Краят на ерата на Валентин Златев в "Лукойл България" 5 Краят на ерата на Валентин Златев в "Лукойл България"

Най-големият търговец на едро и дребно вече ще се управлява от Булат Субаев от Русия

19 апр 2019, 10690 прочитания

Конституционният съд отмени закритите заседания и високите такси по екодела Конституционният съд отмени закритите заседания и високите такси по екодела

Остава обаче увеличението на таксите за останалите видове касационни дела, което засяга достъпа до съд

19 апр 2019, 1532 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Докладът на ЕК: БОРКОР се провали, ВСС не е независим орган

Според БНР черновата отчита напредъка на България като "ограничен и крехък", а EurАctiv твърди, че страната е загубила доверието на Брюксел заради Делян Пеевски

Пламъците над "Аванти"

Компанията за внос и продажба на алкохол и цигари има вече два опожарени обекта

Алън Мертнер: Алгоритъмът постоянно се променя

Директорът рекламно инженерство във Facebook пред "Капитал"

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

20 въпроса: Иван Шопов

На 18 май той ще представи на живо ремиксирана версия на Kanatitsa, съвместния си албум с фолклорното трио "Авигея"

1968 по Уорхол

Warhol 1968 в Moderna Museet връща атмосферата и духа на първата самостоятелна изложба на американския артист в Европа