"Алфа Рисърч": Първанов отнема подкрепа от БСП

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал [Алфа рисърч] Смаляване

58.1% от анкетираните смятат, че на изборите за европарламент трябва да се гласува масово, защото те ще са много важни за управлението на България.

Листа за евроизборите на проекта на Георги Първанов АБВ, водена от евродепутата Ивайло Калфин, би събрала 7% подкрепа, ако гласуването е днес. Това показва национално представително проучване на агенция "Алфа Рисърч", направено през периода 18 – 22 януари сред 1050 пълнолетни българи. Според социолозите почти половината от подкрепата за листа на АБВ идва от БСП, останалата – от центристки и националистически формации, както и от негласуващи.
Със заявката на АБВ БСП губи около 20% от миналогодишните си избиратели и отстъпва първото място на основния си опонент ГЕРБ - отчитат социолозите (виж графиката).

Кой подкрепя АБВ
Оттеглилите подкрепата си за БСП са основно хора, разочаровани от поведението на партията след изборите, от зависимостта й от "Атака" или персонално неодобряващи лидера Сергей Станишев, обясняват от "Алфа Рисърч". БСП запазва най-твърдия си електорат (53% от него са над 60 години, 38% живеят в селата), но отстъпва част от периферията си - в средното поколение, служещите и в столицата, където критичността на левите избиратели към начина, по който БСП упражнява властта, е най-силна.
Така страховете на ръководство на БСП от конкурентна листа на Първанов донякъде се сбъдват, но едва следващите месеци ще стане ясно в каква посока ще се развие съотношението на силите между тях, пишат социолозите.
АБВ обаче взема по малко гласове от ГЕРБ, ДБГ, НФСБ и проекта на Николай Бареков "България без цензура", както и негласуващи. Профилът на избирателите му е близък до този на червения електорат, но е изтеглен леко към средните възрастови групи, хората със средно образование, по-големите градове и център - ляво, отчитат социолозите. При АБВ е налице най-голяма разлика между подкрепата за листата (7%) и рейтинга на неговия лидер (30% за Първанов), пишат от "Алфа Рисърч" и отдават високия рейтинг на лидера на АБВ на "ехото от президентските му години".
Като основен проблем пред АБВ обаче се очертава липсата на достатъчна спойка между потенциалните избиратели и по-слабата им мотивация в сравнение с тези на БСП за участие в изборите.

Доверието в ГЕРБ расте
На фона на процесите в левицата партията на Бойко Борисов успява за първи път от 6 месеца да мобилизира симпатизантите си и да подобри позициите си -  с 2% за месец. От агенцията уточняват, че не може да се каже дали това ще се окаже трайна тенденция. ГЕРБ връща част от загубените избиратели в София и големите областни центрове сред по-младите и средните възрастови групи. Тенденцията е придружена с ръст в рейтинга на кмета Йорданка Фандъкова и лидера Борисов.
Известен спад има при подкрепата за Реформаторския блок, което може да се дължи както на разочарованието на част от сините избиратели заради проблемите около подписването на коалиционното споразумение, така и на конкурентната на Меглена Кунева фигура на Ивайло Калфин. Блокът запазва обаче твърди шансове за един евродепутат.
При ДПС единствената промяна е, че лидерът Лютви Местан губи подкрепа, което се отразява на отношението към управляващите и парламента, но не и на вота за партията.
Близки позиции до тези от парламентарните избори регистрира НФСБ на Валери Симеонов въпреки ориентацията на част от избирателите му към АБВ. Партията компенсира частично с приток на бивши симпатизанти на "Атака", но все още остава под бариерата за евродепутати.

Равносметката Преобладаващо негативна (50%) е оценката на българските граждани в началото на новата година за развитието на страната след последните избори. Респективно доверието към ключови държавни институции запазва ниските равнища от края на миналата година. Дейността на парламента се одобрява от 10% от гражданите, а на правителството - от 21%. Подкрепата за кабинета остава затворена в тесния кръг привърженици на БСП и ДПС. Леко подобрение в рейтингите регистрират премиерът Пламен Орешарски (+3 пункта),  президентът Росен Плевнелиев (+4 пункта), главният прокурор Сотир Цацаров (+7 пункта) - основно заради действията си по скандала с Волен Сидеров и Бисер Миланов-Петното. Въпреки това ниското общо равнище на доверие в институциите на фона на нарастващото напрежение, произтичащо от наближаващите избори, не дава възможност политическата нестабилност да бъде преодоляна.