С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 30 яну 2014, 18:48, 3467 прочитания

Информационно затъмнение за общинските проекти

Министерството на финансите отказа информация за конретните предложения

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Общо 1100 общински проекта по публичната инвестиционна схема "Растеж и развитие на регионите" са получени в Министерството на финансите  до четвъртък. Те са на стойност 2.193 млрд. лв., а одобрените ще получат около 350 млн. лв. от бюджета.

От Министерството на финансите отказаха да предоставят информация за самите предложения с аргумента, че тя е твърде обемна. Само три дни по-рано министърът на финансите Петър Чобанов, който е и председател на съвета, оценяващ общинските проекти, каза, че обобщената информация от апликационните форми е 113 страници и това според него е впечатляващо. Без отговор остана и въпросът на "Капитал Daily" какви и колко предложения са внесли министерствата, които се борят за разпределение на около 150 млн. лв.

Съмненията остават



Според постановлението за условията, реда и критериите за избор на проекти и програми за новия фонд правителството не е длъжно да предоставя информация за всички кандидатствали проекти. Така на практика публична ще бъде само информацията за предложенията, които реално ще бъдат избрани за финансиране с постановление на Министерския съвет, но не и за тези, които са кандидатствали и са били отхвърлени. Така обществото няма да разбере дали финансиране са получили най-качествените и стойностни проекти.

В постановлението не са разписани и срокове докога общините могат да кандидатстват. Преди време финансовият министър заяви, че всичко зависи от областните управители и очаква те да се справят бързо.

Остава вариантът общините да публикуват информация на интернет страниците си за проектите си. Някои от тях вече оповестиха с колко и какви предложения кандидатстват. Но това пак няма да даде пълната картина.



Части от пъзела

От Министерството на финансите дадоха само обобщена информация за получените досега предложения (виж карето). Въпреки информационното затъмнение обаче някои общини вече съобщиха с какви проекти са кандидатствали или ще кандидатстват по схемата. В средата на месеца например Столичната община обяви, че подготвя три проекта за пътна и образователна инфраструктура на обща стойност 22 млн. лв. Първият е за транспортен достъп от бул. "Скобелев" до "военното" НДК, където се очаква да бъде преместено седалището на районния съд в София, и е на стойност 7 млн. лв. Другите два проекта са за образователна инфраструктура – за изграждане на общо 12 детски градини за над 1000 деца, 4 училищни спортни сгради и 8 дворни пространства за общо 15 млн. лв. Обектите ще бъдат разположени в районите на "Сердика", "Дружба", Кремиковци, "Лозенец", Княжево, "Люлин", "Факултета" и др. В края на миналата седмица пък "Стандарт" писа, че кметовете от област Кърджали са подали общо 27 проекта за финансиране от публичната инвестиционна програма. Община Кърджали е кандидатствала с 6 проекта, сред които са изграждане на Регионален център за управление на отпадъците, Индустриална зона–юг и Посетителски изложбен център "Перперикон". Момчилград е кандидатствал за рехабилитация на улици и благоустрояване на кв. 21 в общинския център, а Крумовград - за доизграждане на градския парк, реконструкция и обновяване на детски площадки. Постъпили са и основно инфраструктурни проекти от по-малки общини като Черноочене, Кирково и Ардино. Разград пък е кандидатствал с проект за 4 млн. лв. за реконструкция и модернизация на стадион "Лудогорец Арена" в града. Вложенията ще са на обща стойност 20 млн. лв. и ако предложението получи финансиране, само 20% ще дойдат от публично-частното партньорство с общината и държавата, пише "Стандарт".

Въпреки че не е изрично записано в постановлението, кабинетът обяви, че проект ще получава максимум 15 млн. лв. за една година. Таванът за програмите на министерствата пък ще е 30 млн. лв.

Каква е процедурата

От целия фонд за 500 млн. лв. около 350 млн. лв. са предназначени за общински проекти. Останалите 150 млн. лв. от ресурса ще бъдат предоставени на централната администрация (държавни ведомства), но отново за проекти с регионална насоченост по думите на Чобанов. По план изпълнението на общински проекти трябва да започне преди средата на годината, като те се набират първо от областните управители, които ще координират целия процес. Оттам те отиват за оценка в междуведомствен съвет. Той се състои от финансовия министър и още шестима негови колеги, както и председателя на сдружението на общините.

Програмите на министерства и ведомства пък ще се селектират еднолично от финансовия министър и ще се одобряват от Министерския съвет. От Министерството на финансите обаче не предоставиха данни за стойността и броя на проекти и програми, които ведомствата са подали до този момент. В средата на месеца Mediapool съобщи, че Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) кандидатства с програма за ремонт на пътища за 240 млн. лв., a проектите на министерствата на регионалното развитие, на транспорта, на околната среда и на правосъдието заедно с този на АПИ общо надхвърлят 410 млн. лв.

От Министерството на инвестиционното проктиране отказаха да отговорят на въпрос на "Капитал Daily" какви проекти са внесли, като едниствената опция била по Закона за достъп до обществена информация. Така излиза, че и на ниво кандидатстващи има непрозрачност.

Както проектите, така и програмите на министерствата ще бъдат оценявани по 11 критерия. Те трябва да са в съответствие с програмата и политиката на правителството и да има връзка между заложените цели, планираните дейности и очакваните резултати. Ще се оценява също доколко реалистично е заложеното финансиране и дали общината има капацитет да изпълни съответния проект. Сред критериите са приносът на проекта за икономическото развитие, намаляването на различията, подобряването на жизнената среда, социалното въздействие и качественото подобрение на дадена дейност или услуга. Единадесетият критерий е генериране на заетост.

Според експерти идеята за проектно финансиране от публичен фонд е добра и при всички случаи е положително, че 500-те млн. лв. от фонда ще се харчат не за текущи разходи, а на проектен принцип. Това си личи и от големия интерес, за който говори сериозният брой вече подадени кандидатури. Липсата на достатъчно прозрачност още в първите дни от подбора обаче оставя място за съмнение дали средствата ще се изразходват по най-ефективния начин.

Какво искат общините

Проектите и програмите могат да продължават и повече от една година. В тези случаи те трябва да бъдат разделени на фази, всяка от които да се изпълнява в рамките на една година. От общата сума на постъпилите предложения (2.193 млрд. лв.) реално исканите за 2014 г. средства са 1.782 млрд. лв.
От тях има предложения за "ВиК, управление на отпадъците и други свързани с околната среда дейности" на стойност общо 377.4 млн. лв. Общините са представили проекти за транспортна инфраструктура за 485.8 млн. лв. За социална и културна инфраструктура има искания за общо 397.7 млн. лв. В групата "други сектори, подкрепящи социално-икономическото развитие" попадат проекти за 521.3 млн. лв.

Изглежда, интересът към публичната инвестиционна схема е голям, а общините са били добре подготвени още преди старта. Само за последните три дни броят на проектите е набъбнал с 50 до общо 1100. В понеделник, след първото заседания на междуведомствения съвет, от финансовото министерство съобщиха, че българските общини са подали 1050 проектни предложения за финансиране на стойност 1.943 млрд. лв.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Решения за софийските проблеми 2 Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

18 окт 2019, 1154 прочитания

Лесният паник бутон на гетата Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

18 окт 2019, 996 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
от Дневник: България - страничен наблюдател във външната политика на ЕС

Според доклада на Европейския съвет по външнa политика страната е сред най-големите "изоставащи" в ЕС - основно заради отношението си към бежанците и сътрудничеството с Русия в енергетиката

Още от Капитал
Втори живот за старата техника

Къде се приемат електроуредите и как става рециклирането им

Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци

Военната операция на Анкара повишава риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10