Идеята на президента за референдум поляризира реакциите

Очаквано поляризирани реакции предизвика обявеното в сряда вечерта предложение на президента Росен Плевнелиев за референдум по три въпроса, свързани с избирателната система, който да се проведе заедно с вота за Европейски парламент през май.

В обръщение към нацията Плевнелиев посочи три въпроса за обект на плебисцита: 1. Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно? 2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми? 3. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?   

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Плевнелиев се аргументира с това, че проектът на изборен кодекс, приет на първо гласуване миналата седмица с гласовете на ДПС и БСП, не отговаря изцяло на исканията на българите за мажоритарно гласуване. Единственият подобен елемент е преференцията, т.е. възможността да се преместват кандидати в рамките на една партийна листа, ако съберат предпочитанията на поне 7% от избирателите, но тя не е задължителна. Задължителното гласуване пък ще даде възможност за участие и на отчуждените от политическия живот, а  "само като повишим избирателната активност, ще противодействаме на най-порочните практики – корпоративен, манипулиран, организиран или купен вот".

Отхвърляне

Двете управляващи партии - БСП и ДПС, се обявиха остро против референдума (позициите им - в карето), а към тях се присъедини и "Атака". Те обвиниха президента, че, от една страна, саботира усилията, вложени в изработването на новия изборен кодекс, а от друга - че прави услуга на ГЕРБ. Последното те мотивират с факта, че и трите въпроса, които държавният глава предлага, кореспондират пряко с предложенията на партията на  Борисов за промени в Изборния кодекс, които бяха внесени през юли 2013 г. и отхвърлени от управляващите.



В проекта на ГЕРБ се предлага повторно въвеждане на 31 мажоритарни района (от общо 240), каквито имаше при вота през 2009 г., приети от мнозинството на тройната коалиция на БСП, ДПС и НДСВ в парламента. Тогава ГЕРБ спечелиха всичките 26 мажоритарни места извън контрола на ДПС, което взе останалите 5. После мажоритарният елемент бе изцяло премахнат от ГЕРБ при приемането на Изборния кодекс, който замени действащите дотогава избирателни закони. За връщането на текстовете за 31 мажоритарни района, които сами отмениха, от партията на Борисов обясниха, че са съобразени с искането на протестиращите граждани за незабавни избори, защото реалното искане на ГЕРБ всъщност било за 120 мажоритарни района - т.е половината от всички депутати, но за това е необходимо прекрояването на избирателните райони. Като референция към ГЕРБ беше определено и предложеното също от тях електронното гласуване. Проектът на управляващите предвижда машинно, като в парламента досега бяха демонстрирани три технически варианта за него.

За задължителния вот, също предлаган от ГЕРБ (във вариант с ваучери с левова равностойност като форма на стимул за участието на избирателите), се изказваха положително повечето партии. Подобна мярка бе най-енергично лансирана и от "Атака". В този случай обаче депутатите на Волен Сидеров се присъединиха към БСП и ДПС в категоричното си намерение да не подкрепят искането на президента, въпреки че от левицата също се чуваха гласове в подкрепа за задължително гласуване, както и идеи за санкции, ако не се упражни правото на глас. Юристите не са на едно мнение дали конституцията позволява задължително гласуване. 

Подкрепа

Предвид голямата степен на припокриване между въпросите, предложени от Росен Плевнелиев и предложенията на ГЕРБ за промяна в изборния кодекс, партията на Бойко Борисов подкрепи безусловно искането на държавния глава. На подобна позиция застанаха още Реформаторският блок, "Синьо единство", "Зелените" и още няколко малки партии.

Бившият председател на парламента Цецка Цачева (ГЕРБ) обаче изрази тревоги, че в закона за референдумите не са посочени конкретни срокове за решението на парламента и в ГЕРБ се притеснявали, че ръководството на НС ще проточи въпроса. Затова настоявали, веднага щом предложението бъде внесено, да бъде разгледано от съответните комисии и в залата. Лидерът Бойко Борисов пък обясни, че ако парламентът отхвърли предложението на президента, партията му ще наложи допитването чрез другата законова възможност - подписка.

Политическите реакции Президентът действа в услуга на ГЕРБ Очевидно г-н Плевнелиев се поставя за пореден път в услуга на  ГЕРБ. Тази инициатива цели да се попречи на приемане на ново изборно законодателство, което да прекрати нечестните практики и начина на правене на избори на ГЕРБ по "кодекса на Фидосова".  Прави впечатление, че дискусията по новия Изборен кодекс върви в гражданското ни общество, в парламента с участие на много широк кръг граждански организации, партии и други вече 7 месеца. 7 месеца мълчание по този въпрос, а сега, в последния момент, една шумна инициатива, която има ясни политически цели. Идеята за задължително гласуване на изборите всъщност е идея да се узакони купуването на гласове чрез държавата. По повод електронното гласуване има решение на Конституционния съд, според което подобен тип гласуване е противоконституционно. По отношение на мажоритарния избор на част от народните представители - дали някой може да си спомни поне 5 имена от 31 на депутати, които са били мажоритарно избрани и би трябвало да бъдат най-ярките в предишния? Сергей Станишев, лидер на БСП Задължителен вот е насилие върху гражданите Инициативата на президента се разполага изцяло в сценария на ГЕРБ, които целят евровотът да се проведе по дискредитираните правила от Изборния кодекс на Искра Фидосова.  Всички сме заинтересовани от по-висока избирателна активност, но този въпрос няма да се реши по пътя на насилието върху свободната воля на българските граждани, а с адекватно реформиране на политическата система. Ако нито един от участниците в една или друга предизборна надпревара не представя адекватно нашите политически виждания, допустимо ли е нашата свободна воля да бъде смачкана от законодателя, независимо че не виждаме изразител на своите виждания? Ако в нечия глава се върти идеята, че по този начин може да реализира стратегия за елиминиране или за отслабване на политическата тежест на ДПС, няма да е познал. Въпросът за електронното гласуване не е в съзвучие с решение на Конституционния съд. Ако пък мажоритарният вот е панацеята, можете ли да ми посочите имената на петима мажоритарно избрани народни представители? Нямаме ли нужда от по-малките партии? Какво се случва с партии, които се радват на 4%, на 6-8-10%. Лютви Местан, лидер на ДПС Референдумът би доказал ангажираност Няма нищо по-демократично от това държавният глава да постави конкретни въпроси и да получи отговорите от българските граждани по толкова спорни теми от изборния процес. Очевидно в сегашния си състав това Народно събрание не е в състояние да реши в интерес на българските граждани подобни спорове. Управляващото мнозинство на всяка цена се стреми чрез нови процедурни изборни хватки да изработи такъв Изборен кодекс, който да послужи единствено за нечестна победа на управляващите коалиционни партньори БСП, ДПС и "Атака". Референдумът  би доказал ангажираност на управляващата тройна коалиция към исканията на българските граждани. Очакваме от хората широко участие, за да гарантират сами правата си и да намалят максимално влиянието на купения вот и задкулисието в българската политика. Официална позиция на ГЕРБ Електронното гласуване е стъпка във вярната посока Призоваваме НС да подкрепи инициативата на президента. Политическата криза в страната се дължи и на проблемите в изборното законодателство, позволяващи масовите практики на купен и контролиран вот. Не по-малък проблем е недоверието към политическия процес и отказа от право на вот. Реформаторският блок още през лятото на м.г. заяви позиция в полза на задължителна преференция без праг. Въвеждането на електронно гласуване пък би било също сериозна стъпка във вярната посока. Въвеждането на задължително гласуване би могло да има и оздравителен ефект върху политическия процес, но лесно може да бъде възприето от гражданите и като "санкция". Това прави особено подходящо решаването на този въпрос да стане именно на референдум. Официална позиция на Реформаторския блок