Интересна е и еволюцията на общинските градоустройствени виждания във времето. Главният архитект на града Петър Диков принципно одобри трите типа спирки в София още през март 2011 г. През 2010 г. софийската администрация организира конкурс за идеен облик на спирките и дори раздаде 140 хил. лв. на общо шестимата победители. После стана ясно, че конкурсът бил излишен, защото районните кметове получиха правото сами да организират конкурси за доставка на спиркови навеси, без те да отговарят на одобрените типови проекти. В крайна сметка резултатът от всичко това до момента беше нулев.

Какво дава нов тласък на процеса сега, не е ясно. Но със сигурност е показателно, че според проект на документация, с която "Капитал" разполага, освен билети за градски транспорт (както се обсъждаше досега) общината вече иска в павилионите да се продават и "вестници и дребни пакетирани стоки". Пише дори, че концесионерите могат да използват одобрените идейни типови проекти ИЛИ да проектират новите спирки "по индивидуални идейни проекти на участника".

Показателно е и друго - схемата, под която се подписва Петър Диков през 2011 г., предвижда от всички 2482 спирки в София едва 214 да са придружени от павилиони. Сега и тук има еволюция. Според проекта на документация въпросният брой става минимален, а концесионерът, ако иска това, може да го увеличи до 800. Даже правилата за оценяване на офертите от кандидатите (по специална формула) са такива, че колкото повече лафки предложи той, толкова повече точки получава. Във въпросната формула тежестта на инвестиционното предложение е 30%, 45% от оценката идват от срока за доставка на спирките (т.е. ако вече имате организиран проект и доставчик на павилионите, имате предимство), а сумата, която ще плащате на общината, е последна по важност - с тежест 25%.

Херкулес на спирките, Попай на павилионите

Освен странната благосклонност на общинарите към концесионерите, позволявайки им сами да определят вида на спирките, и солидната преднина, която дават на предварително подготвените с формулата за оценка на офертите, не по-малко любопитни са изискванията към кандидат-участниците. Те са финансови и технически и са задължителни заедно. Финансовата бариера е, че кандидатът трябва да е реализирал приходи от външна реклама, продажба на вестници и дребни пакетирани стоки, управление на спирки (или една от всички тези дейности) в размер на поне 10 млн. лв. за всяка от последните три години. Сумата е такава, ако се кандидатства само за единия от четирите лота спирки на София. За два тя е двойна, за три - тройна, за четирите - 40 млн. лв. Фирмите с подобен мащаб на пазара на външна реклама след началото на кризата се броят на пръстите на едната ръка (виж таблицата). Според техническите изисквания пък от 2008 г. насам кандидатът трябва да е печелил конкурси за управление на спирки, билбордове или павилиони за вестници и цигари в най-малко две общини, да стопанисва най-малко 200 броя. При компаниите за външна реклама, както и при разпространителите на вестници такива фирми са единици.

"Тези критерии са абсолютно непосилни за почти всички фирми в бранша", коментира пред "Капитал" един от големите участници на пазара на външна реклама. "Това ще бъде търг без правила, въвеждат се условията, които са неизпълними за никого, освен за една фирма", смята Иво Иванов, председател на Сдружението на собствениците на преместваеми обекти в София. "Защо да не може да участват компании, които се занимават с нещо друго, а не точно с цигари и вестници? Предполагам, че конкурсът е с предизвестен победител Lafka. Не знам защо въобще трябва да се продават цигари на спирките на градския транспорт. Та тези спирки са в близост до училища, болници, детски градини. Не се ли нарушава законът за здравето", казва Иванов.

Със сигурност в така зададения конкурс ще има и участници без притеснения. Свързаната с Красимир Гергов медия агенция "Пиеро 97" (която през 2012 г. има задължения от 31 млн.лв. към Корпоративна търговска банка) например държи концесията на спирките за градски транспорт в Бургас. Оборотът на агенцията е внушителните 66 млн.лв. (което се дължи основно на факта, че през фирмата минават бюджетите за реклама в големи медии като bTV и "Нова тв"). Международната JCDecaux (до 2011 г. "Нюз аутдор България", в която собственост има Красимир Гергов и все още със същия управител оттогава насам - Теодора Ъндъруд), пък държи част от спирките в София (макар че през 2011 г. арх. Диков признава, че новите спирки са "подарени" срещу използване на рекламните елементи). "Табак маркет" също чрез "Елиза 99" стопанисва спирките на градския транспорт в Пловдив, а и тези в Шумен. Търговската фирма на "Булгартабак" придоби и "Разпространение на печата", която има над 100 павилиона за вестници в София. Самата "Табак маркет" няма необходимия оборот, поставен като минимум от общината. На условията на конкурса отговаря например разпространителската НАР, свързана с Делян Пеевски.

Говорейки за условията обаче, е важно да уточним, че според конкурсната документация фирмата-кандидат е необходимо или да докаже, че отговаря на тях, или пък да покаже с договори и други документи, че ще използва "възможностите на трето лице". Ако пък се явят консорцуми, изискванията са към единия от участниците във всеки консорциум. С други думи - ако "Табак маркет" не е преценен като достатъчно финансово стабилен, той може да удостовери с "договори или други документи", че ще използва финансовата мощ на "Булгартабак". Или пък "Елиза 99" - опитът и парите на НАР например.

Като цяло обаче прегледът на секторите на реклама и търговия с вестници показва, че фирмите, които могат да минат през вратата, отворена от София към бизнеса по спирките й, са само от групите на "Булгартабак" (контролиран от Цветан Василев и Делян Пеевски), НАР (Пеевски) и "Пиеро 97" (контролирана от Красимир Гергов и кредитирана от КТБ). Тоест най-логичният резултат от конкурса ще е София или да бъде поделена географски между тези групи по лотовете на спирките, или пък те да спечелят заедно всичко и да има вътрешно разделение в стил "За теб рекламата, за мен цигарите".

Кой написа това

Проектът на документацията е подготвен от нарочна работна група към столичната община. Заповедта на столичния кмет Йорданка Фандъкова за сформирането й, е от 24 октомври 2013 г. В нея изрично е посочено, че екипът трябва да подготви провеждането на процедурата за концесия за управлението и поддържането на спирките на столичния градски транспорт. Комисията е от 13 члена с председател Зоя Милчева, и.д. директор на дирекция "Обществени поръчки и концесии". Освен експерти от същата дирекция, в работната група влизат още трима общински съветници от ГЕРБ - председателят на транспортната комисия Радослав Тошев, Борислав Борисов и Зафир Зарков, както и един съветник от БСП - Иван Таков. Отпуснати са и 10 000 лв. за извършването на подготвителните действия по концесията.

"Има две странни неща в тази заповед на кмета Фандъкова. Едното е, че в работната група има главно общински съветници от ГЕРБ и един от БСП и липсва представител на "Синята коалиция". Това показва, че по някакъв начин са събрани интересите на ГЕРБ и БСП. Другото е, че процедурата се провежда много тайнствено", заяви общинският съветник от ДСБ Атанас Атанасов. Нито той, нито останалите му колеги, включително зам.-председателят на общинския съвет и зам.-председател на транспортната комисия Вили Лилков, знаеха за същестуването на работната група.

Пред "Капитал" председателят на транспортната комисия и член на работната група за концесията за спирките Радослав Тошев отказа коментар с аргумента, че е подписал документ за конфиденциалност. Уточни обаче, че написаните условия за отдаването на спирките на концесия са само проект, който предстои да бъде обсъждан в комисиите и документът може да бъде променен.

Преди да стартира конкурсът, документацията трябва да бъде одобрена от Столичния общински съвет, обясни Иван Таков, общински съветник от БСП и член на експертната група. "Аз също смятам, че документът трябва да бъде преработен. Против съм ограничението кандидатите да имат опит в стопанисването на спирките. Имаме какво да разискваме в групата на още три или четири нейни заседания и едва след това ще внесем предложението си в СОС", каза Таков. Според него обаче изискването за финансова стабилност трябва да го има.

На същото мнение е и зам.-кметът на София, който отговаря за транспорта - Любомир Христов, който иначе твърди, че все още не е виждал проекта на документация. По думите на Христов, важно е концесионерът да е икономически стабилен, за да може да гарантира ремонт на спирките, ако бъдат повредени. Което пък е важно, защото в София доста често духа и вали, а в случая е важен комфортът на столичани. Христов не смята, че само Lafka или фирма от кръга на Пеевски и Гергов биха отговорили на така поставените изисквания. "Защо да не очакваме чуждестранен оператор на спирките? София може да привлече такъв", твърди Христов.

Особености на общинарската логика

Дали конкурсната документация ще бъде приета в сегашния си вид, който меко казано, ограничава конкуренцията - предстои да видим вероятно след месец. Има обаче принципни постановки, които няма как да не бъдат казани отсега.

Първо - нито е обосновано, нито пък изобщо е ясно защо формата на партньорство с частния сектор трябва да е концесия. Какво пречи например това да е наем за определен брой години, със съответните изисквания към стопаните да монтират спирки по предварително утвърден модел. Така всичките близо 2500 места за търговия в София можеха да се разделят на доста повече по-малки на брой групи и до тях да получат достъп повече фирми.

Второ - какво обуславя необходимостта от финансова стабилност на дружество, която ще сглобява навеси? И на такова, което ще продава вафли, вестници и цигари? В крайна сметка, ако то спре да продава вафли, вестници и цигари, това няма да доведе до здравословен проблем на софиянци. Най-малкото защото ще има и други, които ще продават това. Или може би не?

Трето - защо да е необходим опит в поставянето на навеси и извисяването на спиркови пилони, след като това е очевидно дейност, неизискваща някакви специални умения. И защо бързината на изпълнение да има каквото и да било значение, след като проектът за нови спирки и без това се точи четири години?

Ако не бяха всички тези съображения, можеше и да се приеме, че общинарите в случая мислят за доброто на столичани и действат в тази посока. Но ги има.

По темата работиха и

Паулина Михайлова

Автор : Антония Тилева

Преглед на оригинала