Ти от коя страна на Барекадата си?

"Петър Стоянов застана зад Бареков", "Петър Стоянов подкрепи Бареков", "Петър Стоянов: Да дадем шанс на Бареков". Това са само част от заглавията в медиите от групата около Делян Пеевски и Цветан Василев по повод изказване на бившия президент в предаване на bTV. Стоянов каза в ефира на "Лице в лице", че на новия политик трябва да му бъде даден шанс. Проправителствената пропаганда, която през последните седмици лансира бившия телевизионен водещ с цялата мощ на медийната си армия, с радост поде думите на Петър Стоянов. Сред всички онези хора, които преди години са се чувствали представени в политиката от поколението на някогашния държавен глава, тези думи обаче предизвикаха първо почуда, а после - ураган от възмущение.

Всъщност видимата част от тази история започна още в неделя. Тогава, изненадващо за много хора, за учредителния конгрес на партията представлявана от Николай Бареков се появи пенсионираният американски генерал Уесли Кларк. Неговата подкрепа също предизвика не е една и две повдигнати вежди по няколко причини. Появата на подобна фигура легитимира "България без цензура" - движение, за което има основания да се смята, че е кукловодено от групата около Цветан Василев и Делян Пеевски. До момента например, всички по-големи разходи на новата партия са платени, макар и по косвен начин, от компании, свързвани със сосбтвеника на Корпоративна търговска банка. Националното турне на Бареков беше финансирано от TV7, в която преди време Цветан Василев имаше открито собственост. Самият телевизионен водещ беше изпълнителен директор на телевизията и в челните редове на всички по-важни медийни атаки на групата.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Бареков - нова глава

"България без цензура" е качествено нов етап в развитието на задкулисието. В началото на своето развитие, групата около КТБ и Делян Пеевски се опитваше да бъде близка на всеки, който в момента държи властта. Най-видимият инструмент за това беше медийната подкрепа, която получаваше съответното мнозинство в парламента. Когато на власт беше тройната коалиция, медиите на Василев и Пеевски ближеха подметките на Станишев и ръмжаха по Бойко Борисов. Когато ГЕРБ дойде на власт, ролите се смениха - пуснаха езици на Борисов и захапаха Станишев.

На изборите миналата година обаче се случи нещо различно. От медии, които следват победителите, групата около Пеевски се опита директно да влияе върху изборния резултат. Скандалът с бюлетините в деня за размисъл (изнесен лично от Бареков) със сигурност показа не само смяната на лоялността, но и че тази група има много по-големи претенции - да казва кой да е във властта.

С "България без цензура" се минава на още по-напреднал етап. Ако преди задкулисието се разбираше с повечето политически играчи, сега се опитва просто да създаде нов. Погледнато откъм зад завесата, плюсовете на това да имаш направо собствена формация са много. Така получаваш много по-голямо предимство при разговорите си с останалите партии. Можеш и да си сигурен, че някой лидер няма да си промени отношението - все пак врътката подкрепям-плюя-подкрепям, може да се прави ограничен брой пъти.



Ако си от групата на кукловодите, да направиш партия изглежда не само удобно, но и лесно - имаш нужните медии да наложиш нов играч, имаш и креслива марионетка, чийто конци са вече разработени, а общите ви движения - добре тренирани.

Още с първите си изказвания в ролята на политик Николай Бареков показа, че ще се движи по ръба на популизма. Обещанията му за таблети на всяко дете и заканите, че когато дойде на власт ще вкарва политици доживот в затвора, са много ясен знак към коя група се прицелва той. По всяка вероятност се разчита на хора с ниско образование, малки доходи, от малки населени места и с толкова малко медийна култура, че да не разберат много очевидния театър който се разиграва. Тези хора на предишни избори са гласували за Яне Янев, за "Атака", или за някоя подобна партия на политическото дъно. В случай на предсрочни избори тези (евентуално) няколко процента биха направили партията с лице Бареков много по-удобен партньор, отколкото е Волен Сидеров в момента.

Къде идва Стоянов?

Да се върнем на Петър Стоянов след това дълго обяснение. То е нужно, защото да се коментира само видимият публично образ на Николай Бареков, без да се разкаже контекстът, е вредно. Контекстът винаги е важен. Без него, например, ако слушаш Башар Асад изглежда, че той има много добри намерения за бъдещето на страната си. Сравнението е доста пресилено, но смисълът е същият.

Когато миналата неделя на учредяването на "България без цензура" се появи Уесли Кларк, всички се запитаха как е станало това. Макар и да се движи надолу през последните години, победителят от войната в Косово вероятно полага грижи образът му да не се изцапа. Заставането му до Бареков обаче е стъпка в точно обратната посока. Едно от обясненията беше, че му е платено. Това почти сигурно е така - ген. Уесли Кларк предлага услугата да говори на публични събития срещу заплащане. Но хора като него не приемат всички покани. Ако примерно Ким Чен Ун иска да го покани, едва ли ще отиде. Границата на допустимия компромис за един американски генерал изглежда да минава отвъд подкрепата му за партия като описаната по-горе. Любителите на конспирациите веднага намериха друго обяснение. Уесли Кларк е член на борда на фондацията "Център за глобален диалог и сътрудничество", основана от Петър Стоянов. Основен спонсор на нейната годишна среща в края на 2013г. във Виена е Корпоративна търговска банка. За хората, които харесват сложните сценарии, това изглеждаше достатъчно, за да сглобят веднага как се е случило всичко - КТБ->Петър Стоянов->Уесли Кларк->Бареков->КТБ.

Самият Петър Стоянов обаче категорично отрече да има нещо общо с посещението на Уесли Кларк. "Това си е лично негово решение, няма какво да го коментирам", каза бившият президент по bTV. След това обаче изненада абсолютно всички (или поне непредубедените зрители) с коментара си за Николай Бареков. "Това, което пише той, в много голяма степен ми изглежда смислено. Лидерите на традиционните български партии трябваше да направят това, което направи Бареков", каза Петър Стоянов.

Дали зад тези думи стои лоялност заради спонсорство от КТБ, или някаква пловдивска солидарност към Бареков, едва ли някога ще се разбере. В защита на Петър Стоянов обаче трябва да се каже нещо друго. В цялото му телевизионно участие той нито веднъж не си позволи да каже нещо негативно за когото и да е. Дори коментарите му за Георги Първанов и Сергей Станишев бяха умерени. Изглеждаше така, сякаш бившият президент иска да покаже някакъв различен тон за политическо поведение, който от негова гледна точка в момента липсва. Да покаже, че трябва да търсим положителното.

Ако е имало такова осъзнато усилие, то разбира се е похвално. Това обаче не прави реакцията за политическия прощъпулник на Николай Бареков адекватна. Случващото се в момента е вакханалия на политическото инженерство. Компромисната позиция днес означава да признаваш за нормално това, срещу което много хора сега се борят - задкулисието, олигархията и пошлият публичен спектакъл, на който в момента сме зрители. Да казваш, че и олигархията има смислени идеи, изглежда като подигравка за всички тези, които се опитват да се преборят за своето бъдеще. За тях положението е "или-или". Или побеждава задкулисието, или те. Или миналото, или бъдещето. Или свободата, или слугуването. Сериозна част от хората, които сега виждат света по този начин някога се наричаха "седесари", точно както Петър Стоянов подчерта, че нарича себе си. Затова и ги заболя от неговите думи. От тяхна гледна точка, изглежда като че ли бившият президент се включва в спектакъла на кукловодите и то с бледа поддържаща роля - да крепи маската пред Бареков.

Разбира се, в голямата картина, изказването на Петър Стоянов не променя много неща. То няма да спечели много гласове за партията, оглавявана от Бареков. Уви, неразбрано ще остане и посланието му за по-малко конфронтация. Това което ще остане обаче е неприятният послевкус от разочарование, с леки нотки на тъга. Ще остане усещането, че някогашният президент избра статуквото. A толкова щеше да му отива да бъде от другата страна на Барекадата.