Управление на слуховете: държавен дълг и валутен съвет
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Управление на слуховете: държавен дълг и валутен съвет

пари, банкноти, лев, лева, финанси

Управление на слуховете: държавен дълг и валутен съвет

Не е измислен начин, по който правителството да харчи по-разумно, отколкото отделните граждани и фирм

9861 прочитания

пари, банкноти, лев, лева, финанси

© Юлия Лазарова


Тази седмица един симпатичен човек ме спря на улицата и ми зададе няколко въпроса за икономиката, защото чул определени твърдения за сегашното ѝ състояние по телевизията.  Отговаряйки на въпросите на този човек, разбрах, че трябва да оборвам слухове.

Красен Станчев
Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Слух 1: Държавният дълг се увеличава, защото през 2015 г. трябва да се изплати "дългът на Милен Велчев".

Наполовина вярно. Правителството на Симеон Сакскобургготски само превалутира, т.е. прехвърли дълга от щатски долари в евро чрез емисия на нови облигации (освобождавайки обезпечението по старите Брейди облигации). Всъщност основата на това действие е дългът, по който страната фалира по времето на правителството на Андрей Луканов през март 1990 г. Положението тогава е следното. Валутните резерви на БНБ към края на 1989 г. са малко над 1 млрд. щ.д., БВП - над 10 млрд. щ.д., а дългът - почти 11 млрд.  Предстоящите през 1990 г. плащания по външния дълг на страната – 3.09 млрд. От тази сума 1.64 млрд. са дължими през първото тримесечие на година, а в края на март 1990 г. валутните резерви на БНБ са 284 млн. щ.д. Това положение е следствие на управлението на икономиката през 80-те години от правителството на Георги Атанасов, БКП и Тодор Живков.

Операцията на правителството на Сакскобургготски далеч не бе съвършена, защото се основаваше на предположенията, че доларът ще остава скъп и че лихвите на Лондонския пазар на междубанкови кредити ще растат или поне ще останат високи. Може да се предполага, че при доларова деноминация комунистическият дълг би бил изплатен по-бързо и по-лесно. Но това е всичко - оригиналният дълг си е този от времето на Тодор Живков.

Другата причина за новия дълг е увеличението на правителствените разходи от 2010 до 2013 г. отвъд равнището на финансиране на правителството с данъци, т.е. политиката на бюджетни дефицити, която остава обща философия на правителствата и на ГЕРБ, и на БСП - ДПС. Но има разлика -  дефицитите, натрупани от предишно правителство, са около 5.6 млрд. общо за управлението им, или по около 1.6 млрд. на година, а тези от това – 1.5 млрд. (но за по-къс период на управление). В крайна сметка причината за вземането на нови заеми е продължението и влошаването на политиката на ГЕРБ за високи правителствени разходи.

Слух 2: Тази политика е в името на преодоляването на бедността и увеличението на доходите на българските граждани.

Крайно невярно. Държавният дълг е изземване на доходи от населението. Но вместо от данъците на днешните избиратели и данъкоплатци това са доходи на онези български граждани, които не са станали избиратели и още не са се родили. При сегашния темп на изплащане на дълга - около 250 лева на човек на година - всеки български гражданин, независимо от социалния му статус (работещ или безработен, пенсионер или дете, и т.н), дългът ще се изплаща 10 години.

Не е измислен начин, когато се намаляват разполагаемите доходи на хората (т.е., когато им се изземва повече доход), те да инвестират и работят повече. Не е измислен начин, по който правителството да харчи (например инвестира) по-разумно, отколкото отделните граждани и фирми. Държавният дълг и разходи (в крайна сметка става дума за едно и също) са разпределение на доход, който още не е произведен. Немалка част от сегашния държавен дълг е следствие именно от такова неразумно харчене през последните години. Достатъчно е да се посочат такива грандомански проекти като "Белене" и "Цанков камък".

Слух 3: Правителството на БСП (от 1995 до 1997 г.) е трябвало да изплаща държавния дълг по сделката за неговото преструктуриране, сключена от предишното правителство на проф. Любен Беров, и това е предопределило неговата съдба.

Пак не е вярно. Първо, правителството на Любен Беров постигна намаление на дълга с около 47%. Второ, промени данъчната система чрез въвеждането на ДДС и това убеди гаранта по сделката (т.е. МВФ), че България ще събира достатъчно данъци, за да изплаща задълженията си. Трето, завърши установяването на пазарната правна рамка в икономиката, като написа главата "несъстоятелност" в Търговския закон и убеди народните представители да я приемат.

БСП инициира вот на недоверие на правителството и с това отваря пътя към предсрочни избори. Ако БСП е искала да не се занимава с дълга, който нейните предшественици са натрупали, тя можеше да не сваля правителството на Беров.

Слух 4: БСП е направила всичко по силите си, за да се справи с управлението на държавните финанси и икономиката, но банките и предприятията са произвеждали непрекъснати загуби.

Никакво съответствие на фактите. Освен че предприятията работят на загуба. Но това е така от средата на 80-те години, както е видно от историята на самия дълг. Вместо да се опре на достигнатото от правителството на проф. Беров (т.е. сигурен приход в бюджета по линия на ДДС, обявяване в несъстоятелност на губещите държавни предприятия и спазване за задълженията по изплащане на редуцирания външен дълг), БСП предпочете да прави нещо като индустриална политика.

Тя** се изразяваше в следното: 1. Отказ от ликвидация и приватизация на губещите предприятия; 2. Циркулярно писмо от началото на май 1995 г. от страна на най-големия собственик в страната – министъра на промишлеността - до държавните предприятия, което им заповядва да не изплащат своите задължения към банките, независимо дали са държавни или частни; 3. Натиск върху БНБ от страна и на банките, и на правителството да покрива възникналите дисбаланси с емисия на пари и други подръчни средства, които в крайна сметка се свеждат до използване на спестяванията на населението; 4. Логично, когато се разширява предлагането на пари, трябва -  по възможност предварително - да се ограничи инфлацията. Затова е разработен и приет, а от септември - приложен, "закон за цените". До края на годината администрираните цени обхващат постепенно до 54% от цените и стоките в потребителската кошница; 5. Натиск от държавните предприятия правителството да ги защити от външна конкуренция чрез мита, цени на горивата и електроенергията и преференции при износа и изкупуването на активи в процеса на спорадична приватизация.

Някому тези политики могат да се струват красиви като замисъл, защото "запазват достигнатото по време на социализма" и работните места в държавните предприятия. На други и сега варианти на тези политики изглеждат примамливи и желателни като вид "реиндустриализация" на икономиката на България.***

Официално правителството на БСП говори в началото на 1995 г. за "плавен преход", обяснявайки на избирателите, че защитава работните места, които отдавна са такива само формално, но не и като доход. Всъщност първият акт на правителството от края на януари 1995 г. укрепва позициите на директорите на държавни предприятия и назначените от самото правителство членове на техните съвети. За осигуряване на техен доход биват измислени и посочените данъчни и приватизационни преференции. Втората група, която има интерес от гипсиране на завареното положение, са частните предприемачи, които обслужват доставките и продажбите на държавните предприятия. През 1994 г. частният сектор владее 5-6% от активите в икономиката, делът му в печалбите е почти 90%. Няма съмнение, че частният сектор е по-ефективен по определение, но през 1994 - 1996 г. става дума просто за приватизация на печалбите и обобществяване на загубите.

Споменатата заповед на министъра прави нищожни основанията, по които банките могат да искат от държавните предприятия да връщат заемите си и да ги обявяват в несъстоятелност, когато те не могат да правят това. Стопанска банка, банката с най-висока кредитна експозиция в реалния сектор, е обречена на фалит. За другите рефинансирането от централната банка е единственият изход. Но дори този източник не е безкраен. И половината от действащите банки фалират.

Законът за цените, замислен за борба с инфлацията, има един напълно предвидим, но пренебрегнат ефект - сделките не могат да се извършват по административни цени и икономиката спира да работи. Реалният спад на БВП през 1996 г. е 11%.

Рефинансирането от БНБ увеличава парите в обръщение, подгрява инфлацията, променя валутния курс, увеличава търсенето на твърда валута, доларизира икономиката и обрича на мизерия онези, чийто труд, стоки и услуги не могат да се продадат за щатски долари или немски марки.

Средногодишният курс на щатския долар към лева, когато правителството на БСП предизвиква избори в края на 1994 г., е 54.25 лв. В края на 1996 г. е над 500 лв.

Инфлацията през 1994 г. е 54% и пет пъти по-висока през 1996 - 311%. (Това равнище на инфлация ще бъде достигнато само за първите два месеца на 1997 г.) През второто полугодие на 1996 г. реалните заплати в промишлеността спадат с 19% на месец. Хората изяждат половината от спестяванията си, които за икономиката като цяло са на равнището на 6% от БВП в края на годината. Хората под прага на абсолютната бедност са вече 39% от населението (а не 9%, както е в края на 1994 г.). В края на 1996 г. средното месечно възнаграждение в България пада толкова ниско, че е 4.2 пъти по-ниско, отколкото в Чехия, 4.1 пъти по-ниско от Полша и два пъти по-ниско от това в Русия (при приблизително равни месечни заплати в края на 1991 и 1992 г.). В същото време ръстът на икономиката в другите страни от бъдеща нова Европа (с изключение на Унгария) през 1996 г. е над 3% от БВП, в Полша - 6%, а в Словакия - 6.8%.

По различни оценки загубите в икономиката през 1995 и 1996 г. се генерират от 60 до 80 държавни предприятия. Нормалната пазарна логика изисква те да бъдат обявени в несъстоятелност. Това би означавало 100 хиляди безработни. За тяхното обезщетяване правителството договаря в началото на 1996 г. безлихвени заеми и помощи.

Слух 5: Към ноември 1996 г. правителството на БСП е готово да спре описаната по-горе политика, да фиксира валутния курс и да въведе системата на валутен съвет, но е принудено да подаде оставка вследствие на заговор и външен натиск.

Може би. Но това би означавало, че то трябва да прави обратното на онова, което бе описано по-горе. Документално, без претенции за изчерпателност, на мен ми е известно по този повод следното: Валутният съвет бе предложен като един от вариантите за реформа на паричната политика на България за пръв път през есента на 1990 г. от Плана за реформи и икономически растеж. След това същата идея се обосновава на няколко пъти от проф. Стив Ханке и Румен Аврамов. През 1996 г. същата идея е предложена от МВФ - без видим резултат. Няколко седмици по-късно въвеждането на валутен съвет е предложено и от Асоциацията на чуждестранните инвеститори и е подкрепено от всички български икономисти, присъствали на срещата, независимо от теоретическата школа, към чиито възгледи се придържат.

В тази ситуация не само българските граждани, но и чуждестранните инвеститори вече знаеха, че правителството на БСП не е способно на разумни ходове. А български избиратели се досещаха, че дори и обяви нещо подобно, то ще е само за да остане на власт.

*Текстът е от седмичния онлайн бюлетин на Института за пазарна икономика и е с леки съкращения

**Тези политики бяха наречени на икономическия жаргон на 1995 г. "гечевизми" 

***Беглият преглед на титлите доктор хонорис кауза на УНСС от 2011 до 2013 г. - между тях небезизвестните у нас и в чужбина Цветан Василев и Пол Кругман, както и на гастролите на видни и не толкова видни икономисти и политически деятели, профсъюзи, гилдии и коментатори показват, че това умонастроение постепенно си пробива път в дебрите на българската политика

Тази седмица един симпатичен човек ме спря на улицата и ми зададе няколко въпроса за икономиката, защото чул определени твърдения за сегашното ѝ състояние по телевизията.  Отговаряйки на въпросите на този човек, разбрах, че трябва да оборвам слухове.

Красен Станчев
Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    bvsc avatar :-|
    Да, ама не

    А правителството на Костов ни доведе до национална катастрофа, Станчев, не се прави на ударен. И ти като Левчев син само дрънкаш. А, бе изкарвайте си парите като бизнесмени, нали сте големи икономисти, не дрънкайте едно и също. Най-малко последовател на Ричард Ран може да ми обяснява какво трябва да се прави

  • 2
    atlantic avatar :-|
    Атлантик

    След 1944 в България станаха събития, достойни за 5-6 нюрнбергски процеси, а не се е провел нито един. Красен Станчев само отмята част от покривалото, навярно това далеч не е всичко, може би го прави премерено, тенденциозно, както е модерно да се казва. Все едно. Това не е важно, важното е, че без "нюрнбергски" процеси у нас просто нищо няма да се промени. С БКП/БСП на подсъдимата скамейка, плюс всичките й израстъци, съвременни и минали...

  • 3
    gorbachov82 avatar :-|
    Горбачов

    Отдавна не бях чел такава нагла манипулация в издание, което претендира да е водещо и да е стандарт за качествена журналистика.

  • 4
    bobacho avatar :-|
    bobacho

    До коментар [#2] от "Атлантик":

    Не може да има такива процеси след като огромна част от населението гласува за предполагаемите подсъдими. Иначе, да трябвало е да има
    процеси, но обществото не е нормално. То само иска да бъде управлявано от хората създали лагерите в Ловеч и Белене. Престръпниците имат висок имидж така да се каже.

  • adenauer

    Ами такива като този комунистически и агентурен получовек управляват България вече 70 год.И той като другия получовек А.Райчев смята ,че т.н .преход е завършил .С една дума :Кой крал крал ,кой е..л е ...ал.този рецидивист се пръкна от Съюза на ДС,както и много други ,които ги гледаме и сега на високи постове по правилото :Всички червени подредени и уредени".Некадърници и крадци.,без свян и мярка.На този комуняга и агент трябва да се напомни библейската истина :Господ забавя ,но не забравя.

  • 6
    chichka avatar :-|
    chichka

    Широко, дълго художествено произведение на база няколко исторически факта. Почти като "Под игото" на Вазов. Красиви напоителни художествени измислици.

  • m17

    До коментар [#6] от "chichka":

    Кое точно е зимислицата - опашките за хляб, режима на тока и заплатите по 3 долара ли. Щото това лично го преживях. И съм се зарекъл следвъщия път да изгорим партийния дом до основи.

  • m17

    До коментар [#3] от "Горбачов":

    Кое точно е манипулацията - Гечевизма и масовата "приватизация", опашките за хляб, заплатите по 3 долара, хиперинфлацията ?!?

  • 9
    iim24316056 avatar :-|
    Милев

    ... а обяснете ми сега как нормален човек може да отиде и да гласува за тази комунистическа пасмина ?

  • 10
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    До коментар [#6] от "chichka":
    Няма нищо по- лошо от народ без памет.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK