Управление на слуховете: държавен дълг и валутен съвет
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Управление на слуховете: държавен дълг и валутен съвет

пари, банкноти, лев, лева, финанси

Управление на слуховете: държавен дълг и валутен съвет

Не е измислен начин, по който правителството да харчи по-разумно, отколкото отделните граждани и фирм

10035 прочитания

пари, банкноти, лев, лева, финанси

© Юлия Лазарова


Тази седмица един симпатичен човек ме спря на улицата и ми зададе няколко въпроса за икономиката, защото чул определени твърдения за сегашното ѝ състояние по телевизията.  Отговаряйки на въпросите на този човек, разбрах, че трябва да оборвам слухове.

Слух 1: Държавният дълг се увеличава, защото през 2015 г. трябва да се изплати "дългът на Милен Велчев".

Наполовина вярно. Правителството на Симеон Сакскобургготски само превалутира, т.е. прехвърли дълга от щатски долари в евро чрез емисия на нови облигации (освобождавайки обезпечението по старите Брейди облигации). Всъщност основата на това действие е дългът, по който страната фалира по времето на правителството на Андрей Луканов през март 1990 г. Положението тогава е следното. Валутните резерви на БНБ към края на 1989 г. са малко над 1 млрд. щ.д., БВП - над 10 млрд. щ.д., а дългът - почти 11 млрд.  Предстоящите през 1990 г. плащания по външния дълг на страната – 3.09 млрд. От тази сума 1.64 млрд. са дължими през първото тримесечие на година, а в края на март 1990 г. валутните резерви на БНБ са 284 млн. щ.д. Това положение е следствие на управлението на икономиката през 80-те години от правителството на Георги Атанасов, БКП и Тодор Живков.

Операцията на правителството на Сакскобургготски далеч не бе съвършена, защото се основаваше на предположенията, че доларът ще остава скъп и че лихвите на Лондонския пазар на междубанкови кредити ще растат или поне ще останат високи. Може да се предполага, че при доларова деноминация комунистическият дълг би бил изплатен по-бързо и по-лесно. Но това е всичко - оригиналният дълг си е този от времето на Тодор Живков.

Другата причина за новия дълг е увеличението на правителствените разходи от 2010 до 2013 г. отвъд равнището на финансиране на правителството с данъци, т.е. политиката на бюджетни дефицити, която остава обща философия на правителствата и на ГЕРБ, и на БСП - ДПС. Но има разлика -  дефицитите, натрупани от предишно правителство, са около 5.6 млрд. общо за управлението им, или по около 1.6 млрд. на година, а тези от това – 1.5 млрд. (но за по-къс период на управление). В крайна сметка причината за вземането на нови заеми е продължението и влошаването на политиката на ГЕРБ за високи правителствени разходи.

Слух 2: Тази политика е в името на преодоляването на бедността и увеличението на доходите на българските граждани.

Крайно невярно. Държавният дълг е изземване на доходи от населението. Но вместо от данъците на днешните избиратели и данъкоплатци това са доходи на онези български граждани, които не са станали избиратели и още не са се родили. При сегашния темп на изплащане на дълга - около 250 лева на човек на година - всеки български гражданин, независимо от социалния му статус (работещ или безработен, пенсионер или дете, и т.н), дългът ще се изплаща 10 години.

Не е измислен начин, когато се намаляват разполагаемите доходи на хората (т.е., когато им се изземва повече доход), те да инвестират и работят повече. Не е измислен начин, по който правителството да харчи (например инвестира) по-разумно, отколкото отделните граждани и фирми. Държавният дълг и разходи (в крайна сметка става дума за едно и също) са разпределение на доход, който още не е произведен. Немалка част от сегашния държавен дълг е следствие именно от такова неразумно харчене през последните години. Достатъчно е да се посочат такива грандомански проекти като "Белене" и "Цанков камък".

Слух 3: Правителството на БСП (от 1995 до 1997 г.) е трябвало да изплаща държавния дълг по сделката за неговото преструктуриране, сключена от предишното правителство на проф. Любен Беров, и това е предопределило неговата съдба.

Пак не е вярно. Първо, правителството на Любен Беров постигна намаление на дълга с около 47%. Второ, промени данъчната система чрез въвеждането на ДДС и това убеди гаранта по сделката (т.е. МВФ), че България ще събира достатъчно данъци, за да изплаща задълженията си. Трето, завърши установяването на пазарната правна рамка в икономиката, като написа главата "несъстоятелност" в Търговския закон и убеди народните представители да я приемат.

БСП инициира вот на недоверие на правителството и с това отваря пътя към предсрочни избори. Ако БСП е искала да не се занимава с дълга, който нейните предшественици са натрупали, тя можеше да не сваля правителството на Беров.

Слух 4: БСП е направила всичко по силите си, за да се справи с управлението на държавните финанси и икономиката, но банките и предприятията са произвеждали непрекъснати загуби.

Никакво съответствие на фактите. Освен че предприятията работят на загуба. Но това е така от средата на 80-те години, както е видно от историята на самия дълг. Вместо да се опре на достигнатото от правителството на проф. Беров (т.е. сигурен приход в бюджета по линия на ДДС, обявяване в несъстоятелност на губещите държавни предприятия и спазване за задълженията по изплащане на редуцирания външен дълг), БСП предпочете да прави нещо като индустриална политика.

Тя** се изразяваше в следното: 1. Отказ от ликвидация и приватизация на губещите предприятия; 2. Циркулярно писмо от началото на май 1995 г. от страна на най-големия собственик в страната – министъра на промишлеността - до държавните предприятия, което им заповядва да не изплащат своите задължения към банките, независимо дали са държавни или частни; 3. Натиск върху БНБ от страна и на банките, и на правителството да покрива възникналите дисбаланси с емисия на пари и други подръчни средства, които в крайна сметка се свеждат до използване на спестяванията на населението; 4. Логично, когато се разширява предлагането на пари, трябва -  по възможност предварително - да се ограничи инфлацията. Затова е разработен и приет, а от септември - приложен, "закон за цените". До края на годината администрираните цени обхващат постепенно до 54% от цените и стоките в потребителската кошница; 5. Натиск от държавните предприятия правителството да ги защити от външна конкуренция чрез мита, цени на горивата и електроенергията и преференции при износа и изкупуването на активи в процеса на спорадична приватизация.

Някому тези политики могат да се струват красиви като замисъл, защото "запазват достигнатото по време на социализма" и работните места в държавните предприятия. На други и сега варианти на тези политики изглеждат примамливи и желателни като вид "реиндустриализация" на икономиката на България.***

Официално правителството на БСП говори в началото на 1995 г. за "плавен преход", обяснявайки на избирателите, че защитава работните места, които отдавна са такива само формално, но не и като доход. Всъщност първият акт на правителството от края на януари 1995 г. укрепва позициите на директорите на държавни предприятия и назначените от самото правителство членове на техните съвети. За осигуряване на техен доход биват измислени и посочените данъчни и приватизационни преференции. Втората група, която има интерес от гипсиране на завареното положение, са частните предприемачи, които обслужват доставките и продажбите на държавните предприятия. През 1994 г. частният сектор владее 5-6% от активите в икономиката, делът му в печалбите е почти 90%. Няма съмнение, че частният сектор е по-ефективен по определение, но през 1994 - 1996 г. става дума просто за приватизация на печалбите и обобществяване на загубите.

Споменатата заповед на министъра прави нищожни основанията, по които банките могат да искат от държавните предприятия да връщат заемите си и да ги обявяват в несъстоятелност, когато те не могат да правят това. Стопанска банка, банката с най-висока кредитна експозиция в реалния сектор, е обречена на фалит. За другите рефинансирането от централната банка е единственият изход. Но дори този източник не е безкраен. И половината от действащите банки фалират.

Законът за цените, замислен за борба с инфлацията, има един напълно предвидим, но пренебрегнат ефект - сделките не могат да се извършват по административни цени и икономиката спира да работи. Реалният спад на БВП през 1996 г. е 11%.

Рефинансирането от БНБ увеличава парите в обръщение, подгрява инфлацията, променя валутния курс, увеличава търсенето на твърда валута, доларизира икономиката и обрича на мизерия онези, чийто труд, стоки и услуги не могат да се продадат за щатски долари или немски марки.

Средногодишният курс на щатския долар към лева, когато правителството на БСП предизвиква избори в края на 1994 г., е 54.25 лв. В края на 1996 г. е над 500 лв.

Инфлацията през 1994 г. е 54% и пет пъти по-висока през 1996 - 311%. (Това равнище на инфлация ще бъде достигнато само за първите два месеца на 1997 г.) През второто полугодие на 1996 г. реалните заплати в промишлеността спадат с 19% на месец. Хората изяждат половината от спестяванията си, които за икономиката като цяло са на равнището на 6% от БВП в края на годината. Хората под прага на абсолютната бедност са вече 39% от населението (а не 9%, както е в края на 1994 г.). В края на 1996 г. средното месечно възнаграждение в България пада толкова ниско, че е 4.2 пъти по-ниско, отколкото в Чехия, 4.1 пъти по-ниско от Полша и два пъти по-ниско от това в Русия (при приблизително равни месечни заплати в края на 1991 и 1992 г.). В същото време ръстът на икономиката в другите страни от бъдеща нова Европа (с изключение на Унгария) през 1996 г. е над 3% от БВП, в Полша - 6%, а в Словакия - 6.8%.

По различни оценки загубите в икономиката през 1995 и 1996 г. се генерират от 60 до 80 държавни предприятия. Нормалната пазарна логика изисква те да бъдат обявени в несъстоятелност. Това би означавало 100 хиляди безработни. За тяхното обезщетяване правителството договаря в началото на 1996 г. безлихвени заеми и помощи.

Слух 5: Към ноември 1996 г. правителството на БСП е готово да спре описаната по-горе политика, да фиксира валутния курс и да въведе системата на валутен съвет, но е принудено да подаде оставка вследствие на заговор и външен натиск.

Може би. Но това би означавало, че то трябва да прави обратното на онова, което бе описано по-горе. Документално, без претенции за изчерпателност, на мен ми е известно по този повод следното: Валутният съвет бе предложен като един от вариантите за реформа на паричната политика на България за пръв път през есента на 1990 г. от Плана за реформи и икономически растеж. След това същата идея се обосновава на няколко пъти от проф. Стив Ханке и Румен Аврамов. През 1996 г. същата идея е предложена от МВФ - без видим резултат. Няколко седмици по-късно въвеждането на валутен съвет е предложено и от Асоциацията на чуждестранните инвеститори и е подкрепено от всички български икономисти, присъствали на срещата, независимо от теоретическата школа, към чиито възгледи се придържат.

В тази ситуация не само българските граждани, но и чуждестранните инвеститори вече знаеха, че правителството на БСП не е способно на разумни ходове. А български избиратели се досещаха, че дори и обяви нещо подобно, то ще е само за да остане на власт.

*Текстът е от седмичния онлайн бюлетин на Института за пазарна икономика и е с леки съкращения

**Тези политики бяха наречени на икономическия жаргон на 1995 г. "гечевизми" 

***Беглият преглед на титлите доктор хонорис кауза на УНСС от 2011 до 2013 г. - между тях небезизвестните у нас и в чужбина Цветан Василев и Пол Кругман, както и на гастролите на видни и не толкова видни икономисти и политически деятели, профсъюзи, гилдии и коментатори показват, че това умонастроение постепенно си пробива път в дебрите на българската политика

Тази седмица един симпатичен човек ме спря на улицата и ми зададе няколко въпроса за икономиката, защото чул определени твърдения за сегашното ѝ състояние по телевизията.  Отговаряйки на въпросите на този човек, разбрах, че трябва да оборвам слухове.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    bvsc avatar :-|
    Да, ама не

    А правителството на Костов ни доведе до национална катастрофа, Станчев, не се прави на ударен. И ти като Левчев син само дрънкаш. А, бе изкарвайте си парите като бизнесмени, нали сте големи икономисти, не дрънкайте едно и също. Най-малко последовател на Ричард Ран може да ми обяснява какво трябва да се прави

  • 2
    atlantic avatar :-|
    Атлантик

    След 1944 в България станаха събития, достойни за 5-6 нюрнбергски процеси, а не се е провел нито един. Красен Станчев само отмята част от покривалото, навярно това далеч не е всичко, може би го прави премерено, тенденциозно, както е модерно да се казва. Все едно. Това не е важно, важното е, че без "нюрнбергски" процеси у нас просто нищо няма да се промени. С БКП/БСП на подсъдимата скамейка, плюс всичките й израстъци, съвременни и минали...

  • 3
    gorbachov82 avatar :-|
    Горбачов

    Отдавна не бях чел такава нагла манипулация в издание, което претендира да е водещо и да е стандарт за качествена журналистика.

  • 4
    bobacho avatar :-|
    bobacho

    До коментар [#2] от "Атлантик":

    Не може да има такива процеси след като огромна част от населението гласува за предполагаемите подсъдими. Иначе, да трябвало е да има
    процеси, но обществото не е нормално. То само иска да бъде управлявано от хората създали лагерите в Ловеч и Белене. Престръпниците имат висок имидж така да се каже.

  • adenauer

    Ами такива като този комунистически и агентурен получовек управляват България вече 70 год.И той като другия получовек А.Райчев смята ,че т.н .преход е завършил .С една дума :Кой крал крал ,кой е..л е ...ал.този рецидивист се пръкна от Съюза на ДС,както и много други ,които ги гледаме и сега на високи постове по правилото :Всички червени подредени и уредени".Некадърници и крадци.,без свян и мярка.На този комуняга и агент трябва да се напомни библейската истина :Господ забавя ,но не забравя.

  • 6
    chichka avatar :-|
    chichka

    Широко, дълго художествено произведение на база няколко исторически факта. Почти като "Под игото" на Вазов. Красиви напоителни художествени измислици.

  • m17

    До коментар [#6] от "chichka":

    Кое точно е зимислицата - опашките за хляб, режима на тока и заплатите по 3 долара ли. Щото това лично го преживях. И съм се зарекъл следвъщия път да изгорим партийния дом до основи.

  • m17

    До коментар [#3] от "Горбачов":

    Кое точно е манипулацията - Гечевизма и масовата "приватизация", опашките за хляб, заплатите по 3 долара, хиперинфлацията ?!?

  • 9
    iim24316056 avatar :-|
    Милев

    ... а обяснете ми сега как нормален човек може да отиде и да гласува за тази комунистическа пасмина ?

  • 10
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    До коментар [#6] от "chichka":
    Няма нищо по- лошо от народ без памет.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Ще съмне ли след НОЩ?

Ще съмне ли след НОЩ?

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.