Моят кредит е моята крепост
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Моят кредит е моята крепост

Моят кредит е моята крепост

БСП и ДПС увеличиха защитата на потребителите на банкови услуги, но значително смириха първоначалните си заявки

Николай Стоянов
9173 прочитания

© shutterstock


Когато през есента на миналата година управляващите излязоха с първите си проектомерки за мащабно затягане на банковите регулации, основните рискове пред намеренията им бяха най-общо в две посоки. Първата беше да се огънат под лобисткия натиск и да допуснат първоначалните идеи да се разводнят, а втората - да пресолят манджата и да застрашат стабилността на сектора. От внесения през седмицата от депутати от ДПС и БСП (начело с председателя на бюджетна комисия Йордан Цонев и бившия икономически министър Румен Гечев - виж интервюто) проект за изменение на Закона за потребителския кредит, засега изглежда, че успяват да запазят крехкия баланс.  

Много от първоначалните идеи са отпаднали, някои са модифицирани, но като цяло ключовите моменти по ограничаването на възможността за едностранна промяна на лихвите и формирането таксите при ипотечните кредити остават. Публичните критики от банкерите са малко, като те се изразяват по-скоро в опасения доколко ще има ефект и дали няма да доведе до поскъпване кредита. От предложенията може да се заключи, че по-скоро опасността от подкопаване на стабилността на сектора е ограничена, но свиването на възможността на банките да прехвърлят част от рисковете и разходите по проблемните си кредити на редовните си клиенти ще започне да подкопава рентабилността им. Ако те решат да компенсират с покачване на лихвите, това може да свие и без това потиснатото търсене на кредити, което също ще се отрази на резултатите им пряко и косвено - чрез забавянето на растежа в икономиката.

Като добра новина за банките може да се определи, че според заключителните разпоредби се предвижда промените да не важат за вече отпуснатите кредити.

Регулиране на микрокредитите

Досега кредитите за под 400 лв. бяха изключени от разпоредбите на закона, като идеята беше, че поради малките суми не е нужна специална защита на потребителите. Нароилите се скандали със скрити такси и баснословни лихви обаче направиха темата доста обществено чувствителна. Затова и като цяло по тази точка има консенсус и дори и по-големите компании в сектора я подкрепят. Тиха опозиция има единствено от БНБ, за която надзорът на множество на брой малки играчи представлява трудност. Очаква се между четенията в законопроекта да се внесе и точка, ограничаваща годишния процент на разходите по всички кредити до 24%, което също е насочено основно към защита на потребителите в този подсектор.

Всичко в договора

Една от най-наболелите теми и обект на редица съдебни спорове са едностранните промени на условия и лихвени проценти от страна на банките. Затова и от тези текстове очаквано няма големи отстъпления. Предвижда се едностранна промяна на разходите по кредита да може да се прави единствено ако такава е предвидена в договора, както и обстоятелствата, когато тя може да се предприеме, са "обосновани и не зависят от волята на кредитора". А уговорките, които противоречат на този текст, се предвижда да са нищожни.

Промяна от първоначалните планове има и при предлагания начин за формиране на плаващите лихвени проценти. През есента управляващите бяха на мнението, че те трябва да се формират само като комбинация от пазарен индекс (като Libor, Euribor, Sofibor и т.н.) плюс фиксирана надбавка. Това не е нова идея, като още предишният финансов министър от кабинета на ГЕРБ Симеон Дянков се опита да я прокара, но срещна отпора на банките. Техните аргументи също са известни - тъй като не могат да се финансират на междубанковите пазари в еврозоната, за тях тези индекси не са измерители на пазарен риск и в определен момент това може да доведе до системно опасни загуби за сектора. Новата идея е референтният лихвен процент да може да е не само пазарен индекс, а и комбинация от индекси, а също и индикатори, публикувани от БНБ или НСИ. Това запазва основната цел (да няма компоненти, които банката може да променя или на които може да влияе еднолично), но оставя известна възможност на банките да могат да си конструират собствени индекси, съобразени с местни фактори (инфлация, растеж и т.н.). Методологията трябва да е ясна и разбираема и да е включена в договора, което я прави непроменяема.

Вързан за ипотеката

Отпадането на таксата за предсрочно погасяване след изтичане на една година от сключване на кредита и ограничаването й до 1% от сумата му преди това е една от най-оспорваните от банкерите мерки. Идеята на вносителите е така да се прекрати практиката банките да налагат високи такси от 3-5%, които практически закрепостяват клиента към институцията и намаляват конкуренцията - възможността да рефинансира заема си в друга банка при по-добри условия. Според противната гледна точка обаче това е залитане в другата крайност и е равнозначно на възможност за еднократно прекратяване на договора от страна на кредитополучателя. Друг вероятен ефект, който банкерите прогнозират, е изчезването на офертите за ипотечни кредити, при които лихвеният процент е фиксиран за определен първоначален период, който при някои финансови институции може да достигне до 10 години.

Роенето на такси

Може би в опит да отговори на обществените очаквания законопроектът и мотивите към него наблягат чувствително на премахването на такси и комисиони. Изрично се упоменава, че такива не могат да се събират за свойствени за банката дейности като одобрение, усвояване и управление на кредит.

Това едва ли ще доведе до някакъв съществен ефект, доколкото таксите и сега влизат в годишния процент на разходите - показателят, показващ общата цена на кредита. Вероятно банките просто ще калкулират специфичните такси в лихвения процент или ще измислят нови, които не са изрично забранени.

До размера на обезпечението

Дебатът дали да не се въведе използваното в някои страни правило при принудително изпълнение длъжникът да е отговорен до размера на обезпечението или с цялото си имущество, е решен соломоновски - банката е задължена да предостави на клиента право на избор. Логично рискът в двата случая е различен и лихвеният процент или исканото от банката обезпечение или самоучастие на клиента също може да е различно. Всеки потребител ще може да прецени дали е склонен да плати премия, но да не е застрашен да трябва да изплаща пари над заложеното обезпечение към кредита си. Практиката при разпространен такъв модел с "ограничена отговорност" показва, че при срив на пазара на недвижими имоти рискът за банковата система се покачва много, защото когато пазарната цена на обезпечението падне под стойността на заема, клиентът няма никакъв стимул да продължи да плаща лихвите и може просто да остави имота на кредитната институция.

Когато през есента на миналата година управляващите излязоха с първите си проектомерки за мащабно затягане на банковите регулации, основните рискове пред намеренията им бяха най-общо в две посоки. Първата беше да се огънат под лобисткия натиск и да допуснат първоначалните идеи да се разводнят, а втората - да пресолят манджата и да застрашат стабилността на сектора. От внесения през седмицата от депутати от ДПС и БСП (начело с председателя на бюджетна комисия Йордан Цонев и бившия икономически министър Румен Гечев - виж интервюто) проект за изменение на Закона за потребителския кредит, засега изглежда, че успяват да запазят крехкия баланс.  

Много от първоначалните идеи са отпаднали, някои са модифицирани, но като цяло ключовите моменти по ограничаването на възможността за едностранна промяна на лихвите и формирането таксите при ипотечните кредити остават. Публичните критики от банкерите са малко, като те се изразяват по-скоро в опасения доколко ще има ефект и дали няма да доведе до поскъпване кредита. От предложенията може да се заключи, че по-скоро опасността от подкопаване на стабилността на сектора е ограничена, но свиването на възможността на банките да прехвърлят част от рисковете и разходите по проблемните си кредити на редовните си клиенти ще започне да подкопава рентабилността им. Ако те решат да компенсират с покачване на лихвите, това може да свие и без това потиснатото търсене на кредити, което също ще се отрази на резултатите им пряко и косвено - чрез забавянето на растежа в икономиката.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

20 коментара
  • 1
    matera avatar :-|
    matera

    пак се измъкнаха по-терлици!

  • 2
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    Брей, управляващите съставили законопроект от полза за гражданите :-) чак КАПИТАЛ е принуден да го признае :-)

  • 3
    1_chrome. avatar :-(
    1_chrome.

    Значи съм безкрепостник, нямам крепост.

  • 4
    lusilu avatar :-P
    lusilu

    То не бяха напъни и за какво , накрая даже и гащите не нацапаха само малко замириса !

  • 5
    daaam avatar :-|
    daam

    Защо ли не се изненадвам. Определено никога няма да им повярвам за нищо

  • 6
    1con avatar :-|
    1con

    [QUOTE]
    ...равнозначно на възможност за еднократно прекратяване на договора ...
    [/QUOTE]

    Може би "едностранно прекратяване"... трудно ми е да си представя как договор може да се пректати многократно :)

  • 7
    alray avatar :-|
    alray

    Поредният капан. Т.нар. компоненти еурибор и софибор в момента са около НУЛАТА, т.е. Дреме им на банката, че няма да може да си увеличи нейния компонент, след като в близко бъдеще ще си получи своето от неуправлявания от тях компонент-преди кризата бяха около 3-4%
    Та който подпише сега, да очаква поне с толкова да му се вдигне лихвата!!! Ама банките няма да са виновни, Ментата няма да е виновен. Просто народа ще изяде дървото отново..

    Публикувано през m.capital.bg

  • 8
    string11 avatar :-|
    Стоян Петров

    Изключително трудно упражнение. Да накараш банките да губят, а гражданите да печелят. Никой в света не е успял да постигне такова съвършенство, не мисля че БСП и ДПС ще успеят.

  • 9
    lonely_ninja avatar :-|
    Georgi Velev

    [quote#8:"Стоян Петров"]Изключително трудно упражнение. Да накараш банките да губят, а гражданите да печелят. Никой в света не е успял да постигне такова съвършенство, не мисля че БСП и ДПС ще успеят.[/quote]

    не е задължително да е така както казваш.

    АЗ ЛИЧНО СЪМ ГО ПРАВИЛ !
    Такса по карта, която няма никаква логика, нито пък е описана в договора (била описана в общите условия към договора, които пък били на страницата на жбанката ....) И ? Какво направих аз ?
    ЗАТВАРЯЯЯЯЯЯЙЙЙЙЙЙЙЙЙ....ВЕДНАГА, ПРЕД МЕНЕ ОЩЕЕЕЕЕЕЕ, ДОКАТТО СЪМ ТУКККАААААА... ЗАТВАРЯЙ ШИБ...От ТА КАРТА БЕ МОМИЧЕ....

    Кълна ви се...не бяй направил и 10 крачки извън банката - обадиха ми се, че такса няма да има !!!
    Златните времена за банкстерите свършиха. Вече зависи от кредитополучателя, да натиска и да си устоява правата.
    Особено пък по кредити "тип гъзария" - потребителски кредит, кредитни карти...

    Аз мога и без широкоекранен телевизор да съм, но няма да позволя някой да ме еб... през панталона.
    Казах !!!

  • 10
    dzwer avatar :-|
    ДЗВЕР

    ... бре... ми ся. "ТънкиА баланс" бил запазен... Всеки опит да са ограничи дрЪжането на банките кат' дрЪжава в дрЪжавата е добре дошАл... явно за Капитал т'ва не е добро нЯщо. Явно за Капитал постигането поне на малко по-добри условия за клиента на банката е лошо... па бил той и капиталиС, а не обикновен чиляк.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK