Видима е липсата на идеен потенциал в ГЕРБ – това е партия, която разчита на ситуационната интуиция на своя лидер. РБ може да използва тази слабост, за да наложи собствен профил и стабилна позиция вдясно.

Размразяването на проекта на бившия президент Георги Първанов АБВ вътрешна битка в БСП ли е или опит за създаването на нещо ново в лявото политическо пространство?

Че битката е вътрешна, спор няма. Аз очаквам АБВ да откъсне още по-голяма част от БСП, особено сега, когато вече стана ясно, че групата на Първанов е сериозна алтернатива. Не бих се изненадал, ако на следващите проучвания АБВ е на 9-10%, а БСП под 14%. Това, което става, е, че АБВ мобилизира разочарован от Станишев червен вот (макар и не само). Като цяло левицата печели - гласовете й видимо набъбват. Дали обаче става дума за идване на нещо ново? Аз съм скептичен - по-скоро е борба на старото с нещо по-старо. Да, Калфин има профил и потенциал на модерен ляв политик. Но поне засега тежестта на АБВ се дължи на президента Първанов, който трудно може да бъде обвинен в същото. А с него идва и голям клиентелен багаж от енергетици, бивши разузнавачи, интелектуалци и прочее, които принадлежат по-скоро на миналото, отколкото на бъдещето на левицата.

Може ли АБВ да предизвика промяна на статуквото при евентуално добро представяне на изборите за ЕП?

АБВ е реална опасност за управлението не само с възможността да отцепи гласове и да намали резултата на БСП и ДПС. Да, наистина те вече се простиха с идеята да имат 9 мандата и вече трябва да мислят от позицията на малцинство. Но по-тежкият удар идва от това, че обвиненията на Първанов към Станишев са същите като тези на протеста и опозицията: зависимост от Делян Пеевски и компания, както и слабо лидерство, изпаднало в дискредитираща близост с "Атака". АБВ отне последните основания на сегашния управленски формат да се счита за легитимен – вече критиките идват и от свои и не могат просто да се етикетират като "опозиционна пропаганда". Макар че Първанов обеща да крепи Орешарски, той всъщност подчерта, че оставането на този формат на власт е невъзможно.

Някои социолози прогнозират, че още една нова формация може да прескочи 6-процентния праг за спечелването на място в ЕП - "България без цензура" на бившия телевизионен водещ Николай Бареков. На какво според вас се дължи подкрепата за тази формация?

Този проект следва модела на "Атака" – хибрид между партия и медия. При него новото е, че е подкрепен от далеч по-мощна медийна група, която контролира голяма част от пазара на вестници, а има и сериозно присъствие при телевизиите. На това се дължи и доброто представяне на новата партия досега. Връзката с групата на Пеевски е видима с просто око по обилното позитивно отразяване, което тази партия получава при тях. Макар формално напуснал ТВ7, Бареков продължава да има медийното присъствие подобно на това на водещ на публицистични предавания. Да, това сигурно печели някакви гласове, но и създава представа за изкуственост на целия проект.

Другото, което отличава този проект от "Атака" и ГЕРБ, е липсата на автентична политическа харизма у неговия лидер. Сидеров умееше да използва убежденията си, каквито и да са те, като средство за политическа мобилизация. Това е задължително условие за харизматично лидерство. Харизмата на Борисов се дължеше на впечатлението, че той вниква и разбира обикновения човек по-добре от самия него, артикулира неговите мисли и предпочитания. Бареков за негово съжаление е лишен от подобни предимства. Като начало едва ли някой смята, че той има дълбоки убеждения. Поведението му се определя по-скоро от лични неприятелства и лоялности, които се опитва да произведе в политически жалони. Но когато основните му опоненти са и Бойко Борисов, и Люба Кулезич, електоратът може да се пообърка: партия ли е това или телевизия? В този смисъл проектът е силен с медийния ресурс и енергията на лидера си, но точно заради този лидер е и ограничен като дългосрочен потенциал.

В избирателите на кои политически сили се прицелва Бареков с посланието си за "капитализъм с човешко лице"?

Безспорно България има сериозен проблем с бедността. Нищо от това, което Бареков предлага обаче, няма да доведе до сериозно подобряване на ситуацията на най-бедните в страната. Има ли например идеи за ромските гета и ромската необразованост? Не е ли това най-голямата бедност? Раздаването на таблети не решава проблема. Помните филма "Беднякът милионер" - и в най-мизерното гето хората могат да имат мобилни устройства. Страната има нужда от съзнателна, търпелива, стратегически планирана работа, а не от фокусници, които вадят от ръкавите си я таблет, я шише олио. Това щеше да е комично, ако нямаше и по-притеснителен прочит - че всъщност представлява опит на една икономическа групировка да си осигури политическо влияние чрез примамливи обещания към уязвими групи. "Популизъм" е твърде благородно понятие за такъв тип политическо предприемачество.

Това, което мен като анализатор ме озадачава, е, че уважавани колеги премълчават тази страна от проекта на Бареков, като съм абсолютно убеден, че не са пропуснали да я забележат.

Какво целят кукловодите на Бареков?

Аз предлагам да изоставим този мъгляв метафоричен език. Проектът "Бареков" е създаден, за да бъде допълващ партньор на една коалиция БСП - ДПС в един бъдещ парламент. От една страна, той ще се опита да я направи възможна, от друга страна – по този начин определени корпоративни групи като тази на Пеевски  ще разширят влиянието си, като се състезават с два коня. Не е нужна метафората на "кукловода", за да се разкаже тази прозаична история.

Трябва да се знае обаче, че за да е реалистичен един такъв сценарий на управление, в страната трябва да е настъпила пълна деморализация и нежелание да се обсъждат интегритетът и принципите на политиците. Не случайно стратегията на медийната група зад новия проект е точно такава: да не остане политик в страната с каквато и да  била претенция за морал и чистота.

Какви ще са ефектите от появата на поне две формации, които са близо до 6% бариера за Европейския парламент – РБ и АБВ, както и тази на Бареков, която се бори за това?

Ефектът ще е силно изострена борба за меките периферии на големите партии. Хубавото е, че това ще повиши избирателната активност. Малко вероятно е никоя от трите партии да не влезе. Влизането им ще е причина БСП – ДПС да бъдат малцинство, т.е. с по-малко от 9 мандата. При ниското доверие, при ежедневните скандали, на които сме свидетели, това би бил нов сериозен – и най-вероятно фатален - трус за управляващите.

Какви са възможните сценарии след вота за ЕП?

Страната има нужда от предсрочни парламентарни избори. Някои смятат, че може да се управлява и без доверие, но това е очевидна грешка. Ние се люшкаме от скандал в скандал и цялото внимание е концентрирано върху това дали правителството ще оцелее следващата седмица. Пламен Орешарски още не е направил сериозна визита в чужбина. Намираме се в нещо като международен изолатор, а и вътрешно основните политически партии взеха да се разпадат. От тази гледна точка най-лошият вариант би бил проточването на статуквото. Стабилизация при тези условия е много малко вероятна и ако тя се случи, би била просто плод на умора, отчаяние и фрустрация.

Позитивният сценарий са избори две в едно или парламентарни избори след европейските, което отново би било чиста загуба на няколко месеца. Управляващите обаче, изглежда, мерят времето с възможностите за патронажни назначения и усвояване на средства.

Мислите ли, че предложението на президента за провеждане на референдум за мажоритарен избор на депутати, електронно и задължително гласуване заедно с вота за ЕП ще има сериозни политически последици?

Референдумът ще вдигне избирателната активност за вота и няма да е достатъчна само мобилизация на най-твърдото партийно ядро. Инженерните проекти, разчитащи на платен вот, ще трябва да се бръкнат по-дълбоко. С хода за референдума Плевнелиев иззе от Мая Манолова и БСП инициативата по избирателната реформа и подчерта още веднъж факта, че левицата само тупа топката с цел отлагане на предсрочни избори.

Самите три въпроса са смислени, особено този за електронното гласуване. Крайно време е да опитаме нещо модерно, което очевидно е бъдещето на избирателната технология и е много важно с оглед на поне един милион българи, живеещи извън страната. За мажоритарния елемент и задължителното гласуване може много да се спори - референдумът ще даде възможност за истинска дискусия по темата. И най-важното - парламентът ще е поставен в трудната ситуация или да вземе непопулярно решение (да не обяви референдум), или да подкрепи Плевнелиев.