Докога ще се преструваме?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Докога ще се преструваме?

Докога ще се преструваме?

ОК, големите успехи в борбата с корупцията са невъзможни. Какво можем все пак да направим

5725 прочитания

© КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ


България със сигурност е една от водещите страни в имитацията на борба срещу корупцията. Ако докъм края на 90-те поне никой не се преструваше, че се бори с корупцията, то след това, от времето на правителството на Костов насам, това се превърна в редовно занимание на всички държавни управления в процеса на присъединяване я към някоя конвенция или към Европейския съюз. Измислят си институции, стратегии, мерки, планове. Румънците, разбира се, ни конкурират. Наскоро един голям билборд в центъра на Букурещ с надписа "Не на корупцията" ме накара да се замисля, че ние всъщност сме доста опитни още от времето, когато се преструвахме, че сме построили социализма – пак с лозунги.

Изследванията показват, че за последните 10 години няма особени промени в броя на рушветите, които се дават. Единственото изключение – с влизането ни в ЕС отпадна митническият контрол и така голяма част от фирмите се освободиха от (част от) "данък митници". При стотиците хиляди подкупчета, които се раздават на катаджии и доктори, както и по-сериозни суми на магистрати и обществени поръчки – от години насам ние си стоим на едни 90-100 присъди на година.

Поредният критичен доклад от Брюксел, ако не друго, е повод за размисъл – реално може ли нещо да се направи.

Дълголетното преструване

През последните години в устрема за имитиране на антикорупционни мерки и реформи отидоха немалко пари, за да се издържат институции, които не противодействат реално на корупцията, а дори в някои случаи я генерират. Като започнем от Комисията за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, минем през БОРКОР и стигнем до инспекторатите в министерствата и областните управи.

Бяха разработени най-различни стратегически документи и планове за действие (правителството направи заявката за поредния). По тях всяка година се прави отчет, в който бедните държавни чиновници се чудят какво точно да пишат, тъй като обикновено няма нищо за отчитане. Всичко това става в името на една-единствена цел – да се заблуди "противникът" (ЕК), че нещо се случва.

По върховете на държавното управление за последните 15 години (откакто започна активното преструване за противодействие на корупцията) трудно можем да открием стратег с визия, реален план за действие и желание да бори корупцията. Нито дребната, нито едрата. Никой не се реши да вложи същата политическа енергия, която например видяхме хвърлена в строежа на магистрали или измислянето на енергийни проекти, също генератори на корупция.

Единственият спорт, в който управляващите се раздават докрай, е разследването (без успех) на предходните управляващи, вече станали опозиция. Това, разбира се, има известен ефект, ако не върху равнището на корупцията, то поне върху формата. Тя се трансформира - куфарчетата с пари в брой по високите нива намаляват за сметка на по-изтънчените форми – офшорни сметки, търговия с влияние, консултантски договори и други корупционни схеми, характерни за развитите демокрации.

Какво може реално да се направи

Ако погледнем реалистично на това какво може да направят управляващите, ще си дадем сметка, че трябва да приземим очакванията си (и тези на ЕК) за промяна. Наивно е да се мисли за радикални и бързи реформи в една такава корупционна среда, с посредствен (в по-голямата си част) политически елит, със слабо мотивирани и недобре платени служители в правоприлагащите и контролните органи, с обрасла в зависимост съдебна система, с олигархични кръгове, които контролират голяма част от икономиката, медиите и политическите партии. Дори при добро желание и още по-силен натиск от ЕК (спиране на еврофондовете например) съпротивата за реформи по всички фронтове ще бъде още по-силна.

На фона на тази картина съветът на г-н Кристиан Вигенин да не се депресираме изглежда уместен. В смисъл – по-добре да се надяваме на един по-реалистичен сценарии, в който реформите няма да засегнат кой знае какви политически интереси, а обикновеният човек и малкият и средният бизнес ще усетят някаква промяна.

Реформи в здравеопазването и в КАТ, които са основните генератори на масова дребна корупция. В тези две области се дават толкова много подкупи, че (единствено) с разследвания няма как корупцията да бъде преборена. Държавата не разполага с такъв капацитет (разследващ), за да промени реално обстановката. Затова само реформа в начина на функционирането на системите на здравеопазването и тази на контрол по пътищата, насочена към ограничаване възможностите за искане на подкупи и причините за даването им, би имала ефект. Повече технически средства (камери и GPS) за контрол върху полицаите, непрекъснат контрол от инспектората, тестове за интегритет, повече камери по пътищата, спиране за проверка само при явно нарушение.

В здравеопазването, разбира се, нещата са доста сложни. Използването на по-радикални антикорупционни инструменти (например тестове за интегритет) и въвеждането на цялостни системи за интегритет, също ще бъдат важни. Имаме нужда от работещ инспекторат, който да прави реални проверки, механизми за независима експертиза с цел преодоляване на гилдийната солидарност. Позитивният ефект от намаляване на дребната корупция ще е мярка,  че България веднага ще се изкачи в различните международни класации за корупция, а думите "широко разпространена" корупция ще отпаднат от докладите на ЕК.

Обществените поръчки: разбира се, там политическите интереси и нуждата да се обслужват обръчи от фирми не могат да се пренебрегнат, но те засягат само част от поръчките. Формулите са много, но може с немного усилия да се измислят редица законодателни и институционални промени, с които да се изпълни препоръката на комисията за "по-опростени и прозрачни процедури за обществени поръчки". Нещо, за което ЕК настоява и в момента.

За целта трябва изработването на политики, фиксирани в примерно петгодишните планове с дългосрочни цели, ясни индикатори за успех и подкрепени финансово. Те не трябва да бъдат променяни от правителство на правителство. Това, разбира се, е начин за управление, който изглежда непознат в нашите географски ширини, но ще се наложи да прибегнем до него, ако искаме реална промяна по отношение на корупцията, поне на ниско ниво. В противен случай ще продължим да четем скучноватите, но обективни доклади на комисията и да се молим да не ни застигне някой щастлив ден гръцкият сценарии.

Авторът е старши експерт по социология и криминология в Центъра за изследване на демокрацията. Беше зам.-министър на вътрешните работи в служебния кабинет.

България със сигурност е една от водещите страни в имитацията на борба срещу корупцията. Ако докъм края на 90-те поне никой не се преструваше, че се бори с корупцията, то след това, от времето на правителството на Костов насам, това се превърна в редовно занимание на всички държавни управления в процеса на присъединяване я към някоя конвенция или към Европейския съюз. Измислят си институции, стратегии, мерки, планове. Румънците, разбира се, ни конкурират. Наскоро един голям билборд в центъра на Букурещ с надписа "Не на корупцията" ме накара да се замисля, че ние всъщност сме доста опитни още от времето, когато се преструвахме, че сме построили социализма – пак с лозунги.

Изследванията показват, че за последните 10 години няма особени промени в броя на рушветите, които се дават. Единственото изключение – с влизането ни в ЕС отпадна митническият контрол и така голяма част от фирмите се освободиха от (част от) "данък митници". При стотиците хиляди подкупчета, които се раздават на катаджии и доктори, както и по-сериозни суми на магистрати и обществени поръчки – от години насам ние си стоим на едни 90-100 присъди на година.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

29 коментара
  • 1
    mich avatar :-|
    mich

    Наистина ли някой вярва че корумпираните партийни организации ще се борят със себе си ? Ще отрежат клона на който седят ? Ще преборят митническите канали на контрабанда които ги захранват ?

  • 2
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev

    Тезата на социолога е като тази на цитирания министър. Приземяване, приземяване и пак приземяване. Тогава нямало да се налагало да се лъжем!

    Нима ни оставят и друга възможност? Старата песен на нов глас. И така до края на света...!

  • 3
    beriya avatar :-|
    beriya

    Не можело, може но воля и решителност няма, много забравиха какво бе в първите месеци от управлението на ГЕРБ когато Б.Борисов създаде нагласа (която в последствие се оказа бутафорна), че подобни практики няма да бъдат търпени и ще се преследват строго- къса памет имате.

  • 4
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Само в България големите успехи в борбата с корупцията са невъзможни.

  • 5
    orchis avatar :-|
    orchis

    [quote#4:"Нефертити"]Само в България големите успехи в борбата с корупцията са невъзможни. [/quote]

    С малко усилия и не много на брой, но знакови и показни, присъди нещата ще придобият съвсем различен характер.

  • 6
    stoyant avatar :-|
    Stoyan Tsolov

    Нека не се лъжем - корупцията е част от културата на българския народ и е практически непреодолим фактор. Повечето българи мразят корумпираните политици/чинивници/бизнесмени не защото не понасят лакомията, подлостта и дребнодушието, а защото завиждат, че самите ТЕ не участват в схемата. Бай Ганьо си е Бай Ганьо. Той е многонство, той е нахален и той владее партиите, администрацията и всички позиции, на които се паразитира и се живее на чужд гръб.

  • 7
    liubaka avatar :-|
    liubaka

    Много ми е интересно до кога тая държава може да продължава така? Тези практики на корупция, грабежи и присвоявания ще доведат до това че хората с потенциал напълно ще на пуснат Бг и олигарсите с техните слуги ще се ширят в една циганска територия. Толкова ли са тъпи че да не стоплят че хората са най-ценния актив на всяка държава!

    Публикувано през m.capital.bg

  • 8
    ypa avatar :-|
    ypa

    Какво можем да направим? Да спрем да мислим, че всеки един е адски умен, а всички около него са пълни тъпаци. И да проумеем, че ако вземеш нерагламентирано кинти от някой, за да му свършиш някаква работа, неминуемо ще се наложи и ти да дадеш на някой, за да ти се свърши и на теб работа. Иначе казано: трайното забогатяване от корупция е невъзможно. Или ще ти се наложи да връщаш, давайки рушвети, или някой ще ти вземе събраното, демек рекет, или ще те гръмнат.

    Докато всеки средностатистически гражданин не схване тази простичка логика няма никакъв смисъл да се говори за закони, институции, механизми и други такива. Няма кой да ги спазва.

    Българинът смята, че правилата се правят, за да може той, умният, да намери вратичката, която му позволява да ги нарушава. А нормалните хора по света са се разбрали, че правилата се спазват от всички, за да може тъпаците да не правят големи бели.

  • 9
    beriya avatar :-|
    beriya

    [quote#8:"ypa"]Българинът смята, че правилата се правят, за да може той, умният, да намери вратичката, която му позволява да ги нарушава. А нормалните хора по света са се разбрали, че правилата се спазват от всички, за да може тъпаците да не правят големи бели.[/quote]
    За да се спазва закона то той самия трябва да е съобразен с обществените нужди и нагласи, смея да твърдя, че в България не е така, болшинството от законите ни са копи- пейст и това важи още от Търновската конституция. Оттук следва още един фундаментален проблем, че проблема опитваме да го решим, чрез небивало усложняване на законодателството, доработки на принципа проба- грешка, и в крайна сметка се получава тежко законодателство осеяно с противоречия и недомислици, които се явяват „вратички".
    Тъжното е, че сме на такъв кръстопът, че нито е резонно да започнем начисто на нов бял лист, нито пък е смислено да продължим по същия път.
    ----------------------
    Относно това „какъв е българинът" - не много по- различен от останалите хора, спецификите ни до голяма степен се определят от средата.

  • 10
    cuam4o avatar :-|
    Ангел

    Всъщност статията е доста добра. Безсмислено е, да се опитваш да бориш корупцията на върха, когато тя е повсеместна чак до последния човек. Няма как да създадеш нетърпимост към корупция, като бориш корумпиран политик. Все едно е да бориш ламя. Докато отсечеш една глава и изникват нови две. Виж ако почнеш от долу нагоре е съвсем различно. Когато "обикновеният" човечец разбере, че не може да взема подкупи, започне да отказва и да дава, то тогава в обществото се създава нетърпимост към корупцията. Съответно когато има истинска такава, тогава можеш да погледнеш нагоре. Когато обществото реагира на корумпиран политик, както реагира на назначението на Делян Пеевски, едва тогава може да пребориш в известна степен корупцията по върха.

    Същото важи и за престъпленията. Когато можеш и хвърляш боклука си през терасата например, то търпимостта ти към по-сериозни престъпления е по-висока.

    Психологията на този процес е много проста - теб те оставят да правиш каквото си поискаш и ти ги оставяш да правят каквото си искат. Съответно обаче, ако дребния човечец е поставен в положение, че не може да взема/дава подкупи/извършва дребни нарушения, то той ще очаква и тези от върха да не го правят. И съответно ще ги притиска.

    Спомняте ли си Камен Влахов? Депутата "падни стани"? Неговото поведение беше просто абсурдно и дори го видяхме по телевизията. Реакция от страна на обществото? Хора по площадите? Не. Мина и замина. Когато подобно поведение от политик извади половината страна по улиците ако той не си подаде оставката моментално и не понесе последствия за постъпките си, едва тогава може да говорим за "гражданско общество" и за борба с корупцията във властта.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новата трибуна

Новата трибуна

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK