С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 31 яну 2014, 17:24, 8625 прочитания

Привет, страна огромна

Защо Китай стана най-посещаваната дестинация за български политици

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Ако сте чули нещо за Китай напоследък, то вероятно е свързано със скандал. Две работодателски организации обвиниха президентството, че не ги е поканило на официалното посещение на Росен Плевнелиев в Китай този месец, а е възложило организацията на трета - КРИБ. Как се формират списъците с бизнесмени на официални визити е забавна тема от години насам, която периодично изплува в медиите (спомнете си Катар например). Но покрай нея потъна друга, по-важна такава. Само преди няколко години срещите с китайския бизнес минаваха при ужасно слаб интерес. Има причина толкова много хора така силно да искат да отидат в Пекин на борда на държавен самолет напоследък. И тя не е туризъм.

Китай е най-посещаваната политическа дестинация за български държавници в последната половин година. През септември там беше премиерът Пламен Орешарски, на бизнес форум в Далиeн. След това през декември председателят на парламента Михаил Миков отскочи до азиатската страна. Президентската визита завърши този цикъл на трите най-високи поста у нас, но не е последната. Външният министър Кристиан Вигенин също планира посещение, може би във втората половина на годината. Почти изглежда като Пекин да е новият Брюксел. Защо е тази внезапна офанзива на Изток?


Да започнем от парите

През ноември миналата година, Китай официално обяви 10 млрд. долара кредитна линия за страните от Централна и Източна Европа. България заедно с другите 15 държави от региона може да кандидатства с проекти за тази линия, която се гарантира от China Eximbank (една от трите големи държавни банка в Китай). Целта е удвояване на търговията между двата пазара до 2015 г. (към момента търговския оборот е 45.5 млрд. долара).

Част от схемата е на практика същата, с която други големи държави като Русия и САЩ влизат на такива пазари - китайски компании искат да строят големи проекти, които да се финансират със заеми от китайска банка. За това обаче се искат държавни гаранции. Но друга част е свързана с частни партньорства за внос и износ от Китай и може да бъде ползвана от частни компании. Досега не е отбелязан кой знае какъв напредък в тази област в българските проекти, но такъв обем финансиране и такъв огромен пазар са достатъчни, за да събудят смели мечти в целия бизнес в България.



Тук на помощ идват политиците. Китай е държава, която притежава безброй компании, но в същото време има специфичен модел на правене на голям бизнес - отгоре надолу. "Определено има значение, когато от най-високо ниво попитат "защо не внасяте вашето вино тук, то е хубаво, казва Петко Дойков, директор на дирекция "Двустранни отношения" в МВнР. Това слиза надолу по веригата." Резултатът, независимо дали е свързан с думите на китайския президент Си Дзинпин или не, е, че турски консорциум, работещ с китайски компании, е предложил този месец на български винари създаването на джойнт венчър за износ на български вина за Китай.

Човекът, подписал най-голямата сделка (50 млн. евро) по време на президентското посещение - Ивайло Пенчев от "Уолтопия", също смята, че има полза от такъв тип "заглаждане на косъма". "Ние бяхме сключили споразумението си така или иначе, всичко беше наред и щяхме да го имаме и без посещение. Подобни неща се договорят предварително. Но те се зарадваха, че могат да се здрависат с президента", казва Пенчев. Самата делегация не му е осигурила нови контакти на това посещение, но "получихме тежест на старите".

Анализаторът Артур Градцюк от полския институт за международни отношения, който следи развитието на контактите между най-голямата икономика в региона и Пекин, е на същото мнение. "Трябват повече високопоставени контакти, защото този политически чадър понякога е необходим за големи сделки. Китай има различна бизнес култура. Трябва внимание, търпение и администрацията да помага, защото понякога има нужда от нейната помощ, за да се влезе на китайския пазар."

Тук българските компании имат

един огромен плюс

България е втората държава, признала КНР през 1949 г. Първата такава (СССР) вече не съществува, но колкото и да е далечен, този факт пази топло място в сърцата на пекинските властници. Той е отбелязан сочно във всички дописки по темата за президентската визита и визитата на Миков в държавните медии на Китай (които са и единствените). Неведнъж е отбелязано и че Плевнелиев е първият държавен глава на посещение през 2014 г. "China Daily" дори цитират старши изследователя от Китайския институт по международни изследвания Чен Юронг, който нарича България "доверен партньор". Чен дава пример с търговията между двете държави, която се е учетворила в последните десет години - за първите 10 месеца на 2013 г. стокооборота е възлизал на 1.58 млрд. долара. "Това е изненадващо предвид състоянието на световната икономика. Но тази връзка е микрокосмос на отношенията на Китай с държавите от региона", допълва Чен. Темата бе продължена от интервю на китайския посланик Уей Дзинхуа пред радио К2, в което той нарече България "верен, надежден и добър приятел на Китай в ЕС".

"Имаме такива позиции с различни държави, включително в арабския свят, които, ако не материализираме в следващите десет години, просто вече няма да ги има", смята Дойков. Според него и трите визити на държавници през последните месеци са били по китайски покани, което показва, че желанието за работа е двустранно.

Проблемът с това желание

е доколко България може да си позволи, а и да изпълни големи инфраструктурни проекти съвместно с Китай. Плевнелиев обеща щедро на Си Дзинпин и премиера Ли Къцян "пристанища на Дунава и Черно море, магистрали, тунели, мостове, ВЕИ-та между България и Румъния", но примерът от последните години показва, че с такива големи надежди трябва да се внимава (отново Катар и прословутият път Свиленград - Русе).
Другите държави в региона, като Румъния, вече планират мащабни неща с участието на китайците. България изостава засега, вероятно заради липсата на готови проекти.

Фотограф: reuters

В съседна Румъния вече се планира високоскоростна връзка с китайски технологии, а Унгария и Сърбия заявиха, че искат да свържат столиците си чрез нова жп линия, строена от китайци. Букурещ обмисля и дали да позволи китайски инвестиции за два нови ядрени реактора в единствената си АЕЦ. Полша също е засилила контактите си сериозно от 2011 г. насам, казва Градцюк. "Ние имаме огромен търговски дефицит с тях, така че искаме да увеличим износа си, а и да привлечем инвестиции, които създават работни места. Но не сме видели още такива. Има 13 проекта в очакване, но също така виждаме много бизнес визити в Полша - почти 100 за миналата година", казва анализаторът. Офертите към България засега са предимно в сферата на селското стопанство - продукти за детски биохрани и заводи за фураж например.

Според президента няма нужда от държавни гаранции, а той е обсъдил "интегриран и по-креативен" модел, по който да се работи в рамките на европейските правила. Но има едно голямо "но". Китай разглежда всичките 15 държави, от Словения и Латвия, до Албания и Босна, като част от един регион, където иска да присъства. Проблемът е, че тези държави са всъщност доста различни, дори заради факта, че някои от тях са членки на ЕС, а други - не.

"Китай, изглежда, има проблем с използването на тези пари (10 млрд. долара)", констатира Градцюк. "Ние трябва да спазваме европейските закони, а някои китайски компании не различават много добре Африка от Европа. Там условията са по-гъвкави и могат да се договарят." Европейските правила наистина са строги и ограничаващи, но поне донякъде ни пазят от такава финансова вакханалия, която вървеше години наред покрай проекта "Белене". Една от причините България да изостава от останалите държави, е недостигът на готови проекти, както стана ясно и от първите седем години в ЕС. Тук те винаги се влачат години наред - било заради недостиг на капацитет, било заради скрити интереси, било заради чиста некадърност. 

А интересите на Китай са насочени все към сектори, където разходите са огромни - ядрената енергетика, високоскоростните железници, водните електроцентрали и инфраструктурата. Пристигането на големи компании с много държавни пари за раздаване в държава като България винаги трябва да бъде следено внимателно.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Управляващите се отблагодариха на Цацаров - номинираха го за председател КПКОНПИ 7 Управляващите се отблагодариха на Цацаров - номинираха го за председател КПКОНПИ

Очакваната номинация на досегашния главен прокурор допълва пъзела, нарушен с оставката на Пламен Георгиев

19 ное 2019, 1159 прочитания

Вечерни новини: Цацаров беше официално издигнат за шеф на КПКОНПИ, първият ден от болничните остава при работодателите Вечерни новини: Цацаров беше официално издигнат за шеф на КПКОНПИ, първият ден от болничните остава при работодателите

И още: Президентът не казва кога ще подпише указа за назначаване на главен прокурор, Турция заплаши с нова операция в Сирия

19 ное 2019, 916 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Моят кредит е моята крепост

БСП и ДПС увеличиха защитата на потребителите на банкови услуги, но значително смириха първоначалните си заявки

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10