Какво струват дипломите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво струват дипломите

Shutterstock

Какво струват дипломите

Новият рейтинг на висшите училища показа силните и слабите им страни

Люба Йорданова
24984 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Най-добре платените специалности не привличат много студенти. Безработицата сред висшистите е ниска, но над половината от тях не работят на позиция, изискваща висше образование. Университетите с качествени научни изследвания се броят на пръсти. Чуждестранните студенти също.

Това са някои от основните изводи от рейтинга на висшите училища в България за 2013 г., който излезе в петък. Резултатите не изненадват, но потвърждават с данни важни тенденции за образованието и връзката му с пазара на труда. От класацията разбираме например, че в няколко направления българските университети се справят доста добре и могат да се конкурират на европейско ниво. В други обаче четирите години бакалавър не са били нищо повече от загубено време. В опит да привлекат повече студенти, а с тях и по-висока субсидия, много висши училища разкриват ненужни за пазара специалности. Работодателите имат конкретни очаквания за нуждата от кадри през следващите години, но рядко си говорят за това с университетите. Получава се шарена картина, която се рисува по-скоро от случайни решения на висшите училища, държавата и бизнеса, отколкото от техни целенасочени стратегии. Рейтинговата система е добра начална база това да се промени, ако резултатите от нея се анализират в детайли. Да видим какво показва тя.

За икономиката в Аграрния

Рейтинговата система ясно показва, че не може да се говори за качество на българското висше образование като цяло, а за силни и слаби страни както на системата, така и на отделните висши училища и техните специалности. "Има направления, в които няма съществено значение къде точно учиш", коментира за "Капитал" изпълнителният директор на институт "Отворено общество" Георги Стойчев, който развива рейтинга заедно със социологическа агенция МБМД и "Сирма солюшънс". Стойчев дава пример с медицината - всички университети, които я предлагат, постигат добри резултати, а разликите в нивото на реализация на завършилите са минимални. "Това е може би Бръшляновата лига на българското висше образование", допълва той (която заради счупената система на здравеопазване в България явно обучава медици на отлични умения, за да ги упражняват извън страната). Различно е положението обаче в направление икономика. Там има три пъти разлика в доходите и процента безработица на завършилите висшите училища, които оглавяват класацията и тези, които са в дъното. Тоест от ключово значение е не просто какво учиш, но и къде учиш.

Кои университети предлагат най-добро обучение
Преглед на оригинала

Освен медицина високо качество на обучението има и в специалностите електротехника, електроника и автоматика, информатика и компютърни науки, комуникационна и компютърна техника, математика, обществено здраве, фармация, физически и химически науки.

Къде се правят качествени научни изследвания
Преглед на оригинала

Класацията показва също разнообразие сред водещите позиции по специалности. Близо 20 висши училища заемат първи места, като преобладават тези на Софийския, Техническия и Медицинския университет. Добре се представят и Химикотехнологичният и металургичен университет, както и Американският в Благоевград. Прави впечатление, че университетите, които са се специализирали в дадени направления, постигат високи резултати, например Тракийският в Стара Загора и Аграрният в Пловдив. В специфичните за тях специалности - ветеринарна медицина и животновъдство в Тракийския и растениевъдство и растителна защита в Аграрния, те логично са начело на класацията. Нелогично обаче изглеждат решенията им да предложат обучение и в администрация и управление и икономика. Обяснението е в начина на държавното финансиране - според броя студенти, и желанието да привлекат повече. Крайният резултат обаче показва, че шансът, особено за по-малките висши училища, е в намирането на тясна ниша и в инвестиции в нужни за пазара на труда кадри. Затова дебатът много ли са за България 51 висши училища трябва да се обърне в посока има ли смисъл от всички специалности, които те предлагат. Стъпка в тази посока е промяната в начина на държавното финансиране, която се опитва да се наложи през последните години - университетите да получават диференцирано заплащане според критерии за продукта им, например реализацията на завършилите студенти.

И все пак по-добре с висше

Реализация на студентите
Преглед на оригинала
Кой какво и колко учи
Преглед на оригинала

Рейтингът показва, че безработицата при висшистите, завършили през последните пет години, е около два пъти по-ниска от средната за страната. Осигурителният им доход също е чувствително над средните нива за периода. "Висшето образование продължава да е източник на добавена стойност за завършилите и като цяло подобрява шансовете им за реализация на пазара на труда", обобщава Георги Стойчев. Интересен резултат се вижда при сравнението на оценката от дипломата за средно образование на студентите с осигурителния доход на завършилите - висшистите по металургия и проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми влизат в университет с едни от най-ниските оценки, но излизат с едни от най-високите заплати. Обратна зависимост се наблюдава при психологията например - студентите в специалността са със сравнително висока оценка от дипломата за средно образование, но след като завършат, доходът им е под средния за висшистите.

Разбира се, успехът на завършилите зависи до голяма степен от специалността и университета им. Сред направленията с най-висок осигурителен доход очаквано са информатика, математика и комуникационна и компютърна техника. На по-висока заплата могат да се надяват студентите от Софийския, Американския, Техническия и Нов български университет. Безработицата е най-ниска сред завършилите медицина, стоматология, военно дело и фармация. Медицина, електротехника, електроника и автоматика, архитектура, строителство и геодезия, психология, информатика и компютърни науки са и направленията, за които работодателите очакват да има по-голяма нужда от кадри през следващите пет години. Как това се отразява от държавата и висшите училища обаче остава загадка.

Най-добре реализиращите се специалности не са най-търсени от студентите. Според данните икономика учат над 60.5 хиляди студенти, в сравнение с над 9 хил. в комуникационна и компютърна техника и над 7 хил. в информатика и компютърни науки. Една трета от българските студенти са в специалности икономика и администрация и управление. Инженерни и точни науки пък учат само около 20 процента.

Рейтинговата система дава още един важен извод - над половината от завършилите български висши училища не работят на позиция, която изисква висше образование. Това варира силно според университета, в който висшистът се е обучавал. Около 70% от икономистите на Софийския и Американския работят на позиция, която изисква висше образование. Сред икономистите на Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите обаче този дял е 10%. Университетът предопределя и професията - от всички завършили администрация и управление например 10.5 процента работят като стопански и административни специалисти. Сред завършилите тази специалност в Американския университет обаче делът е 36%.

Освен помощ за кандидат-студентите рейтинговата система може да бъде полезен инструмент както за мениджмънта на висшите училища, така и за хората, които планират пазара на труда. Данните могат да помогнат за това след пет години от университетите да излязат кадрите, които бизнесът и държавата чакат за своите планирани стратегии. А не абсолвенти по например история, философия или туризъм, които се реализират като продавачи. 

Най-добре платените специалности не привличат много студенти. Безработицата сред висшистите е ниска, но над половината от тях не работят на позиция, изискваща висше образование. Университетите с качествени научни изследвания се броят на пръсти. Чуждестранните студенти също.

Това са някои от основните изводи от рейтинга на висшите училища в България за 2013 г., който излезе в петък. Резултатите не изненадват, но потвърждават с данни важни тенденции за образованието и връзката му с пазара на труда. От класацията разбираме например, че в няколко направления българските университети се справят доста добре и могат да се конкурират на европейско ниво. В други обаче четирите години бакалавър не са били нищо повече от загубено време. В опит да привлекат повече студенти, а с тях и по-висока субсидия, много висши училища разкриват ненужни за пазара специалности. Работодателите имат конкретни очаквания за нуждата от кадри през следващите години, но рядко си говорят за това с университетите. Получава се шарена картина, която се рисува по-скоро от случайни решения на висшите училища, държавата и бизнеса, отколкото от техни целенасочени стратегии. Рейтинговата система е добра начална база това да се промени, ако резултатите от нея се анализират в детайли. Да видим какво показва тя.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

47 коментара
  • 1
    mechev avatar :-P
    Mechev

    Aubg rulz ;)

  • 2
    motochristo avatar :-P
    motochristo

    А си имаме и БАН. :):):) И там наука става.

  • 3
    viktor_k avatar :-|
    viktor_k

    Много необективна класация. СУ само името му го държи на върха, иначе е много по-назад от УНСС, ТУ и Американския университет.

  • 4
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51

    Не знам дали видяхте снощи противния ректор на УНСС. Като видях класациите и се сетих за него - само под кадърното ръководство на такъв чукундур, УНСС може да падне на максимално ниското си днешно равнище. А той ( и такива като него), си получава 'наградата" - БСП внася преложение, за да бъдат още по-независими (?), да си отпуснат по-голяма мандатност, та да се увековечат този и подобни на него "учени"
    Вместо да диференцират субсидиите в зависимост от търсенето на завършващите и тяхната професионална кариера, за да се прочисти тази пасмина от университети (сигурно на глава от населението сме сред първите) по естествен икономически път.
    А ако се въведе и едно леко лицензиране, съвсем ще се прочисти пейзажа.
    Ама в главата на Станишевци и Ко се въртят доста по-страшни и драматични неща и за да купят всеки един отделемн глас, са готови да ни продават и или купуват на килограм, само и само да се задържат и бедния Станишко и да види Европата.

  • 5
    ugi avatar :-|
    ugi

    До коментар [#3] от "viktor_k":

    Името не е малко, особено, ако ти дава предимство след това при търсенето на работа. Но иначе като цяло добър анализ, който показва точно какво трябва да се промени. (което всъщност е ясно от години, но и правителства и бизнес си правят оглушки). Толкова не мога да разбера какъв е проблема министърката да свика ректорите на университетие, заедно с основните работодателски/ браншови организации, които се оплакват от липса на кадри и да се направи една дискусия, в която да се набележат и разпишат конкретни мерки какво да се прави. Ама и бизнеса да не се прави на приятно разсеян и само да мрънка, ами да поеме конкретни ангажименти - да каже - разработете ми съответната специалност, със съответния брой хора, но аз ще осигуря практики/ стипендии и/или оборудване за обучението на тези хора и след това ще наема n-на брой от тях, ако са покрили изискванията. И тогава ще има наистина силен интерес към тази специалност, защото всеки влязъл ще знае, че след това има почти сигурна реализация.

  • 6
    ugi avatar :-|
    ugi

    До коментар [#4] от "tsvetko_51":

    Не забравяй, че и нашият любим "експерт министър-председател" е кадър и преподавател в същото това учебно заведение

  • 7
    zapoznat avatar :-|
    zapoznat

    До коментар [#3] от "viktor_k":

    Мисля, че специално за 'Икономика', 'Стопанско управление' и "Право", Софийският си е по-напред от УНСС. Можеш да погледнеш математиката, която се преподава в Стопанския факултет на СУ и тази в УНСС - в УНСС съм виждал задачи, където просто трябва да сложиш цифрите от условието и си готов...

  • 8
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#6:"ugi"]Не забравяй, че и нашият любим "експерт министър-председател" е кадър и преподавател в същото това учебно заведение[/quote]Изобщо УНСС е прибрало всичката паплач на прехода. Румен Гечев - министърът под чието управление икономиката потъна през 96-та също е професор там.

  • 9
    psgan avatar :-|
    psgan

    До коментар [#7] от "zapoznat":

    И не само математиката. В Стопанският факултет преподаването по счетоводни дисциплини (ОТС, финансово счетоводство, управленско счетоводство, МСФО) е на изключително високо ниво, счетоводителките са добри и изпита се взема (и писмения и устния) се взема със здраво учене. И тези изпити са в пъти по-сложни от съответните в УНСС

  • 10
    kirilzekin avatar :-(
    kirilzekin

    @Люба Йорданова
    Статията ви е добра и ми хареса. Само с последното изречение се изложихте - "...А не абсолвенти по например история, философия или туризъм, които се реализират като продавачи." Историческото образование, поне в СУ, има големи традиции и бих казал е на световно ниво. Не бива така леко да се генерализира. Примери за успешно и добре реализирали се абсолвенти по исторически науки има страшно много навсякъде. А и ако работят в сверата на продажбите (напр. salesmen), в това няма нищо лошо или неефективно. Именно специалистите по продажби не веднъж са споменавани по отношение недостига на кадри.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK