Структурната безработица в България е факт
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Структурната безработица в България е факт

Структурната безработица в България е факт

5693 прочитания

© Цветелина Белутова


Реинтегрирането на трайно безработните в икономиката става все по-трудно с всеки месец, който те прекарат без работа.

*Коментарът на Явор Алексиев е от седмичния онлайн бюлетин на Института по пазарна икономика

В България се говори много за структурна безработица и за дългосрочно безработните лица, които наброяват 243 хиляди души през третото тримесечие на 2013 г. Това са хора, които са без работа повече от 12 месеца, като близо 65% от тях са без такава от 2 и повече години.В наскоро публикувания годишен Преглед на заетостта и соцалното развитие в Европа се обръща значително внимание на този феномен. За целта е използвана т.нар. крива на Бевъридж, която показва връзката между коефициента на безработица и коефициента на свободните работни места.

По време на икономическа експанзия безработицата намалява, а коефициентът на свободните работни места се увеличава. По време на рецесия безработицата се увеличава, а коефициентът на свободните работни места намалява. Кривата на съотношението между тях зависи от ефективността на пазара на труда. Преместване на линията нагоре, без да е налице спад в коефициента на безработицата, показва покачваща се неефективност на трудовите пазари, тъй като въпреки повечето налични работни места последните не се заемат от безработните. Ако преместването на линията нагоре е съпътствано с увеличение на безработицата, това е знак за структурни проблеми на пазара на труда. Именно последната тенденция се наблюдава и у нас, и в ЕС от началото на 2011 г. насам.

Повишаването на броя на свободните работни места, придружено с повишаваща се безработица, показва, че работодателите изпитват затруднения да открият подходящи кадри въпреки голямото наличие на безработни. С други думи, нуждите на бизнеса се изменят, а уменията на работниците остават същите. В периода от началото на 2011 г. се наблюдава известно застиване на показателите, което е притеснително. Прави впечатление, че пазарът на труда в ЕС е като цяло по-ефективен от този у нас.

В теорията движението на кривата на Бевъридж (Тhе Beverage Curve, Unemployment and Wages in the OECD from the 1960s to the 1990s, 2002) се свързва с редица фактори, между които:

  • размер на обезщетенията за безработица и социални помощи
  • нормативна защита на работещите от уволнение
  • качество на политиките на пазара на труда
  • влияние и обхват на профсъюзите
  • ниво на реалните заплати и промени в производителността на труда
  • увеличаване на данъците върху труда.

Предвид ниския размер на обезщетенията за безработица в България и замразяването на нивото на социалните плащания в разглеждания период вниманието следва да се насочи в други посоки. Макар всеки от тези фактори да има отношение към пазара на труда в страната, на преден план изпъкват два от тях. Това са ниското качество на правителствените политики на пазара на труда (формално провеждане на обучения с цел усвояване на средства от ЕС) и неколкократното увеличаване на данъците върху труда (под формата на постоянно повишаване на минималните осигурителни прагове).

Не помага и пословичната липса на гъвкавост на пазара на труда у нас, която дава ефект в две направления – липсата на традиции в срочната заетост и работата на непълен работен ден.

От 2008 до 2012 г. делът на лицата, работещи в България на срочен договор, остава под 5% при средно 13.7% за ЕС-27 и 15.3% за еврозоната. Същото важи за заетите на непълен работен ден, каквито в България са 2.2%, при средно 19.2% за ЕС и 20.9% в еврозоната.

Видно е, че увеличаването на дела на лицата, работещи на непълен работен ден в ЕС и еврозоната, успява да послужи за омекотяването на ефекта от кризата върху пазара на труда. Поне на този етап възможностите на тази практика у нас остават подценени и ограничени.

Казаното дотук навежда на мисълта, че възстановяването на пазара на труда в страната ще е бавен и мъчителен процес. Реинтегрирането на трайно безработните в икономиката става все по-трудно с всеки месец, който те прекарат без работа, и това се вижда ясно от движението на кривата на Бевъридж за страната ни през последните две години. Необходим е внимателен анализ както на факторите, оказващи влияние както върху склонността на бизнеса да наема хора, така и на причините, водещи до задълбочаване на пропастта между нуждите на икономиката и способностите на работещите в нея.

Реинтегрирането на трайно безработните в икономиката става все по-трудно с всеки месец, който те прекарат без работа.

*Коментарът на Явор Алексиев е от седмичния онлайн бюлетин на Института по пазарна икономика


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Цитата: ".. Казаното дотук навежда на мисълта, че възстановяването на пазара на труда в страната ще е бавен и мъчителен процес. .."
    Абсолютно верно, след разгрома на икономиката направен от седесаро-реститутите и Деди няма как процесът да не е "бавен и мъчителен"

  • 2
    nye avatar :-|
    nye

    В зоопарковете има табели: "Моля не хранете животните" и те не са случайни. Без да има стимули безработните сами да желаят да се интегрират в пазара на труда (а за някои етнически групи – изобщо в обществото) тези тенденции няма да се сменят. Друг е въпросът, че у нас е изключително удобно да се държат огромни части от населението в зависимост от държавата за политически цели.

  • 3
    heliana avatar :-|
    Хелиана

    Авторът не съобразява, че работата на непълен работен ден в Европа обикновено може да гарантира издръжката на работещите. В България, при тези ниски заплати, при които хората на пълен работен ден трудно се издържат, работата на непълен работен ден може да не успее да им покрие разходите за ходене на работа, изпращане на децата на детска градина и т.н., т.е. то обикновено не може да играе ролята на стимул.

  • 4
    ivankodinov avatar :-|
    Иван K

    До коментар [#3] от "heliana":
    Смисълът на непълният работен ден е да работиш на няколко места едновременно

  • 5
    blaster avatar :-(
    Blaster _

    "...работодателите изпитват затруднения да открият подходящи кадри въпреки голямото наличие на безработни."
    Ами нищо чудно. Обучават се хиляди студенти по програми от преди поне 30 години. Там където има нови елементи, те стоят като грозен придатък на закостенялото мислене на огромна част от преподавателите.
    Като цяло връзката меджу бизнеса и образованието въобще я няма. Обучава се "на килограм" само и само да се вземат парите за съответната бройка обучаван. Завършващите студенти с висше образование са поне 10 пъти повече от необходимото, но това не означава, че има предостатъчно квалифицирани хора. Напротив, огромният брой руши качеството, защото разпределя не голям ресурс между много хора, т.е. на един обучаван се отделят нищожни средства.
    Обучението се прави само и единствено с цел обучаващите да печелят. Поредният пример за това го видях преди дни по телевизията, където рекламираха курсове за обучение по компютърни програми или нещо такова. Нещото, което ми направи много лошо впечатление беше, че "евентулно на някои от завършилите ще бъде предложена работа", пък другите ако намерят - намерят. Разбира се всеки не намерил си работа до няколко месеца означава загуба на време за обучението му (той практически губи придобитите знания и умения) и загуба на похарчените пари.
    Докато този модел не се промени в образованието то е обречено на гибел, а след него (или паралелно на него по други съображения) и много други системи, а на края - и държавата.

  • 6
    heliana avatar :-|
    Хелиана

    [quote#4:"Иван К"]Смисълът на непълният работен ден е да работиш на няколко места едновременно [/quote]
    Според мен тези, които могат да работят на няколко места, го правят и сега. Всичките ми познати, които са в България, го правят.
    От друга страна представи си една шивачка, която на пълен работен ден взима примерно 400 лв. Ако трябва да мине на непълен работен ден и в градчето, където живее, няма друга работа, как ще се издържа с по-малко от това?

  • 7
    raimond avatar :-|
    Meister Eckhart


    Също доста голям проблем е гъвкавостта на пазара на труда.

    Но когато средното заплащане не ти позволява да се преместиш в друг град и да работиш за заплата, която ти позволява ,след като си платиш наема, да живееш достойно, това просто няма как да стане.

  • 8
    longin avatar :-|
    longin

    знае ли някой къде може да се намери предизборният клип на Орешарски "Питат ме - как ще открием 250000 работни места?" от май 2013г?

    Публикувано през m.capital.bg

  • 9
    cinik avatar :-|
    cinik

    [quote#5:"Blaster _"]връзката меджу бизнеса и образованието въобще я няма. [/quote]

    Който плаща, той трябва да поръчва музиката. Държавата е тази, която само налива субсидии за образование в един учащ, докато стане магистър на 26 г. възраст (без да смятаме пропуснатите данъци и осигуровки, след като английската система изкарва магистрите на 21 г.). И накрая да се окаже, че най-много инженерни кадри се търсят в Пловдивска област, а местният Технически университет изобщо не се вижда в класацията с рейтингите.

  • 10
    cinik avatar :-|
    cinik

    [quote#2:"nye"]В зоопарковете има табели: "Моля не хранете животните" .... Без да има стимули безработните сами да желаят да се интегрират в пазара на труда (а за някои етнически групи – изобщо в обществото) тези тенденции няма да се сменят. Друг е въпросът, че у нас е изключително удобно да се държат огромни части от населението в зависимост от държавата за политически цели.[/quote]

    В тази група влизат и работещите на хартия, но всъщност с един крак безработни тутунджии, въгледобивници, оръжейници от ВМЗ и Терем, пощенски служители, железничари и т.н., на които държавата и синдикатите правят меча услуга, като ги държи на бюджетни дажби. Защото рано или късно ще се наложи да престане, ще дойдат други собственици и те ще продължат да развиват тези отрасли, но не със същите нискоквалифицирани работници, които знаят да обслужват само технологии от 19 век.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK