Критиките вече не са опозиционна пропаганда

Профил Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Той е програмен директор на Центъра за либерални стратегии, ежегоден гост-преподавател в Централноевропейския университет в Будапеща и преподавател по теория на политиката в катедра "Политология" на СУ "Св. Кл. Охридски".  Има докторати от Централноевропейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003). Специализирал е в University of California, Berkeley, Boalt Hall School of Law и European University Institute, Florence.

Как си обяснявате факта, че за периода от изборите досега левицата губи малко подкрепа, Реформаторският блок след първоначалната еуфория вече върви надолу, а проектът АБВ на Георги Първанов бързо успя да събере подкрепа?

Левицата се консолидира около твърд електорат, тъй като протестите мобилизираха привържениците и за оцеляването на правителството. Затова ерозията й  до появата на АБВ беше сравнително бавна и плавна. Основаването на АБВ съвпадна с известно поутихване на протестната вълна и това беше в полза на новата формация: в ситуация на поотслабнала партийна дисциплина в БСП, Първанов успя да откъсне част от меката й периферия и да отправи претенция към мнозина от гласувалите за БСП. Според "Алфа рисърч" - до 20% от тях.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Моето обяснение за липсата на възходяща траектория на Реформаторския блок (РБ) е спадът на протестната вълна. Блокът се роди от протеста като отговор на исканията на част от протестиращите за реформа на дясното. Организационните дела обаче отнеха твърде много време и през цялата есен десният съюз беше по-скоро ползвател на протестна енергия, отколкото неин генератор. Вярна е и критиката на мнозина анализатори, според която РБ загуби много време да се определи както спрямо протеста, така и спрямо ГЕРБ. Това, че се роди от протеста, не му дава право да претендира за представителство на всички протестиращи – в крайна сметка там има симпатизанти и на левицата. Месеци наред простата мисъл, че можеш да работиш с някого за оставката на кабинета и нови избори, без да се обвързваш политически с него за новото управление, не можа нито да бъде артикулирана, нито да бъде проведена от РБ на практика. Това доведе и до излишни деления вътре в протеста, а и в самия РБ. Струва ми се, че този мъчителен период е вече преодолян. Оттук нататък РБ има шанс да се докаже като генератор на протестна енергия със смислени инициативи и като фактор, структуриращ политическото пространство в център-дясно.

Видима е липсата на идеен потенциал в ГЕРБ – това е партия, която разчита на ситуационната интуиция на своя лидер. РБ може да използва тази слабост, за да наложи собствен профил и стабилна позиция вдясно.

Размразяването на проекта на бившия президент Георги Първанов АБВ вътрешна битка в БСП ли е или опит за създаването на нещо ново в лявото политическо пространство?



Че битката е вътрешна, спор няма. Аз очаквам АБВ да откъсне още по-голяма част от БСП, особено сега, когато вече стана ясно, че групата на Първанов е сериозна алтернатива. Не бих се изненадал, ако на следващите проучвания АБВ е на 9-10%, а БСП под 14%. Това, което става, е, че АБВ мобилизира разочарован от Станишев червен вот (макар и не само). Като цяло левицата печели - гласовете й видимо набъбват. Дали обаче става дума за идване на нещо ново? Аз съм скептичен - по-скоро е борба на старото с нещо по-старо. Да, Калфин има профил и потенциал на модерен ляв политик. Но поне засега тежестта на АБВ се дължи на президента Първанов, който трудно може да бъде обвинен в същото. А с него идва и голям клиентелен багаж от енергетици, бивши разузнавачи, интелектуалци и прочее, които принадлежат по-скоро на миналото, отколкото на бъдещето на левицата.

Може ли АБВ да предизвика промяна на статуквото при евентуално добро представяне на изборите за ЕП?

АБВ е реална опасност за управлението не само с възможността да отцепи гласове и да намали резултата на БСП и ДПС. Да, наистина те вече се простиха с идеята да имат 9 мандата и вече трябва да мислят от позицията на малцинство. Но по-тежкият удар идва от това, че обвиненията на Първанов към Станишев са същите като тези на протеста и опозицията: зависимост от Делян Пеевски и компания, както и слабо лидерство, изпаднало в дискредитираща близост с "Атака". АБВ отне последните основания на сегашния управленски формат да се счита за легитимен – вече критиките идват и от свои и не могат просто да се етикетират като "опозиционна пропаганда". Макар че Първанов обеща да крепи Орешарски, той всъщност подчерта, че оставането на този формат на власт е невъзможно.

Някои социолози прогнозират, че още една нова формация може да прескочи 6-процентния праг за спечелването на място в ЕП - "България без цензура" на бившия телевизионен водещ Николай Бареков. На какво според вас се дължи подкрепата за тази формация?

Този проект следва модела на "Атака" – хибрид между партия и медия. При него новото е, че е подкрепен от далеч по-мощна медийна група, която контролира голяма част от пазара на вестници, а има и сериозно присъствие при телевизиите. На това се дължи и доброто представяне на новата партия досега. Връзката с групата на Пеевски е видима с просто око по обилното позитивно отразяване, което тази партия получава при тях. Макар формално напуснал ТВ7, Бареков продължава да има медийното присъствие подобно на това на водещ на публицистични предавания. Да, това сигурно печели някакви гласове, но и създава представа за изкуственост на целия проект.

Другото, което отличава този проект от "Атака" и ГЕРБ, е липсата на автентична политическа харизма у неговия лидер. Сидеров умееше да използва убежденията си, каквито и да са те, като средство за политическа мобилизация. Това е задължително условие за харизматично лидерство. Харизмата на Борисов се дължеше на впечатлението, че той вниква и разбира обикновения човек по-добре от самия него, артикулира неговите мисли и предпочитания. Бареков за негово съжаление е лишен от подобни предимства. Като начало едва ли някой смята, че той има дълбоки убеждения. Поведението му се определя по-скоро от лични неприятелства и лоялности, които се опитва да произведе в политически жалони. Но когато основните му опоненти са и Бойко Борисов, и Люба Кулезич, електоратът може да се пообърка: партия ли е това или телевизия? В този смисъл проектът е силен с медийния ресурс и енергията на лидера си, но точно заради този лидер е и ограничен като дългосрочен потенциал.

• 1
• 2
• Следваща страница » "В избирателите на кои политически сили се прицелва Бареков с посланието си за "капитализъм с човешко лице"?"