С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
8 31 яну 2014, 17:24, 7978 прочитания

Привет, страна огромна

Защо Китай стана най-посещаваната дестинация за български политици

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Великата китайска инвестиция

Или как от обсъжданите милиарди, в България дойдоха няколко десетки милиона китайски инвестиции

26 авг 2016

Лондон подкрепя китайски конкурент на Световната банка

Великобритания ще се включи в Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции

15 мар 2015

Пътуване към китайската мечта

Особености на червения капитализъм или как Пекин се опитва да превключи към нов модел за растеж

11 юли 2014

Преките чуждестранни инвестиции в ЕС растат през 2013 г.

Данните са от доклад на Конференцията на ООН за търговия и развитие UNCTAD

30 яну 2014

Защо Аржентина пада, Турция се клати, а валутните пазари пак са панирани

Пристрастените към прясно напечатани долари развиващи се икономики усещат първи пристъпи на абстиненция, след като Федералният резерв започна да намалява стимулите си

29 яну 2014

Турската CMK Group търси български вина за износ към Китай

Предложението е за създаване на общо дружество с местни производители

28 яну 2014

Ако правителството подобрява икономическата среда, ще оттеглим искането за оставка

Изпълнителният директор на КРИБ Евгений Иванов пред "Капитал Daily"

26 яну 2014

Моля, не ни безпокойте

Защо България изглежда изолирана дипломатически в ЕС

17 яну 2014

Защо Италия произвежда 10 пъти по-скъпо, отколкото Китай

За мебелни компании като известната Natuzzi проблем се оказаха еврото и скованият пазар на труда

15 яну 2014

Новите стопани на старата земя

Китайски инвеститор влезе в най-западналия земеделски регион в България. Това е част от нова световна тенденция

25 ное 2011

Наръчник за бизнес с китайци

Как трябва да работите с китайски инвеститори

9 апр 2010
Ако сте чули нещо за Китай напоследък, то вероятно е свързано със скандал. Две работодателски организации обвиниха президентството, че не ги е поканило на официалното посещение на Росен Плевнелиев в Китай този месец, а е възложило организацията на трета - КРИБ. Как се формират списъците с бизнесмени на официални визити е забавна тема от години насам, която периодично изплува в медиите (спомнете си Катар например). Но покрай нея потъна друга, по-важна такава. Само преди няколко години срещите с китайския бизнес минаваха при ужасно слаб интерес. Има причина толкова много хора така силно да искат да отидат в Пекин на борда на държавен самолет напоследък. И тя не е туризъм.

Китай е най-посещаваната политическа дестинация за български държавници в последната половин година. През септември там беше премиерът Пламен Орешарски, на бизнес форум в Далиeн. След това през декември председателят на парламента Михаил Миков отскочи до азиатската страна. Президентската визита завърши този цикъл на трите най-високи поста у нас, но не е последната. Външният министър Кристиан Вигенин също планира посещение, може би във втората половина на годината. Почти изглежда като Пекин да е новият Брюксел. Защо е тази внезапна офанзива на Изток?


Да започнем от парите

През ноември миналата година, Китай официално обяви 10 млрд. долара кредитна линия за страните от Централна и Източна Европа. България заедно с другите 15 държави от региона може да кандидатства с проекти за тази линия, която се гарантира от China Eximbank (една от трите големи държавни банка в Китай). Целта е удвояване на търговията между двата пазара до 2015 г. (към момента търговския оборот е 45.5 млрд. долара).

Част от схемата е на практика същата, с която други големи държави като Русия и САЩ влизат на такива пазари - китайски компании искат да строят големи проекти, които да се финансират със заеми от китайска банка. За това обаче се искат държавни гаранции. Но друга част е свързана с частни партньорства за внос и износ от Китай и може да бъде ползвана от частни компании. Досега не е отбелязан кой знае какъв напредък в тази област в българските проекти, но такъв обем финансиране и такъв огромен пазар са достатъчни, за да събудят смели мечти в целия бизнес в България.



Тук на помощ идват политиците. Китай е държава, която притежава безброй компании, но в същото време има специфичен модел на правене на голям бизнес - отгоре надолу. "Определено има значение, когато от най-високо ниво попитат "защо не внасяте вашето вино тук, то е хубаво, казва Петко Дойков, директор на дирекция "Двустранни отношения" в МВнР. Това слиза надолу по веригата." Резултатът, независимо дали е свързан с думите на китайския президент Си Дзинпин или не, е, че турски консорциум, работещ с китайски компании, е предложил този месец на български винари създаването на джойнт венчър за износ на български вина за Китай.

Човекът, подписал най-голямата сделка (50 млн. евро) по време на президентското посещение - Ивайло Пенчев от "Уолтопия", също смята, че има полза от такъв тип "заглаждане на косъма". "Ние бяхме сключили споразумението си така или иначе, всичко беше наред и щяхме да го имаме и без посещение. Подобни неща се договорят предварително. Но те се зарадваха, че могат да се здрависат с президента", казва Пенчев. Самата делегация не му е осигурила нови контакти на това посещение, но "получихме тежест на старите".

Анализаторът Артур Градцюк от полския институт за международни отношения, който следи развитието на контактите между най-голямата икономика в региона и Пекин, е на същото мнение. "Трябват повече високопоставени контакти, защото този политически чадър понякога е необходим за големи сделки. Китай има различна бизнес култура. Трябва внимание, търпение и администрацията да помага, защото понякога има нужда от нейната помощ, за да се влезе на китайския пазар."

Тук българските компании имат

един огромен плюс

България е втората държава, признала КНР през 1949 г. Първата такава (СССР) вече не съществува, но колкото и да е далечен, този факт пази топло място в сърцата на пекинските властници. Той е отбелязан сочно във всички дописки по темата за президентската визита и визитата на Миков в държавните медии на Китай (които са и единствените). Неведнъж е отбелязано и че Плевнелиев е първият държавен глава на посещение през 2014 г. "China Daily" дори цитират старши изследователя от Китайския институт по международни изследвания Чен Юронг, който нарича България "доверен партньор". Чен дава пример с търговията между двете държави, която се е учетворила в последните десет години - за първите 10 месеца на 2013 г. стокооборота е възлизал на 1.58 млрд. долара. "Това е изненадващо предвид състоянието на световната икономика. Но тази връзка е микрокосмос на отношенията на Китай с държавите от региона", допълва Чен. Темата бе продължена от интервю на китайския посланик Уей Дзинхуа пред радио К2, в което той нарече България "верен, надежден и добър приятел на Китай в ЕС".

"Имаме такива позиции с различни държави, включително в арабския свят, които, ако не материализираме в следващите десет години, просто вече няма да ги има", смята Дойков. Според него и трите визити на държавници през последните месеци са били по китайски покани, което показва, че желанието за работа е двустранно.

Проблемът с това желание

е доколко България може да си позволи, а и да изпълни големи инфраструктурни проекти съвместно с Китай. Плевнелиев обеща щедро на Си Дзинпин и премиера Ли Къцян "пристанища на Дунава и Черно море, магистрали, тунели, мостове, ВЕИ-та между България и Румъния", но примерът от последните години показва, че с такива големи надежди трябва да се внимава (отново Катар и прословутият път Свиленград - Русе).
Другите държави в региона, като Румъния, вече планират мащабни неща с участието на китайците. България изостава засега, вероятно заради липсата на готови проекти.

Фотограф: reuters

В съседна Румъния вече се планира високоскоростна връзка с китайски технологии, а Унгария и Сърбия заявиха, че искат да свържат столиците си чрез нова жп линия, строена от китайци. Букурещ обмисля и дали да позволи китайски инвестиции за два нови ядрени реактора в единствената си АЕЦ. Полша също е засилила контактите си сериозно от 2011 г. насам, казва Градцюк. "Ние имаме огромен търговски дефицит с тях, така че искаме да увеличим износа си, а и да привлечем инвестиции, които създават работни места. Но не сме видели още такива. Има 13 проекта в очакване, но също така виждаме много бизнес визити в Полша - почти 100 за миналата година", казва анализаторът. Офертите към България засега са предимно в сферата на селското стопанство - продукти за детски биохрани и заводи за фураж например.

Според президента няма нужда от държавни гаранции, а той е обсъдил "интегриран и по-креативен" модел, по който да се работи в рамките на европейските правила. Но има едно голямо "но". Китай разглежда всичките 15 държави, от Словения и Латвия, до Албания и Босна, като част от един регион, където иска да присъства. Проблемът е, че тези държави са всъщност доста различни, дори заради факта, че някои от тях са членки на ЕС, а други - не.

"Китай, изглежда, има проблем с използването на тези пари (10 млрд. долара)", констатира Градцюк. "Ние трябва да спазваме европейските закони, а някои китайски компании не различават много добре Африка от Европа. Там условията са по-гъвкави и могат да се договарят." Европейските правила наистина са строги и ограничаващи, но поне донякъде ни пазят от такава финансова вакханалия, която вървеше години наред покрай проекта "Белене". Една от причините България да изостава от останалите държави, е недостигът на готови проекти, както стана ясно и от първите седем години в ЕС. Тук те винаги се влачат години наред - било заради недостиг на капацитет, било заради скрити интереси, било заради чиста некадърност. 

А интересите на Китай са насочени все към сектори, където разходите са огромни - ядрената енергетика, високоскоростните железници, водните електроцентрали и инфраструктурата. Пристигането на големи компании с много държавни пари за раздаване в държава като България винаги трябва да бъде следено внимателно.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Главният секретар на агенцията за българите в чужбина имал 427 000 лева в касета Главният секретар на агенцията за българите в чужбина имал 427 000 лева в касета

Красимир Томов бе обвинен за участие в корупционна схема начело с директора на агенцията Петър Харалампиев

20 ное 2018, 122 прочитания

Изненадващ избор за нов директор на АЕЦ "Козлодуй" Изненадващ избор за нов директор на АЕЦ "Козлодуй"

Наско Михов е слабо познат в енергийните среди и няма управленски опит в сферата

20 ное 2018, 247 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Моят кредит е моята крепост

БСП и ДПС увеличиха защитата на потребителите на банкови услуги, но значително смириха първоначалните си заявки

Защо Брюксел вдигна ръце от България

Основната причина за провала на мониторинга е, че ЕК просто нямаше достатъчно правомощия да наложи промените.

Призовката за Лозан Панов е до всички съдии

Атаката срещу председателя на Върховния касационен съд се развива по план - той вече е мишена на антикорупционната комисия

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Есенният филмов маратон

По-интересните заглавия на "Киномания 2018"

Ния от 9 до 5

Петата самостоятелна изложба на създателката на Water Tower Art Fest Ния Пушкарова е арт експеримент с отворено студио

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Арест за мениджъра на Rеnаult-Nіѕѕаn, чуждите инвестиции изненадващо пораснаха, "Мекалит" ще си партнира с китайската VEM

Емисия

DAILY @7AM // 20.11.2018 Прочетете