По тези въпроси може много да се спори и това ще сa обсъждани теми през следващите седмици. Противниците на мажоритарните избори, задължителното гласуване и електронния вот със сигурност също имат сериозни аргументи. Точно това обаче прави избора на въпросите (както и момента за тяхното поставяне) удачен, което и изправя БСП и ДПС в трудна ситуация. Евентуалното провеждане на референдум заедно с евроизборите със сигурност би увеличило избирателната активност. От това двете управляващи в момента партии биха понесли преки загуби. Техните гласоподаватели са сред най-мобилизираните - много голяма част от подкрепата им се дължи на твърдо ядро симпатизанти и потенциалът им за повече гласове е минимален. Увеличаване на избирателната активност би намалило процентното им представяне във властта. Подборът на темите освен това би мобилизирал за участие в референдума хора, които са по-скоро противници на БСП и ДПС. Тези, които смятат, че мажоритарното гласуване ще помогне да се разбърка задкулисието в държавата и обвързаността на партиите с олигархията, едва ли са точно избиратели на сегашните управляващи. Много от привържениците на задължителното гласуване виждат в това инструмент избирателната активност трайно да се повиши и така дългосрочно да се намали влиянието на БСП и ДПС в управлението на държавата. За електронното гласуване на референдума вероятно също биха гласували повече образовани хора със средни и високи доходи от по-големите населени места, което се разминава с профила на подкрепата за управляващата коалиция.

Всичко това обяснява защо БСП, ДПС и подкрепящото ги задкулисие бягат от референдума с всички двигатели на политическата си машина. В краткосрочен план те биха загубили много на евроизборите, а ако повечето хора отговорят положително на въпросите от допитването, влиянието им в политиката би намаляло в дългосрочен план.

За управляващите обаче няма изцяло положителен изход от ситуацията. Идеята на президента за свикване на референдум изглежда еднозначно позитивна - тя не предполага отговори на въпросите, а предлага да бъдат питани хората, и то по теми, които наистина ги вълнуват. Да си срещу предложението означава еднозначно, че избираш своите собствени интереси пред тези на хората.

БСП и ДПС, разбира се, избраха по-малко негативния сценарий - да преглътнат негативите от това да се противопоставят на референдума. Основните им аргументи до момента са три. Различни представители на БСП обясниха, че президентът искал да саботира приемането на новия изборен кодекс, за да може вотът за Европейски парламент да се проведе по "кодекса на Фидосова". Това не е вярно, тъй като приемането на идеята за референдум не пречи сега изборният кодекс да бъде какъвто решат управляващите. Друг аргумент, използван предимно от БСП, гласеше, че Конституционният съд през 2011 е обявил, че електронното гласуване за противоконституционно. Това, разбира се, не е вярно. Решението се отнася до конкретни текстове в тогавашния изборен кодекс, които се опитаха да въведат електронен вот. През 2011 съдът отменя процедурата в закона, но не казва, че този начин на гласуване по принцип е невъзможен. Дори напротив.

Всички тези критики обаче бяха по поставените въпроси, но не и по идеята да има референдум. По това БСП, която все пак събра подписи за провеждането на допитване за АЕЦ "Белене", още по-трудно може да намери някакви аргументи против. Разбира се, бяха направени опити и за това. Червеният депутат Татяна Буруджиева обясни пред БНР, че ако има референдум, ще се подменят темите на кампанията за евровота. А също и че президентът си правел пиар. В темата естествено се включи и левият медиен Матросов Мая Манолова, която обясни, че с това си предложение президентът отново разделял нацията. Това по неясни причини е избрано да бъде най-основната критика от управляващите, които вероятно биха се опитали да вменят на Плевнелиев вина и за разцеплението на форума bg-mamma.

Сериозни аргументи срещу идеята за референдум обаче едва ли ще бъдат намерени, а непрекъснатото повтаряне на сегашните от медиите на Пеевски и Цветан Василев няма да ги направят по-умни.

Отхвърлянето на предложението на президента, освен че вероятно ще компрометира допълнително управлението на БСП и ДПС, може да им създаде проблем и в друга посока. ГЕРБ и Реформаторският блок вече заявиха подкрепата си за него, а Бойко Борисов обяви, че ако парламентът не гласува предложението, партията му ще започна подписка. Според закона, ако се съберат 500 хил. подписа, Народното събрание е длъжно да насрочи допитване, както се случи миналата година с референдума дали да се строи АЕЦ "Белене". Така, ако БСП и ДПС отхвърлят идеята на президента, ще дадат на ГЕРБ и Реформаторския блок ясна и силна кауза във важните месеци преди евроизборите.

Освен чисто политическите последствия от предложението за допитване идеята дава и много силна заявка за по-активно участие на Росен Плевнелиев в политиката. До момента действията на БСП, ДПС, "Атака" и тяхното правителство го бяха поставили в изолация, подкрепяни от мощната кампания на Пеевски и Цветан Василев срещу него.

С идеята си за референдум президентът използва едно от малкото си правомощия, за да се включи като равноправен участник в политическата игра. Да покаже, че понякога, дори и в условията на тежък политически хаос в държавата, смислените идеи може да имат голям ефект. Дори само предложението за референдум предизвика доста вълни в политическото блато, а ако Росен Плевнелиев продължи този стил на политическо поведение, смяната на сценария, който БСП и ДПС са подготвили за държавата, ще е много по-сигурна.