С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
10 24 яну 2014, 17:30, 6008 прочитания

Извинете, може ли малко по-бързо

Осмата годишна среща на бизнеса с правителството потърси отговори на въпроса "Как България да тръгне в правилната посока"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Как България да тръгне в правилната посока" е въпрос, който си задаваме под много различни форми от години. Причината да го правим е, че все още не сме се разбрали достатъчно категорично кой точно е правилният отговор и продължаваме да се влачим мъчително в блатото на бедността. Избрахме тази тема за осмата годишна среща на бизнеса с правителството, която "Капитал" организира заедно с най-голямата работодателска организация КРИБ, за да помогнем на разговора между хората, които управляват държавата, и тези, които се опитват да създават стойност в нея. На конференцията тази седмица властта беше представена от президента Росен Плевнелиев, вицепремиера Даниела Бобева и председателя на парламентарната бюджетна комисия Йордан Цонев. Специален гост на събитието беше естонският президент Тоомас Илвес. Те се срещнаха с над 200 души - собственици и висшия мениджмънт на най-големите компании в България, посланици и хора от високите етажи на държавната администрация. 

Имаш ли цел


Поканихме президента на Естония да говори пред българския бизнес елит, защото между балтийската държава и България има много общи предпоставки за успех, но той идва само в някогашната съветска република. 

Когато през 1991 г. Естония получава своята независимост, е изправена пред същите предизвикателства, с които се сблъскват всички страни от бившия соцблок - хиперинфлация, празни магазини, висока престъпност... И подобно на България започва с реформи като въвеждане на паричен съвет, на т.нар. плосък данък, съпътствани с приватизация.

Днес Естония е с над два пъти по-висок БВП на глава от населението в сравнение с България, част е от еврозоната, а очакванията за ръст на икономиката и през тази година са за 3% (почти два пъти повече от българската). Естонската икономика беше една от петте най-бързо растящи в света (10.6% ръст през 2006 г.) до началото на кризата. През 2009 г. тя се срина с 14%, но само две години по-късно отново има забележителен ръст - 8.3% (виж графиките). Към 2013 г. Естония е първа по брой на стартиращи предприятия на глава от населението според сп. Economist. А история като тази на платформата за онлайн разговори Skype (придобита от Microsoft за 8.5 млрд. долара) е нещо като визитна картичка на страната. И въпреки че Естония се превръща в скучна северна държава (в добрия смисъл на думата), друг източник на икономически растеж е туризмът – баровете и нощните заведения в Талин работят до ранни зори и са пълни основно с чужденци и въпреки това улиците са чисти и спокойни.



Накратко, при равен старт две десетилетия по-късно балтийската република е две обиколки преди България. Това, което я различава, е, че паралелно с реформите, свързани с прехода от комунизъм към демокрация и пазарна икономика, Естония избира и още един фокус - върху изграждане на електронно управление и подкрепа на иновациите и информационните технологии. А резултатът 15 години по-късно е силни и работещи институции, прозрачна власт и добро образование.

Още със създаването на първия уеб браузър естонците разбират, че с малкото си население могат да постигнат това, което правят и т.нар. големи държави. "В началото ни беше трудно, нямаше обществен консенсус", твърди Илвес. Той разказва, че в процеса на изграждане на е-правителство се включва и бизнесът. Например банките финансират национална кампания за обучение на населението – как да работи с компютри и да ползва електронните услуги. Всъщност онлайн услугите, които правителството предлага, са частни, властите се грижат само за сигурността.

"Важно е институциите да работят добре, така че хората да не изгубят доверието си в тях", убеден е Илвес. Според него гарант за доверие в институциите са именно прозрачността при взимането на решения от политиците, които дава електронно управление.

През 1998 г. всички училища в балтийската държава са обединени от онлайн система, а днес 99% от данъците се плащат онлайн, 99% от банкирането се осъществява онлайн. Здравните архиви на всеки гражданин са дигитализирани, рецепти могат да се издават онлайн. Естонците, които гласуват онлайн на избори, са около 25%. Днес Естония е положителният пример сред новите страни - членки на ЕС, докато България е отрицателният (последното напомняне дойде с безпрецедентно острия доклад на Европейската комисия за напредъка на България).

За сравнение - през 2012 г. общо около 13% от банковите транзакции в България са били извършени чрез електронно банкиране (по данни на Пощенска банка). Здравеопазването е далеч от дигиталното, а електронното гласуване – мираж.

"И ако тяхното (естонското – бел. ред.) електронно правителство е струвало 100 млн. евро, ние вече сме дали 300 и продължаваме здраво да харчим - за суперкомпютър, който се ползва под 1%, за портал на електронното правителство (e-government.bg), в който са налети много пари и се ползва под 1% от капацитета. Ето затова сме и бедни, защото сме неефективни, защото не отключваме потенциала", коментира президентът Росен Плевнелиев. Според него България има огромен потенциал, "но можем да го отворим чрез умни мерки, не чрез месии, не чрез популисти, не чрез промяна на посоката, не чрез поставяне под въпрос на това имаме или нямаме план и в каква посока се движим".

Ускори темпото

"Всичко в България става три-четири пъти по-бавно от другите европейски страни. Дори когато вървите в правилната посока, това отнема ужасно много време", казва Реналдо Мандметс, доскорошен ръководител на отдел "България" в Генерална дирекция "Регионална политика" на Европейската комисия. Според него България трябва да влага по-ефективно средства в образование, да реформира съдебната и енергийната си система и да изработи ясна инвестиционна стратегия за новия програмен период – препоръки, които звучат като азбучни истини. И въпреки това говоренето от страна на политиците за тях обикновено е преди избори или след PR криза.

"Посоката е ясна, проблемът е в скоростта и в резултатите", допълва и президентът Плевнелиев. Според него решението е елементарно и това е опитът на Естония - институции, които работят ефективно и надграждат по стратегическите национални приоритети независимо кой е на власт. "Не ги сменят на четири години, не отстъпват от тях, не ги поставят под въпрос, надграждат по стратегическите и смислените за нацията теми. И тук няма големи и малки. Тук има бързи и бавни. Тук има ефективни и неефективни", допълва държавният глава.
Това иска и бизнесът – приемственост в политиката и дългосрочна визия за развитието на страната.

"През последната една година не пада доверието в една, две или три институции, а има срив на институционалното доверие, което започва да създава специфични проблеми на бизнеса, например всякакво планиране става проблемно", констатира политологът Иван Кръстев. Според него това е едно от трите измерения на политическата ситуация, в която се намира държавата в момента. Подобно е усещането и сред реалния сектор.

"Ужасяващо политическо говорене, инфантилно разделяне на хората в страната, постоянното увеличение на осигурителните прагове кара както нашите чуждестранни партньори, така и служителите ни, а и нас самите да се замислим сериозно дали да продължаваме да развиваме този бизнес в България. А той може много лесно да се пренесе другаде по света", убеден е Георги Брашнаров, председател на Българската асоциация на софтуерните компании.

Властта отново даде обещания. "От нас можете да очаквате предвидимост", заяви председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев. Вицепремиерът Даниела Бобева пък подчерта, че основните приоритети на правителството са запазване на финансово-икономическата стабилност, ниски данъци, финансова система, работеща за реалния сектор, ниска административна тежест, повече конкуренция и диалог с бизнеса.

Предизвикателствата

Освен отговор на въпроса как да станем по-богати България трябва да помисли и за проблемите, които биха я спънали по пътя.
По време на конференцията поне трима от гостите споменаха израза демографска криза. "Ако България иска да расте в бъдеще, трябва да осъзнае, че този растеж няма да дойде отвътре просто защото страната има сериозен демографски проблем", изтъкна Филип Ромбаут, изпълнителен директор на "Агрополихим". Затова според него страната има спешна нужда от добра имиграционна политика, както и да помисли как да включи нарастващия брой емигранти на пазара на труда. Подобно е и мнението на Реналдо Мандметс, като според него страната трябва спешно да интегрира ромите в работния процес.

Според Иван Кръстев обаче заради политическата ситуация в страната са блокирани реформи, които допълнително биха намалили общественото доверие, тъй като "в момента всички са в период на оцеляване".

Политическата криза и отказът от реформи логично влияят и на икономиката. Както посочват анализаторите от Industry Watch, всяко увеличаване на политическата нестабилност и фискалния риск през 2014 г. ще вдига цената на заемите за бизнеса и домакинствата. А това означава по-бавен растеж.

Според икономистите от анализаторското звено допълнителен риск създава и влошеното финансово състояние на редица големи държавни предприятия. "Сред тези с най-голяма задлъжнялост са компании в силно регулирани и/или монополни сектори – енергетика и железопътен транспорт – което създава очакване за "спасяване" при нужда с пари от бюджета", посочват от Industry Watch. И за да подсили опасенията, през седмицата икономическият министър Драгомир Стойнев определи края на февруари като срок за финализиране на сделката за "Химко", а Българският енергиен холдинг (БЕХ) обяви, че търси оценител за "Ремотекс - Раднево". Така за пореден път управляващите показаха, че вместо да създават условия за нови компании, предпочитат да харчат милиони за съживяване на соцмастодонти в кома. Освен вредния ефект на тези действия те създават и усещането, че се движим с мечтаната от всички скорост, само че точно в обратната посока.

На конференцията миналата седмица, попитан дали естонските политици се се организирали трудно, за да направят електронното си правителство, Тоомас Илвес отговори без никакво замисляне: "Не. Просто го направихме." Подобно отношение към работата, уви, често е чуждо на българските политици. Отговорът на въпроса "Как България да тръгне в правилната посока" може да бъде и прост - трябва просто да се върви напред. Да се работи сериозно. Да се решават проблеми. Да се правят реформи. Да се започват дългосрочни политики. Защото иначе, докато вместо истинска работа политиците предлагат неубедителна симулация, резултатът ще е точно такъв, какъвто е в момента - бедност, конфликти и потискаща липса на перспективи.

В прикачения файл можете да намерите "ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ИКОНОМИКАТА ПРЕЗ 2014. МАКРОИКОНОМИЧЕСКА ПРОГНОЗА". Анализът е изготвен от Industry Watch и е поръчан специално за участниците в 8-та годишна среща на бизнеса с правителството.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Приходите от винетки достигнаха 325 млн. лв. до средата на септември Приходите от винетки достигнаха 325 млн. лв. до средата на септември

Близо 14 млн. лв. отиват в частни ръце, а предвидените 215 млн. лв. от тол-такси ги няма

19 сеп 2019, 972 прочитания

"Софийски имоти" с оферти на забележително ниски цени 1 "Софийски имоти" с оферти на забележително ниски цени

Търсят се наематели на хотел "Щъркелово гнездо", двуетажна къща в кв. "Иван Вазов", офис на две нива във "Витоша" и почивни бази

19 сеп 2019, 1399 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Мръсната коалиция срещу Странджа

Методично, скандално и нахално се отваря врата пред застрояването на природния парк край морето

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Ковачки цапа, всички му плащат

Горенето на отпадъци става с разрешението на държавните институции въпреки съмненията за спазване на еконормите

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

Книга: Иън Макюън - "Машини като мен"

Най-новият роман на популярния британски писател

Кино: "То: Част втора"

Сумата от всичките ни страхове по Стивън Кинг