Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Президентите на Естония Тоомас Илвес (вляво) и на България Росен Плевнелиев.

Извинете, може ли малко по-бързо

Осмата годишна среща на бизнеса с правителството потърси отговори на въпроса "Как България да тръгне в правилната посока"

6102 прочитания

Президентите на Естония Тоомас Илвес (вляво) и на България Росен Плевнелиев.

© ВЕЛКО АНГЕЛОВ


"Как България да тръгне в правилната посока" е въпрос, който си задаваме под много различни форми от години. Причината да го правим е, че все още не сме се разбрали достатъчно категорично кой точно е правилният отговор и продължаваме да се влачим мъчително в блатото на бедността. Избрахме тази тема за осмата годишна среща на бизнеса с правителството, която "Капитал" организира заедно с най-голямата работодателска организация КРИБ, за да помогнем на разговора между хората, които управляват държавата, и тези, които се опитват да създават стойност в нея. На конференцията тази седмица властта беше представена от президента Росен Плевнелиев, вицепремиера Даниела Бобева и председателя на парламентарната бюджетна комисия Йордан Цонев. Специален гост на събитието беше естонският президент Тоомас Илвес. Те се срещнаха с над 200 души - собственици и висшия мениджмънт на най-големите компании в България, посланици и хора от високите етажи на държавната администрация. 

Имаш ли цел

Поканихме президента на Естония да говори пред българския бизнес елит, защото между балтийската държава и България има много общи предпоставки за успех, но той идва само в някогашната съветска република. 

Когато през 1991 г. Естония получава своята независимост, е изправена пред същите предизвикателства, с които се сблъскват всички страни от бившия соцблок - хиперинфлация, празни магазини, висока престъпност... И подобно на България започва с реформи като въвеждане на паричен съвет, на т.нар. плосък данък, съпътствани с приватизация.

Днес Естония е с над два пъти по-висок БВП на глава от населението в сравнение с България, част е от еврозоната, а очакванията за ръст на икономиката и през тази година са за 3% (почти два пъти повече от българската). Естонската икономика беше една от петте най-бързо растящи в света (10.6% ръст през 2006 г.) до началото на кризата. През 2009 г. тя се срина с 14%, но само две години по-късно отново има забележителен ръст - 8.3% (виж графиките). Към 2013 г. Естония е първа по брой на стартиращи предприятия на глава от населението според сп. Economist. А история като тази на платформата за онлайн разговори Skype (придобита от Microsoft за 8.5 млрд. долара) е нещо като визитна картичка на страната. И въпреки че Естония се превръща в скучна северна държава (в добрия смисъл на думата), друг източник на икономически растеж е туризмът – баровете и нощните заведения в Талин работят до ранни зори и са пълни основно с чужденци и въпреки това улиците са чисти и спокойни.

Накратко, при равен старт две десетилетия по-късно балтийската република е две обиколки преди България. Това, което я различава, е, че паралелно с реформите, свързани с прехода от комунизъм към демокрация и пазарна икономика, Естония избира и още един фокус - върху изграждане на електронно управление и подкрепа на иновациите и информационните технологии. А резултатът 15 години по-късно е силни и работещи институции, прозрачна власт и добро образование.

Още със създаването на първия уеб браузър естонците разбират, че с малкото си население могат да постигнат това, което правят и т.нар. големи държави. "В началото ни беше трудно, нямаше обществен консенсус", твърди Илвес. Той разказва, че в процеса на изграждане на е-правителство се включва и бизнесът. Например банките финансират национална кампания за обучение на населението – как да работи с компютри и да ползва електронните услуги. Всъщност онлайн услугите, които правителството предлага, са частни, властите се грижат само за сигурността.

"Важно е институциите да работят добре, така че хората да не изгубят доверието си в тях", убеден е Илвес. Според него гарант за доверие в институциите са именно прозрачността при взимането на решения от политиците, които дава електронно управление.

През 1998 г. всички училища в балтийската държава са обединени от онлайн система, а днес 99% от данъците се плащат онлайн, 99% от банкирането се осъществява онлайн. Здравните архиви на всеки гражданин са дигитализирани, рецепти могат да се издават онлайн. Естонците, които гласуват онлайн на избори, са около 25%. Днес Естония е положителният пример сред новите страни - членки на ЕС, докато България е отрицателният (последното напомняне дойде с безпрецедентно острия доклад на Европейската комисия за напредъка на България).

За сравнение - през 2012 г. общо около 13% от банковите транзакции в България са били извършени чрез електронно банкиране (по данни на Пощенска банка). Здравеопазването е далеч от дигиталното, а електронното гласуване – мираж.

"И ако тяхното (естонското – бел. ред.) електронно правителство е струвало 100 млн. евро, ние вече сме дали 300 и продължаваме здраво да харчим - за суперкомпютър, който се ползва под 1%, за портал на електронното правителство (e-government.bg), в който са налети много пари и се ползва под 1% от капацитета. Ето затова сме и бедни, защото сме неефективни, защото не отключваме потенциала", коментира президентът Росен Плевнелиев. Според него България има огромен потенциал, "но можем да го отворим чрез умни мерки, не чрез месии, не чрез популисти, не чрез промяна на посоката, не чрез поставяне под въпрос на това имаме или нямаме план и в каква посока се движим".

Ускори темпото

"Всичко в България става три-четири пъти по-бавно от другите европейски страни. Дори когато вървите в правилната посока, това отнема ужасно много време", казва Реналдо Мандметс, доскорошен ръководител на отдел "България" в Генерална дирекция "Регионална политика" на Европейската комисия. Според него България трябва да влага по-ефективно средства в образование, да реформира съдебната и енергийната си система и да изработи ясна инвестиционна стратегия за новия програмен период – препоръки, които звучат като азбучни истини. И въпреки това говоренето от страна на политиците за тях обикновено е преди избори или след PR криза.

"Посоката е ясна, проблемът е в скоростта и в резултатите", допълва и президентът Плевнелиев. Според него решението е елементарно и това е опитът на Естония - институции, които работят ефективно и надграждат по стратегическите национални приоритети независимо кой е на власт. "Не ги сменят на четири години, не отстъпват от тях, не ги поставят под въпрос, надграждат по стратегическите и смислените за нацията теми. И тук няма големи и малки. Тук има бързи и бавни. Тук има ефективни и неефективни", допълва държавният глава.

Това иска и бизнесът – приемственост в политиката и дългосрочна визия за развитието на страната.

"През последната една година не пада доверието в една, две или три институции, а има срив на институционалното доверие, което започва да създава специфични проблеми на бизнеса, например всякакво планиране става проблемно", констатира политологът Иван Кръстев. Според него това е едно от трите измерения на политическата ситуация, в която се намира държавата в момента. Подобно е усещането и сред реалния сектор.

"Ужасяващо политическо говорене, инфантилно разделяне на хората в страната, постоянното увеличение на осигурителните прагове кара както нашите чуждестранни партньори, така и служителите ни, а и нас самите да се замислим сериозно дали да продължаваме да развиваме този бизнес в България. А той може много лесно да се пренесе другаде по света", убеден е Георги Брашнаров, председател на Българската асоциация на софтуерните компании.

Властта отново даде обещания. "От нас можете да очаквате предвидимост", заяви председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев. Вицепремиерът Даниела Бобева пък подчерта, че основните приоритети на правителството са запазване на финансово-икономическата стабилност, ниски данъци, финансова система, работеща за реалния сектор, ниска административна тежест, повече конкуренция и диалог с бизнеса.

Предизвикателствата

Освен отговор на въпроса как да станем по-богати България трябва да помисли и за проблемите, които биха я спънали по пътя.

По време на конференцията поне трима от гостите споменаха израза демографска криза. "Ако България иска да расте в бъдеще, трябва да осъзнае, че този растеж няма да дойде отвътре просто защото страната има сериозен демографски проблем", изтъкна Филип Ромбаут, изпълнителен директор на "Агрополихим". Затова според него страната има спешна нужда от добра имиграционна политика, както и да помисли как да включи нарастващия брой емигранти на пазара на труда. Подобно е и мнението на Реналдо Мандметс, като според него страната трябва спешно да интегрира ромите в работния процес.

Според Иван Кръстев обаче заради политическата ситуация в страната са блокирани реформи, които допълнително биха намалили общественото доверие, тъй като "в момента всички са в период на оцеляване".

Политическата криза и отказът от реформи логично влияят и на икономиката. Както посочват анализаторите от Industry Watch, всяко увеличаване на политическата нестабилност и фискалния риск през 2014 г. ще вдига цената на заемите за бизнеса и домакинствата. А това означава по-бавен растеж.

Според икономистите от анализаторското звено допълнителен риск създава и влошеното финансово състояние на редица големи държавни предприятия. "Сред тези с най-голяма задлъжнялост са компании в силно регулирани и/или монополни сектори – енергетика и железопътен транспорт – което създава очакване за "спасяване" при нужда с пари от бюджета", посочват от Industry Watch. И за да подсили опасенията, през седмицата икономическият министър Драгомир Стойнев определи края на февруари като срок за финализиране на сделката за "Химко", а Българският енергиен холдинг (БЕХ) обяви, че търси оценител за "Ремотекс - Раднево". Така за пореден път управляващите показаха, че вместо да създават условия за нови компании, предпочитат да харчат милиони за съживяване на соцмастодонти в кома. Освен вредния ефект на тези действия те създават и усещането, че се движим с мечтаната от всички скорост, само че точно в обратната посока.

На конференцията миналата седмица, попитан дали естонските политици се се организирали трудно, за да направят електронното си правителство, Тоомас Илвес отговори без никакво замисляне: "Не. Просто го направихме." Подобно отношение към работата, уви, често е чуждо на българските политици. Отговорът на въпроса "Как България да тръгне в правилната посока" може да бъде и прост - трябва просто да се върви напред. Да се работи сериозно. Да се решават проблеми. Да се правят реформи. Да се започват дългосрочни политики. Защото иначе, докато вместо истинска работа политиците предлагат неубедителна симулация, резултатът ще е точно такъв, какъвто е в момента - бедност, конфликти и потискаща липса на перспективи.

В прикачения файл можете да намерите "ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ИКОНОМИКАТА ПРЕЗ 2014. МАКРОИКОНОМИЧЕСКА ПРОГНОЗА". Анализът е изготвен от Industry Watch и е поръчан специално за участниците в 8-та годишна среща на бизнеса с правителството.


10 коментара
  • 1
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev

    Очевидно е, че в Естония са приключили с катарзиса си отдавна и са продължили по пътя на благоденствието и в правилната посока.

    За разлика от нас, които все се подготвяме за него и продължаваме да се въртим в кръг, докато преминава животът ни и си научим урока, заплащайки го по-най мъчителния начин и на безумна цена.

  • 2
    cocaigne avatar :-|
    cocaigne

    Не мойм по-бързу
    БГ не се движи, има си 250 спирачки.

  • 5
    socialen avatar :-|
    socialen

    И те са икономически същата "гола вода" като нас.

    Просто в момента имат повече късмет.

  • 6
    galla avatar :-?
    Γαλλα

    Айде, бе другарю...айде, бе другарю...айййдеее...:)

  • 7
    adenauer avatar :-@
    adenauer

    Може ли една държава да има толкова смехотворен президент,разбира се комунистически и комсомолски възпитаник,който в продължение на близо четвърт век да не знае ,че България е избрала грешния път на развитие с комунисти и агенти на ДС начело на държавата .Има само два пътя за развитието на държавите от империята на злото :Единият е Германския модеп за изграждане на едно ново общество чрез смяна на политическата и икономическа система ,който е единствения правилен и морален и справедлив.Всички други са Грешни и аморални.Не отнемеш ли по богатствата на комунистите и агентите на ДС и не ги отстраниш от власт и властови възможности за дълъг период от време или завинаги ,ти си обречен да загубиш или вечно ще бъдеш съботиран по пътя за нещо по-добро.На комуниста като му отнемеш парите и власта той се превръща в последен прошляк.Не е сппособен на нищо понеже по природа си е готованец и престъпник.

  • 8
    joko avatar :-|
    Георги Камов

    Правилната посока за Естония не е правилната посока за България. Няма от кого да гледаме. Ще трябва да си прокараме пътечка сами. Собствена.

  • 9
    istorik avatar :-|
    ISTORIK

    Народ, който не помни историята си, е обречен да я повтаря. Или пък - да се върти в кръг.

  • 10
    istorik avatar :-|
    ISTORIK

    Народ, който не познава и не помни историята си, е обречен да я повтаря. Или пък - да се върти в кръг.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK