С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 31 яну 2014, 14:51, 5406 прочитания

На кантар

И след актуализацията данъчните приходи в бюджет 2013 изостават. Въпросът е дали държавата ще успее да събере планираното за тази година

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Отваряте екселския файл на бюджета от миналата година и увеличавате приходните пера с процент, равен на очаквания икономически растеж за следващата.

Събирате всички заявки за разходи, отсявате крайно нахалните и тези, за които няма политически консенсус. Леко орязвате ведомствата, които не се съпротивляват много или чиито министри не са ви симпатични. Виждате дали дефицитът излиза извън политически и икономически приемливия. Ако е повече от нужното, леко раздувате плана за приходите.


Ако попитате някой финансист дали заложените постъпления в бюджета му се струват надценени, може да получите и това полушеговито обяснение как точно се прави сметката. Причината е, че процесът на изготвяне на финансовият план на държавата все още е обвит в доза непрозрачност. Затова и още когато стана ясно, че правителството на Пламен Орешарски планира да събере 1.5 млрд. лв. повече от данъци и осигуровки през тази година (6.5% ръст спрямо тази), се появиха опасения, че сметката е леко надценена. В допълнение – през седмицата стана ясно, че въпреки актуализацията на бюджет 2013 г. (когато данъчните постъпления бяха ревизирани с над 550 млн. лв.), приходите от данъци са по-малко от очакваните с близо 200 млн. лв. Поне на пръв поглед, това прави задачата на Националната агенция за приходите (НАП) и митниците през 2014 г. още по-сложна, защото базата, от която тръгват, ще е още по-ниска.

Да се чертаят апокалиптични картини е рано – преобладаващите очаквания са за раздвижване на икономиката, по-висока инфлация (което също помага за приходите) и еднократни положителни ефекти за бюджета около някои промени в данъчните закони. Въпросът е, че си остават и традиционните рискове – от изненадващи извънредни разходи около провалени европроекти до ново забавяне на световната икономика (виж повече тук). А всичко това влияе и на бюджета.

Плюс-минус



Събраните данъци и осигуровки от двете приходни агенции през 2013 г. са със 197 млн. лв. по-малко от планираните (което е под един процент неизпълнение). Минусът идва най-вече от данък общ доход (тук изоставането е заради законова промяна), акцизи и ДДС, събиран от митниците. И докато постъпленията в Националната агенция за приходите (НАП) са с близо 130 млн. лв. над планираните, тези от Агенция "Митници" (АМ) са с над 320 млн. лв. под заложените. По-доброто представяне на едната спрямо другата приходна агенция може да се дължи на два фактора. Единият зависи от това как са били ревизирани индивидуалните им планове при актуализацията. Финансовото министерство обаче отказа да предостави тази информация.

Другото обяснение е безвластието в митниците, което продължи няколко месеца, след като кабинетът "Орешарски" пое управлението на държавата. В същото време едно от най-силните предизборни обещания на БСП беше да събере милиард в повече чрез мерки срещу контрабандата и източването на ДДС, т.е., като подобри работата точно на митниците.

Отчетът на АМ обаче показва почти 60 млн. лв. по-малко събрани акцизи спрямо планираните постъпления и почти 290 млн. лв. по-малко от ДДС. От Агенция "Митници" обясняват лошите резултати със слабата икономика. Това според тях се вижда и от данните за внесените количества гориво през миналата година, които спадат с 3% спрямо 2012 г. Освен това отчитат и понижение на цените на горивата на международните пазари и обезценка на щатския долар. Но това не са единствените фактори, които влияят на резултатите на агенцията. Още повече че тази година в анализа на митниците липсва достатъчно конкретна информация – например за задържаното контрабандно гориво, която да служи като ориентир за ефективността им. Данните за задържаните нелегални цигари например показват, че през 2013 г. количеството им е наполовина по-малко в сравнение с предходната година. Няма информация обаче колко са обложените количества, така че не може да се направи съпоставка дали положението е по-добро или по-зле от 2012 г. например. Така единствена възможна база за оценка са резултатите на митниците от предходната година. Сравнението показва 1.5% ръст на приходите през 2013 спрямо 2012 г., и то основно заради повече ДДС. Постъпленията от акцизи са едва 8 млн. лв. повече (0.2% ръст).

Управляващите обаче са доволни и от постигнатото в момента. "Крайните резултати с големи закръгления са неизпълнение, свито повече от три пъти спрямо първоначално очакваното", коментира преди две седмици по време на парламентарен контрол премиерът Пламен Орешарски.

Неизпълнението при данъчните приходи обаче няма да е проблем за консолидирания бюджет, защото имаше извънредни постъпления по други пера, като например от дивиденти. Финансовият министър Петър Чобанов вече заяви, че очаква 2013 г. да завърши с дефицит от 1.9% от БВП (при заложени 2% от БВП по закон).

Големият въпрос

обаче е дали правителството ще успее да изпълни завишения план на приходите за тази година. Най-големият ръст трябва да е от ДДС (600 млн. лв. повече) и от акцизи (250 млн. лв. отгоре). В доклада към Закона за бюджета тази година беше записано, че се чакат 400 млн. лв. повече от въвеждането на механизъм за обратно начисляване на ДДС при сделки със зърно. Според финансисти обаче този ефект е твърде надценен.

Друг източник на повече приходи от косвения данък правителството очаква и от фискалния контрол върху движението на стоки с висок риск откъм ДДС измами (220 млн. лв.). Публикуваният от финансовото ведомство списък на стоките, които ще подлежат на този специален контрол обаче, се оказа доста оскъден. Той, общо взето, обхваща само месо, плодове, зеленчуци, мляко, захар, брашно и слънчогледово масло. Липсват дори традиционните заподозрени като скрап и зърнени култури.
Още по-неясно е как държавата смята да изпълни завишения план за акцизите, след като разхлаби контрола върху производството и складирането им. Финансовото ведомство предлага нова наредба с правила къде, колко и какви измервателни уреди трябва да монтират компаниите, които търгуват или произвеждат акцизни стоки (цигари, алкохол и горива) в своите данъчни складове. С нея отпада задължението за пломбиране на голяма част от контролните точки на тези складове като сервизни отвори на съдовете за съхранение на акцизни стоки, монтирани под земята отдушници, тръбопроводи и т.н. От нея липсва и текстът, който задължаваше данъчни складове, които се намират на територията на повече от едно митническо управление в страната, да имат измервателни устройства на всяко място, през което може да се въвеждат или извеждат горива. Той засягаше тръбопровода на "Лукойл Нефтохим", доставящ готови горива през територията на цяла Южна България от Бургас до София. Миналата пролет лицензът му беше отнет заради липсата на такива устройства. Решението беше издадено от бившия директор на Агенция "Митници" Ваньо Танов, но действието му беше спряно от съда, докато се прецени дали отнемането на лиценза е било правомерно.

Така държавата на практика направи услуга на горивния бранш и се отказа от възможността да получава по-пълна информация от данъчните складове с аргумента, че не може да я обработва.

Надеждата е в растежа

Ако мерките за изсветляване на икономиката не проработят, управляващите ще трябва да се молят за по-голям ръст на икономиката, на цените на петрола и инфлацията. От финансовото министерство залагат на 1.8% растеж през 2014 г., движен от износ и вътрешно потребление. Толкова ще е и инфлацията.

"Засега основният сценарий е европейската икономика да дръпне напред и това да се отрази положително и на България", казва икономистът Георги Ангелов. Той допълва, че ако миналата година рискът икономиката на ЕС да даде на заден (както и се случи) е бил 80%, сега той е по-малък - около 40%. "Но този риск продължава да си съществува. Още повече че Турция има проблеми, а тя е най-големият ни търговски партньор извън страните от ЕС. Гърция също се клати политически", допълва Ангелов. Според икономиста много от факторите, които влияеха негативно на приходите през миналата година – нисък растеж, дефлация и еднократни ефекти от промяната на данъчните закони, може би няма да ги има през тази година. "Но въпреки това ще има нужда от по-висока разбираемост. Защото през 2013 г. имаше скрити буфери в бюджета по линия на разходите за лихви и кофинансирането за еврофондовете. Имаше и по-високи постъпления от дивиденти", твърди той.
През 2014 г. също ще има няколко еднократни ефекта, които ще се отразят благоприятно на приходната част на бюджета. Най-вероятно ще влязат между 100 и 200 млн. лв. ДДС заради авансови плащания по "Южен поток".

Част от корпоративния данък за 2013 г. ще влезе като приход през тази година, тъй като малките компании бяха освободени от авансови вноски. Данъчните оценяват този ефект на 16.3 млн. лв., но очакват и допълнителни 62.5 млн. лв. от други промени в Закона за корпоративното подоходно облагане. Тази година се внася и данък общ доход, дължим върху суми извън тези по трудов договор и изплатени през последните три месеца на 2013 г. (близо 40 млн. лв. ефект). Пак заради променени срокове, вързани с въвеждането на единната сметка, от НАП очакват и почти 63 млн. лв. повече осигуровки.

"През 2014 ще се подновява и лицензът на МТел и оттам се очакват някакви приходи, неясно колко", допълва Георги Ангелов. Той обръща внимание и че от тази година има такса върху ВЕИ от 20%. "Което си е буфер, ако има проблеми с бюджета, макар че замисълът беше тези пари да се дадат на НЕК по някакъв начин."
В същото време постъпленията от дивиденти от държавните дружества вече ще са по-малко. А и в края на програмния период има риск от връщане на пари по еврофондовете.

Все пак за тази година бюджетът е при планиран дефицит от 1.8% от БВП, т.е. в краен и крайно нежелателен случай (тъй като България се подготвя да излезе на дълговите пазари, трябва да стои добре като макропараметри) финансовият министър има няколкостотин милиона възможност да лавира. Но приходите са само едната част от сметката за бюджета. От другата са разходите. А те продължават да са все така неефективни. Вече ни е омръзнало да повтаряме причината - няма реформи, които да направят така, че парите на данъкоплатците да се харчат по-прозрачно и по-добре. А без тях колкото и да изземва и преразпределя държавата, положението с публичните услуги и институции ще си е все така отчайващо.
 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Да останеш без партийна субсидия за час* 3 Да останеш без партийна субсидия за час*

Казусът с финансирането на политическите формации отново показа колко крехко е парламентарното мнозинство

6 дек 2019, 1168 прочитания

Бюджет 2020 беше безславно приет на второ четене 3 Бюджет 2020 беше безславно приет на второ четене

Депутатите одобриха текстовете, които въвеждат регистрация за AirBNB, както и видеонаблюдение във всички данъчни складове

5 дек 2019, 813 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Висши съдебни буфосинхронисти

Хроника на (още) един предизвестен избор на съдебен началник

Още от Капитал
За кого е модерната MBA диплома

MBA отдавна вече не е просто образование по мениджмънт, като фокусът се е изместил към обучение в лидерство

Производители на светове

Българската компания за виртуална реалност ZenArt разработва различни сюжети, включващи истински и легендарни места

"Санкциите" за заменките: Възмездие или втори подарък

Сумата, която държавата търси от фирмите, участвали в заменки на гори, изглежда трудносъбираема

Винаги с Америка, винаги с Русия

Посещението на Бойко Борисов в САЩ показа как правителството разбира баланса между Вашингтон и Москва

Army of K-Lovers

След като покори света, корейската поп музика печели все повече фенове и в България

Кино: "Един дъждовен ден в Ню Йорк"

Уди Алън с джазова комедия за съвременното лицемерие

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10